№ 597
гр. Благоевград, 05.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20221200500809 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба подадена от Б. К. С.
срещу предявеното на 13.05.2022 г. разпределение изготвено на 14.04.2022 г.
на основание чл. 460 от ГПК по изп.д. 350 по описа за 2018 г. на ЧСИ, с рег.
№ 796, с Район на действие БлОС.
Жалбоподателят оспорва разпределението. Сочи, че в молба е
упоменал в деня на внасяне на сумата от 3 200 лв., която се разпределя от
ЧСИ, че тя трябва да постъпи към взискателя „С.” , ООД за прекратяване на
съдебните действия, каквото споразумение е сключил с дружеството.
Непроцедирането от ЧСИ в съответствие с молбата му е довело до нови
действия и допълнителни големи разходи за него. Сочи, че съдът на два пъти
е приемал доводите му за основателни. Моли разпределението на сумата да се
съобрази с желанието му да се разпредели изцяло или поне 2/3 от нея на „С.”
, ООД .
Отговор по жалбата от насрещната страна няма.
В становище ЧСИ сочи, че макар и да не са внесени от взискателя
дължимите авансово такси, то те се следват от длъжника и затова се включват
при разпределението по т. 1 на чл. 136 отЗЗД. Сочи, че в изпълнение на
решение № 208/4.6.21 г. постановено по гр.д. 474/21 г. е посочил какви
конкретни разноски се включва в сумата от 2 171,60 лв. за такси и разноски,
както и че таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ от 662, 40 лв. с ДДС е върху сумата
от 6 650 лв., получена директно от взискателя платена му от дъжника, а
върху сумата, предмет на настоящото разпределение от 3200 лв. таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е 331, 20 лв. с ДДС като и двете са за сметка на длъжника.
1
Освен това се е съобразил и с възприетото в т. 12 от ТР 2 /26.6.2015 г. по т.д.
2/13 г. на ОСГТК на ВКС, че макар и да не са внесени авансово от взискателя
дължимите от длъжника такси и разноски следва да бъдат включени в
разпределението в полза на съдебния изпълнител със съответната привилегия.
Затова счита жалбата за неоснователна.
БлОС счита жалбата за допустима – подадена от лице с правен интерес
срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения за обжалване срок.
За преценка на основателността й съобрази следното:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои
вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно
от тях. В разпределението се включват вземанията, които са предявени до
деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените по
право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които
не са предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има
право служебно да събери от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 ГПК.Редът за
удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите
по чл. 136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за
съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред.
Съгласно чл. 460 ГПК, ако събраната сума по изпълнителното дело е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност.
Според атакуваното разпределение ЧСИ е разпределил сума от 3 200
лв., внесена от длъжника по сметка на ЧСИ. Посочил е, че към 13.5.22 г. -
датата на предявяване на разпределението неудовлетворения размер на
вземането на взискателя „С.“, ООД по изпълнителен лист от 12.2.2019 г., изд.
по ч.гр.д. 203/2018 г. по описа на РС-Сандански възлиза на 10 091 лв., а на
присъединения взискател „Ф.И.А.“, ЕООД по изп. лист от 21.1.2016 г., изд.
по гр.д. 50902/2015 г. на описа на СРС - на 3 505, 87 лв.
За Държавата, която е присъединен взискател по право е посочил, че се
следва сумата от 197, 53 лв. – за задължения на длъжника към държавата в
лицето на НАП, освен за глобите.
За дължимите такси и разноски по принудителното изпълнение,
авансово невнесени, ЧСИ е посочил, че се следват общо 2 173, 60 лв. Отразил
е, че от тях 1 180 лв. представляват обикновени такси с включено ДДС по т.
4, 5, 9, 19 от ТТРЗЧСИ, конкретизирайки размерите им по отделните точки, а
останалата от 993,60 лв., представлява такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 662, 40
лв. с ДДС върху сумата от 6 650 лв. получена директно от взискателя платена
му от длъжника и 331, 20 лв. с ДДС върху сумата, предмет на настоящото
разпределение от 3200 лв.
Въз основа на така посочените суми ЧСИ е разпределил като
2
макар и да не е цитирал в акта си изрично т. 1 на чл. 136 от ЗЗД очевидно е,
че в първия ред за удовлетворяване е разпределил сумата от 2 173,60 лв.,
представляващи авансово дължими и незаплатени такси и разноски. За
основание е посочил чл. 79 ГПК и съобразно см. на т. 29 б. „б“ от ТТРЗЧСИ;
и дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за сметка на длъжника.
От оставащата сума в размер на 1 026,40 лв. /3200-2173,60 лв./ е
разпределил на Държавата, съгл. т. 6 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД сумата от 197, 53
лв.
Получената сума от 828,87 лв. /1026,40 – 197,53 лв./ след приспадане на
сумата разпределена на Държавата - ЧСИ е разпределил съразмерно между
останалите двама взискатели съгл. чл. 136, ал. 3 от ЗЗД като на „С. ООД е
разпределил сума от 615,16 лв. като е посочил, че е останал непогасен
остатък на вземането му от 9 476,70 лв.; а на взискателя „Ф.И.А.“, ЕООД е
разпределил сума от 213,71 лв,. като е посочил, че е останал непогасен
остатък на вземането му от 3 292,16 лв.
Довода на жалбоподателя за незаконосъобразност на разпределението,
защото цялата постъпила сума от 3 200 лв. е следвало се разпредели на
взискателя – „С.”, ООД, БлОС счита за неоснователен. Нормата на чл. 136
ЗЗД посочваща реда на разпределение на получени по изп. дело суми е
императивна и съобразяването с нея от ЧСИ е задължително. За преценка на
законосъобразното й прилагане от ЧСИ, съдът взе предвид следното:
ЧСИ макар и да не е цитирал в акта си изрично т. 1 на чл. 136 от ЗЗД
очевидно е, че в първия ред за удовлетворяване е разпределил сумата от
2 013,60 лв., представляваща според ЧСИ авансово дължими и незаплатени
такси и разноски, съгл. ТТРЗЧСИ разпореждайки със сумата да се задължи
банковата му сметка.
В обстоятелствената част на разпределението ЧСИ за дължимите такси
и разноски по принудителното изпълнение,, авансово невнесени, е посочил,
че се следват общо 2 173, 60 лв. Отразил е, че от тях 1 180 лв. представляват
обикновени такси с включено ДДС по т. 4, 5, 9, 19 от ТТРЗЧСИ,
конкретизирайки размерите им по отделните точки, а останалата от 993,60
лв., представлява такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ - 662, 40 лв. с ДДС върху сумата
от 6 650 лв. получена директно от взискателя платена му от длъжника и 331,
20 лв. с ДДС върху сумата, предмет на настоящото разпределение.
От така посоченото основание на сумите за разноски - т. 4, 5, 9, 19 от
ТТРЗЧСИ, БлОС счита, че не може да се направи извод, че са разноски
направени във връзка със способ въз основа на който е получена сумата,
която се разпределя, тъй като тя е внесена доброволно от длъжника Според т.
6 на ТР 2 от 26.62015 г. на ВКС по т.д. 2/13 г. на ОСГТК не всички разноски
по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се
ползва и в първи ред на специалните привилегии се включват разноските на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. Не се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по този ред разноските за други
3
реализирани или нереализирани изпълнителни способи.
Ето защото сумата, посочена от ЧСИ за разноски по т. 4, 5, 9, 19
от ТТРЗЧСИ , след като няма отношение към постъплението на
разпределящата се сума, не следва заплащането им да се удовлетворява по
реда на т. 1 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. ЧСИ е начислил такса
върху сума от 6 650 лв., за която е посочил, че е доброволно платена
директно на взискателя от 6 650 лв. като я е изчислил по б. „в“ на т. 26 , че
възлиза на 662, 40 лв. , като е изчислил и таксата по същата точка и върху
сумата от 3 200 лв., че възлиза на 331,20 лв.
Според БлОС таксата, която се дължи следва да се изчисли не
поотделно за частично събраните суми, а върху сбора от двете суми 6 650 лв.
и 3200 лв., възлизащ на 9 850 лв., при който таксата в съответствие с б. „в“ на
т. 26 с ДДС, възлиза на 969, 60 лв. По този начин се спазва изискването на
изр. 2 от заб. 1 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, според което таксата събрана при
частичните плащания трябва да е равна на изчислената върху общо събраната
сума. При процедирания от ЧСИ начин на изчисление на таксата – изчислена
поотделно върху всяка от двете суми при спазване по отношения на всяка от
тях на б. „в“ на т. 26 се нарушава цитираната забележка, тъй като се стига до
завишаването й с около 20 лв., тъй като таксата за 6 650 лв. с ДДС възлиза на
662, 40, а за 3 200 лв. - на 331,20 лв. с ДДС или общо 993, 60 лв.
От 3200 лв. като се приспадне сумата за такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ от 969, 60 лв., която се следва на ЧСИ на основание т. 1 на чл. 136,
ал. 1 от ЗЗД остава сумата от 2 230, 40 лв.
За Държавата, която е присъединен взискател по право е се следва
по т. 6 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД на сумата от 197,53 лв., срещу което няма
доводи в жалбата, като остава за разпределение между двамата кредитори на
сумата от 2 032,87 лв., която трябва да се разпредели по съразмерност, според
правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД..
При разпределянето й съдът съобрази, че очевидно има техническа
грешка при посочване от ЧСИ за остатък на неудовлетворения размер
вземане на "С." ООД, че възлиза на 10 091 лв., който е формирал от сбора на
7 461,22 лв. – посочен за неплатен остатък на главница; на 2 400, 64 лв. – за
законна лихва и 230 лв. за разноски по делото, напълно погасени. Именно
последната сума от 230 лв. след като е посочена от ЧСИ за погасена,
очевидно поради техническа грешка я е включил в сбора. От това следва, че
неудовлетворения размер от вземането на взискателя „С.“ ООД без платените
му 230 лв. възлиза на 9 861,22 лв. На „Ф.И.А.“, ЕООД неудовлетвореното
вземане според посоченото в разпределението възлиза на 3 505,87 лв. Ето
защо и като се съобрази, че сумата която следва да се разпредели по
съразмерност е 2 032,87 лв. се получава коефициент за съразмерност - 0.152.
Ето защо припадащата се за получаване част от взискателя „С.“ ООД възлиза
на 1 498,90 лв., а за „Ф.И.А.“, ЕООД – на 532,89 лв. съотв. неудовлетворения
остатък от вземането „С.“ ООД се намалява до 8 362,32 лв., а на „Ф.И.А.“,
ЕООД – до 2 972,98 лв. Предвид изложеното БлОС отменя обжалваното
4
разпределение и постановява ново, съобразно горното.
Водим от изложеното БлОС
РЕШИ:
Отменя по жалба на Б. К. С. изготвеното на 14.04.2022 г. и предявено
на 13.05.2022г. разпределение по изп.д. 350 по описа за 2018 г. на ЧСИ , с рег.
№ 796, с Район на действие БлОС, като незаконосъобразно и вместо това
постановява:
Разпределя сумата от 3200 лв., внесена от длъжника по сметка на ЧСИ,
както следва
1. На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД на ЧСИ за такса по т. 26
ТТРЗЧСИ сумата от 969, 60 лв.
2. На основание чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД на Държавата, която е
присъединен взискател по право да се изплати сумата от 197,53 лв.
3. На основание чл. 136, ал. 3 от ЗЗД на взискателите, чиито вземане са
с еднакъв ред и се удовлетворяват съразмерно, да се изплати припадащите им
се части, а именно:
На взискателя „С.“ ООД да се плати сумата от 1 498,90 лв.
Неудовлетворения остатък от вземането на „С.“ ООД е 8 362,32 лв.,
На взискателя „Ф.И.А.“, ЕООД да се плати сумата от 532,89 лв.
Неудовлетворения остатък от вземането на „Ф.И.А.“, ЕООД възлиза на
2 972,98 лв.
Решението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5