Решение по дело №24/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл. 145 и сл.от АПК.

Образувано е по жалба на Х.Х. С. с постоянен адрес ***, действащ чрез процесуалния си пълномощник а.. Г.С. ***, с посочен адрес за връчване на съобщения в гр. Шумен, против Решение №2153-25-67/12.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №2140-25-440/10.10.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище. Основното оплакване в жалбата се състои в това, че административният орган е съобразил при изчисляване на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя основно данните, отразени в изисканото от пенсионния орган и представено от заявителя удостоверение образец УП-2, издадено от „****“ ЕООД – град Омуртаг, като същевременно е пренебрегнал отразените в трудовата книжка на заявителя данни относно продължителността на придобития трудов стаж за същия период. В жалбата се сочи, че вписванията в трудовата книжка са доказателство за установяването не само на трудовия стаж, но и на заеманата от оспорващия длъжност, което служи и за определяне категорията на труда, докато Удостоверение обр. УП-2 служи за определяне размера на пенсията на база осигурителния доход на лицето за определен период и същото не удостоверява по никакъв начин осигурителен или трудов стаж, и не може да служи за определяне и изчисляване на такъв. Поради изложеното счита, че пенсионният орган е допуснал грубо нарушение на материалните норми, с което е постановил незаконосъобразен акт.

Наред с това жалбоподателят визира и нарушение на изискването за забрана за влошаване на положението на оспорващия, доколкото по административната преписка нямало данни за изменение или отмяна на предходното Разпореждане № 2140-25-264/03.07.2023 г. по реда на чл. 99 от КСО, с което да е налице основание за оспорване или проверка на установения със същото действителен и/или осигурителен стаж. Като твърди, че оспореното решение се явява незаконосъобразно и необосновано, постановено при неизяснени фактически обстоятелства, в нарушение на процесуалните правила и при изразен административен произвол, жалбоподателят моли съда за неговата отмяна и за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по направеното искане за отпускане на пенсия. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В проведеното съдебно заседание се явява процесуалният пълномощник а.. Г.С., която поддържа изцяло жалбата и претенцията за присъждане на разноски съобразно депозиран списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - град Търговище, се представлява по делото от надлежно упълномощения гл.юрисконсулт Б.К., който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и недоказана, тъй като намира за установено, че жалбоподателят няма право на пенсия. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представена по делото писмена защита излага аргументите си като сочи, че отказът е въз основа на изготвен нов доклад за осигурителен стаж, който е по повод ново заявление за отпускане на пенсия на основание чл.68, ал.3 от КСО с вх.№2113-25-809/14.08.2023г. като пенсионният орган преценил, че заявителят отговаря на условието за навършена възраст, но няма изискващия се действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което няма право на пенсия. Твърди, че след представянето на документите за изискуемия стаж и във връзка с определяне размера на пенсията съгласно изискването на чл. 70 ал.8 КСО органът е изискал от заявителя да представи удостоверение УП-2 помесечно от СП БКС - Омуртаг за периода от 01.01.1986 г. до 07.06.1989г., като в представеното такова липсвали 13 работни дни/19 календарни дни. Ответната страна посочва, че длъжностното лице не е предполагало, че в този период ще излязат непълни месеци в осигурителния стаж, като съответно ще има липсващи дни. Предвид представеното ново доказателство за стажа на лицето – УП с изх.№93/12.09.2023г., ответникът твърди, че длъжностното лице правилно е описало стажа в нов доклад, вземайки предвид корекциите. При тези обстоятелства счита, че Решение №2153-25 - 67/12.12.2023г. на П.С.- директор на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №2140-25-440 от 10.10.2023г., е правилно и законосъобразно, и моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Определя като прекомерно и несъобразено с естеството на спора и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения претендираното от оспорващия възнаграждение за един адвокат.

В Определение №121/23.01.2024г./л.51/ по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения. Същата е подадена от лице – адресат на оспорения акт, който подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО, депозирана е в рамките на 14-дневния срок за оспорване на административния акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне и датата на пощенското клеймо върху плика, с който жалбата е изпратена до ТП на НОИ.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти:

На 05.06.2023г. жалбоподателят Х.Х. С. с постоянен адрес *** е подал до ТП на НОИ - Търговище заявление с вх. №2113-25-539/05.06.2023г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/. Към заявлението са приложени удостоверение №02-2872/ 17.05.2023г., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив”- гр. В. Търново относно положена наборна военна служба, удостоверение за идентичност на имена и копие на трудовата книжка на заявителя. В рамките на започналото административно производство е направен опис на осигурителния стаж на заявителя /л.47 от делото/, в който са включени : 2 години и 1 ден наборна служба в периода 08.03.1974г.-08.03.1976г., 3 месеца и 17 дни стаж като шофьор в ТПК „НАРКООП“ - гр. Омуртаг за периода 16.04.1976г.-03.08.1976г., 1 год. 4 мес. 10 дни стаж като шофьор в ДСО „Пътни строежи“ - гр. В. Търново, 11 год. 3 мес. 10 дни стаж като шофьор в СП „БКС“ – гр. Омуртаг, или общо действителен осигурителен стаж от трета категория труд : 14 год. 11 мес. 8 дни. По така подаденото заявление ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Търговище се е произнесъл с Разпореждане №2140-25-264/03.07.2023г., с което на основание чл. 68 ал.1-3 КСО е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на заявителя с мотива, че съгласно изискванията на чл. 68, ал.1-2 от КСО, лицето няма изискващия се осигурителен стаж от 39 години и 4 месеца, а съгласно изискванията на чл. 68, ал.3 няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години. Издаденото разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила.

На 14.08.2023г. Х.Х. С. е подал до ТП на НОИ - Търговище ново заявление с вх. №2113-25-809/14.08.2023г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, към което са приложени трудова книжка и УП-3 №18/12.08.2023г. Според приложените документи лицето е придобило трудов стаж от един месец за периода 12.07.2023г.-11.08.2023г.като работник – животновъд при работодателя ЗП „Д.К.В.“. Стажът е отразен и в изготвения по преписката опис на осигурителен стаж. С оглед определяне правото и размера на пенсията с писмо изх. №2113-25-809#3/22.08.2023г. е поискано потвърждаване на стажа при осигурителя ЗП Д.В.. С писмо изх.№4022-25-313#4/29.09.2023 г. до началника на Отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Търговище е изпратен констативен протокол №КП-5-25-01424526/21.09.2023r., с който е потвърден осигурителния стаж на Х. С. за периода от 12.07.2023г до 11.08.2023г. при ЗП Д.В..

Длъжностното лице по пенсионно осигуряване по чл. 98 ал.1 т.1 КСО е преценило, че в сравнение с първия доклад за осигурителен стаж, изготвен по повод първото подадено заявление за пенсия вх.№2113-25-539/05.06.2023г., вече е налице съответствие с изискването за осигурителен стаж от 15 години, тъй като лицето е придобило допълнително стаж през 2023г. С оглед изчисляване на индивидуалният коефициент по чл.70. ал.8 от КСО за определяне размера на пенсията и след като е преценило, че заявителят попада в обхвата на посочената разпоредба, длъжностното лице с писмо изх.№2113-25-809#2/21.08.2023 г е поискало от осигуреното лице Х. С. да представи удостоверение обр. УП-2 помесечно от СП БКС – гр. Омуртаг за периода от 01.01.1986 г. до 07.06.1989г., тъй като последният попадал в базисния, от който ще се изчислява пенсията на лицето. В изпълнение на даденото указание в ТП на НОИ – Търговище е входирано с вх.№2113-25-809#4/12.09.2023г. удостоверение обр. УП-2 с изх. №93/12.09.2023г., издадено от осигурителя „****“ ЕООД – гр. Омуртаг, за което дружество е прието, че е правоприемник на СП БКС - Омуртаг. С този документ осигурителят е удостоверил, че А.А.М./според приложеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена това е жалбоподателят Х.Х. С./ е работил като шофьор в предприятието и за посоченото в документа време е получил вписаното в същия брутно трудово възнаграждение/БТВ/ или доход, което да послужи за определяне размера на пенсията му. В удостоверението са отразени работните дни на лицето за всеки от месеците в периода от м.януари 1986г. до м.юни 1989г.и начисленото му БТВ за всеки от тези месеци като е видно, че за някои от месеците е отразен по – малък от обичайния брой работни дни. Поради това въз основа на посоченото удостоверение обр.УП-2 пенсионният орган е приел, че са налице непълни като работни дни месеци, а именно: м. 12.1986г. - липсват 2 работни дни/5 календарни дни/; м.03.1987г. - липсва 1 работен ден /1 календарен ден/; м.03.1989г. - липсват 6 работни дни /7 календарни дни/; м.06.1989 г. - вписани са 0 работни дни като съответно липсват 4 работни дни /6 календарни дни/. При така установената липса на 13 работни дни, съответно 19 календарни дни, след приспадане на същите от общия сбор се получавал стаж с продължителност 14г. 11 м. 19дни.

В резултат на извършените действия в рамките на пенсионното производство е издадено Разпореждане №2140-25-440/10.10.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище, с което на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО. В разпореждането е обсъдено следното: с подаденото от него на 14.08.2023г. заявление Х.С. е заявил да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО; при пенсиониране на това основание през 2023 г. е необходимо лицата да имат навършена възраст 67 години и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж; предвид датата му на раждане /***г./към датата на подаване на заявлението/14.08.2023г./ заявителят има навършена възраст 68 г. 05 м. 08 дни и придобит общ осигурителен стаж 14г. 11м. 19дни, който е зачетен като осигурителен стаж от трета категория; осигурителният стаж от СП „БКС“- гр. Омуртаг за периода от 01.01.1986 г. до 07.06.1989 г. е зачетен по удостоверение обр. УП-2 № 93/12.09.2023 г., което се издава въз основа на разплащателните ведомости, намиращи се в осигурителя; прието е, че лицето няма изискващия се действителен осигурителен стаж съгласно чл.68, ал.3 от КСО - 15 години.

По подадена от Х.С. жалба срещу Разпореждане №2140-25-440/10.10.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище, е постановено оспореното Решение №2153-25-67/12.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище. Със същото е потвърдено обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, а жалбата е определена като неоснователна. В мотивите на решението органът е посочил, че при преценка правото на пенсия по чл. 68 ал.3 КСО на заявителя е взет предвид удостоверения осигурителен стаж по доклада, изготвен във връзка с първото подадено заявление, който стаж е бил с установена продължителност 14г. 11м. 08 дни. В последния бил включен и периода на военна служба, зачетен по военна книжка, както и трудовия стаж по трудовата книжка на лицето. В решението е посочено, че към този стаж е добавен и установения във второто пенсионно производство едномесечен стаж, положен за периода 12.07.2023г.-11.08.2023г. при работодателя ЗП „Д.К.В.“, при което общият действителен осигурителен стаж ставал 15г. 0м. 08 дни. Органът е обсъдил, че видно от представения нов документ УП-2 и изготвения доклад по новото заявление за пенсия липсвали 13 работни дни, съответно 19 календарни дни, и след приспадане на тези липсващи дни от посочения сбор се получавал стаж с продължителност 14г. 11 м. 19дни. В оспореното решение е посочено, че по повод жалбата на лицето е извършена повторна проверка на продължителността на положения от него труд, която не е установила наличието на пропуски от страна на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Търговище. В този смисъл била проверена представената трудова книжка и отразения в същата стаж бил описан и зачетен в доклада за осигурителен стаж, проверен и зачетен бил и стажа в ЗП Д.В., както и положената наборна военна служба. Органът е изложил мотиви и относно новото доказателство - представеното от лицето УП-2 помесечно от СП БКС - Омуртаг за периода от 01.01.1986 г. до 07.06.1989г., който период попадал в базисния за изчисляване на пенсията на лицето, съгласно чл.70, ал.8 от КСО. Обсъдено е, че предвид липсващите работни дни в този нов документ, този стаж е зачетен помесечно, докато в първия доклад за стаж бил зачетен по трудова книжка като цял период от 27.02.1978г. до 07.06.1989г. Направен е извода, че длъжностното лице е изяснило всички обстоятелства и факти, имащи отношение за определяне правото на пенсия, преценило е новите представени документи и е включило отразения в същите стаж в изчисляване на действителния осигурителен стаж и правилно е зачело стажа, отнесен към трета категория труд, при спазване на нормативните изисквания, действали по време на полагане на съответния стаж.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на дължимата проверка по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното Решение №2153-25-67/12.12.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №2140-25-440/10.10.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище са постановени от материално и териториално компетентни органи съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, респ.чл.98 ал.1 т.1 КСО, при съобразяване на законовите изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, както и при спазване на процесуалните правила. В хода на административното производство в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 4, предл. първо АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление. Органът по чл. 98 ал.1 т.1 КСО се е произнесъл в рамките на предвидения в същата норма четиримесечен срок от постъпване на заявлението. Спазен е и едномесечният срок за произнасяне на решението на директора на ТП на НОИ съгласно чл. 117 ал.3 КСО.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът прецени следното:

Като безспорни между страните съдът е обявил следните обстоятелства : безспорно е наличието на едната предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 ал.3 от КСО, а именно : навършена изискуема възраст от заявителя към 14.08.2023г./дата на подаване на заявлението до НОИ/ - 68г. 05м. 08 дни; 2/ безспорна за страните е продължителността на осигурителния стаж на жалбоподателя в периодите от 08.03.1974г.до 31.12.1985г. и от 12.07.2023г. до 11.08.2023г. Основното спорно за страните обстоятелство се състои в продължителността на положения осигурителен стаж в периода от 01.01.1986г. до 07.06.1989г., доколкото според вписванията в трудовата книжка на лицето този период е отразен като цялостен и непрекъснат с пълния брой работни дни и месеци, докато в представеното и съобразено от органа удостоверение обр. УП-2 с изх. №93/12.09.2023г., издадено от осигурителя „****“ ЕООД – гр. Омуртаг, за някои от месеците в този период е отразен по – малък брой работни дни отколкото е имало в съответния месец.

Разпоредбата на чл. 68 ал.3 КСО, на чието основание е заявено правото на жалбоподателя да отпускане на пенсия за ОСВ, регламентира следното : В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж; от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Визираният като част от кумулативната съвкупност условия за признаване правото на пенсия по чл. 68 ал.3 КСО действителен осигурителен стаж подлежи на установяване по предвидения за това законов ред. Нормата на чл. 40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/ в действащата ѝ към момента редакция гласи, че осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки, както и удостоверенията обр. УП - 3 (документи по утвърден образец по смисъла на чл. 40, ал. 1 от НПОС) са вторични документи, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. По настоящото дело от изброените в предходното изречение документи по отношение на спорния период е представена само трудова книжка. Съгласно чл. 6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г., при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. В същия смисъл е била и регламентацията на чл. 6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72 от 30.12.1986 г., обн., ДВ, бр. 11 от 10.02.1987 г.и отменена с ПМС № 227 от 23.11.1993 г., обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993г. От наличното по преписката копие на трудова книжка на жалбоподателя е видно, че след прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 08.06.1989г., съобразно горецитираните изисквания е направено надлежно записване на продължителността на трудовия стаж, придобит от работника при работодателя СП „БКС“ – Омуртаг за периода от 27.02.1978г. до 07.06.1989г., в размер на 11 години 3 месеца и 10 дни. При сумиране на отразения в трудовата книжка стаж на жалбоподателя със срока на положената от него наборна военна служба, призната за действителен осигурителен стаж съгласно § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, и допълнително придобития едномесечен стаж при ЗП през 2023г., вписан също така надлежно в трудовата му книжка, се получава продължителност на трудов стаж в размер на 15 години 0 месеца и 08 дни, при което е налице и второто условие на чл. 68 ал.3 КСО. В пенсионното производство обаче органът е дал приоритетно значение на представеното удостоверение обр. УП-2 с изх. №93/12.09.2023г., издадено от осигурителя „****“ ЕООД – гр. Омуртаг, като въз основа на данните в същото/обсъдени по – горе/ е изчислил стаж с обща продължителност 14г. 11 м. 19дни/по обсъдения по – горе начин/. Съгласно действалата от 1986г. норма на чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. С оглед предвидената от закона обвързваща материална доказателствена сила на надлежно направените удостоверявания в трудовата книжка, последната следва да бъде ценена като годно доказателство за установяване на трудовия и осигурителен стаж на лицето. В случая липсва представено доказателство, което като доказателствена стойност да оборва материалната доказателствена сила на трудовата книжка на жалбоподателя. И това е така, тъй като приложеното удостоверение обр. УП-2 по начало няма предназначението на документ, установяващ продължителност на трудов стаж. Издадената на основание чл. 5 ал.8 КСО Инструкция №1022-40-2 от 2.03.2022 г. за съдържанието и реда за представяне в Националния осигурителен институт на документи за осигурителен стаж, осигурителен доход и категория труд, в сила от 1.01.2022 г., т.е. действаща към момента на започване на пенсионното производство, гласи следното : 1/ Документите за осигурителен стаж и категория труд (удостоверения обр. УП-3) са по образец съгласно приложение №1 и в тях задължително се вписва съответната разпоредба от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 102 от 1967 г.; отм., бр. 39 от 1998 г.; доп., бр. 123 от 1998 г.) и/или от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 123 от 1998 г.), по която осигурителят предлага да се зачете осигурителният стаж/чл. 2 от инструкцията/; 2/ Документите за осигурителен доход (удостоверения обр. УП-2) са по образец съгласно приложение № 2/чл. 3 от инструкцията/. При преглед на образците по двете приложения е видно, че удостоверение обр. УП – 3 се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд или други автентични документи и съдържа удостоверени данни за осигурителен стаж, изчислен по реда на чл. 38 и чл. 39 от НПОС по години, месеци, дни и часове, докато удостоверение обр. УП – 2, което също се издава въз основа на посочените първични документи, удостоверява данни за осигурителния доход през определен период, от който ще се изчислява размера на пенсията. Предназначението на двата документа показва, че за установяване на осигурителен стаж се издава удостоверение обр. УП-3, каквото по настоящото пенсионно производство няма досежно спорния стаж, а не удостоверение обр. УП-2, каквото е приложено. Ето защо съдът намира, че неправилно органът се е позовал на представеното удостоверение обр. УП-2 при определяне продължителността на действителния осигурителен стаж, елиминирайки по този начин материалната доказателствена сила на представената трудова книжка. Наред с това следва да се посочи, че от отразеното в това удостоверение обр. УП-2 не става ясна причината за отработения по – малък брой работни дни в определени месеци, като само за три месеца в очертания период е посочено, че лицето е било в болничен отпуск. Нормата на чл. 386 КТ в действащата към момента редакция и в редакцията ѝ от 1986г./от когато са данните в удостоверение обр. УП-2/ предвижда хипотези, в които за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, като например: почивните и празничните дни; ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им; ползваните неплатени отпуски, установени с КТ или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено; ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност; времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството; времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа и т.н., както и в други случаи, установени от Министерския съвет. Напълно възможно е установеният по – малък брой работни дни, отразени в представеното удостоверение обр. УП-2, да се дължи на някои от горепосочените причини, което едва след изясняване на тези причини поставя въпроса за преценката дали тези дни се включват в действителния осигурителен стаж. Не следва при недостатъчно изясняване на обстоятелствата в производството тълкуването на тези обстоятелства да бъде в ущърб на заявителя.

С оглед направените фактически установявания и правни изводи съдът намира, че оспорените решение и разпореждане са издадени в противоречие с материалния закон. Относно оплакването на жалбоподателя за това, че е налице процесуално нарушение и административен произвол, тъй като с оспореното решение е влошено положението му предвид установеното с предходното влязло в сила Разпореждане №2140-25-264/03.07.2023г., съдът намира, че доколкото с необжалваното и влязло в сила Разпореждане №2140-25-264/03.07.2023г.е приключило първото пенсионно производство, по което също е бил постановен мотивиран отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ на заявителя по чл. 68, ал.1, ал.2 или ал.3 от КСО, не може да се приеме, че е извършен административен произвол и е влошено положението на заявителя при разглеждане на второто подадено от него заявление, по което е издадено оспореното решение.

Предвид изложеното съдът счита, че е налице отменителното основание по чл. 146 т.4 АПК, поради което следва на основание 172, ал.2, пр.2 АПК да бъдат отменени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Търговище.

В конкретната хипотеза съдът няма правомощие да се произнесе вместо органа по подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, а е от компетентността на административния орган, поради което на основание чл. 173, ал. 2, предл. 2 АПК следва административната преписка да бъде върната на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище за ново произнасяне по Заявление с вх. № №2113-25-809/14.08.2023г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 ал.3 от КСО, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, а именно : при новото произнасяне по подаденото заявление да съобрази надлежно отразения в трудовата книжка на заявителя осигурителен стаж като при съмнение относно коректността на данните да събере в съответствие с правомощието си по чл. 9 ал. 2 АПК, чл. 35 АПК и чл. 36 АПК необходимите данни от надлежни доказателства като първични документи/изплащателните ведомости/или издадени въз основа на тях вторични документи като удостоверение обр.УП-3, с които може да се удостоверява осигурителен стаж.

По претенцията за разноски – Съгласно чл. 120 ал.2 КСО при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло и е налице претенция от жалбоподателя за присъждане на разноски по депозиран списък на разноските за 500 лева – платено адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който като договорено и платено в брой е записано адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева и в този смисъл договорът има характера на разписка за реално направени от жалбоподателя разноски. Предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар следва да се отбележи, че съгласно чл.8 ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по КСО е 500 лева. С оглед договореното в минимален размер адвокатско възнаграждение, възражението за прекомерност се явява неоснователно. Ето защо учреждението, към което принадлежи ответния административен орган, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева, представляващи присъдени съдебни разноски.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 предл.второ от АПК, във връзка с чл.118, ал.3 от КСО и съгласно чл. 120 ал.2 КСО, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Решение №2153-25-67/12.12.2023г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Търговище и потвърденото с него Разпореждане №2140-25-440/10.10.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Търговище, с което е постановен отказ по Заявление вх.№ 2113-25-809/14.08.2023г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 ал.3 от КСО, подадено от Х.Х. С. с постоянен адрес ***, като незаконосъобразни.

ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО - Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Търговище, за ново произнасяне по Заявление вх.№ 2113-25-809/14.08.2023г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68 ал.3 от КСО, подадено от Х.Х. С. с постоянен адрес ***, като определя едномесечен срок за произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – Търговище, да заплати на Х.Х. С. с постоянен адрес ***, ЕГН – **********, сумата в размер на 500 /петстотин/лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.

След влизане в сила на решението по настоящото дело препис от същото да се изпрати на основание чл. 115 ал.1 ПАС на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Търговище като от деня на получаването му тече определения едномесечен срок за ново произнасяне по заявлението.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: