Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26.08.2020г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на единадесети август през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело №162 по описа за 2020г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
С така подадената искова молба ищецът твърди, че на
основание постоянен трудов договор с ответното дружество, била назначена на
длъжност „***” с място на работа „***” - Димитровград област Хасковска. По
време на трудовата дейност нямала нарушения на трудовата дисциплина и не са и
налагани дисциплинарни наказания.По инициатива на работодателя, със Заповед №
611/07,03,2017 г. и на основание чл. 331 ал. 1 от КТ, било прекратено трудовото
правоотношение, считано от 13,03,2017 г. срещу уговорено обезщетение от
четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение. На основание чл. 224 ал. 1 от КТ, постигнали съгласие, да и
бъде изплатен неизползван платен годишен отпуск за 2017 г.Видно било от
приложена като доказателство ведомост, за м. март 2017 г. са начислени
обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 73,00 лв. и по чл. 331 ал. 2 от КТ в размер на 2920,00 лева. С Преводно нареждане за кредитен превод от
30,03,2017 г. Работодателят е удържал от начисленото обезщетение сумата 2074,86
лв. и превел същата по сметка на ***. Нямало спор, че със Запорно съобщение
изх. № 145766/10,07,2015 г. е наложен запор върху трудовото и възнаграждение,
но не и върху суми дължими на друго правно основание.Счита, че неправилно и без
правно основание, Работодателят е трансформирал запора от работната заплата
върху договореното и начислено обезщетение за прекратено трудово правоотношение
- факт, който обуславял правният и интерес от водене на настоящото
производство.
Моли съда да
постанови решение, с което да се осъди ответното дружество да и заплати дължимо
и неизплатено в цялост обезщетения по чл. 331 ал. 2 от КТ , в размер на 2074,86
лв., сума, която неправомерно е преведена по сметка на *** с район на действие,
района на Софийски градски съд, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата, както и да й се
присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът в срока за отговор на
исковата молба твърди, че не оспорва твърдението, че трудовото правоотношение
между Банката и ищцата е било прекратено на основание чл. 331, ал. 1 от КТ - по
предложение на работодателя, прието от служителя, и с изплащане на обезщетение
равно на четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение. Уточнява, че трудовият договор е бил прекратен, считано от
13.03.2017г. Към момента на прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата с Банката нейното брутно месечно трудово възнаграждение е било в размер
на 730 лв.Прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал. 2 от КТ,
предложено от работодателя и съответно прието от служителя, е в размер на 4
брутни трудови възнаграждения за последния месец, предхождащ прекратяването, а
именно: 4 х 730 лв.. или общо 2920 лв.Само по себе си обезщетението по чл. 331,
ал. 2 от КТ се изчислявало на база трудовото възнаграждение и по своя характер
е свързано е уговореното по конкретното трудово правоотношение възнаграждение
за труд.След като поначало разпоредбата на чл. 512, ал. 1 от ГПК разширявала
обхвата на обекта на запора върху всички възнаграждения за труд, независимо от
произхода им, счита без съмнение, че запорът върху трудовото възнаграждение се
разпростира върху обезщетенията, идващи да заместят липсващото трудово
възнаграждение - каквото е например обезщетението за неползван платен годишен
отпуск по чл. 224. ал.1 от КТ, което е в размер на среднодневното брутно
трудово възнаграждение, и обезщетението по чл. 331 от КТ, което е в размер на
4-кратния размер на последното получено брутно трудово възнаграждение.Всяко
различно тълкуване на закона, например приложеното от ищцата буквалистично
отричане на налагането на запор върху обезщетение по чл. 331, ал. 2 от КТ,
защото не било трудово възнаграждение, противоречало на смисъла на изпълнението
върху трудовото възнаграждение и предвиденото в закона отграничаване на
защитената несеквсстируема част от него от обхвата на принудителното
изпълнение. Последица от прилагането на подобен подход при тълкуването на чл.
512, ал. 1 от ТПК било увреждане интереса на взискателите и насърчаване на
използването на този начин на прекратяване на трудовите правоотношения - отново
във вреда на взискателите, както и на добросъвестните трети задължени лица по
запора, които отговаряли солидарно с длъжника пред взискателя, ако не
изпълняват наложения запор.
Конституираното
е като трето лице-помагач на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК
взискателя по Изпълнително дело № 20158410407188 по описа на ***, а именно:“***"
ООД /с предишно търговско наименование „*** със седалище и адрес на управление:
гр. ***, представлявано от управителя **, според чието становище се поддържа
изцяло депозирания от ответника отговор, възраженията в него относно
неоснователността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е, че между
страните по делото е съществувало валидно трудово правоотношение, което е
прекратено със Заповед № 611/07,03,2017 г., на основание чл. 331
ал. 1 от КТ, считано от 13,03,2017 г. срещу уговорено обезщетение от
четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение.
Безспорно се установи, предвид и приложената като доказателство ведомост, за м.
март 2017 г., че са начислени обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на
73,00 лв. и по чл. 331 ал. 2 от КТ в размер на 2920,00 лева. С Преводно
нареждане за кредитен превод от 30,03,2017 г. Работодателят е удържал от
начисленото обезщетение сумата 2074,86 лв. и превел същата по сметка на ***.
Няма спор, че
със Запорно съобщение изх. № 145766/10,07,2015 г. е бил наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищцата.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е,
че определянето на секвестируемата
част по чл. 446, ал. 1 от ГПК зависи от размера на заплатата и броя на децата, които
длъжникът издържа.Месечното възнаграждение, от което се правят удръжките се
определя след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителните
осигуровки.В случая чистата сума на месечното възнаграждение на ищцата /
трудово възнаграждение плюс обезщетения / е 2874,86 лв. Тъй като ищцата е
декларирала, че има две деца, които издържа несеквестируемата
част ще бъде 800лв., а горницата над 800,00 лв. в размер на 2074,86
лв. е секвестируемата част от трудовото възнаграждение.
Ето защо и на основание чл. 508, ал. 3 ГПК
работодателят като трето задължено лице, което не оспорва задължението си,
следва ежемесечно да превежда по сметка на съдебния изпълнител секвестируемата
част от възнаграждението, върху което е наложен запор, съобразно размерите, посочени
в чл. 446, ал. 1 ГПК. Предвид заключението на вещото лице, което съдът е приел
като доказателство по делото, обективно и безпристрастно дадено приема, че това
обезщетения е начислено именно във връзка със съществуващото между страните
трудово правоотношение, поради което наложеният запор върху възнаграждението
обхваща и обезщетенията, дължими по КТ. Същите се ползват от
несеквестируемостта по чл. 446, ал. 1 ГПК. След приспадане на дължимите данъци
и задължителни осигурителни вноски /чл. 446, ал. 2 ГПК/, работодателят е превел
по сметка на ЧСИ определената секвестируема част от начисленото за съответния
месец възнаграждение в размер на 2074.86 лв.
Предвид
посоченото, съдът приема за неоснователно възражението на ищцата, че начисленото
й обезщетение по чл.331 ал.1 КТ не се включва в обхвата на наложения запор.
Горепосочената сума е удържана и преведена по сметка на ЧСИ именно на основание
наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, поради което
работодателят не дължи на същата претендираната от нея неизплатена част от
начислените й обезщетения при прекратяване на трудовия договор в размер на 2074.86
лв. Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Поради
това исковете следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани.
По разноските.
Предвид изхода на делото ищецът няма право на
разноски, а направените такива остават за негова сметка.
Доколкото спорът е трудов и съгласно чл.83 ГПК
ищецът е освободен от държавни такси, то и дължимите такива остават за сметка
на съда.
От
ответника се претендират направени разноски по делото.
Относно
искането на ответника, че ищецът е този, който следва да заплати разноски за
възнаграждение на вещото лице по назначената съдебна експертиза, съдът следва
да допълни към изложението по-горе, че към описаните разноски не следва да се включват разноските за държавни
такси и за възнаграждение за вещо лице, заплатени от работодателя, тъй
като такива не се дължат от работника по силата на специалния закон.Съгласно
посочената специална норма работникът -
страна по трудовия спор, не дължи само разноски по производството, но при
отхвърляне на иска или
прекратяване на делото, следва да
заплати на работодателя заплатената
от него сума по договора за правна помощ при представителство от адвокат
или юрисконсулт.Трайната и безпротиворечива практика на ВКС приема, че
безплатността на производството по трудови дела за работниците и служителите,
предвидена в чл.359 КТ и чл.83 ал.1 т.1 ГПК се отнася само за дължимите
към съда държавни такси и разноски в производството – за призоваване на
свидетели, възнаграждения за вещи лица, но не обхваща дължимите към противната
страна разноски.Заплащането на тези разноски се дължи както при отхвърляне на
предявените от работника или служителя искове, така и при прекратяване на
делото, и съгласно чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически лица и
еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт.
С оглед
изхода от спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
100 лева-юрисконсултско възнаграждение,
доколкото ответното дружество е представило по делото писмено доказателство, че
е представлявано надлежно от юрисконсулт.
Мотивиран
така, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от К.Д.Б.,
ЕГН ********** ***, срещу „**, със седалище и адрес на управление град **,
представлявано от ***, за заплащане на обезщетение по чл.331 ал.2 КТ в
размер на 2074.86 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К.Д.Б., ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ
на „**, със седалище и адрес на
управление град **, представлявано от ***, сумата от 100/сто/ лева, представляваща разноски за заплатено юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника “***" ООД /с предишно търговско наименование „***
със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя **.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия:
/Г.Стоянова/