Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 673
29.10.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян АНД (К) № 630 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.А.З. ***, срещу Решение №127/18.06.2020г., постановено по АНД
№263 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г., в частта му, имаща характер на определение, а именно на присъдените разноски.
Касационният жалбоподател
счита решението на районния съд в обжалваната му част за недопустимо,
неправилно и необосновано. Сочи, че за претендираните от него разноски приложил
по делото пред районния съд подписан договор за правна защита и съдействие с
адвокат, чийто хонорар бил платен изцяло и в брой преди дата на завеждане на
делото – 05.03.2020г. Към този момент била действаща Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , като съгласно чл.18, ал.2 от нея, възнаграждението за тази
услуга било в минимален размер било 300 лева. Посочва, че предвид
незадължителното присъствие на адвоката и жалбоподателя, той сам изготвил
становище, което представил пред районния съд преди първото заседание и поискал
присъждане на разноски. Последните били присъдени в намален размер, по нисък от
претендирания, въпреки липсата по делото на становище по жалбата, съответно и
на възражение за прекомерност на претенцията за разноски. Поставя се акцент
върху последното, като се в тази насока се изтъква, че съдът не може по своя
преценка, без изрично възражение от страната, да намалява размера на
разноските.
По изложените съображения
се иска отмяна на оспореното решение в обжалванта му част и присъждане на разноски по делото пред РС в
размер на 300 лева.
Ответникът, ОДМВР –
Хасково, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура, гр.Хасково счита, че жалбата е основателна. Смята че, по делото
липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната
страна, поради което решението било неправилно в тази част.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в
жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С атакуваното Решение №127/18.06.2020г., постановено по АНД
№263/2020г. Районен съд – Хасково отменил обжалвания пред него Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, Серия К №2206853/06.08.2018г. на ОДМВР - Хасково, с който на Г.А.З. ***,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП. За да отмени електронния фиш съдът изложил съответните според
него изводи.
Съгласно чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН,
решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния
съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. В чл.208 от АПК, съдържащ
се в Глава дванадесета, е очертан предмета на касационно оспорване, като е
посочено, че първоинстанционното съдебно решение подлежи на касационно
оспорване изцяло или в отделни негови части.
Настоящата инстанция отчита, че в
обжалваната му част процесното решение има характер на определение, но
доколкото в самото решение е вписано, че същото подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за постановяването
му, то посоченият срок за съдебно оспорване е спазен от жалбоподателя, който е
и надлежна страна, засегната неблагоприятно от оспорената част от решението.
В частта за разноските по делото РС приел, че следва да
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, съобразно чл.18, ал.1 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да
определи такъв размер взел предвид, че адв. З. не се явила в съдебно заседание,
поради което разноските следвало да бъдат само за изготвянето на жалбата срещу
електронния фиш, като отчел
и възражението за прекомерност на ответната страна – АНО.
Настоящия касационен състав намира, че решението в обжалваната
му част е неправилно.Видно от материалите по делото, настоящата съдебна
инстанция не установи в хода на производството да е направено възражение от
ответника за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски относно
заплатения адвокатски хонорар.
В производство пред районния съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е била заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото, макар и без явяване в открито съдебно заседание по делото. В представения пред този съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие от 05.03.2020 г., сключен между Г.З. и адв. М.З., изрично е посочен размер на договореното възнаграждение от 300лв., което е заплатено в брой.
В конкретния случай производството пред
районния съд е инициирано по жалба на санкционираното лице Г.А.З., който е бил представляван по делото от надлежно упълномощения адвокат М.З., а оспореният от него Електронен фиш е отменен от
съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата
на чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63, ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на
ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са били налице,
поради което неправилно районният съд е възприел, че не следва да уважи в цалост искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане в на
адвокатско възнаграждение в уговорения в договора за правна помощ размер. Незаконосъобразно
първоинстанционният съд редуцирал този размер, като в мотивите си обсъдил
обстоятелства, които не са оспорени от ответната страна по делото.
Предвид липсата направено от процесуалния представител на ответника в
първоинстанционното производство възражение за прекомерност
на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът е следвало да се
съобрази с размера на адвокатско възнаграждение, определен в договора за правна
помощ, представен по делото. Разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗАНН е нова и
предоставя правомощие на съда да присъди по-нисък размер на разноските в частта
на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата, но само по искане на насрещната страна. След като
насрещната страна не е инициирала пред съда подобно искане, то съдът няма
възможност да извърши служебна преценка на разноските по делото.
Като е постановил решение, с което е намалил разноските които се
дължат на жалбоподателя, районният
съд е постановил незаконосъобразен акт, който в оспорената му част следва да
бъде отменен.
Вместо това следва да бъде осъден ОДМВР –
Хасково, като ответник по делото пред районния съд, да заплати на Г.З. разноски за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие от 05.03.2020
г.в общ размер от
300лв.
Водим от изложеното и на основание чл.221,
ал.2 и чл.222, ал.1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №127/18.06.2020г., постановено по АНД №263 по описа на
Районен съд – Хасково за 2020г., в
частта на присъдените разноски, вместо което постановява:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково
да заплати на Г.А.З., ЕГН ********** ***, сумата от 300 (триста) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита и съдействие по АНД
№ 263 по описа на РС-Хасково за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.