Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 784
гр.Бургас, 19.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на седми юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 1233 по описа на
БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на П.Х.К. с ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № */29.01.2019г., издадено от Началник група към
ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл. 5, ал.3,
т.1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения при
съставянето на АУАН, които водят до опорочаване на административнонаказателната
процедура. Посочва се и че не бил връчен талон за медицинско изследване.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява лично, а се представлява от пълномощник – адв. * – БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, надлежно призован,
не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на самото
НП, то е връчено на жалбоподателя на 07.03.2019г., а жалбата е депозирана на 13.03.2019г).
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 17.10.2018г., около 21.16 часа
актосъставителят П.Г. – младши автоконтрольор
към ОДМВР-Бургас, констатирал, че в гр. Бургас, кв. Банево, по ул. „*”, до № *,
жалбоподателят К. управлява лек автомобил „Хонда” с
рег. № *. На водача била извършена проба за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510 ARBB” с № 0029, който отчел положителна проба, а именно - 0,85 на хиляда в
издишания въздух. Актосъставителят пристъпил към
съставянето на талон за медицинско изследване с номер 0000792, в който водачът
записал, че приема показанията на дрегера. Към датата
на проверката техническото средство било годно и калибрирано, видно от приложената
по делото справка. Полицейският служител квалифицирал деянието на водача като
административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и му съставил
АУАН с бл. № 0716595/17.10.2018г. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. В законоустановения срок
също не били депозирани възражения.
В последствие, въз основа на АУАН
било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на: чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП
наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1000
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 12 месеца, както и
отнемане на 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
На първо място,
неоснователно е възражението, че не било посочено качеството на свидетеля, тъй
като в АУАН под „очевидец“ е налице подчертаване, което именно сочи това
качество.
Посочено е и мястото
на извършване на нарушението, като е записано, че това е ул. „*“ „до №*“.
Неоснователен е и доводът за непосочване на възрастта и местоработата на
нарушителя, тъй като съществено за неговата индивидуализация е посочването на
ЕГН.
Също така е
неоснователен и доводът, че не бил връчен талон за медицинско изследване, тъй
като по делото е приложен такъв с подпис на жалбоподателя и собственоръчно
вписване, че е съгласен с показанията на дрегера,
поради което и не следва такъв да му бъде връчван. Дори
и да се приеме, че е следвало да бъде връчен талон за медицинско изследване, то
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта чрез такова изследване се
извършва тогава когато се оспорват показанията на техническото средство,
какъвто не е настоящият случай. В този смисъл, няма как да бъдат накърнени
правата на жалбоподателя, след като същият е записал, че приема показанията,
което е равнозначно на отказ от медицинско изследване, за което по принцип
служи талонът.
Съдът не споделя и
доводите, че правата на жалбоподателя били нарушени, поради това, че връченият
екземпляр от АУАН бил нечетлив и неразбираем, тъй като в самата жалба се
излагат подробни доводи за това какво е било, респ. какво не е било записано в
него, което сочи, че същият е достатъчно
четлив и жалбоподателят се е запознал с него. Освен това е възможно един
документ да стане нечетлив и поради причини, възникнали известно време след
неговото съставяне.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на основание чл. 174, ал.1,
т. 2 от ЗДвП, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и
глоба 1000 лв. За извършеното нарушение
на водача правилно и законосъобразно са наложени - "глоба" в размер
на 1000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения
от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.
В заключение –
конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно
и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния
случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост
на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не
се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на
чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно. Не следва да се
забравя и че шофирането след употреба на алкохол и то в толкова високи граници,
безспорно поставя в опасност всички участници в движението и категорично не
може да се квалифицира като маловажно нарушение на правилата за движение по
пътищата.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */29.01.2019г., издадено от
Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
с което за нарушение по чл.
5, ал.3, т.1 ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на П.Х.К. с ЕГН: **********,
адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване от право
да се управлява
МПС” за срок от 12 месеца, както
и отнемане на 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.