Присъда по дело №291/2021 на Районен съд - Велинград

Мотиви към присъда № 19, по н.о.х.д № 291/2021 г. по описа на РС
Велинград

Производството по делото е образувано по внесен обвинителен акт от
Районна прокуратура Пазарджик ТО Велинград, с който на Г. Д. М., ЕГН:
********** от гр. Велинград е повдигнато обвинение, за това
че на 24.08.2020г., в град Велинград, съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ-свидетелство за управление на моторно превозно
средство /образец на Федерална Република Германия № H047LDW2998,
издадено на 20.03.2019г. на името на *********/, на който е придаден вид, че
е издадено от официалните власти на Федерална Република Германия, като за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност-престъпление
по чл. 316 НК, във вр. чл. 308, ал. 2 НК, във вр. чл. 308, ал.1 НК.
В съдебно заседание подсъдимият Г. Д. М., в присъствието на служебно
назначения защитник адвокат В.А.-АК Пазарджик, заяви, че желае делото да
се разгледа по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК.
Съдът съобразявайки становището му определи да се проведе предварително
изслушване на страните. В хода на предварителното изслушване, след като
съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го
уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направеното от него самопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват при
постановяване на присъдата, подсъдимият призна изцяло фактите, посочени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от
подсъдимия съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по
чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал. 4 от НПК, във вр. с
чл. 371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не
извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че безспорно се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия
М. за виновен и да му определи наказание лишаване от свобода, което да
редуцира с 1/3 и да постанови да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим. Намира, че множеството криминални прояви на подсъдимия, както и
зачестилите пътнотранспортни произшествия с участието на лица, които се
легитимират с неистински свидетелства за управление на моторни превозни
средства, завишават степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Защитникът на подсъдимия не споделя доводите на прокурора за
1

завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца. Пледира, че
при определяне на наказанието следва да се съобрази, че М. е реабилитиран за
предишните си осъждания и е с чисто съдебно минало, поради което
наложено наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим е
явно несправедливо.
Подсъдимият признава по реда на чл. 371 т.2 от НПК изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. По отношение на
наказанието поддържа становището на защитника.
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д. М., ЕГН: ********** е български гражданин, без
образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/. Живее в град Велинград.
На 24.08.2020г. за времето от 07,00 до 19,00 часа, служителите на РУ
Велинград- мл. автоконтрольор Т.И.Г. и мл. полицейски инспектор А.Ш.Г.,
изпълнявали задълженията си по контрол за спазване на правилата за
движение по пътищата и обществения ред, като смесен автопатрул на
територията на гр. Велинград. Около 16,18 часа на ул. „Никола Вапцаров“,
спрели за проверка лек автомобил „Форд ескорт“, синьо-зелен на цвят, с
регистрационен номер РА5831АМ, управляван от подсъдимия Г.М.. На
водача били поискани документи за правоуправление на моторното превозно
средство. М. представил СУМПС № Н047LDW2998, немски образец,
издадено на 20.03.2019г., със срок на валидност 20.03.2029г., издадено във
Федерална Република Германия на името на Г. Д. М.. Последното се издава по
установения ред и форма, от държавен орган и представлява официален
документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК.
Поради зачестилите случаи на представяне на неистински свидетелства
за управление на МПС на територията на гр. Велинград, издадени в страни от
Европейския съюз, служителите на РУ Велинград се усъмнили в истинността
на представения от водача документ. При проведена с него беседа, не могъл
да даде смислени отговори как го е получил. Споделил, че няма завършено
образование и е неграмотен. Извършена била справка в АИС АНД, от която
се установило, че подсъдимият е наказван по административен ред за
управление на МПС, без да е правоспособен водач и че не притежава
свидетелство за МПС, издадено в Република България.
С протокол за доброволно предаване, подсъдимият предал
притежаваното свидетелство за управление на МПС.
Изискана била справка, чрез Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“ към МНВР, от германските власти относно истинността на
предоставеното от М. СУМП и за начина и условията за придобиване на
немско СУМПС за български граждани и граждани на други държави членка
на ЕС, както и всички налични данни за лицето Г. Д. М. и свидетелството за
управление на МПС. Според получения на запитването отговор от Интерпол
2

Висбаден, по информация на Федералните транспортни власти на ФРГ,
СУПМ № H047LDV2998 било неистинско. Същото не отговаряло на формата
за посочената година на издаване 2019. Лицето Г. Д. М. не притежавал
валидно СУМПС, издадено в Германия. Номерът на документа бил неверен.
Крайният срок /4а/4b/, както и отговорният орган /4с/ също били неверни.
Посочено е, че редът за придобиване на СУМП във ФРГ е следния: 1./
молба до компетентните власти; 2./ навършена определена възраст на
кандидатите; 3./ представен документ за преминат преглед, както и за
завършен курс за първа помощ, снимка и документ за самоличност; 4./
предоставен документ за постоянно местожителство във ФРГ, за получаване
на кат. В /лицето трябва да е пребивавало в страната за последните 185 дни за
период от 1 година и да притежава адресна регистрация/; 5./ право да
кандидатстват за издаване на СУМПС във ФРГ имат и работещите в други
страни от ЕС, които се връщат редовно в Германия, а също и студентите,
които се обучават в други страни на ЕС, както и студентите от други страни
на ЕС, които живеят в Германия за поне шест месеца.
Според назначената и извършена в хода досъдебното производство
съдебно-техническа експертиза, бланката на представеното на подсъдимия
немско СУМПС се различавала от оригиналните образци по вид, структурни
белези и оптични свойства на субстрата, начин на отпечатване на отделните
реквизити, вид и оптични свойства на субстрата, начин на отпечатване на
отделните реквизити, вид и физично-оптични свойства на мастилата.
Наблюдавала се имитация на оптически вариращи елементи в сито печат на
лицевата страна на шофьорската книжка в представения за изследване
образец, а в спесимена на немското свидетелства за управление на МПС били
ясно изразени оптически вариращи елементи в сито печат. Липсвал моделът
на шофьорската книжка на лицевата страна на изследвания обект, а в
спесимена на немското свидетелство за управление на МПС бил ясно изразен.
Липсвали пътни знаци и част от номера на шофьорската книжка на гърба на
изследвания обект, а в спесимена на немското свидетелство за управление на
МПС бил ясно изразен. Липсвал микротекст в изследвания обект, а в
спесимена на немското свидетелство за управление на МПС бил ясно изразен.
Имало разлика под УВ светлина между изследвания обект и оригиналното
свидетелство за управление на МПС.
Според вещото лице тези различия давали основание за категоричен
извод, че бланката на изследвания документ не е истинска и че немското
свидетелство за управление на МПС № H047LDW2998, издадено на
20.03.2019г. на името на *********, обект на експертизата е неистинско.
Същото не било издадено от официален орган.
На 07.10.2020г. подсъдимият бил задържан със Заповед за задържане
на лице № № 367зз-212, по реда на чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР.
Гореизложената фактическа обстановка съдът счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия цялостно признаване
3

на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда
на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства: протоколи за
разпит на свидетелите А.Ш.Г. и Е.М.А., както и от писмените доказателства-
докладна записка с рег.№367р-15005/25.08.2020 г.; копие от СУМПС
№Н047LDW2998 от Федерална Република Германия; Протокол за
доброволно предаване от 24.08.2020 г. ведно с оригинал на СУМПС
№Н047LDW2998 от Федерална Република Германия; Заповед за задържане с
рег.№367зз-212/07.10.2020 г.; Справка за съдимост с рег.№687/08.10.2020 г.;
полицейска справка на лицето Г. Д. М.; Справка за нарушител/водач; копие на
Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика с рег.№3286р-
19549/11.11.2015 г. за длъжност младши автоконтрольор II-I степен в
сектор/група „Охранителна полиция“ /група „Пътен контрол“ на сектор
„Охранителна полиция“/ участък към районно управление при ОДМВР;
протокол №10/07.06.2021 г. по извършена техническа експертиза по ДП
№478/2020 г. на РУ Велинград; сметка по протокол №10/07.06.2021 г.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, Справка
за съдимост с рег. № 646/17.09.2021 г.; Справка за съдимост с рег. №
845/03.12.2021 г. приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл.283 НПК, като в тази насока следва изрично да
се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си противоречат,
поради което и не се налага отделното им обсъждане.
Във връзка с гореизложеното е видно, че извършеното от подсъдимия
Г. Д. М., ЕГН: ********** по безспорен и категоричен начин доказва, че е
осъществил състава на престъплението по чл. 316, вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 НК,
за това, че на 24.08.2020, в град Велинград, съзнателно се ползвал от
неистински официален документ свидетелство за управление на МПС
образец на Федерална Република Германия № H047LDW2998, издадена на
20.03.2019г., а именно представил го е пред контролите органи по ЗДвП
полицейските служители Т.И.Г. и А.Ш.Г. по време на извършена проверка, за
да се легитимира като правоспособен водач на управляваното по време на
проверката моторно превозно средство-лек автомобил „Форд ескорт“ синьо-
зелен на цвят, с рег. № РА5831АМ, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
От събрания доказателствен материал безспорно се установява, че
инкриминираното свидетелство за управление на МПС немски образец с №
Н047LDW2998 на името на подсъдимия Г. Д. М., с посочен издател
Федерална Република Германия е неистински документ, тъй като не е издаден
от официален орган на германската държава. Този извод се налага, с оглед
заключението на съдебно-техническата експертиза и от предоставената от
немските компетентни органи справката, доказващи, че свидетелството за
управление на МПС, с което подсъдимият се е легитимирал, се различава от
оригиналните образци по вид, структурни белези, и оптични свойства на
субстрат, начин на отпечатване на отделните реквизити, вид и оптични
4

свойства на мастилата допълнителните защитни елементи и че на Г. Д. М. не
издавано СУМП във Федерална Република Германия.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие-
подсъдимият М. е представил пред орган на власт инкриминирания документ,
който е официален по смисъла на чл.93 т.5 от НК, тъй като се издава по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му, като
същият е неистински такъв, защото не е издаден от посочения в него издател
и в изпълнение на неговата компетентност, целейки да установи
съществуването на определено право, което в действителност не е
притежавал. Същевременно в хода на разследването не е установено, че
подсъдимият е съставил неистинския документ, поради което е наказателно
отговорен само за ползването му.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като
форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Той е знаел, че свидетелството за
управление е неистински документ и че не е придобил правоспособност да
управлява МПС по съответния предвиден в страната на издаването му ред и
въпреки това се е ползвал от този документ.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия М. по отношение на собствените му
действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и утвърден в
страната правов ред.
По тези съображения съдът призна подсъдимият за виновен и го осъди
за престъпление по чл. 316 НК, във вр. чл. 308, ал. 2, във вр. ал. 1 НК.
При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, като
смекчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимият е с чисто съдебно
минало /реабилитиран е по право/, оказаното съдействие при разследването и
направеното самопризнание. Като отегчаващи отчете, че е неправоспособен
водач и никога не е провеждал обучение за придобиване на правоспособност
да управлява такова.
За престъплението по чл.316, във вр. чл.308 ал. 2, във вр. ал.1 НК
законодателят е предвидил наказанието лишаване от свобода до осем години.
С оглед изложеното при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдебният състав определи наказанието да бъде към законовия
минимум, а именно една година лишаване от свобода, което редуцира по реда
на чл.58а ал.1 НК и наложи на подсъдимия осем месеца лишаване от свобода.
В настоящия случай са налице в кумулативна даденост предпоставките на
чл.66 ал.1 от НК, подсъдимият е неосъждано лице и съдът счита, че за
поправянето и превъзпитанието му не е наложително да изтърпи
определеното наказание лишаване от свобода. По тази причина съдебният
състав отложи изпълнението на наказанието осем месеца лишаване от
свобода да за срок от три години.
Това наказание, по мнение на съда, се явява съответно на обществената
опасност на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ и поправителен
ефект върху него и по този начин могат да бъдат постигнати целите на чл.36
5

от НК.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия Г.
Д. М., ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР Пазарджик разноските за
изготвената по досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, в
размер на 181,04 лв. /сто осемдесет и четири лева/.
Приложеното по делото веществено доказателства представляващо
неистински документ за управление на моторно превозно средство-немски
образец с № H047LDW2998, следва да се унищожи като вещ без стойност.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева

6

Номер на акта:	19
Дата:	6 декември 2021 г. (в сила от 6 декември 2021 г.)
Съдия:	Иванка Николова Пенчева

Дело:	20215210200291
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 юли 2021 г.

Присъда по дело №291/2021 на Районен съд - Велинград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите