№ 195
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.а
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500347 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби,
депозирани от А. Т. С., ЕГН **********, чрез адв.Н. Д. – САК, и ЗАД „ОЗК
Застраховане“, ЕИК ****, чрез адв. Т. Т., против решение № 514/ 27.05.2022
г., постановено по гр.д. № 1251/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с
което ЗАД „ОЗК Застраховане“ е осъдено да заплати на А. Т. С. сумата от
8000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП,
възникнало на 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.06.2018г. до окончателното плащане на сумите, както и сумата
от 933,34 лева – лихва за периода 29.06.2018г.- 21.10.2019г., дължима върху
заплатеното от застрахователя обезщетение от 7000 лв., а на З. Д. С., ЕГН
********** - сумата от 17 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на
телесни увреждания при ПТП, възникнало на 19.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018г. до окончателното
плащане на сумите, сумата от 400 лева - лихва за периода 29.06.2018г.-
21.10.2019г., дължима върху заплатеното от застрахователя обезщетение от
3000 лв., сумата от 4576,06 лева, представляваща обезщетение за претърпени
1
от нея имуществени вреди вследствие причиняване на телесни увреждания
при ПТП, възникнало на 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху частта
от тази сума в размер на 1050 лв., считано от 29.06.2018г. и върху останалата
част в размер на 3526 лв., считано от 16.07.2021г. до окончателното им
изплащане, а за разликата до предявените размери претенциите на А. Т. С. и
З. Д. С. са отхвърлени.
Въззивницата-ищца А. Т. С. обжалва решението в частта, с която е
отхвърлен предявения от нея иск срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ за
горницата над 8000 лв. до 25 000 лв., заедно със законната лихва от 29.06.2018
г., както и в частта за разноските.
Поддържа се, че в обжалваната си част решението е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в
несъответствие със събраните по делото доказателства. Неправилно била
приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като бил занижен размера на уважения
иск за неимуществени вреди. Установените с приетата по делото експертиза
травматични увреждания показвали, че ищцата за дълъг период от време е
била лишена от нормален живот, възможност самостоятелно да се обслужва и
грижи за себе си, както и да се придвижва.
Във въззивната жалба се сочи още, че като ориентир за размера на
обезщетението следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент. Присъденото от окръжният съд обезщетение било занижено и не
репарирало претърпените от ищцата болки, страдания и психически стрес,
поради което същото следва да бъде увеличено до първоначално предявения
пълен размер от 25 000 лв.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което да се присъди допълнително обезщетение от
17 000 лв.
Претендират се направените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от ЗАД „ОЗК
Застраховане“, ЕИК ****, чрез адв. Т. Т., в който се изразява становище за
нейната неоснователност. Претендира се, че размерът на присъденото
обезщетение е неоснователно завишен и не кореспондира с реално
2
претърпените вреди и със съдебната практика. Ищцата – въззивник била
напълно възстановена, като дори се върнала на работа, а лечението
продължило 3-4 месеца, което било долната граница на обичайния срок.
Ищцата нямала, нямало и да има последици за здравословното си състояние.
Според вещото лице болките, изпитвани от нея в тазобедрената става, не били
свързани с контузията от ПТП, а техният интензитет бил най-силен в момента
на произшествието и ден – два след него.
Не били доказани и твърдените психически увреждания на ищцата,
нямало и доказателства в медицинската документация за стресови състояния
или медикаментозно лечение.
Моли се за оставяне въззивната жалба без уважение.
Въззивна жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане“, ЕИК ****, чрез адв. Т.
Т., е насочена против решение № 514/ 27.05.2022 г., постановено по гр.д. №
1251/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която дружеството
е осъдено да заплати на пострадалите следните суми: 17 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди и 4 576.06 лв. за претърпените
имуществени вреди на З. С., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2018
г., както и 8 000 лв. за претърпените неимуществени вреди на А. С., ведно със
законната лихва, считано от 29.06.2018 г. По повод указания на въззивния
съд, дадени с определение №408/21.09.2022 год., застрахователят изрично е
уточнил, че обжалва решението изцяло в осъдителните му части, касаещи З.
С. и А. Т. С. и моли за постановяване на нов съдебен акт, с който изцяло да
бъдат отхвърлени претенциите на двете ищци или да им се присъдят
обезщетения в по-нисък размер.
Поддържа се, че в обжалваната си част решението е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и несъобразено със събраните
по делото доказателства. Погрешно съдът бил приел, че пострадалите нямат
принос за реализиране на процесното ПТП и на вредоносния резултат. На
мястото на ПТП нямало светофарна уредба или пешеходна пътека, които да
предполагат, че пешеходците могат да пресичат на това място. Доказано било
още, че бил налице тротоар, по който същите следвало да се движат. Твърди
се, че ищците дори не се били огледали, поради което не възприели
своевременно движещият се с ниска скорост процесен автомобил, нещо
повече – пострадалата А. С. не само не се преместила от пътя му, а се опитала
3
да го спре с ръце. Настоява се, че с поведението си пострадалите се изложили
на ненужна опасност и превърнали лесно предотвратима опасност в ПТП
инцидент с пострадали.
Неоснователно бил завишен присъдения размер на обезщетението и
не кореспондирал с реално претърпените вреди и със съдебната практика.
Лечението на А. С. продължило 3-4 месеца, което било долната граница на
обичайния срок, като впоследствие тя била напълно възстановена и се
завърнала на работа. В експертизата било посочено, че същата няма и няма да
има последици за здравословното си състояние, вероятната причина за
болките била откритата при рентгеновите снимки коксартроза. Според
вещото лице интензитетът на болките бил най-силен в момента на
произшествието и ден – два след него. Набляга се на заинтересоваността на
разпитания по делото свидетел – съпруг на ищцата А. С..
По отношение на З. С. се сочи, че силиконовият имплант на гърдата
е бил само изместен, не и разкъсан, а последващата допълнителна операция
била в резултат от действията на първия хирург, който върнал стария имплант
обратно. Според вещото лице болките, които търпяла ищцата са продължили
седмица – две, а възстановяването е продължило около месец. Мозъчното
сътресение било леко, като диагнозата била поставена поради оплакванията
за замайване, а никъде в медицинската документация не се посочвала загуба
на съзнание. Дори такова да било налице, в СМЕ се посочвало срок от 3
седмици за възстановяване. Твърдяното влошаване на зрението чрез
повишаване с 5 диоптъра било невъзможно според експертизата да се е
случило при ПТП, а получената субконюнктивална хеморагия на лявото око
била козметичен дефект, несвързан с болки и страдания.
Неправилно бил определен и моментът, от който следвало да тече
законовата лихва, тъй като в настоящия случай имало произнасяне от
застрахователя в предвидения тримесечен срок, т.е. същата следвало да бъде
претендирана от 09.08.2018 г.
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковите
претенции, евентуално присъждане на обезщетение в значително по-нисък
размер.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.
Т. С., ЕГН **********, и З. Д. С., ЕГН **********, двете чрез адв.Н. Д. –
4
САК, в който същата се оспорва като неоснователна и недоказана, и се моли
за потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Сочи се, че пострадалите са вървели в обособеното за пешеходци
място около блока, не са пресичали пътно платно, нито е имало необходимост
да се оглеждат. Поради неправилни действия на водача на спрялото МПС е
настъпил инцидент, при който същото е самопотеглило, като се е движело по
инерция, безшумно – без двигател, и без светлини. Нямало нарушения на
ЗДвП от страна на пострадалите, а твърденията на въззивното дружество не
кореспондирали със събрания по делото доказателствен материал. Нямало
данни по делото, че ищците или ищцата А. С. са се опитали да спрат
автомобила. Те били изненадани и нямали време за реакция, чрез която да
избегнат удара, а освен това носели дете. Ищцата З. С. била в гръб, носейки
детето си, поради което микробусът я ударил първо в гръб, като ищцата А. С.
се обърнала към него непосредствено преди удара. Според вещото лице, А. С.
преживяла физически болки с голям интензитет поради естеството на
травмите, а изпитваните болки при качване и слизане по стълби щели да се
засилват. В отговора се сочи още, че свидетелят бил не само съпруг на ищцата
С., но и пряк свидетел на леченията, оздравителния процес и стреса,
претърпян от произшествието.
Според приетата по делото експертиза ищцата, З. С. получила
контузия в областта на лявата гръдна половина и на лявата млечна жлеза, а
изместеният имплант деформирал зоната, причинявайки болка и
ограничавайки подвижността на лявата раменна става. Според показанията на
вещото лице в с.з. изместването на импланта е свързано с голяма болка,
каквато има и впоследствие при образуването на капсулната контрактура.
Травмите били доказани и в пряка причинна връзка с процесното ПТП, а
според вещото лице и двете операции били необходими.
Навеждат се аргументи за дължимост на лихвата за забава върху
присъденото обезщетение от датата на завеждане на писмената претенция до
окончателното изплащане на сумата, доколкото застрахователят не е
представил доказателства за заведено уведомление за настъпило ПТП от
деликвента.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
5
сезиран, взе предвид следното:
Предявените искове пред Окръжен съд Бургас са с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Производството пред Окръжен съд Бургас е образувано по искова молба
от А. Т. С. и З. Д. С. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ за присъждане на
обезщетения в размер на 35 000 лв. за първата и 26 000 лв. за втората от тях за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания в резултат на ПТП от 19.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на уведомлението до застрахователя до
окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4576,06 лв., представляващи разходи за лечение, в полза на З. Д. С.,
ведно със законната лихва върху частта от тази сума в размер на 1050 лв.,
считано от 29.06.2018г. и върху останалата част в размер на 3526 лв., считано
от 16.07.2021г. до окончателното им изплащане, както и обезщетения за
забава върху доброволно заплатените обезщетения от застрахователя (7 000
лв. в полза на А. С. и 3000 лв. в полза на З. С.) от датата на подаване на
уведомлението до застрахователя до датата на плащане – 21.10.2019 год.
Ищците са твърдели, че в резултат на произшествието, допуснато от
водача на застрахован при ответника лек автомобил, са им били причинени
телесни увреждания: счупване на срамна кост вдясно, довело до трайно
затруднение движението на десен крак за срок от около 2.5-3 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес, както и повърхностна травма на корема
и долната част на гърба и таза и нараняване в областта на подбедрицата на А.
С. и контузия на главата, мозъчно сътресение, охлузвания по двете колена,
контузия на гръдния кош с изместване на силиконовия имплант от ложето на
лявата гърда, хипестезия в лявата лицева половина, конюнктивна хеморагия
на лявото око, амблиопия на лявото око на З. С.. Сочи се в исковата молба, че
уврежданията причинили на ищците значителни болки и страдания. Твърди
се, че ищците отправили извънсъдебна претенция за изплащане на
обезщетение от застрахователя, по която били определени и изплатени
обезщетения в размер на 7 000 лв. за първата и 3000 лв. за втората за
търпените неимуществени вреди.
В приложения отговор срещу исковата молба ответникът е оспорил иска.
Навел твърдения за наличието на вина на ищците, които са се движили по
6
пътното платно в нарушение на правилата на ЗДвП, и оспорил отговорността
на водача М.Х.К. за причиняване на вредоносния резултат по основание и
размер. Поддържал е, че последният не е реализирал виновно поведение, в
резултат на което да са причинени телесните повреди на ищците. Въвел е
възражение за съпричиняване, тъй като на мястото на пресичане не е имало
светофарна уредба или пешеходна пътека, които да предполагат, че
пешеходците следва да пресичат на това място. Имало е тротоар, по който
пострадалите е следвало да се движат, а ако тротоарът е бил зает от
паркирали автомобили, технически правилно било пешеходците да се движат
от лявата страна на пътното платно, за да могат да забележат
приближаващите ги автомобили. Твърдял е, че пострадалите въобще не се
били огледали, за да възприемат обстановката, а ищцата А. С., вместо да се
премести от пътя на процесния автомобил, опитала да го спре с ръце.
С обжалваното решение са определени обезщетения в размер на 15 000
лв. за първата ищца и 20 000 лв. за втората, от които са приспаднати
доброволно изплатените от застрахователя. Съдът е отказал да приложи
редукция поради съпричиняване, като е приел, че пострадалите не са
допуснали нарушения на ЗДвП, които да са в причинна връзка и да са
допринесли за настъпване на вредоносните последици. За разликата над 8000
лв. до 33 000 лв. и над 26 000 лв. до 17 000 лв. претенциите за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени. Изцяло е уважена
претенцията на З. С. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Върху обезщетенията за неимуществени вреди е присъдена лихва за забава от
датата на предявяване на извънсъдебната претенция.
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
допълнение, във връзка с оплакванията в жалбата, излага и следното:
Решението е влязло в сила поради необжалването му от ищците над
размера от 25 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди,
претендирано от А. С., и над 17 000 лв. за обезщетението за неимуществени
вреди, претендирано от З. С..
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, при съблюдаване на конкретните критерии, съдържащи се в
7
ППВС № 4/68 г. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т.
д. № 708/2009 г., II т. о., ТК).
С решението на наказателния съд - № 656/19.06.2020 г. по НАХД
№1771/20 год. по описа на Районен съд- Бургас, изменено с решение №
175/11.11.2020 г. по описа на Окръжен съд- Бургас по ВАНД №817/20 год., по
задължителен начин за гражданския съд е установено, че на въззивницата-
ищца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна
срамна кост, довело до трайно затруднение движението на десен крак за срок
от 2.5 – 3 м. От документацията и от съдебно-медицинската експертиза се
установява, че същата ищца е получила и други, по-леки увреждания, които
във въззивната жалба на застрахователя не се оспорват – контузия в областта
на кръста и долните крайници. Била е в лечебно заведение за времето от
19.04. до 23.04.2018 год. и е изписана с препоръка за постелен режим за 20
дни. Според заключението на в.л.д-р П., в болницата е наблюдавана, а по-
късно е проведена физиотерапия. Възстановяването е продължило 3-4 м. и
ищцата е възстановена напълно от травмата, като настоящите й оплаквания са
породени не от счупването, а от новоустановено заболяване – коксартроза
(обяснения в с.з. на 16.12.2021 год). Тежестта на уврежданията,
кратковременните последици за здравето на ищцата, причинените болки,
страдания, физически неудобства по време на възстановителния период,
сътресенията в личния живот, действително обуславят размер на справедливо
обезщетение от 15 000 лв., колкото е определил и първоинстанционният съд,
ето защо жалбите на двете страни досежно размера на обезщетението се
явяват неоснователни.
Неоснователни са и оплакванията на въззивника-ответник относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди, определен в полза на З.
С..
В жалбата на застрахователното дружество се настоява, че силиконовият
имплант е бил само разместен и целостта му не е била нарушена, като изцяло
8
неправилното решение при първата операция по наместването му е била
причина и за втората, при която вече е отстранен. Оспорват се доводите за
търпени болки от тези операции.
От заключението на в.л.д-р А. се установява, че изместването на
поставения подмускулно имплант е резултат от удара при произшествието.
Това разместване е довело до капсулна котрактура на лява гърда и е наложило
оперативно лечение на 16.07.2019 год., при което е отстранена фиброзната
капсула, но имплантът е въведен обратно. Установява се от заключението, че
през 2021 год. проблемът прогресира, което налага отстраняване на двата
импланта. Вещото лице е заключило, че е имало медицински основания за
извършването на двете операции, т.е. е било налице състояние, което е пряка
заплаха за здравето на ищцата. От документацията, от заключението и
обясненията на вещото лице въззивният съд заключава, че в резултат на удара
от превозното средство имплантът се е изместил и тъй като това е свързано с
разкъсване на мускулна тъкан, кръвоносни и лимфни съдове, на въззиваемата
са били причинени силни болки, но и увреждане на здравето й – фиброзна
капсула, която е била отстранена оперативно, а една година по-късно са
отстранени оперативно и двата импланта. От горното е видно, че процесът на
възстановяване и лечение е бил продължителен, свързан със значителни
болки и страдания и две операции. От заключението се установява, че и двете
операции са проведени по медицински основания, поради уврежданията на
здравето на З. С., причинени от произшествието. Другите две увреждания на
въззиваемата, оценени от първоинстанционния съд при определяне на
обезщетението, са били с кратковременен характер – черепно-мозъчна травма
и кръвоизлив в ляво око, като не са оценяни сочените във въззивната жалба
на застрахователя аблиопия и повишаване на диоптъра. Тежестта на
уврежданията, продължителния и болезнен възстановителен процес на
гръдната травма, а от друга страна – пълното възстановяване на пострадалата,
дават основание на въззивния съд да приеме, че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 20 000 лв.
По отношение размера на обезщетението за имуществени вреди следва
да се посочи, че всички разходи са за лечение на получените увреждания и са
направени по медицински, а не по естетически причини. Те са за
преодоляване последствията от инцидента и не биха се направили, ако не
беше настъпил удара с превозното средство, ето защо се намират в причинна
9
връзка с увреждането и следва да бъдат понесени от застрахователя.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е изцяло
неоснователно – двете жени са се намирали непосредствено до калкана на
сградата и не са пресичали, за да се твърди, че са нарушили правилата за
движение на пешеходците в ЗДвП и ППЗДвП, нито са били длъжни да
предположат, че ще бъдат застигнати от самопотеглил микробус, без водач,
без работещ двигател и без включени светлини.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че неправилно е определен
моментът, от който застрахователното дружество дължи лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото, и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. В чл. 429, ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования, само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. Следователно,
обезщетението за забава е присъдено от първоинстанционния съд при
спазване на приложимите законови разпоредби от момента на депозиране на
заявлението до застрахователя.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, решението на
Бургаски окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
С оглед изхода на спора, в полза на двете страни се следват разноски
за защита против неоснователната жалба на насрещната страна.
Въззивницата-ищца А. С. е заплатила възнаграждение за адвокат в
размер общо на 1600 лв., без да посочва каква част от същото е за
представителство по нейната въззивна жалба и за защита против жалбата на
другата страна. С оглед на това, в полза на въззивницата –ищца следва да се
присъди ½ от възнаграждението, или 800 лв. Въззиваемата З. С. е заплатила
възнаграждение за защита против жалбата на застрахователя в размер на 1500
лв., които й се дължат изцяло.
10
Въззивникът-ответник е бил представляван от адвокат, но не е
представил доказателства за сторени разноски и такива не се присъждат.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 514/ 27.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1251/ 2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.****, да заплати на А. Т. С., ЕГН **********
разноски във въззивното производство в размер на 800 (осемстотин) лева, а на
З. Д. С., ЕГН ********** – разноски във въззивното производство в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС, с изключение на частта,
касаеща обезщетението за имуществени вреди.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11