Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1867
гр.Варна,
29.04.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при
секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №3236 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр.
чл. 422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът ЕТ „Г.И.Д. - М. - И. К.",
ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от И. Г. К., тел.*, факс
*, е-мейл: * дължи на ищеца „Т.П." ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от
управителя С. К. Д., чрез адв.А. И. Д. - К.-***, със съдебен адрес;***, ***,
сумите, предмет на ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по ч.гр.д. N
16797/2018 г. по описа на PC - Варна XXIV гр.с, в общ размер на главницата от 5
651,37 лева - дължима по неизплатените процесни фактури и лихва за забава в общ
размер от 1 236,55 лева, изчислена за всяка една фактура от датата на падеж до
датата на подаване на заявлението.
Моли
да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, направени в хода
на заповедното производство в размер на 137.76 лева - държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 473 лв., така и направените
съдебно-деловодни разноски в настоящият съдебен процес, за които ще представи
доказателства и списък за разноските по чл.80 ГПК в о.с.з.
Моли
да му бъде присъдена законната лихви за забава върху неизплатените главници по
процесните фактури от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК
по гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24 състав на PC- Варна до окончателно погасяване на
задължението.
Обстоятелства, от които се твърди,
че произтича претендираното право:
Ищцовото
дружество „Т.П." ООД с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от управителя си С. К. Д. се е задължило на основание договор за
изработка, сключен с ЕТ „Г.К."***, *** чрез законния си представляващ И.
Г. К. да изработи и достави на трето лице, посочено от поръчващия ЕТ „Т.И.Д.-М.-И.
К." широкоформатен печат върху материали от
различни видове, размери и брой, описани подробно в приложените
приемо-предавателни протоколи към исковата молба, както следва: материал „ б.
" филм, с бял гланц и с бял мат с ламинат L., материал „ в." -0.5 мм
за печат и термоформ, материал „ф." прозрачен и
бял гланц Л., материал „л. в." 440 гр. S. J.., материал „Б."-филм,
Хартия ** - обикн. Мат. Хартия-140 гр. С., материал
„ф." прозрачен гланц С., и „ ф." бял гланц С..
Поръчката
е била направена от поръчващия ЕТ „Г.К." към изработващия „Т.П." ООД,
а изработеното да бъде доставено на трето лице, ползвател на изработеното -
"С.Б." ЕООД, ЕЖ ***, със седалище и адрес на управление ***, ***
представлявано от И. Т. Т. - управител. По същество от гледна точка на
качеството на страните, налице е договор за изработка, в полза на трето лице,
като ищецът „Т.П." ООД е обещател,
(промитент, изработващ), ответникът ЕТ „Г.К." е
уговарящ (стипулант, поръчващ), а „С.Б." ЕООД е
трето лице, бенефициер, в полза на което настъпва
правото да получи изпълнение на изработеното от обещателя. Налице е пораждане
на право за третото лице - бенефициера, който не
участва в договора нито пряко, нито чрез представител, нито е страна по
договора, но има право да иска от обещателя по договора за изработка реално
изпълнение на задължението, поето спрямо уговарящия. При тези уговорки с
ответника, ищецът се е съгласил да престира дължимото по договора за изработка
не на ЕТ „Г.К.", а на третото лице - „С.Б." ЕООД, което трето лице е
било посочено от ответника. Съгласно договореното между ищеца и ответника,
заплащането на уговореното възнаграждение за изработката е било поето от страна
на ответника ЕТ „Г.К.".
Поръчката
за изработка от страна на ответника е била направена в периода от януари до
ноември 2016г., както следва: на 08.01.2016г. - с поръчка №90130, на
12.01.2016г. - с поръчка №90264, на 03.05.2016г. - с поръчки №94857, №94882, на
07.07.2016г. - с поръчки №98785, №98786, и №98787, на
22.07.2016г. - с поръчка №99878, на 11.08.2016г. - с поръчка №100641, на
26.08.2016г. - с поръчка №101166, на 08.09.2016г. - с поръчка №101560, на
11.10.2016Г. - с поръчка №102428, на 12.10.2016г - с поръчки №102533, №102534,
№102640 и №102641, на 14.10.2016г. - с поръчки №102830, №102855 и №102897, на
04.11.2016г. - с поръчка №103682.
Гореописаните
поръчки са направени по електронен път. Съгласно електронна кореспонденция между страните по
повод на поръчките, в които е указан и начина на доставка, а именно: „изпращат
се с куриер И. за сметка на Г. по разпределение''7'. Към отделните заявки са
приложени различни типове визии/ приложени към молбата/. Към направената
поръчка за изработка и доставка е приложена таблица за разпределение за
доставките на различните поръчки/приложение към молбата/, в която е указан
конкретния обект на „С.Б." ЕООД, който следва да получи изработеното с
посочен адрес.
Изработката
е извършена в срок, без възражения от страна на поръчващия ЕТ „Г.К.", предадена на куриер „И. К."
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано
от управителя си Г. С. Л., който доставя изработеното на третата страна.
Вдигането
на изработеното за доставяне към третата страна „С.Б." ЕООД е извършено по
задание на поръчващия ЕТ "Г.К.", който дава указания на куриера, да
експедира изработеното от склада на
ищеца и определя посоката и
обектите, до които да се достави към третата страна „С.Б." ЕООД.
Доставките са извършени в срок, без ненужно забавяне и са приети без възражение
от страна на „С.Б." ЕООД относно качеството на изработеното.
За
изработеното ищецът е издал съответните първични счетоводни
документи - фактури, обективиращи размера на
договореното възнаграждение, което ответникът се е задължил да заплати към ищеца, както следва: №**********/16.11.2016год.
-2811.13 лв.;№********** /16.11.2016г.
-872.70лв.;№**********/14.07.2016г.-5039.04лв. ; 500.00лв.; №**********/12.05.2016г.- 787.54лв. и №**********/ 18.01.2016лв.-887.32лв.; 680.00лв.
По
издадените фактури няма уговорено отсрочено плащане. Ответникът е извършил
частични плащания по следните фактури: №********** от 14.07.2016г. в размер на
частичното плащане от 4 539,04 лева и №********** от 18.01.2016г. в размер на
частичното плащане от 207,32 лева, с които частични плащания, вземането се
редуцира до претендирания размер по главницата от 5 651.37 лв., което е общият
сбор на неизплатените главници по процесиите фактури, описани по-горе.
След
изпълнението от страна на ищеца по изработката и доставката, като последната е
реализирана, позволявайки на ответника да вдигне изработеното чрез куриера „И.
К." ЕООД, за да достави изработеното на „С.Б." ЕООД до различните му
обекти, ЕТ „Г.К." е изпаднал в забава на задължението си за заплащане на
сумите по издадените фактури.
Имайки
качеството на сделка между търговци, счита, че по отношение на гореописаната
изработка и доставка намира приложение нормата на чл.294, ал.1 от ТЗ, а именно,
че между търговци лихва се дължи, освен ако не е уговорено друго. В този
смисъл, тъй като няма договорка за противното, ответното дружество дължи на
ищеца лихва за забава начислена върху неизплатените главници по описаните
по-горе фактури. С настъпване на падежа, който съвпада с датата следваща датата
на издаване на всяка една фактура, вземането по нея е станало изискуемо и
ликвидно, поради което ответната страна изпаднала в забава дължи на ищеца
съответната лихва за забава, като общият размер на лихвата върху главницата по
всички фактури е в размер на 1 236.55 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и
петдесет и пет стотинки/, изчислена от датата следваща датата на издаването на
всяка една фактурата до датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК
по гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24 на PC Варна.
Вземанията
на ищеца произтичат от възникнали правоотношения с ответника - неформален
договор за изработка в полза на трето лице, съгласно който ищеца се задължава
след предварителна заявка на ответника да изработи и предаде на третото лице
изработените рекламни материали с широкоформатен
печат до обектите на третото лице.
Доставките
са осъществявани за периода от 08.01.2016г. до 04.11.2016г. По уговорените
условия на търговската сделка няма отложено плащане на доставените стоки.
Разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ гласи, че купувача е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго. В случая, за ответника е възникнало
задължението да заплати договореното възнаграждение, представляващо цената на
изработката от момента, в който той е дал указание на обещателя да натовари и
предаде изработеното на куриера, който доставя на третата страна изработеното в
обекти на последния. Ответникът не е изпълнил задължението си да плати цената
след доставянето на стоката. Длъжникът изпада в забава след датата следваща
датата на издаване на съответната фактура, след което съответното парично вземане
става изискуемо. Плащания по приложените фактури по заявлението до настоящия
момент не са осъществени, освен посочените по-горе частични плащания, което е и
причината за търсената правна защита.
В
тази връзка за ищцовото дружество е възникнал правен интерес да предяви своите
финансови претенции по съдебен ред, чрез уреденото от законодателя в ГПК бързо
производство по чл. 410 ГПК. Ищецът е подал заявление по образец за издаване на
заповед за изпълнение до PC- Варна, въз основа на което е образувано гр.д.№
16797/2018, ГО, 24 състав по описа на
съда. В подаденото заявление са претендирани дължимите суми по фактури с дата
на издаване, падеж, стойност и дължима главница /подробно описани по-горе/.
Също
така в заявлението са претендирани и направени съдебно-деловодни разноски по
гр.д.№16797/2018, ГО, 24 състав на PC Варна в размер на 137.76 лева /държавна
такса/, както и авансово заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното
производство в размер на 473 лева.
Съдът
е уважил искането на заявителя, като е разпоредил по гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24
състав на PC -Варна да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, но в дадения на длъжника ЕТ „Г.К." четиринадесет дневен срок
за възражение, съгласно разпоредбите на ГПК, същият е депозирал своето
възражение по гр.д.№ 16797/2018, ГО, 24 състав на PC- Варна, че не дължи
вземането по издадената заповед за изпълнение.
На
посочения съдебен адрес на ищеца е постъпило съобщение, получено с дата
29.01.2019г., което указва на заявителя „Т.П." ООД с ЕИК:***, че по гр.д.№
16797/2018, ГО, 24 състав на PC- Варна е постъпило възражение от длъжника ЕТ
Т.И.Д.-М.-И. К." срещу претендираното парично вземане и че кредитора може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Постъпилото
на основание чл.414 ГПК възражение срещу издадената на основание чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение обуславят правния интерес на ищеца
от предявяване и водене на специалния установителен иск по чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, което е и причина за търсената правна
защита.
Ответникът подава в срок отговор.
С
писмения отговор изразява становище за нередовност на исковата молба, по
следните съображения: В молбата ищецът не е посочил конкретен договор за
изработка, действащ между страните през процесния период, от който същият черпи
права по исковата му претенция, предвид обстоятелството, че между ищеца и
ответника е имало различни поръчки за различни периоди, а между ЕТ ,,Г. М. - И.
К." и третото лице „С.Б." ЕООД има една единствена фактура/поръчка на
стойност 314 лв.
Така
направените възражения за нередовност на исковата молба, настоящият съдебен
състав приема същите, като такива по
основателността на исковете, а не по редовността на исковата молба.
Предявеният
иск намира за изцяло неоснователен. На първа страница в исковата молба ищецът
твърди, че взаимоотношенията между „Т.П." ООД и ЕТ ,,Г. М. - И. К."
са възникнали и се основават на база сключен договор за изработка. Оспорва тези
твърдения и заявява, че такъв договор за визираните периоди няма между
страните.
На
втора страница на исковата молба е посочено като трето лице „С.Б." ЕООД,
което е свързано с всички посочени поръчки. Заявява, че през посочените периоди
между ЕТ,,Г. М.-И. К." и „С.Б." ЕООД има само една сделка/поръчка/ за
която е издадена фактура на стойност 314 лв.
Налице
са несъответствия и разминаване между датите на посочените поръчки ( на втора
страница) и датите на издадените за тях фактури (на трета страница). Ищецът
посочва дати на поръчки: 22.07.16; 11.08.16; 26.08.16; 08.09.16; 11.10.16;
12.10.16; 14.10.16. или за общо 12 поръчки, от 20 бр. приложени към исковата
молба, а за периода от 14.07.2016 г. до 16.11.2016 г., който включва датите на
поръчките няма издадени фактури, което е недопустимо съгласно Закона за
счетоводство, тъй като фактуриране се прави до 3-5 дена. Представените доказателства
от ищеца опровергават неговите твърдения в исковата молба.
На
трета страница на исковата молба, в таблица „лихва за забава по фактура",
ищецът начислява лихви по фактури № ********* и № *********, издадени на
16.11.2016 г., а началният момент на претендираната лихва за забава върху
главницата е 17.01.2016 г., тоест преди издаване на фактурата, което е
недопустимо .
По
отношение на представените доказателства
Всички
приложени фактури са с „представляващ управител" - И. Д., а в исковата
молба е посочен управител С .Д., като няма твърдения същата да е била управител
на дружеството през 2016 г.
В
нито една от посочените и представени фактури не е посочено за коя поръчка и за
кой клиент се отнасят.
От
20 броя приложени Приемо-предавателни протокола, само на един има подпис
„Приел".
На
всички приложени Приемо-предавателни протоколи пише:,.клиент Г. К.", а
исковата молба е предявена срещу ответник ЕТ ,,Г. М.-И. К.", следователно
едноличния търговец, не е пасивно легитимирана страна и претенциите срещу него
са изцяло неоснователни.
От
приложените 11 броя кореспонденции общо 10 броя са между лицата А. И. от „Т.п."
ООД и И. (***).
Заявява
категорично и представя доказателства, че през 2016 г., както и през останалите
години такова лице не е работило нито при ответника ЕТ,,Г. М.-И. К., нито в „Г.
К." ООД.
Друго
несъответствие в „кореспонденцията..." е фактът, че ищецът твърди в
исковата молба,че става дума за „поръчки" на „С.Б." ЕООД, а при
внимателен прочит на приложената електронна кореспонденция, се вижда, че
фигурират и други фирми/клиенти.
Заявява,
че през процесния период от 17.01.2016 г. до 05.11.2018 г. ответника ЕТ „Г. М.
- И. К." е превел и заплатил на ищеца „Т.П." ООД общо 21 633,62 лв.
като сбор на суми по множество различни поръчки за печатни услуги. Само за 2016
г. са направени преводи в размер на 15004,84 лева. При такъв направен оборот, „Т.П."ООД,
претендират за сума от 5651,37лв. и искат лихви върху нея. Счита за нелогично
да се претендира задължение за 2016 г. при положение, че е имало плащания на
задължения за следващи години, имайки предвид, че правилото е първо поред да се
погасява най-старото задължение. Такова прихващане не е правено.
При
наличие на добра воля или елементарно пазарно мислене, дори хипотетично да има
такова задължение, логиката сочи, че при плащане, първо поред се погасява
най-старото задължение,освен ако не се прави с цел да се трупат лихви.
Предвид
изложеното относно посочените противоречия в твърденията на ищеца и
представените доказателства, оспорва посочени в исковата молба на „Т.П."
ООД обстоятелства и факти. Оспорва иска, като неоснователен и недопустим, на
база несъответствията, грешките и разминаванията в предявените твърдения и
претенции и моли съда да отхвърли същия.
Трето лице помагач
не ангажира становище в предоставения от съда срок.
В
съдебно заседание ищецът, чрез проц.представител адв.К.
поддържа исковете. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете.
В
съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява.
В
съдебно заседание третото лице помагач ,редовно призовано ,не се явява.
По допустимостта на иска: От
изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №16797/2018год. на
ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, съгласно която длъжникът ЕТ
„Г.И.Д. – М. – И. К.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление,*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Т.П.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление,***,сумата от 5 651, 37 лв. /пет хиляди
шестстотин петдесет и един лева и тридесет и седем ст./, представляваща
възнаграждение по договор за изработка и доставка на широкоформатен
печат върху различни видове медии, последната извършена в периода от
18.01.2016г. до 16.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 1 236, 55 лв. /хиляда двеста тридесет и шест лева и
петдесет и пет ст./, представляваща обезщетение за забава върху всяка сума по
всяка от фактура, считано от деня, следващ издаването на всяка до 05.11.2018г.,
както следва: 1./ по фактура № **********/16.11.2016г. сумата от 2 811, 13 лв.
и обезщетение за забава в размер на 679, 61 лв. за периода от 17.11.2016г. до
05.11.2018г.; 2./ по фактура №
**********/16.11.2016г. сумата от 872, 70 лв. и обезщетение за забава в размер
на 198, 23 лв. за периода от 17.11.2016г. до 05.11.2018г.; 3./ по фактура №
**********/14.07.2016г. сумата от 500 лв., остатък от общо задължение в размер
на 5 039, 04 лв. и обезщетение за забава в размер на 67, 23 лв. за периода от
15.07.2016г. до 05.11.2018г.; 4./ по фактура № **********/12.05.2016г. сумата
от 787, 54 лв. и обезщетение за забава в размер на 148, 42 лв. за периода от
13.05.2016г. до 05.11.2018г.; 5./ по фактура № **********/18.01.2016г. сумата
от 680 лв., остатък от общо задължение в размер на 887, 32 лв. и обезщетение за
забава в размер на 143, 06 лв. за периода от 19.01.2016г. до 05.11.2018г. и
направените по делото разноски в размер на 610, 76 лв. /шестстотин и десет лева
и седемдесет и шест ст./, представляващи внесена държавна такса от 137, 76 лв.
и юрисконсутско възнаграждение от 473 лв.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за
изработка и доставка на широкоформатен печат върху
различни видове медии, последната извършена в периода от 18.01.2016г. до
16.11.2016г
Длъжникът
депозира в срок възражение. С разпореждане от 04.01.2019год. заповедния съд
указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от
съобщаването. В указания от заповедния съд срок ищецът депозира настоящия иск.
С оглед депозиране на иска в срок, същият
като допустим подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
делото са приети , издадено от ответника фактури, както следва: фактура
№********** от 16.11.2016год. на стойност с ДДС 2 811.13лв., с основание :
Печат С.; фактура №********** от 16.11.2016год. на стойност с ДДС 872.70лв. , с
основание: широкоформатен печат; фактура №**********
от 14.07.2016год. на стойност с ДДС 5039.04лв. ,с основание:широкоформатен
печат;фактура №********** от 12.05.2016год. на стойност с ДДС 787.54лв. с основание : широкоформатен
печат; фактура № ********** от 18.01.2016год.
на стойност с ДДС 887.32лв., с основание: широкоформатен
печат.
Приети
по делото са приемо-предавателни протоколи от ищеца към куриер И., както следва: Приемо-предавателен
протокол към поръчка № 90130 от 08.01.2016год.; Приемо –предавателен протокол
към поръчка №90264 от 12.01.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №94857 от 03.05.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №94882 от 03.05.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №98785 от 07.07.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №98786 от 07.07.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №98787 от 07.07.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №99878 от 22.07.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №100641 от 11.08.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №101166 от 26.08.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №101560 от 08.09.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №102428 от 11.10.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №102533 от 12.10.2016год.;
Приемо-предавателен протокол към поръчка №102534 от 12.10.2016год.;Приемо-предавателен
протокол към поръчка №102640 от 12.10.2016год.;Приемо-предавателен протокол към
поръчка №102641 от 12.10.2016год.; Приемо-предавателен протокол към поръчка
№102830 от 14.10.2016год.; Приемо –предавателен протокол към поръчка №102855 от
14.10.2016год.; Приемо-предавателен протокол към поръчка №102897 от
14.10.2016год.; Приемо-предавателен протокол към поръчка №103682 от
04.11.2016год.
Приети
по делото са разпечатани копия от файлове със заявки за С. от л.36 до л.59лв.
Копие
от ел.кореспонденция между страните е приета от л.60 до л.66.
По
делото е приет опис за извършени банкови
преводи от ответника към ищеца за
периода от 01.01.2016год. до 31.12.2018год. , издаден
и заверен от ответника.
Прието
по делото са товарителници с подател ответника и получател –трето лице помагач,
същите са приобщени по делото от л.138 до
л.193.
По
делото са ангажирани специални познания ,чрез ССч.Е,
изготвена от ВЛ- А. М.В.. От
заключението на ВЛ се установява следното: Във връзка с поръчки за изработка на
различни видове печатни материали, Т.П. ООД издава следните фактури с получател
ЕТ „Г. М. - И. К.": № *********/18.01.2016 г. на стойност 887.32 лева; №
*********/12.05.2016 г. на стойност 787.54 лева; № *********/14.07.2016 г. на
стойност 5039.04 лева; № *********/16.11.2016 г. на стойност 872.70 лева; №
*********/16.11.2016 г. на стойност 2811.13 лева.
Процесиите
фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по дебита на сметка 411
Вземания от клиенти и по кредита на сметки 703 Приходи от продажба на услуги и
4532 Начислен ДДС за продажбите.
По
фактури №№ *********/18.01.2016 г. и *********/14.07.2016 г. от страна на
ответника са извършени частични плащания, които са отразени по дебита на с/ка 503 Разплащателна сметка в левове и по кредита на 411
Вземания от клиенти.
Процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника по дебита на сметка 401
Задължения към доставчици и по кредита на сметки 602 Разходи за външни услуги и
4531 Начислен ДДС за покупките.
Извършените
частични плащания по фактура № *********/18.01.2016 г. и № *********/14.07.2016
г. са отразени по дебита на сметка 602 Разходи за външни услуги и по кредита на
сметка 503 Разплащателна сметка в левове.
След
извършена справка в ТД на НАП - гр. В. експертизата констатира, че процесиите
фактури са отразени в Дневник за покупките на ЕТ „Г. М. - И. К." както
следва:
■ № *********/18.01.2016 г. на стойност
887.32 лева - за данъчен период м. януари/2016 г.
Данъчна основа: 739.43
лева, ДДС: 147.89 лева;
■ № *********/12.05.2016 г. е включена в
Дневник за покупките на ответника за данъчен период м. юни/2016 г. с обща
стойност 1069.78 лева.
Фактурата
е била заведена в счетоводството на ответника в този си вид, но междувременно е
била постигната договорка между страните данъчната основа да бъде намалена с
235.20 лева, което е довело и до промяна в размера на начисления ДДС. В
резултат на това през м. януари/2017 г. сумите по данъчна основа и ДДС са сторнирани и фактурата е отразена в дневника за покупки
през данъчен период м. януари/2017 г. с обща стойност 787.54 лева, в т.ч.:
данъчна основа: 656.28 лева, ДДС: 131.26 лева;
■ № *********/14.07.2016 г. на стойност
5039.04 лв. - за данъчен период м.юли/2016 г. Данъчна основа: 4199.20 лева,
ДДС: 839.84 лева;
■ № *********/16.11.2016 г. на стойност
872.70 лева - за данъчен период м. ноември/2016 г.
Данъчна основа: 727.25
лева, ДДС: 145.45 лева;
■ № *********/16.11.2016 г. на стойност
2811.13 лева - за данъчен период м. ноември/2016 г.
Данъчна
основа: 2342.61 лева, ДДС: 468.52 лева; Ответника е ползвал данъчен кредит по
процесиите фактури.
Размерът
на неизплатената главница по процесиите фактури, след приспадане на извършените
частични плащания, е даден в Таблица 1, колона 6.
Размерът
на лихвата за забава по всяка от процесиите фактури, от датата на падеж на
всяка една от тях до 05.11.2018 г. вкл., е даден в Таблица 1, колона 7.
Общ
размер на неизплатената главница по процесиите фактури, след приспадане на
извършените частични плащания: 5651.37лева. /Таблица 1, колона 6/.
Общ
размер на лихвата за забава по всяка от процесиите фактури, от датата на падеж
на всяка една от тях до 05.11.2018 г. вкл.: 1244.39лева. /Таблица 1, колона 7/
При
така установената фактическа
обстановка съдът извежда
следните правни изводи:
Съгласно общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си относно
изгодните за нея факти.Предвид характера на предявения иск за установяване
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство, ищецът
следва да установи наличието на валидна облигационна връзка с твърдените права
и задължения на страните,фактът, че е изправна страна по договора, размерът на
дължимото възнаграждение по процесния
договор, наличието на предпоставките,довели до дължимост на
претендираната сума и обстоятелствата, които служат за определяне на съставните
им елементи.Ответникът следва да докаже изпълнението на задълженията си по
договора или наличието на правоизключващи или други правопогасяващи
обстоятелства относно задължението по договора.
Ищецът
се позовава на Договор за изработка , сключен с ответника, по силата на който е
поел задължение да изработи и достави на 3-то лице, посочено от поръчващия широкоформатен печат върху материали от различни
видове,размери и брой,описани подробно в приложените приемо-предавателни
протоколи. Поръчката е била направена от ответника-поръчващия/уговарящ,стипулант/на ищеца
изработващия/обещател, промитент/ в полза на „С.Б.”
ЕООД-трето лице/бенефициер/ в полза на което настъпва
правото да получи изпълнение на
изработеното от обещателя. Т.е. твърди, че е налице договорено пораждане на
право за 3-то лице-бенефициера, който не участва в
договора, нито пряко, нито чрез представител, нито е страна по договор, но има
право да иска от обещателя по договора
за изработка реално изпълнение на задължението , поето спрямо уговарящия.Т.е.
ищецът се е съгласил да престира дължимото по договора за изработка на „С.Б.”
ЕООД, като заплащането на уговореното възнаграждение за изработка е било поето
от ответника.
Договорът за изработка е неформален, консенсуален,
двустранен и възмезден. Той е неформален договор, като писмената форма не е
условие за неговата действителност.При отсъствие на писмен договор, приложимите
материално –правни норми в случая са тези по чл.258-269 ЗЗД, относими към
договора за изработка/Определение №2-8 от 18.12.2008год. по т.дело №495/08год. на
първо т.о. при ВКС/.Консенсуалният
договор изисква само съгласие, за да породи действие, докато при формалните
договори съгласието трябва да бъде съобразено с формата за
действителност.Последната се определя с нормативен акт, като в ЗЗД отсъства
изискване за форма по отношение на договора за изработка и тъй като в случая
страните са търговци,то те биха могли да уговорят форма за действителност,
съобразно чл.293,ал.2 от ТЗ, в каквато насока обаче липсват данни по
делото.Т.е. след като страните не са се договорили, че писмената форма на
договора е условие за неговата действителност, то ще се прилагат разпоредбите
на чл.258 и сл. от ЗЗД, съгласно които формата не е елемент от фактическия
състав на договора за изработка.С оглед на това съществуването на този договор
подлежи на доказване и съдът следва да прецени от събраните по делото
доказателства дали между страните е бил сключен договор за изработка в полза на
3-то лице- С.Б. ЕООД.
Фактическият състав на чл.266,ал.1 от ЗЗД включва следните
кумулативно дадени елементи:сключен договор за изработка при общо уговорено
възнаграждение; изпълнение на договора съгласно поръчката и приемане на
работата от поръчващия.
Ищецът твърди устен договор за изработка и доставка на широкоформатен печат върху различни видове медии, извършена
в периода от януари до ноември 2016год. и по-конкретно в периода от
18.01.2016год. до 16.11.2016год. Позовава се на издадени от негова страна общо
5 броя фактури, неизплатените суми по които възлизат на сумата от 5651.37лв.
Действително в установената съдебна практика, формирана с
решения на ВКС-решение №96 от 26.11.2009год. по т.д. №380/2008год. на първо
т.о., решение №211 от 30.01.2012год. по т.дело №1120/2010год. на второ т.о. и
др., се приема, че фактурата може да служи като доказателство за сключване на
определен договор и за породените от него права и задължения. В настоящия
случай обаче от представените по делото фактури не може да се изведе индиция,
че същите са съставени по повод твърдения от ищеца договор за изработка.Това е
така, защото процесните фактури не е посочено по кои поръчки са издадени, нито
е посочен начина по който е формирана стойността им.На всички фактури с
изключение на фактура №**********/16.11.2016год. е посочено основание за
плащане „широкофирматен печат”, а само на
горепосоченото изключение „печат С.”.
Нямат доказана връзка с процесните фактури и представените по делото
приемо-предавателни протоколи.Освен ,че нямат връзка с фактурите,
приемо-предавателните протоколи не установяват , че са във връзка с твърдения
от ищеца договор за изработка в полза на „С.Б.” ЕООД. Това е така тъй като
липсват каквито и да било доказателства , че сочените приемо-предавателни
протоколи са в изпълнение на посочените в протоколите поръчки с клиент Г. К.,нито,
че по така съставените приемо-предавателни протоколи без подпис на „Приел” е
осъществена доставка на материалите в полза на „С.Б.” ЕООД.Отделно от това
липсва и съответствие между материалите , посочени като основание за плащане в
процесните фактури с материалите посочени в приемо-предавателните протоколи.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
ищецът който носи доказателствената тежест не установи да е налице сключен
между страните договор за изработка в полза на 3-то лице С.Б. ЕООД. Фактът, че
процесните фактури са надлежно осчетоводени и по тях е ползван данъчен кредит/В
тази насока е заключението на ВЛ по ССч.Е/ не
изключва крайния извод на съда, че липсва доказан договор за изработка в полза
на трето лице, в сочения от ищеца смисъл. Това е така, тъй като не е спорно
между страните, че същите са били по принцип в търговски взаимоотношения във
връзка с които са обменяли счетоводна документация и ответникът е правил
плащания на ищеца, както и с оглед липсата на връзка между фактурите и соченото
изпълнение по приемо-предавателните протоколи. Ето защо съдът приема, че със
осчетоводяването и завеждането на фактурите в дневниците на ответника не може
да се изведе извод, че е приел изпълнение на работата по поръчките, както и че
тези поръчки са договорени и изпълнени в полза на „С.Б.” ЕООД.
Вземайки предвид гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че претенцията относно вземането в размер на 5 651.37лв., произтичаща
от устен договор за изработка, сключен между страните в настоящото производство
в полза на „С. Б.” ЕООД се явява
недоказана и неоснователна и постановява решение с което я отхвърля .
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се
явява и акцесорната претенция за лихви.
Предвид изхода от делото пред настоящото инстанция
ответникът има право на разноски. Същият не е претендирал такива с оглед на
което съдът не му присъжда.
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете
на предявени от „Т.П." ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ***, представлявано от управителя С. К. Д., чрез адв.А.
И. Д. - К.-***, със съдебен адрес;***, *** срещу ЕТ „Г.И.Д. - М. - И. К.",
ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от И. Г. К., тел.*, факс
*, е-мейл: *, за признаване за установено в
отношенията между страните, че отвътникът дължи на
ищеца, сумите, предмет на ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по
ч.гр.д. N 16797/2018 г. по описа на PC - Варна XXIV гр.с, в общ размер на
главницата от 5 651,37 лева - дължима по договор за изработка в полза на трето
лице, осъществена изпълнение в периода от януари до ноември 2016год. и
по-конкретно в периода от 18.01.2016год. до 16.11.2016год., по които договор са
съставени фактури, както следва: фактурата.№**********/16.11.2016г;№**********/
16.11.2016г.№**********/14.07.2016г.;№**********/12.05.2016г.№********** /18.01.2016г. и лихва за забава в общ размер от 1 236,55
лева, изчислена за всяка една фактура от датата на падеж до датата на подаване
на заявлението, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Решението е постановено
при участието на трето-лице помагач: „С.Б.” ЕООД, ЕИК:***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/