РЕШЕНИЕ
№ 816
гр. Пловдив, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330120354 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове на В. Н. Я., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., бул. „Ш. С.“ № **, вх. *, ет. *, чрез процесуалния представител адв. К. Д.,
против „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115,
представлявано от А. И. Д., за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
339,98 (триста, тридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща
заплатена цена по договор от *****г. за продажба на потребителска стока - мобилен апарат с
марка и модел “X. R. No. * P.“, ** GR, c ИМЕЙ 1 - **** и ИМЕЙ 2 - ****, поради разваляне
на договора, ведно със законна лихва от **** г. - датата на разваляне на договора до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 113, ал.5 от ЗЗП (отм.),
сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на развалянето на договора - **** г. до окончателното
плащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на ***** г. ищецът е сключил с ответното дружество
допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги, съгласно
което е продължен срокът на договора и е закупен мобилен телефон -„X. R. N. * P.“, ** GB,
c ИМЕЙ 1 - **** и ИМЕЙ 2 - ***, за цена от 339,98 лева, за което е издаден фискален бон
№*** от *** г. Скоро след това ищецът установил наличието на скрит недостатък в
устройството дефект в работата на високоговорителя. В резултат на това, на *** г., направил
рекламация в магазина, от който е закупено устройството, с адрес: гр. Пловдив, на ул.
„Райко Даскалов“ № 34, предавайки мобилния телефон за ремонт, за което е издадена
сервизна карта № *** от**** г. Рекламацията е удовлетворена, като на **** г. ищецът е
получил мобилния апарат след ремонт. В гаранционната карта било отразено, че на ***** г.
е сменен високоговорителят на устройството. След като получил мобилния телефон, ищецът
започнал отново да го ползва, като закупил нов протектор за екран на стойност 20 лева,
конфигурирал отново телефонния си указател и инсталирал необходимите приложения.
1
Няколко дни по-късно обаче се проявил същият дефект при работата на високоговорителя на
телефона, като при разговор се чувало силно пукане и пращене. В резултат на това на ****
г. ищецът посетил магазина на продавача и предявил претенция за замяна на устройството с
ново. Мобилният оператор приел устройството за нов ремонт. За времето на повторния
ремонт операторът предоставил заместващ уред, за което е оформен приемно-предавателен
протокол. Твърди се, че независимо, че на ищеца е предаден за ползване друг мобилен
телефон, същият е бил предоставен без функциониращо зарядно устройство към него.
Твърди се,ч е обслужилият служител заявил, че, или ищецът следва да намери подходящо за
модела зарядно, или да си закупи такова, тъй като при тях няма налично. На **** г. е
издаден констативен протокол № **** от „Сръчко Сервиз“ ЕООД гр.София – дружество,
ангажирано от мобилния оператор да извърши повторния ремонт на устройството. Съгласно
издадения протокол „не са били открити проблеми в електрическата част на тестваният
уред, уредът е тестван във всички режими на работа и функционира нормално, съобразно
техническите характеристики, заложени от производителя“. Отразено е също така, че
дефектът, наблюдаван от клиента, може да бъде предизвикан от следните външни фактори,
но такива не са изброени и посочени. След тези констатации на сервиза, продавачът отказал
да уважи втората рекламацията. Ремонт на телефона не е бил извършен, а също и не е била
уважена претенцията за замяна на устройството с ново. Ищецът сочи, че е уведомен от
оператора за резултата от рекламацията на *** г., когато е оформен протокол за връщане на
предоставения от оператора телефон. След като узнал за негативния резултат от
рекламацията, ищецът депозирал писмено оплакване с вх. №***** г., отказал да получи
мобилния телефон, тъй като не му бил извършен ремонт, като вместо това изискал апаратът
да бъде подменен с нов. Така телефонът останал на съхранение при оператора до ***** г.,
когато ищецът подал второ оплакване до мобилния оператор с вх. № **** г., като получил
мобилното устройство. След направения от оператора отказ за поправка и подмяна с ново
устройство, ищецът се обърнал и към Комисията за защита на потребителите, като подал
жалба с вх. № ***** г. за нарушение на правата му като потребител. Извършена е проверка,
по която ищецът получил писмо с изх. № **** г. В него е отразено, че предвид разпоредбата
на чл. 108 от ЗЗП следва да се счита, че несъответствието на потребителската стока е
съществувало към момента на доставянето, като на ответното дружество е съставен акт за
установено административно нарушение за констатирано нарушение на разпоредбите на
Закона за зашита на потребителите. Твърди се, че за времето на извършваната проверка от
КЗП, ищецът не е използвал закупеното от него мобилно устройство. На *****г. ищецът за
трети път е предявил претенция към продавача в рамките на предоставената гаранция.
Мобилният телефон е изпратен за трети път в сервиз на „Сръчко Сервиз“ ЕООД гр.София за
извършване на поправка поради наличието на същата повреда. При режим на
високоговорител се чува пукане, като от време на време екранът се изключва сам и
навигационните бутони блокират. На ****г. телефонът е върнат със становище, че дефект не
се наблюдава, поради което не е извършен ремонт на същия. Ищецът получил устройството,
като направил изрично възражение, че не е съгласен с направените констатации и приема, че
не е бил извършен ремонт, въпреки наличието на фабричен дефект. На ****г. ищецът подал
ново, четвърто по ред, оплакване с вх. № **** от ****, с което заявил претенция да му бъде
върната продажната цена, поради това, че устройството е било предоставяно за ремонт вече
три пъти, но повредата не е била отстранена. В резултат на подаденото оплакване му било
предоставено становище от *****г. на „Сръчко Сервиз“ ЕООД. На ***** г. ищецът подал
писмено известие на основание чл.114, ал.1, т. 1 от ЗЗП за разваляне на договора за покупко-
продажба, като претендирал връщане на продажната цена. Операторът съобщил, че ще
уведоми ищеца в едномесечен срок за решението си по случая, но уведомление не
последвало. Обосновава се, че мобилният оператор е проявил абсолютна
незаинтересованост към случая, като е пренебрегнал причинените неудобства, вследствие
на реализираната продажба на дефектна стока. Твърди се, че до настоящият момент
2
ответното дружество не е удовлетворило молбата на ищеца за връщане на платената
продажна цена. Изтъква се, че след извършената проверка от КЗП, когато ищецът физически
е взел телефона си и продължил да го използва, той е започнал да записва част от
разговорите, като доказателство за проявените фабрични дефекти, които са на няколко пъти
отричани от оператора за съществуващи. Тези негови действия са били продиктувани от
това, че търговецът по никакъв начин не е проявил изискуемата се в случая добра търговска
практика и лоялност към него като клиент. От правна страна се обосновава, че е налице
потребителски договор за продажба на мобилен телефон, съгласно който продавачът,
явяващ се мобилен оператор е поел гаранционното обслужване на продукта за срок от 24
месеца. Повредата, която се е появила в устройството представлява скрит недостатък, тъй
като не е било възможно неговото установяване в деня на продажбата. Нормата на чл. 108
от ЗЗП приравнява този дефект като такъв, съществувал в деня на продажбата, тъй като
неговото проявление е възникнало в шестмесечния срок. Ищецът е предприел всички
необходими действия, за да заяви своята претенция за гаранционно обслужване на продукта.
Обосновава се, че са налице всички основания за прилагането на чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП.
Договорът е развален на **** г. с направеното писмено изявление, получено от ответника,
което от своя страна поражда задължението на продавача да възстанови в цялост
продажната цена. Обоснова се, че няколкократното връщане на устройството за ремонт е
причинило съществени неудобства, загуба на време - работно и извънработно, многократно
чакане по опашки, психически стрес и много нерви. Ищецът е бил лишен от възможността
да ползва вещта за времето на ремонт, като само по време на втория ремонт му е
предоставено оборотно устройство - без зарядно устройство. Налагало се е многократно
ищецът да прехвърля всичките си телефонни контакти и файлове на други мобилни
устройства или компютър за времето на ремонт. За периода повече от една година е бил
лишен от възможността да ползва мобилното устройство съобразно неговото
предназначение и пълна функционалност. В този смисъл му се е налагало през цялото време
да търпи неудобството от невъзможността да ползва пълната функционалност на продукта,
което го е поставило в невъзможност да ползва телефона и при шофиране. Ищецът сочи, че
е претърпял неимуществени вреди в резултат на несъответствието на продукта с договора за
продажба и неоснователния отказ на продавача за замяна с нов такъв. Сочи, е ответникът
принудил ищеца да отправя многократно оплаквания и жалби за нарушените му права като
потребител. Заради бездействието на продавача се е наложило да подготвя и подава жалби
до държавните органи, които да защитят неговите права.
В срока за отговор на искова молба ответникът възразява за неоснователност на
предявените искове, като основаните му доводи са във връзка с това, че още първата
рекламация е подменен високоговорителят на апарата, като при втората рекламация с
поръчка номер **** / ***** от сервизните специалисти не е установен проблем и
устройството е върнато към магазина за получаването му от потребителя. Акцентира върху
това, че състоянието на стоката е определено от експерти на независимо сервизно дружество
„Сръчко Сервиз“ ЕООД, което официално е оторизирано от производителя за извършване на
гаранционно и следгаранционно сервизно обслужване и ремонт. След проверка на
предоставеното устройство е издаден констативен протокол *****/***** г., в който е
пояснено, че не са били открити проблеми в електрическата част на тествания уред. Имено с
това становище, оторизираният сервиз е потвърдил годността за употреба на процесния
мобилен апарат. Потребителят е отказал да получи стоката си от търговския обект на
компанията. Твърди се, че за телефоните, с марка X., няма друг оторизиран сервиз в
Република България, а ако потребителят оспорва заключението на оторизирания сервиз,
съгласно правилото на чл. 125, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г.) ЗЗП, следва да
представи документи, с които да обоснове претенцията си. Оспорва се, че не са верни и
доказани твърденията за несъответствие на потребителската стока с договора за продажба.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
3
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
предявените искове за процесуално допустими и основателни, по следните съображения:
Съдът е сезиран обективно съединени искове за връщане на продажната цена по
развален договор за покупко-продажба, сключен с потребител, както и за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неизпълнението на договора,
изразяващи се в загуба на време, неудобства, подаване на молби и прочее. Исковете намират
своето правно основание в разпоредбите на чл. 114, ал. 4 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 61 от 2014г.) и
чл. 113, ал. 5 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 18 от 2011г.), които разпоредби са специални спрямо
разпоредбите на чл. 55 и чл. 49 ЗЗД и са приложимите материалноправни разпоредби с
оглед датата на сключване на процесния договор.
За изясняване фактическата страна на спора по делото са приети писмени и гласни
доказателства, като в проведеното открито съдебно заседание съдът остави без уважение
като ненеобходимо за изясняване фактическата страна на спора искането на ищеца за
допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали е налице дефект във
високоговорителя на процесния мобилен апарат, както и дали е отстранен същият. При
анализ на доказателствата по делото съдът намира, че категорично се установява описаната
в исковата молба фактическа обстановка, която е безпредметно да бъде преповтаряна. Съдът
приема, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на мобилен апарат за
посочената в исковата молба сума, че е налице изпълнение в цялост на задължението за
заплащане дължимата продажната цена, че мобилният апарат е проявил описания в исковата
молба дефект във високоговорителя, както и че ищецът е поискал отстраняването на
дефекта. Това са все факти, за които страните не спорят. Няма спор също и че ответникът
първоначално е приел апарата за ремонт, извършен от сервиз „Сръчко Сервиз“ ЕООД.
Спорно между страните от фактическа страна е това дали вследствие на ремонта дефектът е
отстранен, респ. проявил ли се отново. Този факт е от значене с оглед преценката дали
отправеното от ищеца изявление за разваляне на договора е породило правен ефект, тъй като
правото на разваляне може да се упражни само срещу неизправната страна по договора.
Съдът намира, че след като по делото е установено, че ответникът е приел мобилния
апарат за ремонт, то това съставлява признание на неизгоден за него факт, а именно, че
апаратът със сигурност е имал дефект във високоговорителя. Ето защо ответникът, а не
ищецът, следва да установи факта, че при ремонта, извършен от избран от него сервиз,
дефектът е отстранен. По правилата за разпределение на доказателствата тежест длъжникът
трябва да докаже своето изпълнение по договора, в който смисъл е и разпределената от съда
тежест на доказване с обявения за окончателен проект за доклад по делото. Ответникът не
ангажира доказателства, които да установяват факта, че апаратът е поправен. Твърди се, че
високоговорителят е заменен с нов още при първата рекламация на стоката, но изявлението
на „Сръчко Сервиз“ ЕООД не доказва този факт. Нещо повече дори и да се приеме, че
високоговорителят е подменен с нов, то това не означава, че дефектът е отстранен.
Възможно е проявеният дефект да се е дължал на всевъзможни причини, стоящи извън
механична повреда във високоговорителя. Отделно от това, съдът намира, че следва да
подчертае, че в края на краищата дружеството „Сръчко Сервиз“ ЕООД е едно привлечено
към изпълнението от ответника трето лице. Тоест неговите писмени изявления,
установяващи изгодни за ответната страна факти, в т.ч. издадени протоколи за ремонт и пр.,
имат същата доказателствена стойност, каквато биха имали писмените твърденията или
обясненията на ответника. Обстоятелството дали ответникът ще използва услугите на
сервиз или сам ще организира поправката на дефектната вещ е изцяло негов прерогатив, във
връзка с изпълнението на собствените му задължения по договора. Ищецът-потребител не е
техническо лице и няма задължение нито да ремонтира, нито да се снабдява с доказателства,
установяващи дефект във вещта. Достатъчно е своевременното уведомяване на търговеца, че
след ремонта вещта проявява същия дефект. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че ако потребителят оспорва заключението на оторизирания
4
сервиз, следва да представи документи, с които да обоснове претенцията си. Това
противоречи на вложения в разпоредбата на чл. 125, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 99/09.12.2005 г.) ЗЗП
смисъл. Следва да се изтъкне и това, че ответникът е санкциониран от КЗП за нарушение не
потребителските права на ищеца именно във връзка с ремонта на апарата (л.18 и л.19). Ето
защо съдът намира, че отправено изявление за разваляне договора е породило правен ефект,
т.е. продажната цена подлежи на връщане на отпаднало основание.
Съдът намира за основателна в цялост и втората искова претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди е
обезщетение за накърнени неоценими в пари права, а не обезщетение за болки и страдания в
тесен смисъл, доколкото такива може и да не са настъпили, предвид спецификата на
накърненото право. Правните норми, защитаващи правата на потребителите, уредени в ЗЗП,
обуславят извод, че в определени хипотези неизпълнението на договор, сключен с
потребител може да доведе до накърняване на негови неоценими в пари права. Такъв ще е
случаят при неоснователен отказ на търговеца да удовлетвори легитимните правни
очаквания на потребителя, доколкото правото на потребителска защита е изрично
прогласено и гарантирано с чл. 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С
разясненията на ТР № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС се прие, че е допустимо да се присъди
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договор за битово-комунални
услуги, сключен с потребител. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в
решение № 229 от 14.08.2012 г. по т. д. № 897 / 2010 г. на ВКС, II т.о., с което е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнен договор за мобилни услуги. Ето защо
настоящия съдебен състав намира, че обезщетението по чл. 113, ал. 5 ЗЗП (ред.ДВ, бр. 18 от
2011г.) включва и обезщетение за претърпените от потребителя неимуществени вреди във
връзка с необоснован отказ на търговеца да зачете негови потребителски права. В
конкретната хипотеза се установява по делото, в това число и от приетите гласни
доказателства, които съдът кредитира изцяло, че ищецът е отправил общо четири
възражения до ответника, чиято реакция не е била в съответствие със задълженията му за
своевременно и адекватно разрешаване правния спор. По мнение настоящия съдебен състав
е абсолютно недопустимо при престиране на дефектна стока потребителят, който е слабата
страна по договора, да бъде принуждаван от обстоятелствата да подава серия от молби,
възражения, изявления за разваляне, жалби и сигнали до контролните органи, да се лишава
от свободното си време, за да се среща със служители, да провежда разговори и прочее, в
опит да защити правата си на потребител, търсейки активно извънсъдебно уреждане на
възникналия правен спор с търговеца. В случая ищецът е отделил немалък времеви ресурс и
усилия в опит да достигне да разрешение на правния спор. Адекватното и законосъобразно
поведение на търговеца, с оглед неуспешния ремонт, би било да замени дефектната вещ с
нова, което не е сторил. Неизпълнението на това му задължение е довело до настъпване
неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в загуба на време, вкл. с оглед прехвърлянето
на информация от различни мобилни устройства, неудобства, подаване на молби и прочее,
които са търпени в един относително дълъг период. Обезщетението за неимуществен вреди
съдът определя по справедливост, по арг. от чл. 52 ЗЗД, като намира, че то съответства на
сумата от 300 лева, съобразявайки включително и обществено-икономическите условия в
страна, и ръководейки се от съдебната практика, обективирана в посоченото решение № 229
от 14.08.2012 г. по т. д. № 897 / 2010 г. на ВКС, II т.о.
При това положение предявените искове подлежат на уважаване в цялост, като в
полза на ищеца следва да се присъди законна лихва от датата на исковата молба. Искането за
присъждане на законна лихва не е заявено като отделна искова претенция, а е последица от
уважаването на иска. С изключение на исковете за вреди от непозволено увреждане,
законната лихва се присъжда от датата на исковата молба, както следва да се процедира и в
случая.
При този изход на правния спор, право на разноски има ищеца, като разноските
5
възлизат на сумата от 100 лева – държавна такса. При условията на чл. 38 от ЗА адвокат К.
Д. Д. от АК – Пловдив, лич. № ********** има право на разноски в размер общо на 400
лева за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“
№ 115, представлявано от А. И. Д., да заплати на В. Н. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Ш.С.“ № **, вх. *, ет. * на основание чл. 114, ал. 4 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 61 от
2014г.) сумата от 339,98 (триста, тридесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) лева,
представляваща заплатена цена по развален поради неизпълнение договор от **** г. за
продажба на потребителска стока - мобилен апарат с марка и модел “X. R. N. * P.“, ** GR, c
ИМЕЙ 1 - *** и ИМЕЙ 2 -****, както и на основание чл. чл. 113, ал. 5 ЗЗП (ред. ДВ, бр. 18
от 2011г.) сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от неизпълнението на договора, ведно със законната лихва върху двете суми считано от ****
г. – датата на исковата молба до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва считано от *** г. - датата на разваляне на договора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на В. Н. Я., ЕГН ********** сумата от 100 (сто) лева –
разноски по делото за държана такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 от ЗА „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адвокат К. Д. Д. от АК – Пловдив, лич. № **********
сумата от 400 (четиристотин) лева – разноски за осъществената в полза на ищеца правна
защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
6