№ 24868
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета гоД. в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110103194 по описа за 2025 гоД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. И. И., чрез адв. С., срещу
„С Х Б“ АД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че била
страна по трудов договор, сключен с ответника, по силата на който била назначена на
длъжност „Майстор готвач“, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1556,27 лв.,
при пълно работно време от осем часа. С Допълнително споразумение № 3472/28.02.2023 г.,
считано от 01.03.2023 г., била договорена промяна в основното й трудово възнаграждение в
размер на 1727,07 лв., като допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит, считано от месец февруари 2023 г., било определено в размер на 9,9%
от основното възнаграждение. Твърди, че трудовото правоотношение с ответника било
прекратено със Заповед № 3648/08.06.2023 г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от
09.06.2023 г. Сочи, че от съдържанието на връчената й на 18.05.2018 г. длъжностна
характеристика следвал извод, че заеманата от нея длъжност е с йерархично място между
главния готвач и останалите готвачи в кухнята, доколкото й били възложени ръководни и
контролни функции. Твърди, че размерът на основните трудови възнаграждения се
определял от работодателя въз основа на необективни признаци. В периода от месец юли
2020 г. до месец октомври 2022 г. ищцата ползвала отпуск за бременност, раждане и
отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, като след завръщането й на работа
установила, че на длъжност „Майстор готвач“ бил назначен служител – И З, в полза на
когото, за изпълнението на същия вид работа, било уговорено нетно трудово
възнаграждение в размер на 3000 лв. Сочи, че служителят бил с много по-малко опит в
1
сравнение с нейния, доколкото към посочения момент разполагала с трудов стаж като готвач
с продължителност от 14 години. Отбелязва, че до 07.06.2026 г. държавите – членки на ЕС
следва да транспонират Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от
10.05.2023 г. за укрепване прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете
за равен труд или труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането. Твърди, че съгласно
посочената директива, работниците, които са били подложени на дискриминация в
заплащането въз основа на пола, могат да получат обезщетение, включително пълно
възстановяване на възнаграждението със задна дата и свързаните с това премии или
плащания в натура. Излага доводи, че е получавала по-ниско трудово възнаграждение
спрямо лица от противоположния пол при полагане на еднакъв труд, което значително
надвишавало допустимите 5%, съгласно Директивата, както и спрямо служители, които били
на нейно пряко подчинение – Б Г Н. С Н Д назначени като редови готвачи. Отбелязва като
допълнителна причина за получаване на по-високо трудово възнаграждение от посочените
служители обстоятелството, че същите са работили при предходен работодател, заедно с
главния готвач Д М Счита, че посочените факти представляват пряка дискриминация,
доколкото било налице неравно третиране по признак „лично положение“ или непряка
дискриминация, която се проявява и без да са налице някои от признаците на пряка
дискриминация, но лицата търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в
особено неблагоприятно положение. Поддържа, че в настоящия случай не били налице
обективни критерии, обуславящи получаването на трудово възнаграждение в значително по-
нисък размер при равно полагане на труд. С оглед изложеното твърди, че е претърпяла вреди
в размер на разликата между получаваното от служителя И З брутно трудово
възнаграждение в размер на 3801,85 лв. и уговореното в нейна полза трудово
възнаграждение. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че е налице неравно
третиране по отношение на заплащането на дължимото в полза на Д. И. трудово
възнаграждение, поради наличието на дискриминация по чл. 4 ЗЗДискр., както и
необоснована разлика спрямо размера на трудовото възнаграждение на служител,
извършващ същата работа по смисъла на Директива (ЕС) 2023/970. Претендира осъждането
на ответника за заплащането на обезщетение за претърпените от нея вреди от
незаконосъобразната разлика в заплащането на трудово й възнаграждение, в общ размер на
16 744,21 лв., формиран, както следва: за периода от месец октомври 2022 г. до месец януари
2023 г. – по 2105,52 лв. на месец; за месец февруари 2023 г. – 2091,51 лв.; за периода от
месец март 2023 г. до месец май 2023 г. – по 1903,80 лв. на месец; за периода от 01.06.2023 г.
до 08.06.2023 г. – 519,22 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати стойността на
дължимото обезщетение, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Г е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Потвърждава наличието на сключен с ищцата трудов
договор № 263/18.05.2018 г., с посоченото в исковата молба съдържание, прекратен по
силата на Заповед № 3648/08.06.2023 г. Оспорва позоваването от страна на ищцата на
Директива (ЕС) 2023/970, доколкото към настоящия момент същата не е проявила прякото
си действие. Счита за неверни твърденията на ищцата, че била подложена на дискриминация
при заплащането на трудовото й възнаграждение, въз основа на половата й принадлежност.
Излага доводи, че ищцата била назначена на длъжност „Майстор готвач“, с клас 3 по НКПД
– „техници и приложни специалисти“, като трудовото й възнаграждение било определено в
съответствие с Приложение № 2 към чл. 9 от Правилника за организацията на работната
заплата на „С Х Б“ АД. Твърди, че критериите за формиране на трудовото възнаграждение
са неутрални по отношение на пола и не са дискриминационни, а се основават на обективни
признаци, при съобразяване на определени субективни особености. Оспорва твърдението на
ищцата, че е престирала труд по идентична длъжност на тази на И З, който изпълнявал
задълженията на „заместник главен готвач“. Отбелязва, че макар служителите да са
2
назначени на една и съща длъжност, всеки от тях притежава различна квалификация,
професионален опит и стаж, които следва да бъдат съобразени при индивидуализиране на
възнаграждението. Счита, че твърденията на ищцата относно наличието на повече
професионален опит спрямо И З не следва да бъдат взети под внимание, доколкото
професионалният опит и прослуженото време се съобразяват в съвкупност с други качества
на служителя. В допълнение отбелязва, че в трудовия договор на ищцата било посочено, че
същата притежава трудов стаж от шест години, а в този на И З бил посочен трудов стаж от
осем години. Сочи, че получаваното от И З трудово възнаграждение в по-висок размер не е
свързано с полов признак, а е с оглед обстоятелството, че същият бил избран да извършва
фактически работата на „заместник главен готвач“. Излага съображения, с които оспорва
твърденията на ищцата, че спрямо нея било налице по-неблагоприятно третиране в
сравнение със служителите Б Г Н. С и Н Д. Оспорва посочения в исковата молба размер на
трудовото възнаграждение на служителя И З. Поддържа, че в настоящия случай не са налице
признаците на дискриминация основана на полов признак, а различно третиране на
служителите с оглед тяхното представяне, задължения и качеството на предоставената от тях
работна сила. Счита, че не са налице основания за изплащане на претендираното
обезщетение. Моли съда да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове.
Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са от Д. И. И. срещу „С Х Б“ АД обективно кумулативно съединени
установителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване на
нарушението в третирането на ищцата, представляващо дискриминация – нарушено право
на равно третиране на основата на признаците „пол“ и „лично положение“, при определяне
на дължимото от работодателя трудово възнаграждение за еднакъв или равностоен труд,
както и осъдителен иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. вр. чл. 14 ЗЗДискр. за осъждане на
„С Х Б“ АД да заплати на Д. И. И. обезщетение за вреди в общ размер на 16 744,21 лв.,
представляващо разликата между действително получаваното от ищцата и дължимото с
оглед заеманата от нея длъжност трудово възнаграждение за периода от 01.10.2022 г. до
08.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 20.01.2025 г.
до окончателното изплащане на дълга.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между Д. И.
И. и „С Х Б“ АД било налице трудово правоотношение, възникнало по повод сключен
трудов договор № 263/18.05.2018 г., ведно с Допълнително споразумение № 3472/28.02.2023
г., по силата на който ищцата била назначена на длъжност „Майстор готвач“, както и
прекратяването на действието на договора, на основание чл. 326, ал. 1 КТ, съгласно Заповед
№ 3648/08.06.2023 г.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че той е жертва на дискриминация, а ответникът носи доказателствената
тежест да установи обратното - че правото на равно третиране на ищеца в конкретния
случай не е нарушено.
На основание чл. 154 от ГПК вр. чл. 9 от ЗЗДискр в тежест на ищцата е да докаже
твърденията си, че са налице факти, които обуславят вероятност за дискриминационно
3
третиране на посочените от нея признаци, както и че нейните права по този или по други
закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, вследствие от което е претърпяла
вреди при упражняване на правото й на труд, изразяващи се в получаване на по-ниско
трудово възнаграждение спрямо лица, които полагали еднакъв или равностоен труд, за
обезщетяването на които ответникът й дължи заплащането на обезщетение в претендирания
размер.
При доказване на твърденията на ищцата, от които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация, доказателствената тежест се прехвърля на
ответника, който следва при условията на пълно и главно обратно доказване да опровергае
твърденията за дискриминация или да установи, че извършените действия са оправдани с
оглед на законова цел и средствата за постигане на целта за подходящи и необходими.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „С Х Б“ АД, в 1-седмичен срок от
получаване на настоящото определение, да представи разчетно-платежни ведомости относно
изплатеното трудово възнаграждение на служителите И З, Б Г Н. С Н Д за периода от месец
октомври 2022 г. до месец юни 2023 г. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето
на исканите документи ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 600 лв., платими от ищцата в 1 - седмичен срок от
получаване на препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Н. Г., която да се призове след внасяне на определения
депозит.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел, като УКАЗВА на ищцата, че в срок до първото по делото
съдебно заседание следва да конкретизира фактите и обстоятелствата, за доказването на
които иска да бъде допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел, както и да уточни дали желае допускането на свидетел при режим на довеждане
или на призоваване. ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията съдът ще остави без уважение
това доказателствено искане.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за издаване на съдебно
удостоверение за първото по делото съдебно заседание, след изслушване становищата на
страните.
ДОПУСКА събирането на поисканите от ответника гласни доказателства чрез разпит
на двама свидетели, при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание, които
да дадат показания относно обстоятелствата, посочени в т. 1 от раздел „Доказателствени
искания“ на отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на поисканите от ответника
гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, при режим на довеждане в първото по
делото съдебно заседание, който да даде показания относно обстоятелствата, посочени в т. 2
от раздел „Доказателствени искания“ на отговора на исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
4
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. от
14:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5