Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260096
гр. Севлиево, 23.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Христо Христов
при участието на секретаря Станислава Цонева сложи
за разглеждане докладваното от съдията Христов гр. д. № 1421 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
e иск
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу А.И.Д., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги от
17.09.2018г.. За отчетния период на потребление 20.09.2018г. до 19.11.2018г.
ответника - абонат не изпълнил задължението си да заплати на Теленор България
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ
размер на 464,38 лв. Неизпълнението
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния
договор за услуги, като въз основа ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и
издал фактура №**********/20.01.2019г. с начислена неустойка в размер на сумата
62,46 лв., предмет настоящото производство. Било депозирано заявление по чл.
410 от ГПК до Районен съд - Севлиево, въз основа на което било образувано
частно гражданско дело и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това в
изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения срок
била предявена исковата молба. С оглед
гореизложеното, моли да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено наличието на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по посоченото частно
гражданско дело, против длъжника - ответник за описаната по – горе сума.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
доказателствата, ответника е подал писмен отговор, чрез назначеният му особен
представител. В отговора особеният представител заявява, че няма доказателства,
че ответника виновно е нарушил някое от задълженията, предвидени в
горепосочения договор за мобилни услуги. Към исковата молба не били приложени и
общите условия на оператора. Представените към исковата молба три броя фактури
били частни удостоверителни документи, несъдържащи подписа на ответника и
нямало доказателства фактурите да са стигнали до знанието му. Не се доказвало
нито неизпълнение на поети договорни задължения, нито дължимост на
претендираната неустойка.
В
съдебно заседание ищеца
не се представлява.
В
съдебното заседание ответника, чрез назначеният
му особен представител поддържа отговора по съображенията изложени в същият.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложените по делото договор между страните и общи
условия, че между страните е бил сключен договор за мобилни услуги № *********
от 17.09.2018 г., по силата на който
ищеца се е задължил да предостави мобилни услуги на ответника, а последният се
е задължил да заплати уговорената цена на предоставените услуги на ищеца,
включително месечна абонаментна такса 24,99 лв., с ДДС или 20,82 лв., без ДДС.
В договора е предвидено заплащане на неустойка при предсрочното му прекратяване, по вина на потребителя, в размер
на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до
края на срока, но представляваща сбор от не повече от три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС.
Установява се от приложени по делото фактури, преценени съвкупно с
посочените по – горе договори, че ищеца е издал на ответника фактури, включващи
задължения за обща сума 464,38 лв., представляваща стойност на потребени
услуги, както и крайна фактура № **********/20.01.2019 г. с начислена неустойка
в размер на 62,46 лв..
От приложеното ч. гр. д. № 944/2020 г. на РС – Севлиево се установява, че
ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника заповед № 524/15.09.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата: 62,46 лева, неустойка по договор между страните, за
която е издадена фактура №
**********/20.01.2019 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 10.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер
на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 120,00 лева. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са
дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал
исковата молба инициирала настоящото производство.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявеният иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки:
основанието,
размера и изискуемостта на претендираното вземане, т. е. съществуването и
валидността на описания в исковата молба договор между ищеца и ответника със съществените му
елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договора,
включително предоставяне на твърдените услуги, твърдяната неустоична клауза в
договора, настъпване на предвидените в неустоичната клауза обстоятелства,
обуславящи дължимост на уговорената сума в клаузата.
Установи се от приложените по делото договор между страните и общи условия,
че между страните е бил сключен договор за мобилни услуги № ********* от
17.09.2018 г., по силата на който ищеца
се е задължил да предостави мобилни услуги на ответника, а последният се е
задължил да заплати уговорената цена на предоставените услуги на ищеца,
включително месечна абонаментна такса 24,99 лв., с ДДС или 20,82 лв., без ДДС.
Установи се също така от описания по – горе договор, че в същият е предвидено
заплащане на неустойка при предсрочното му
прекратяване, по вина на потребителя, в размер на сумата от стандартните
за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока, но
представляваща сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси
без ДДС. Съдът намира за установено от посочените по - горе писмени доказателства
наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, с
предмет предоставяне на мобилни услуги. Доколкото ответника е подписал гореописаният
договор с ищеца и няма данни да е възразявал, през процесния период за
непредоставяне на дължимите му услуги, следва да се приеме, че същият е ползвал
предоставените му услуги, като не е изпълнил
задълженията си като потребител по тези договори, поради което е настъпило прекратяване
на договорите, като основание, обуславящо дължимост на уговорената сума в
неустоичната клауза, поради което ответника дължи претендираната от ищеца сума, индивидуализирана в представената
по делото фактура 62,46 лв. (3 Х 20,82
лв., без ДДС).
Неоснователни са възраженията в отговора на особения представител на
ответника. Установи се неизпълнение от ответника на задължението за заплащане
на дължимите абонаментни такси предвид липсата на доказателства за плащането
им. Приложени са по делото и общите условия на оператора, обратно на
твърденията в отговора. Процесните фактури се основават на вписвания в
счетоводни книги, чията редовност съдът намира за установена, след преценка с
оглед и на другите обстоятелства по делото, поради което същите установяват, че
за ответника са възникнали задължения в посочените в тях размери /чл. 182 ГПК/.
Относно разноските, предвид уважаването на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в общ размер на сумата от 205,00 лева, за заплатена държавна
такса и за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед уважаването на исковете
за предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че
следва да се присъдят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по ч.
гр. д. № 944/2020 г. по описа на РС – Севлиево, за платена държавна такса в
размер на 25,00 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 120,00
лева.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените
по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 към А.И.Д., с ЕГН **********,***, съществува парично вземане за сума 62,46 лева, за което вземане е издадена:
фактура № **********/20.01.2019 г., представляваща неустойка поради
предсрочното прекратяване на договора по вина на потребителя, дължима по договор
за мобилни услуги № ********* от 17.09.2018 г.; ведно със законната лихва върху
сумата от 10.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането; за които вземания
е издадена заповед № 524/15.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 944/2020
г. на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.И.Д., с ЕГН **********,*** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, направените по гр. д. № 1421/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата 205,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.И.Д., с ЕГН **********,*** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, направените по ч. гр. д. № 944/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски за
платена държавна такса в размер на 25,00 лева и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 120,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: