РЕШЕНИЕ
№ 952/23.12.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пазарджик - XII - касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
При секретар Антоанета Метанова и с
участието
на прокурора Георги Кацаров изслуша
докладваното
от съдия
ХУБЧЕВА
по
к.н.а.х. дело № 926 по описа на съда за 2022 год.
Производството е по реда на чл. 63 в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по
касационна жалба на „Информационни носители" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Драгор, общ. Пазарджик, представлявано от
изпълнителния директор И.В.С., чрез адв. К.-П.,***, офис център 1, ет. 2, офис
11, против Решение № 335 от 19.07.2022 год., постановено по н.а.х. дело № 291
от 2022 год. по описа на Районен съд - Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 13-2100146 от 02.02.2022 год. на директор на Дирекция
„Инспекция по труда" гр. Пазарджик, с което на касатора е наложено
административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1 600,00
(хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ).
В касационната жалба се излагат оплаквания за необоснованост и
неправилност на оспореното решение, поради допуснати съществени процесуални
нарушения от инстанцията по същество. Моли съдът да отмени решението на Районен
съд - Пазарджик и вместо него да постанови друг съдебен акт по същество на
спора, с който да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира се
присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото с вх. № 9435 от
22.11.2022 год. е постъпило писмено становище, в което е изразено отношение по
съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „Инспекция по
труда" - Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се представлява. По
делото с вх. № 9402 от 21.11.2022 год. е постъпило писмено становище, с което
се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и се моли за
отхвърлянето й. Претендира се присъждане юрисконсултско възнаграждение за
настоящата съдебна инстанция.
Окръжна прокуратура - Пазарджик изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна имаща правен интерес от
оспорването, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следите:
С атакувания съдебен акт
Районен съд - Пазарджик е потвърдил Наказателно постановление № 13-2100146 от
02.02.2022 год. на директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр.
Пазарджик, с което на „Информационни носители" АД, е наложено
административно наказание „имуществена санкция" в размер на 1 600,00
(хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ).
В хода на съдебното производство инстанцията по същество е събрала
относимите доказателства, въз основа на които правилно е установила
фактическата обстановка по делото, а именно:
На
„Информационни носители" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Драгор, общ. Пазарджик, представлявано от изпълнителния директор И.В.С.,
е съставен АУАН №13 -2100146 от 29.11.2021 год. и съответно е издадено
обжалваното постановление за това, че в качеството на работодател по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на КТ, не е изпълнил принудителна административна мярка по т. 2
от Протокол № ПР 2124704 от 24.08.2021 год. на главен инспектор Д., със срок на
изпълнение до 30.09.2021 год., а именно „Да се заплати на П.И.Н., ЕГН **********
положения труд на 30.04.2021 год. (Велики петък, официален празник) според
уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение". Посочено е, че нарушението е установено при последваща
проверка, извършена на 18.11.2021 год. в офиса на дружеството в с. Драгор, като
изпълнителният директор И.В.С. е декларирал, че дължимото допълнително
възнаграждение на П.И.Н. за положения труд на 30.04.2021 год. е начислено в
октомврийската ведомост и към момента на проверката все още не е изплатено,
което обстоятелство е описано в съставения на място констативен протокол.
Нарушението е извършено на 01.10.2021 год. в с. Драгор - първият работен ден
след срока на изпълнение на дадената принудителна мярка.
В хода на първоинстанционното
съдебното производство са разпитани служителят съставил акта за установяване на
административно нарушение Д., както и Г. - свидетел при съставянето на АУАН.
Свидетелски показания са дадени и от Е. Д. - работеща в
дружеството-жалбоподател като директор - организация.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по издаване на процесиите АУАН и последващото НП.
Същите са съставени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и
отговарят по съдържание на изискванията на ЗАНН.
Съдът е приел, че се касае за
очевидна фактическа грешка при изписването на година в датата в протокола от
извършена проверка № ПР2124703 от 24.08.2021 год. Действително в него е
посочено, че проверката е извършена в периода 21.07.2020 год. - 29.07.2020
год., но от съдържанието на същия протокол е ясно, че извършената проверка от
контролните органи период касае 2021 год. Същото обстоятелство се установява и
от изслушаните свидетелски показания, дадени от тримата свидетели пред
първоинстанционния съд, а именно, че първата проверка в дружеството е извършена
през месец юли 2021 год.
Относно оплакването на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на
чл. 53 ал. 1 от ЗАНН от страна на АНО при издаване на НП, инстанцията по
същество е приела, че юридическото лице - „Информационни носители" е
санкционирано в качеството му на работодател по смисъла на КТ и същото е субект
на нарушението по чл. 415 ал. 1 от КТ, която разпоредба предвижда имуществена
санкция и за юридическото лице - работодатели, които не изпълнят ПАМ. Без
значение е обстоятелството кое конкретно длъжностно лице или служител в
дружеството не е изпълнило служебните си задължения, т.е. това лице, на което е
възложено да изпълни конкретната ПАМ. Тези обстоятелства са несъставомерни и
непосочването им не води до невъзможност нарушителят да разбере какво
административно обвинение му се повдига и да организира правилно своята защита.
Според решаващия съд, не съставлява съществено процесуално нарушение,
че административно-наказващият орган бланкетно е пренесъл фактическата
обстановка от АУАН в НП, без да изясни всички обстоятелства, касаещи
извършеното нарушение, като обстоятелствата описани в АУАН и НП не си кореспондирали
с направените правни изводи и диспозитивите на двата акта. Пояснено е, че при
положение, че административно-наказващият орган не е установил наличие на
спорни съставомерни обстоятелства в АНП, то не е било нужно да упражни правомощията
си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и да извърши разследване на спорни обстоятелства.
Затова и е възприел за безспорни установените от актосъставителя обстоятелства
и съвсем резонно е възприел и отразил в НП същите съставомерни фактически
обстоятелства, както и актосъставителят в АУАН. Съдът е изложил допълнителен
аргумент в тази насока, като е посочил, че съдебната практика е константна по
този въпрос. Словесното описание на нарушението в АУАН и НП следва да бъдат
идентични и че АНО не може за първи път с НП да вменява нови факти и
обстоятелства на наказаното лице.
За неоснователно е счетено и възражението на
жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон, а именно че са
налице предпоставките на чл. 415в от КТ и административно-наказващият орган
правилно е приложил тази разпоредба, тъй като нарушението е било отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и не са настъпили вредни последици
за работници и служители. Посочено е, че нарушението не е отстранено веднага
след като е било установено, както и в дадения с предписанието срок -
30.09.2021 год., а също и през следващия месец октомври на 2021 год. В този
смисъл не намира приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като липсват
доказателства нарушението да е било отстранено веднага, напротив от приобщения
доказателствен материал пред инстанцията по същество безспорно се установява,
че това не е станало и до 18.11.2021 год., когато е извършена от контролните
органи последваща проверка за изпълнение на дадените с протокол от 24.08.2021
год. предписания, както и до момента на съставянето на АУАН - 29.11.2021 год.
Също така районният съд е приел, че извършеното
нарушение не може да се приеме за маловажен случай, тъй като преди извършването
му дружеството е било санкционирано. Има съставени шест броя наказателни
постановления за различни нарушения на трудовото законодателство и влезли в
законна сила на 07.11.2020 год.
По отношение на наложения размер на имуществената
санкция в размер на 1 600,00 лева съдът е посочил, че същата е в близко до
минимално предвидения размер, с оглед чл. 415, ал. 1 от КТ.
Решението
е правилно.
Въз основа на приобщения доказателствен материал по
делото, включително и от събраните гласни доказателства, Районен съд-Пазарджик
е извел правилни и обосновани изводи за доказаност на извършеното от
дружеството-жалбоподател административно нарушение досежно трудовото
законодателство, вследствие на което е наложена процесната имуществена санкция.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на
първостепенния съд за правилното приложение на материалния закон, както и за
липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по
издаване на АУАН и НП. В пълнота са обсъдени въпросите относно приложението на
правилата, установени в чл. 415в от
КТ, във връзка с възможността, да бъде приложена
санкция, различна от тази определена в чл. 415, ал. 1 от КТ.
Следва да се посочи, че в случая процесното
задължително предписание е дадено на жалбоподателя с т. 2 от Протокол № 2124703
от 24.08.2021 год. и изрично е указан срок за изпълнението му-30.09.2021 год.
Този акт е връчен редовно на неговия адресат, удостоверен е с подписа на
физическо лице, представляващо дружеството. Несъмнено е, че към 18.11.2021
год., когато е извършена повторна проверка, предписанието все още не е било
изпълнено, а чак на 27.11.2021 год. предписанието е изпълнено.
По делото не са представени доказателства, че Протокол № 2124703 от
24.08.2021 год. и дадените с него предписания са обжалвани в предвидения за
това ред и срок, за каквато правна възможност, дружеството изрично е уведомено
от контролния орган. Ето защо, след като актът, то същият подлежи на
изпълнение.
Както фактическите констатации, така правните изводи,
формирани от инстанцията по същество, се споделят напълно от настоящата инстанция
при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
Предвид изхода на делото, основателно е искането на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в
размер на 100,00 (сто) лева, с оглед чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на
основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ
(ЗПП), във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК, Административен съд Пазарджик, XII състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 335 от 19.07.2022
год. постановено по н.а.х. дело № 291 от 2022 год. по описа на Районен съд -
Пазарджик.
ОСЪЖДА „Информационни носители" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Драгор, общ. Пазарджик, представлявано от
изпълнителния директор И.В.С. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда" гр. София разноски в размер на 100,00 (сто) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател:/п/
|
Членове: 1. |
|
. /п/ 2./п/ |