Решение по дело №258/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Производството е образувано по касационна жалба от „ГАЛАТА-ИЗВОРСКА“ЕООД гр. Котел, чрез пълномощник, против Решение № 18/13.03.2024 г., постановено по АНД № 20232210200095/2023 г. по описа на Районен съд – Котел, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 709302-F701930 от 03.07.2023 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „ГАЛАТА ИЗВОРСКА“ ЕООД – гр. Котел, представлявано от Х. Д. Д. за нарушение на чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева и е осъдено „ГАЛАТА ИЗВОРСКА“ ЕООД – гр. Котел, представлявано от Х. Д. Д., да заплати на ТД на НАП гр. Бургас, сумата от 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Котел е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че не е установено по безспорен начин извършването на административното нарушение. Неправилни били изводите на съда, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява, че дори да се приемело, че има извършено административно нарушение, то представлява маловажен случай. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Котел, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на касатора, в което заявява, че поддържа подадената жалба. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по касация – Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП се представлява от пълномощник гл. юрисконсулт Ж. Д., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 17.03.2023 г. в 16:45 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин хранителни стоки, находящ се в гр. Котел, община Котел, област Сливен, ул. Изворска № 23, стопанисван от „ГАЛАТА ИЗВОРСКА“ ЕООД с ЕИК *********. След отпечатване и предоставяне на КЛЕН на 13.03.2023 г. от ФУ марка TREMOL FP-21, ИН на ФУ: ZK152046 и ФП № 50195234 се установило, че като лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ регистрира продажбата на вафли черноморец пакет 210 гр. по ФКБ № 105117/13.03.2023 г. в 18:01:39 ч. в данъчна група „В“ – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разходи на течни горива, вместо в данъчна група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 27, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредба № 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти през фискални устройства. Констатациите от проверката били подробно описани в съставения Протокол за извършена проверка сер. АА № 0090264/17.03.2023 г. и ПИП сер. АА № 1307828/06.04.2023 г. На 06.04.2023 г. на „Галата-Изворска“ ЕООД бил съставен АУАН № F701930 за нарушение на чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

За да потвърди процесното НП като законосъобразно, районният съд е приел, че „Галата-Изворска“ ЕООД е извършило нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за което правилно е наказано на основание чл.185, ал.2 изр. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Посочил е, че АНО правилно е определил и административното наказание – имуществена санкция с оглед на факта, че нарушителят е юридическо лице, както и правилно е определил размера на същата, определяйки я в минималния размер, посочен в закона, в съответствие с постигане на целите, посочени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Изложил е съображения защо в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд – Сливен е валидно и допустимо и правилно. Изводите на районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

В случая ответникът по касацията е санкциониран за нарушение на чл. 27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, според който лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, като 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Според чл. 27, ал.2 лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1. Според разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр, второ от ЗДДС, за нарушение, което не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Предвиденото в ал. 1 /съгласно действащата редакция, ДВ, бр. 23 от 2013 г. / административно наказание за лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, за юридическите лица и едноличните търговци е имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.

От установената по делото фактическа обстановка следва да се направи изводът, че дружеството – жалбоподател е осъществило нарушението по чл. 27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, за което правилно е наказано на основание е чл.185, ал. 2 изр. 2 вр.чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Това се установява от констатациите на органите по приходите и приложените в административнонаказателната преписка документи, а също и от показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели.

Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение, като споделя напълно изводите на въззивния съд за неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В случая първоинстанционният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

Гореизложеното мотивира касационния състав да приеме, че обжалваният съдебен акт не е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилен и обоснован. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав. С оглед на това, проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото – право на разноски има ответника по касацията. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, като справедливият размер на възнаграждението е 80 лева, които следва да бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, в случая това е Национална агенция за приходите, съгласно чл.2 ал.2 от ЗНАП.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18/13.03.2024 г., постановено по АНД № 20232210200095/2023 г. по описа на Районен съд – Котел.

ОСЪЖДА „Галата - Изворска“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Котел, ул. Изворска № 23, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.