№ 180
гр. Пазарджик, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235200600959 по описа за 2023 година
С Присъда №16 от 11.09.2023 година по НОХД № 177/2023 година по
описа на Велинградския районен съд е признат подсъдимия И. М. М. за
виновен в това че на 22.11.2022 година, на път III 843, в землището на
град Сърница, при управление на МПС - лек автомобил, марка *************
с номер на рама *******, си служи с табели с ************, издадени за
друго МПС, а именно: лек автомобил, марка ****************** -
престъпление по чл. 345, ал. 1 от НК,като е осъден на наказание глоба в
размер на 500 лева.
Със същата присъда е признат подс.М. за виновен в това,че на
22.11.2022 година, на път III 843, в землището на град Сърница управлява
МПС - лек автомобил, марка ***************, с номер на рама
*******, което не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл. 2 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 година за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване
и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
1
пътни превозни средства:„Моторните превозни средства и ремаркетата,
предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР
(ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по
адреса на регистрация - за стопанските субекти“- престъпление по чл. 345, ал.
2 НК във връзка с ал. 1 НК, във вр. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000
година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства,като на основание чл. 345, ал.2, във връзка с ал. 1 от НК е осъден на
наказание глоба в размер на 500 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо
наказание за престъпленията по чл. 345, ал. 1 НК и чл. 345, ал. 2, във вр. ал. 1
НК, във вр. чл. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 година за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства - глоба в
размер на 500 лева.
Осъден е подс.М. да заплати по сметка на ОДМВР – Пазарджик
разноски в размер на 217,44 лв. /двеста и седемнадесет лева и 44 стотинки/
плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
защитника на подс.И. М. М. – адв.К. У. от АК-Пазарджик.Твърди се,че
присъдата е неправилна и несправедлива,както и че не е приложена
разпоредбата на чл.78а от НК при наличие на предпоставките за това.Счита
се,че при наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства и
съобразно константната практика на съдилищата и прокуратурата,следва да
се приеме с оглед степента на обществена опасност,че управлението на
нерегистрирано МПС е малозначително деяние по смисъла на чл.9,ал.2 от
НК,като е налице административно нарушение по чл.140 от ЗДвП,като на
подсъдимия се наложи наказание по чл.175,ал.3 от ЗДвП.При това положение
2
се счита,че следва да се приложи нормата на чл.78а от НК относно
престъплението по чл.345,ал.1 от НК.Иска се отмяна на присъдата,като се
наложи на подсъдимия справедливо административно наказание.Не се сочат
нови доказателства.
Към въззивната жалба е постъпило и допълнение от адв.У..Твърди се,че
първоинстанционният съд е стигнал до неправилни изводи относно степента
на обществена опасност на деянието,квалифицирано по чл.345,ал.2 във връзка
с ал.1 от НК.Твърди се,че присъдата е явно несправедлива предвид
несъразмерната тежест на наказанието.Твърди се,че от мотивите на съда не
става ясно,защо се приема,че обществената опасност на това деяние не може
да бъде определена като явно незначителна.Жалбата се поддържа в съдебно
заседание.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа
становище,че жалбата е неоснователна,като следва да се потвърди
първоинстанционната присъда. Не се сочат нови доказателства.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по
делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания
съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено
следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,
че подсъдимият М. на 22.11.2022 година, на път III 843, в землището на
град Сърница, при управление на МПС - лек автомобил, марка *************
с номер на рама *******, си служи с табели с ************, издадени за
друго МПС, а именно: лек автомобил, марка ******************.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел
също, че подсъдимият М. на 22.11.2022 година, на път III 843, в
землището на град Сърница управлява МПС - лек автомобил, марка
***************, с номер на рама *******, което не е регистрирано
по надлежния ред, съгласно чл. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 година
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
3
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства:
„Моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране
от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи
(СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на
собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти“.
За да направи тези изводи,първоинстанционният съд обосновано е
кредитирал направените от подсъдимия самопризнания,както и събраните в
хода на досъдебното производство доказателства,прочетени и приобщени по
реда на чл.283 от НПК в хода на съдебното следствие.
Делото е разгледано по реда на Глава 27-ма от НПК-„Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция“,в хипотезата на
чл.371,т.2 и следващите от НПК,като в обясненията си подсъдимият М. е
заявил,че се признава за виновен по двете обвинения,като признава фактите
така,както са описани в обвинителния акт.
Възприетата от първоинстанционния съд и описана в обвинителния акт
фактическа обстановка не се оспорва нито от подсъдимия,нито от защитника
му и пред въззивната инстанция,като съдът не намира за необходимо в този
смисъл да я преповтаря,а също я възприема изцяло.
Предвид гореизложеното напълно обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел,че подс.М. е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на престъпленията по чл.345,ал.1 и ал.2 от НК,за
които е бил обвинен.
Същият безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянията
си,предвиждал е последиците им и ги е искал.В този смисъл е напълно
законосъобразен и изводът на първоинстанционния съд,че подс.М. е
извършил и двете престъпления при пряк умисъл.Аргумент ва тази насока са
извършените от него активни действия по управление на автомобила му без
регистрация и с чужди регистрационни номера,които са били издадени за
друго превозно средствто,собственост на трето лице-С.Ц..Безспорно е,че
подсъдимият е знаел,че тези ******************* са за друго превозно
средство,тъй като е видно от приетия по делото Договор за покупко-продажба
4
от 31.10.2022 година,че подс.М. е закупил автомобила си „****“,подробно
описан по-горе,с поставени във Федерална Република Германия
регистрационни табели ******,като към инкриминираната дата автомобилът
му не е бил регистриран в РБългария,съответно за него не са били издавани
други регистрационни табели.Въпреки това подс.М. го е управлявал с
поставените на него чужди контролни знаци.
Неоснователни са доводите на защитата,че при наличието само на
смекчаващи отговорността на подс.М. обстоятелства първоинстанционният
съд следвало да приложи нормата на чл.9,ал.2 от НК по обвинението за
престъпление по чл.345,ал.2 от НК.Твърди се,че по отношение на това
обвинение съдът бил стигнал до неправилн изводи относно степента на
обществена опасност.
Вярно е,че деянието по чл.345,ал.2 от НК,за което е обвинен подс.М.,е с
посочени признаци,позволяващи неговото квалифициране като
административно нарушение и като престъпление.Както е прието и в
Решение №114 от 26.01.2021 година на ВКС по н.д.№377/2020 година,3-то
нак.отд.,докл.Лада Паунова,прочитът на нормите на чл.345,ал.2 от НК и на
чл.175,ал.3 от ЗДвП сочи,че е налице пълно съвпадение в обективните
признаци,включени в съставите на административното нарушение и
престъпление,като разликите са в предвидената санкция и процесуалния ред
за налагането им,но не и в обективната страна на деянията.Прието е,че
действително в закона липсват установени критерии,установяващи
основанията за разграничаване на административното нарушуние от
престъплението. Прието е обаче същевременно,че във всеки конкретен
случай следва да се преценява от решаващия състав на съда степента на
обществената опасност на извършеното - като критерий за извод,дали
деянието съставлява престъпление или административно
нарушение.Степента на обществена опасност на извършеното е
обосноваваща вида на отговорността на извършителя в случая-
наказателна или административна.
В същото това решение е прието,че за да се прецени степента на
обществена опасност,е важно да се прецени степента на загягане с
конкретното деяние на обществените отношения/дали е значителна или
не/,начина,времето,мястото на извършване на деянието,данните за личността
5
на дееца,оценка на обстоятелствата,сочещи на обективното отрицателно
въздействие на извършеното върху обществените отношения – обект на
посегателство,а също и субективните характеристики извън вината-
подбуди,мотиви.
Престъплението по чл.345,ал.2 от НК,за което е обвинен подс.М.,е
формално,като не се изисква настъпването на конкретни вредни
последици,като за наличието на обществената опасност се съди по засягането
на защитените обществени отношения.Първоинстанционният съд е отчел,че
подс.М. е неосъждан,оказал е съдействие по време на разследването,като се
признава за виновен пред първоинстанционния съд и е изразил съжаление за
извършеното.От друга страна обаче са налице и отегчаващи отговорността на
подс.М. обстоятелства – същият е извършил освен престъплението по
чл.345,ал.2 от НК и друго престъпление против транспорта – по чл.345,ал.1 от
НК.Видно от Справка за нарушител/водач/л.23-24 от ДП/ е,че подс.М. се
явява системен нарушител на ЗДвП – по отношение на същия има съставени 8
АУАН,като на два пъти му е бил отнеман контролния талон,като по
отношение на него има съставени 8 наказателни постановления,като на два
пъти са му били отнемани и контролни точки.По отношение на подс.М. са
издадени и 12 фиша,като през 2021 година и 2022 година извън двете
процесни деяния по отношение на същия има издадено едно наказателно
постановление и 5 фиша.Прави впечатление,че тези множество нарушения на
правилата за движение по пътищата са извършени от подс.М. на територията
на цялата страна – в района на ***********************,което завишава
степента на обществената опасност на неговата личност.Очевидно същият,
управлявайки МПС из страната,трайно не се съобразяьва с правилата за
движение по пътищата.
Както се прие по-горе,ще следва при определяне на обществената
опасност на деянието по чл.345,ал.2 от НК да се вземе предвид и
обстоятелството,че подс.М.,освен,че е управлявал нерегистриран по
надлежния ред автомобил,си е служил с регистрационни номера за друг
автомобил.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция счита,че обществената
опасност на извършеното от подс.М. деяние е завишена и не се явява явно
незначителна,както се твърди от защитата,и същият следва да понесе
6
наказателна отговорност за него – за извършено престъпление по чл.345,ал.2
от НК.Не се касае за административно нарушение,поради което доводите на
защитата в тази насока за неоснователни.
При наличието на множество престъпления – по чл.345,ал.1 и по
чл.345,ал.2 от НК,извършени от подс.М.,по отношение на него е
неприложима и нормата на чл.78а от НК за престъплението по чл.345,ал.1 от
НК – предвид разпоредбата на чл.78а,ал.7 от НК.В този смисъл и това искане
на защитата с въззивната жалба е неоснователно.
Относно вида и размера на наказанието на подс.М.:
При определяне вида и размера на наказанието на подс.М.
първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е взел предвид
разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК,като е отчел всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подс.М. обстоятелства,посочени и от въззивната
инстанция по-горе.
При това положение обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е наложил на подс.М. и за двете извършени от него
престъпления наказание глоба в размер на 500 лева.Това е по-лекото от двете
предвидени алтернативни наказания в закона за така извършените
престъпления,като този размер на глобата е минималният предвиден.При това
положение наложените на подс.М. глоби се явяват справедливи и определени
при явен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Законосъобразно е приложена и нормата на чл.23,ал.1 от НК,като му е
определено едно общо най-тежко наказание глоба в размер на 500 лева.
Присъдата е законосъобразна и в частта,с която подс.М. е осъден да
заплати сторените по делото разноски.
Предвид горното първоинстанционната присъда следва да се потвърди -
като правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива,като се остави без
уважение депозираната въззивна жалба.
При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени
процесуални нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния
съд при разглеждането и решаването на делото,и които да налагат отмяна на
присъдата само на това основание.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият
7
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №16 от 11.09.2023 година по НОХД №
177/2023 година по описа на Велинградския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8