О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 27.08.2018
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-д състав, на двадесет и седми август две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВКСА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов ч. гр.д. № 10858 по описа за 2018 г. на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Делото е образувано по жалба на
длъжника А.В.В. срещу наложена с постановление възбрана върху ¼ идеална
част от апартамент №88, находящ се в гр. София, ж.к. *********с площ от 67,87
кв.м., с принадлежащо избено помещение №88 с площ от 5,63 кв.м. и ведно с 0,994% идеални части от общите
части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж, по изп. дело №
20098580400241 по описа на ЧСИ У.Д.с № 858. Жалбоподателката счита, че наложената
възбрана е излишна, ненавременна и не е налице необходимост от налагането ѝ
и налагането ѝ я натоварва с разноски. Твърди, че е превеждала суми по
сметка на ЧСИ с цел погасяване на вземането на взискателя. Сочи, че е сключила споразумение
с взискателя да заплаща и други задължения към него, които не са предмет на
процесното изпълнително производство. Излага доводи, че полага усилия да
изплаща задълженията си към взискателя. Счита наложената възбрана за
необоснована с оглед наличните запори върху нейни вземания от трети лица Моли съда да отмени наложената възбрана.
Препис от жалбата е връчен на
взискателя "Т.С." ЕАД, като в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК няма
постъпил отговор.
В изпратените към жалбата мотиви
на съдебния изпълнител У.Д.по чл. 436, ал. 3 от ГПК се излагат доводи за недопустимост
на жалбата.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Изп.
дело № 20098580400241 по описа на ЧСИ У.Д.е образувано по молба на взискателя "Т.С."
ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 10.02.2009 г., издаден от СРС, ЗЗ
състав, по гр. дело № 37550/2008 г. срещу В.С.В.. На 08.08.2016г., в хода на
изпълнителното производство, длъжникът е починал и оставя за свои наследници по
закон двете си дъщери, една от които е жалбоподателката в настоящето
производство. На 09.03.2018 г. наследниците по закон на починалия длъжник са конституирани
от съдебния изпълнител като длъжници по делото. Извършени са справки за
имущественото им състояние, като е установено, че жалбоподателката притежава
идеална част от имот, представляващ апартамент №88, находящ се в гр. София,
ж.к. *********с площ от 67,87 кв.м., с принадлежащо избено помещение №88 с площ
от 5,63 кв.м. и ведно с 0,994% идеални
части от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж. С постановление
от 25.06.2018г. върху посочения имот е наложена възбрана, за която длъжникът е
уведомен на 03.07.2018г. Срещу така наложената възбрана е и подадената по
пощата(л.280 от изпълнителното дело) на 10.07.2018г. жалба, предмет на
настоящето производство.
Съдът,
констатира, че е сезиран в законоустановения срок. От представените от съдебния
изпълнител материали по изп.д. № 220098580400241 по описа на ЧСИ У.Д.с №858 на КЧСИ, с район
на действие СГС, се установява, че жалбоподателката има качеството на длъжник в
образуваното изпълнително производство. Жалбата обаче настоящият състав намира
за недопустима доколкото в чл. 435, ал.1, ал. 2, ал. 3 и ал.4 ГПК изчерпателно
са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване, както и
субектите, които имат право на жалба. В нито
една от точките на ал.2 не се предвижда обжалваемост на постановлението, с
което ЧСИ налага възбрана върху имот на длъжника, а доколкото жалбоподателката
не е трето лице по смисъла на ал.4, а е конституирана като длъжник в
изпълнителното производство, то тя не може да обжалва действията на ЧСИ по този
ред.
Видно
от разпоредбата на чл. 442 а, ал.1 от ГПК, съразмерността на наложените от
съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с
размера на задължението се определя при отчитане на множество фактори – всички
данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и
възможността вземането да остане неудовлетворено. От друга страна, разпоредбата
на чл. 441, ал.2 от ГПК обявява за незаконосъобразно само това принудително
изпълнение, при което съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно
несъразмерни с размера на задължението. В този смисъл законодателят е предвидил
съдебният изпълнител да прави една своеобразна преценка за целесъобразност. Действията
му остават законосъобразни дори при наличие на известна несъразмерност на
наложените обезпечения с размера на дълга, стига тя да не е необосновано
голяма, очевидна и драстична. Разликата между обоснована, необходима
несъразмерност на обезпеченията, и явна несъразмерност, водеща до
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изисква сложна икономическа
оценка на множество фактори, която във всеки един момент от изпълнителното
производство би била различна, поради динамиката на факторите, подлежащи на
преценка. Тъй като няма изрична правна норма, която да го предвижда, тази
преценка не подлежи на съдебен контрол в изпълнителното производство. Такъв
контрол се осъществява единствено в нов, отделен исков процес, с участието на
съдебния изпълнител като страна. В този смисъл е Определение № 2189 от
1.07.2018 г. на САС по в. гр. д. № 3189/2018 г. Само по този начин би се
гарантирало разгръщане на принципите на състезателност (чл.8 ГПК) и равенство
на страните (чл.9 от ГПК). В подкрепа на тази теза е и изричната нова алинея на
чл.441 ал.2 от ГПК, според която е налице незаконосъобразно принудително изпълнение и
когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с
размера на задължението по изпълнителното дело.
По същество в жалбата се излагат доводи по чл. 442а от ГПК, за несъразмерност на
наложеното обезпечение. Както бе посочено по-горе,съдът намира същата за
процесуално недопустима. От длъжникът не са заявени обстоятелства, включени в
предметния обхват на чл. 435, ал. 2, т.1-7 от ГПК. Действително нормата на чл. 442а от ГПК сочи на възможност по възражение
на длъжника при установяване на несъразмерност на наложените обезпечителни
мерки с размера на задължението съдебния изпълнител да вдигне наложена възбрана.
Произнасянето по подобно възражение обаче не е включено в предметния обхват на
съдебния контрол по реда на чл. 435 от ГПК. В още по-голяма степен не подлежи на такъв контрол и
преценката на ЧСИ за налагане на обезпечителни мерки върху имущество на
длъжник, вън от случаите на чл.435 ал.2 т.2, която хипотеза е неприложима в
настоящия случай.
Поради тези съображения като процесуално недопустима жалбата
следва да бъде оставена без разглеждане.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата А.В.В. срещу наложена възбрана по
изп. дело № 20098580400241 по описа на ЧСИ У.Д.с №858 на КЧСИ, върху ¼
идеална част от апартамент №88, находящ се в гр. София, ж.к. *********с площ от
67,87 кв.м., с принадлежащо избено помещение №88 с площ от 5,63 кв.м. и ведно с 0,994% идеални части от общите
части на сградата и толкова ид.ч. от правото на строеж,
Настоящото определение може да се обжалва с частна жалба
пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.