№ 300
гр. Варна, 26.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500216 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. ОГН. Д., чрез процесуалния му
представител адв. Йоана Лозанова – Паланкова от АК - София против
определение постановено в открито съдебно заседание на 11.03.2022 г. по гр.
д. 1503/2021 г. на ОС – Варна, с което производството по делото е спряно, на
основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, до установяване на факта за палеж по
съответния ред или до произнасяне, че обстоятелството не може да бъде
установено, поради основанията по чл. 124, ал. 5 ГПК.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение на
съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че разкриването на
престъпно обстоятелство има значение за изхода на делото, когато същото е
правопораждащ, правоизключващ, правопогасяващ или правонамаляващ за
спорното правоотношение факт. Твърди се, че досежно предявените искове
не е от такова значение кое е трето лице е осъществило пожара, дали е
наказателноотоговорно и дали противоправното му поведение се явява
елемент от състава на престъпление. Фактическият състав на деликтната
отговорност не включва като задължителен елемент установяване с влязла в
сила присъда на палеж на имущество със значителна стойност от третото
лице, а неоткриването на извършителя в наказателното производство погасява
претенцията по чл. 45 ЗЗД пред гражданския съд. Счита, че няма пречка да
бъдат установени в гражданския процес релевантните за спора обстоятелства
– дали ищецът е притежавал кошери и пчелни семейства, дали същите са
съхранявани в имота засегнат от пожар на 02.10.2020 г., каква е стойността на
погиналото имущество, размера на претърпените неимуществени вреди и
дали с поведението си ответниците са причинили визираните вреди. Позовава
се на практика на ВКС, при която е изведен извод за необходимост от
1
тъждество между деликта в гражданското производство от една страна и
извършеното деяние, и неговата противоправност, явяващи се предмет на
изследване в наказателното производство. Сочи, че по делото са събрани
единствено данни за образуване на досъдебно производство за престъпление
по чл. 330 НК, които са недостатъчни за извеждане на извод за тъждество
между деликта и престъпно деяние.
В срока по чл.276 ГПК не са депозирани отговори от ответниците
Е.Х.М. и Д.Б.М.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално
допустима. По същество, настоящият състав намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
настоящият жалбоподател обективно и субективно съединени искове против
Е.Х.М. и Д.Б.М.за заплащане в условията на солидарност, евентуално в
условията на разделност на обезщетения в размер на сумата от 40 000 лв.,
частично от 65 000 лв. за претърпени имуществени вреди, като собственици,
евентуално лица, които упражняват надзор върху вещ, от която са произлезли
вредите, евентуално като причинители на вреди настъпили в резултат на
предизвикан пожар на 02.10.2020 г., при който са били унищожени
собствените на ищеца 170 бр. пчелни кошера, ведно с пчелните семейства и
мед, 7 бр. дървета паулония, електрически кабел, СОТ система, пластмасова
цистерна с вместимост 1 куб. м. за съхранение на вода, находящи се в
местността „Комлука“ в землището на с. Равна гора, обл. Варна и сумата от
15 000 лв., частично от 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и душевни страдания, предизвикани от горепосочения
пожар, ведно със законната лихва от 02.10.2020 г. до окончателното
изплащане на претендираните суми.
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2020 г. в местност „Комлука“ в
землището на с. Равна гора, обл. Варна е възникнал пожар, който е унищожил
170 бр. пчелни кошера на ищеца и пчелните семейства намиращи се в тях.
Твърди се, че пожарът е тръгнал от съседен имот, собственост на
ответниците, вследствие на извършване на строителни работи от ответника
Димитър Маджаров – изрязване и заваряване на метал по граничната ограда.
Конкретно, в хода на използване на ъглошлайф, излизащите от машината
искри попадат върху тревна повърхност, което довело до нейното
възпламеняване. Възникналият пожар се разпространил в имота на ищеца и
довел до погиването на имуществото на ищеца.
Не е спорно между страните и се потвърждава от събраното в хода на
гр. д. 1503/2021 г. на ВОС удостоверение от 29.11.2021 г., издадено от
Районна прокуратура – Варна /л. 86 от делото на ВОС/, че са образувани ДП
№ 2361/2020 г., по описа на Четвърто РПУ – ОД ВР – Варна и прокурорска
преписка № 14266/2020 г., по описа на РП – Варна за престъпление по чл. 331,
ал. 1 НК /палеж на чужд имот по непредпазливост/, по които предмет на
разследване е деянието, с което Димитър Маджаров е увредил ищеца –
предизвикване на пожар, разпространил се върху имуществото на ищеца, при
употреба на ъглошлайф на 02.10.2020 г.
2
Първоинстанционният съд е приел, че относно факти, които са
съставомерни по НК, съществува забрана за установяването им от
гражданския съд, освен в случаите предвидени в чл. 124, ал. 5 ГПК. При
липсата на висящо наказателно производство до установяване на конкретното
престъпно обстоятелство или до произнасяне, че то не може да се установи,
поради основанията по чл. 124, ал. 5 ГПК съдът е постановил спиране на
исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Действително гражданският съд не е компетентен да се произнася по
противоправността и вината относно деяние, което е инкриминирано като
престъпление и от настъпването на което се претендира да са претърпени
вреди, ангажиращи гражданската отговорност на дееца. По аргумент от чл.17,
ал.1 ГПК такива правомощия са му предоставени само при наличието на
хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК.
Трайно в съдебната практика на ВКС се приема, че пречка за
надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано
наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава,
когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за
които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза,
при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано
самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези
случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно – при
образувано наказателно производство в съдебна фаза – на основание чл. 124,
ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза
или при липса на образувано такова – на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК
/така Определение № 60251/02.06.2021 г. по ч. т. д. № 1059/2021 г., II т. о. на
ВКС; Решение № 20/20.05.2021г. по гр.д. № 1372/20г., ІV г.о. на ВКС;
Определение № 290/01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на І т.о. на ВКС;
Определение № 476/12.07.2019 г. по ч.т.д. № 1443/2019г. на ВКС, ІІ т.о.;
решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. 745/2012 г., IV г. о. на ВКС/.
Спирането в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК се постановява,
когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на
престъпни обстоятелства и същите не могат да бъдат установени по
гражданскоправен път, като фактът на образуване на досъдебно производство
сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. /в този смисъл
определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на ВКС и
определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. IV г. о. на ВКС/.
В настоящия случай въведените в предмета на спора
действия/бездействия могат да осъществяват от обективна страна състава на
престъпление по чл. 331, ал.1 НК. Към първоинстанционното производство е
приобщено гр. д. 13501/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, проведено
по реда на чл. 207 ГПК. Данни за увредено имущество на ищеца, засегнато от
пожар, предизвикан в резултат на нарушаване на противопожарните
изисквания при извършване на огневи работи се съдържат в депозираното по
същото дело заключение на вещото лице. Данни досежно авторството на
деянието се съдържат в звукозаписи от разговори, проведени с дежурни
служители от националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112, изслушани в открито съдебно заседание на 11.03.2022
г. и обективирани в протокол от същата дата по гр. д. № 1503/2021 г на ВОС.
3
Същите сочат на тъждество между деликвента и извършителят на
престъпното деяние и очертават идентитет между инкриминираното деяние и
действието, което в исковото производство ищецът твърди, че е довело до
имуществените и неимуществените вреди, както и противоправността на
деянието.
Ето защо е правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на
престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на делото, като е съобразил
и забраната на чл. 124, ал. 5 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.03.2022 г. по гр. д. №
1503/2021г. на ОС - Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му пред Върховен касационен съд при условията на чл.
280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4