Определение по дело №98/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството пред БОС е образувано по жалба на адв. Юр., защитник на обвиняемата С. К., срещу определение на РС – Б., постановено на 22.08.2011 г. по ч.н.д. № 1313/2011 г., с което е отменено постановление на РП – Б. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 766/2010 г. по описа на 01 РУП – Б., водено срещу С. К. за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК поради недоказаност и е спряно производството, продължило срещу неизвестен извършител.

В жалбата се твърди, че определението на РС следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което се потвърди постановлението на РП – Б.. Прави се подробен анализ на събраните на досъдебното производство доказателства, като се споделят изводите въз основа на доказателствата, направени от прокурора в постановлението, атакувано пред съда, а именно, че обвинението срещу С. К. е недоказано. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно и необосновано.

Ведно с жалбата в ОС са изпратени делото, по което е постановен обжалвания пред въззивната инстанция съдебен акт, постановлението на прокурора за частично прекратяване и спиране на наказателното производство и досъдебно производство № 766/2010 г. по описа на 01 РУП – Б..

Съдът, след като обсъди материалите по приложеното досъдебно производство, изложените доводи в жалбата и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно правомощията си като въззивна инстанция, намира следното:

Жалбата е допустима – няма доказателства, от които да се установява кога обвиняемата и нейния защитник са получили съобщение за атакуваното определение на съда, поради което следва да се приеме, че същата е подадена в законовия 7-дневен срок за обжалване на съдебен акт на първата инстанция, с който е налице произнасяне по законосъобразността на постановление на прокурора за прекратяване на наказателно производство, и от легитимирано съгласно чл. 243, ал. 6 НПК лице – защитник на обвиняем.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна, като определението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която е отменено постановлението на прокурора за спиране на производството, тъй като е постановено по недопустима жалба срещу тази част на постановлението – пострадалото юридическо лице /в случая „. АС” О., представлявано от С. М./ няма право да обжалва актове на прокурора за спиране на производството, а само такива за неговото прекратяване с оглед предвиденото в разпоредбите на чл. 243 и чл. 244 НПК. В частта, с която постановлението на прокурора за прекратяване /частично/ на наказателното производство е отменено според въззивната инстанция са налице предпоставки за потвърждаване на определението на районния съд поради следните съображения:

Районният съд е приел частично направения от прокурора в обжалваното постановление анализ на доказателствата и обстоятелствата, които се установяват от тях, но е посочил, че тези доказателства не са достатъчни за изясняване на делото и не се е съгласил с изводите на прокурора при обсъждане на някои от доказателствата. Въззивната инстанция намира, че постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство срещу С. К. е необосновано и незаконосъобразно, като споделя мотивите на районния съд, че е постановено при нарушения на нормите на чл. 13 и чл. 14 НПК. Събраните на досъдебното производство доказателства са недостатъчни, а някои от тях не са обсъдени от прокурора, като са направени неправилни изводи за наличие на основание за частично прекратяване на производството. Безспорно е обстоятелството, че Й. С. и св. С. М. са съдружници в „. А. О., а управители на фирмата към периода на обвинението били св. М. и обв. К.. Дружеството през месец октомври 2008 година сключило договор за франчайзинг с „Г. Т. Б." ЕАД и наело офис в гр. Б., бул. "Св.Св. К. и М.", в който клиенти плащали задълженията си към „Гл.", сключвали договори с този мобилен оператор, закупували и мобилни телефони. От гласните доказателства се установява, че дейността в посочения по-горе магазин се ръководела от обвиняемата К.. През м. август 2009 г. от мобилния оператор било наложено инкасо на магазина на „. АС” О., тъй като установили, че фирмата не внася редовно оборота, била водена кореспонденция между представител на “Гл.” – св. М., и обвиняемата за невнесените суми от оборота, както и такава кореспонденция със св. М.. Последният извършил ревизия в обекта и констатирал, че липсват мобилни апарати на стойност около 8 000 лв., а непревежданите дневни обороти към оператора „К.Б.М." ЕАД били 77 126,57 лв. Изготвената на досъдебното производство съдебно - счетоводна експертиза е преглеждала само материалите, приложени на досъдебното производство, като е посочила различна разлика между размера на внесените събрани такси за телефонни сметки в БПБ на К. Б. М. ЕАД с вноски бележки приложени в досъдебното производство, и внесените такива за инкриминирания период от клиенти – 75 458.85 лв., докато в писмената кореспонденция между св. М. и М. и в показанията на св. М. се сочи различна сума.

Не са налице противоречия в показанията на свидетелите, работещи в този период в магазина – обв. К. е вземала периодично пари от оборота, не се конкретизира кога и колко, на нея били отчитани дневните обороти и тя е имала задължение да ги внася по банков път на оператора „Гл." на следващия ден, понякога касата се засичала по- рано от края на работния ден, имало е случаи, когато други лица са внасяли оборота в банката.

Въззивната инстанция не се съгласява с направения от прокурора извод, че макар в магазина да е водена книга за дневните обороти, където са прилагани фискални бонове и е отбелязван касиера, приключил за съответния ден касата, тъй като липсват приемо - предавателни протоколи /разписки или друг вид документи/, според които обв. К. да е получила дневния оборот след това, това прави невъзможно преценката тя самата превела ли е по банков път в цялост дължимото към „Гл.", кога е станало това или е задържала пари за себе си. Налице са гласни доказателства, от които се установява, че парите са предавани на К. и че не са съставяни писмени документи за това, което обстоятелство е изисквало събиране на допълнителни доказателства, от които да се установи какви са били причините други лица да внасят сумите, след като св. М. сочи, че е възложил тази дейност на обвиняемата К., за дните, за които няма внесен оборот по сметките на мобилния оператор, обв. К. била ли е на работа или е замествана от друго лице. Експертизата на вещото лице З. е непълна и неясна – за пълнота в заключението в.л. е могло да извърши проверка и на счетоводните документи, които се намират в магазина /ако не са представени всички по делото от св. М./, в мобилния оператор, като се посочи и на какво се дължи разликата в дължимата невнесена сума, която е установена от в.л., и такава, каквато е посочена като дължима в показанията на св. М., в писмени документи по делото, в които е посочена като дължима от св. М. Необходимо е в.л. да установи /ако е възможно/ за дните, когато не е превеждан оборота, кой касиер е приключвал касата, да се посочи значението на неподписаните счетоводни документи, приложени по досъдебното производство, и касаят ли същите периода на обвинението. Във връзка с противоречивите доказателства за това дали само обвиняемата е имала задължение да внася и е внасяла парите от оборота в банката следва да се съберат допълнителни доказателства, да се изясни кой друг е внасял парите в банката, причините за това, съвпадат ли внесените суми с дневните отчети, какви са били причините да се наложи инкасо на пострадалото дружество.

По отношение на липсващите телефони апарати РС е споделил изводите на прокурора в обжалваното постановлението, но въззивната инстанция намира, че и по отношение на тези вещи доказателствата на досъдебното производство са непълни. С разпит на свидетели, експертиза или с извършване на други действия по разследването следва да се установи каква е била наличността на телефонни апарати в магазина, какви са резултатите от ревизията, извършена от св. М., как последният е установил липсата, отговарят ли липсващите телефони на тези, посочени, че са продадени със сключени договори с мобилния оператор, за които свидетелите дават показания, че обв. К. ги е карала да съставят и подписват договори с лица, на които тя имала преснимани лични карти и за които твърдяла, че са на нейни близки и познати, които лица не са се явявали лично в офиса, вземала ли е обв. К. телефони, за да ги предаде на тези лица, имало ли е сигнали за кражби на телефони в офиса.

Поради горните съображения съдът намира за неправилни и необосновани изводите в атакувания пред съда акт на прокурора, тъй като прокурорът е приел за недоказано обвинението и е взел решение за прекратяване на наказателното производство преди обективно, всестранно и пълно да са изследвани всички обстоятелства по делото и при неправилен анализ на събрания до този момент доказателствен материал. Направен е извод, че не е доказано обвинението за извършено престъпление от обв. К. без да са положени усилия да се съберат всички доказателства с оглед изясняване на обстоятелството кой е следвало да внася сумите от оборота за дните, когато в “Гл.” не са получени такива суми, какъв е точния им размер, каква е била наличността от телефони в магазина, каква е установената липса и причините за това. Прекратяване на наказателното производство срещу обв. К. е допустимо, но ако на досъдебното производство са събрани всички възможни доказателства, от които не се установява извършено от нея престъпление предвид безспорно установената вреда за пострадалото юридическо лице, но в случая това не е сторено, поради което правилно районният съд е отменил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и е върнал делото на прокурора за извършване на допълнителни действия по разследването с оглед пълното и обективно изясняване на обстоятелствата при спазване на задълженията на прокурора по чл. 13 и чл. 14 НПК, след което отново се реши въпроса дали са налице основания за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемата и необходимост делото да продължи срещу неизвестен извършител. Определението на РС следва да се измени поради горните съображения и с оглед недопустимото произнасяне в частта, с която е спряно производството.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 7 вр. ал. 5 и 6 и чл. 244 НПК БОС

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯВА определение № 6390 от 22.08.2011 г. по ч.н.д. № 1313/2011 г. по описа на РС - Б., като ПОТВЪРЖДАВА същото в частта, с която е отменено постановление вх. № 4690/04.08.2011 г. на Р. П. – Б. за частично прекратяване на наказателното производство, водено срещу С. Н. К. по ДП № 766/2010 година по описа на 01 РУП – Б. за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, и ОТМЕНЯВА същото в частта, с която е отменено постановлението на РП – Б. за спиране на производството по ДП № 766/2010 г. по описа на 01 РУП – гр. Б..

Определението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: