Решение по дело №14865/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15711
Дата: 29 септември 2023 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20231110114865
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15711
гр. София, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110114865 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. В Д. след развило се заповедно производство по
ч. гр. дело № 50701/2022 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Д. В Д. за сумите от: 1968,74
лева (хиляда деветстотин шестдесет и осем лева и 74 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 314,60 лева (триста и четиринадесет лева и 60
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 01.09.2022 г.,
59,84 лева (петдесет и девет лева и 84 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 19.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
12,43 лева (дванадесет лева и 43 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 01.10.2019 г. до 01.09.2022 г., както и държавна такса в размер на 47,11 лева
(четиридесет и седем лева и 11 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева (петдесет лева).
В законоустановения срок длъжникът е подал възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение по отношение на тях. След указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
1
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответницата в процесния период топлинна енергия,
като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответницата е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, общ. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което
претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответницата оспорва предявените искове. Сочи, че в
процесния период не е налице потребявана топлинна енергия. Отрича наличието на
облигационно правоотношение с ищеца, но не оспорва факта на собственост на
процесния имот в процесния период. Сочи, че от топлинната енергия, отдавана от
преминаващите през имот тръби, полза имат единствено живущите в сградата. Излага
твърдения, че жилището не се обитава. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Прави възражение за
изтекъл период на погасителна давност. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца представя писмени доказателства,
но не ангажира становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответницата, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответницата е да докаже, че е погасила претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответницата да е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
2
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.06.2023 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 21.09.2023 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от
доказване е отделен фактът, че ответницата е собственик на процесния имот в
процесния период.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделения за безспорен факт за доказано.
Същото се установява и от приетия по делото договор за покупко-продажба на
жилище по реда на чл. 117, ал. 3 ЗТСУ, по силата на който лицата В А Ди Р Д. Д.
закупуват процесния апартамент № находящ се в гр. София, общ.. От приетото по
делото удостоверение за наследници на лицето В Д, издадено на 07.02.2017 г. от
Столична община, р-н Младост, се установява, че след неговата смърт, настъпила на
02.02.2017 г., единствена негова наследница е ответницата по делото Д. В. Д. /негова
дъщеря/. Както се посочи по-горе, фактът, че ответницата е единствен собственик на
процесния имот в процесния период, е отделен за безспорен между страните.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е собственик на
процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението в обекта, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, е имало 4 броя отоплителни тела, 3 броя
лири /демонтирани за сезон 2020-2021 г./ и 2 броя водомери за топла вода. Посочено е,
че на 4 броя от отоплителните тела /в хол, кухня, две стаи/ били поставени ИРРО. За
периода 2019/2020 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите. На 01.02.1997 г. е
изключено отоплението на стълбите. Дяловото разпределение през процесния период е
извършван от третото лице-помагач. Отразено е, че периода 2019/2020 г. поради
неосигурен достъп, а за периода 2020/2021 г. поради това, че ампулите не били
подменени с нови за сезона, ТЕ за отопление на имота е начислявана на база
екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл. чл. т. 6.5 от
приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1. Били съставени и протоколи
за неосигурен достъп с подпис на свидетел. Топлата вода в процесния период е била
начислявана на база потребители (за 1 лице) по 140л/ден поради неосигурен достъп за
сезон 2019/2020 г. на осн. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, а за сезон
2020/2021 г. поради грешен отчет на водомера в банята топлата вода била начислявана
прогнозно. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена
3
съобразно нормативната уредба, пропорционално на пълния отопляем обем на имотите
по проект. Отразено е, че разпределението е извършвано в съотвествие с нормативната
уредба. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна
енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В
заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния
блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период,
като съответства на одобрения тип.
В отговора на исковата молба, както и с последващи становища, ангажирани от
ответната страна, същата е направила редица изчисления относно количеството на
потребена топлинна енергия и нейното разпределение в сградата. Следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава по
искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото
въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството,
занаятите и други. Изчисляването на количеството потребена топлинна енергия
представлява такъв вид специално знание, за което съдът е допуснал изготвянето на
съдебнотехническа експертиза. От заключението на същата се установява, че
разпределението на използваната топлинна енергия е извършвано правилно.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 2028,58 лева, от която 1968,74 лв. за
топлинна енергия и 59,84 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с
изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и
реално консумираната, като тя се изразява в суми за доплащане и суми за връщане в
отделните процесни отоплителни сезони, като сумите са взети предвид от вещото лице
при определяне на дължимия остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в
процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от
вземанията, е в размер на сумата общо 314,60 лв. върху непогасената топлинна
енергия и 12,43 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По
допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените
задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 19.09.2019
г., вещото лице е посочило, че относно вземането за топлинна енергия това е сума от
1867,82 лв., а относно лихвата за забава върху вземането за топлинна енергия – сумата
от 295,37 лв. По отношение на дължимия размер на главница за дялово разпределение
с настъпила изискуемост след 19.09.2019 г., вещото лице е посочило, че се равнява на
сумата от 59,84 лв., а относно лихвата за забава върху нея – на сумата от 12,43 лева.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Посочи се, че за процесния имот не е осигурен достъп за отчитане
за част от процесния период на водомера за топла вода, като в този случай съгласно
разпоредбана на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, се начислява норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие. В
случая ищцовото дружество е начислявало разход за 1 обитател, като видно от
експертното заключение, изчислението е извършено правилно и съобразно
действащите цени.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 19.09.2022 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 19.09.2019 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 19.09.2019 г., като главница за
ТЕ е в размер на 1867,82 лева. Предявеният иск за главница за топлинна енергия
следва да се уважи за периода от 19.09.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 1867,82
лв., като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 1968,74 лв. и за
периода от 01.05.2019 г. до 19.09.2019 г. като неоснователен.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото е от м. 08.2019 г.,
изискуемостта на което е настъпила през м. 09.2019 г., видно от данните по делото и
отговора на поставената задача към ССчЕ.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
5
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС. Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като доказателства за сторени такива са представени от ищцовото дружество.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 549,88 лева, пропорционално на уважените
спрямо нея искове, включваща държавна такса, възнаграждение за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение при първоначално определен от съда минимален
размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 81,48 лева, пропорционално на уважените спрямо
нея искове, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно
издадената заповед за изпълнение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. а Д., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 1867,82 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 19.09.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. №и адрес: гр.
София, общ. Младост, ж.к. , както и сумата от 59,84 лева, представляваща
възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
19.09.2022 г. до погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване
на вземане за цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от
1968,74 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 18.09.2019 г., както и исковете по чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 314,60 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 01.09.2022
г. и за сумата от 12,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 01.09.2022 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
28.09.2022 г. по ч. гр. дело № 50701/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В Д., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 549,88 лева разноски в исковото производство и
сумата от 81,48 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната“ ООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7