№ 527
гр. Перник, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105262 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Д. М. К., ЕГН **********,
*********** срещу С. Н. К., ЕГН **********, ******** с твърдението, че е
собственик на конкретно описани движими вещи, които ответникът държи без
основание.
Пояснява, че е бил в близки отношения със С. Н. К. от м.12.2021 г. до м. 04.2022
г., което го е мотивирало да закупи черна и бяла техника за дома , както и мебели, тъй
като тя е била финансово затруднена.
Конкретно сочи, че през м. 02.2022 г. е закупил мебели от фирма „МебелМаг“, за
което е издадена фактура № **********/11.02.2022 г. – 1. ******** - дъб ойстър
с шампейн/стриди с шампанско/с цена за 1 брой 66,67 лв./ без ДДС, 2. *******” с
цвят сив с бежово и цена за 1 брой 615,83 лв.без ДДС; 3. ****** с размери 144/190 см с
цвят бял и цена за 1 брой 205 лева без ДДС, 4. ****** с размер 144/190 см. с цвят
тъмна сонома и цена за 1 брой 150,83лв. без ДДС. Всичко на обща стойност 1038,33 лв.
без ДДС, като закупуването било със средства отпуснати по договор за кредит
******11.02.2022 г. на обща стойност 1246,00 лева.
Сочи, че през м. 03.2022 г. е изтеглил втори кредит от „Микро кредит“ АД на
стойност 1000,00 лева, като със получените парични средства на 10.03.2022 г. е
закупил 1. *********, на стойност 499,00 лева, 2. готварска печка ******** на
стойност 489,00 лева
Твърди, че посочените уреди и обзавеждане са били разположени в дома на
ответника, но от м. 04.2022 г. взаимоотношенията им са прекратени, а К. е ограничила
достъпа му до дома си и държи собствените му вещи без основание.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му върне вещите в
състоянието, в което са предадени или да го осъди да му заплати тяхната
равностойност, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
1
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа изложените твърдения.
Ответникът се явява като признава, че ищецът е закупил описаните в исковата
молба мебели и изразява готовност да му ги върне, но към датата на приключване на
съдебното дирене не е сторил това. Оспорва иска относно телевизора и готварската
печка, с твърдението че те са негова собственост.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове правно основание чл. 108 ЗС, а в условията на евентуалност такива с правно
основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, с които ищецът молят съда да установи със сила на
пресъдено нещо съществуването на право на собственост и осъждане на ответника да
му предаде, описаните в исковата молба вещи, а в случай че не се намерят у ответника
да бъде присъдена тяхната равностойност.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че оттегля
иска си по чл. 108 ЗС относно мебелите в частта относно предаването им, като
поддържа единствено молбата си за осъждане на ответника да заплати тяхната
равностойност към датата на закупуване, тъй като предполага, че са амортизирани след
едногодишна употреба. В дадената на ответника възможност да вземе становище
същият се е противопоставил, като е заявил отново готовност да върне мебелите.
Съгласно чл. 232, изр. първо ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба
без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В
конкретния случай това е направено във второ заседание преди приключване на
съдебното дирене като по арг. от обратното това оттегляне не може да бъде направено
с оглед противопоставянето на ответника. Ето защо съдът следва да разгледа
предявения иск.
Както бе посочено по отношение на мебелите по делото спор няма, че те са
собственост на ищеца и се намират в дома на ответника, който ги държи без основание.
Факта на закупуването им се установява от представената по делото фактура, в която
като получател е посочен ищецът, като закупуването е финансирано именно със
средствата отпуснати по договор за кредит ******11.02.2022 г., за което има изрично
отбелязване във фактура № **********/11.02.2022 г. Ето защо този иск следва да бъде
уважен изцяло. Предвид уважаване на претенцията по чл. 108 ЗД, съдът не дължи
произнасяне по евентуално предявения такъв с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
Само за яснота следва да бъде посочено, че в Тълкувателно решение № 114 от
1.11.1963 г. по гр. д. № 95/63 г., ОСГК се приема за допустимо е съединяването на иск
за собственост на движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност при
условията на евентуалното обективно съединяване, при което се иска ревандикацията
на вещта, а ако тя не е налице или е развалена пълно или частично - нейната
равностойност.
Допустимо е също и алтернативното съединяване на иска за собственост на
движими вещи с иска за заплащане на тяхната равностойност, но правото на избор в
случая е предоставено на ответника, който ще избере по кой от двата начина да погаси
своето задължение, тъй като по силата на чл. 65, ал. 2 ЗЗД кредиторът може да се
съгласи да получи нещо, различно от дължимото. В тази част разясненията на
посоченото тълкувателно решение допускат да се присъди равностойността на вещта,
която е налице, единствено при съгласие на двете страна. В конкретния случай
такова липсва.
2
Също така, в Решение по чл. 290 от ГПК № 478/20.6.2013 г. по гр. дело №
1714/11 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО се приема, че при всички хипотези на
неоснователно обогатяване, получената без основание вещ, по правило следва да се
върне в натура на лицето, чиято имуществена сфера се е обеднила в резултат на
отнемането й. Ако подлежащата на връщане вещ погине или получателят я е отчуждил
или изразходвал, се дължи стойностното й възстановяване. Казано в прав текст, искът
по чл. 57, ал. 2 ЗЗД би бил основателен единствено ако е налице невъзможност вещта
да бъде върната в патримониума на неоснователно обеднения, а във всички останали
хипотези следва да бъде отхвърлен.
Спорът в настоящото производство се концентрира в правото на собственост
относно ********* и готварска печка ********. Ищецът се домогва да установи
собствеността представяйки стокова разписка, но това не е документ установяващ
собственост. Също така той не фигурира и като получател в нея. Твърди, че
закупуването е финансирано с кредит, но от представения по делото договор за кредит
с „Микро кредит“ АД на стойност 1000,00 лева не може да се направи връзка с
твърдяната покупка, тъй като той не е стоков такъв и удостоверява получаване на сума
на каса на Изипей. По делото е разпитан и свидетел, но той не изяснява относими по
делото факти и няма лични възприятия относно закупуването, а възпроизвежда
информация, получена от ищеца. Ето защо съдът приема, че не се установява пълно и
главно твърдяното право на собственост, поради което този иск следва да бъде
отхвърлен.
Чл. 69 ЗС изрично предполага, че упражняването на фактическа власт върху
движима вещ е индиция за собственост (те се намират в дома на ответника, за което
спор няма), освен ако други обстоятелства установяват нещо различно. В този смисъл
са и разясненията дадени в мотивите на т. 5 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК (макар и по
друг въпрос), съгласно които правото на собственост върху движима вещ се доказва с
верига от оборими презумпции (който държи владее, който владее, владее за себе си,
който владее за себе си е собственик, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта
принадлежи другиму). Обратно доказване на тези презумпции не бе направено.
В подкрепа на вече изложеното са и представеното по делото заверено копие на
гаранционна карта (чиито оригинал бе сверен от съда), което макар и да не е документ,
удостоверяващ право на собственост, то неминуемо са във владение на собственика на
веща като лице имащо право и интерес да се ползва от гаранционните условия в случай
на необходимост. Касае се да движими вещи които от гарантират минимална
екзистенциална основа. Същите са от типа, осигуряващ елементарен домашен уют и за
които следва безспорно да се приеме, че принадлежат на лицата, в чието владение са, а
не на ищеца. Отделно от това ответникът разполага и с документ за закупуването на
вещите (касов бон), който макар и да установява собствеността единствено към датата
на покупката, но по делото не се събраха доказателства за промяна на собствеността,
дори напротив - показанията на свидетеля Н., твърдяща, че е финансирала покупката.
При този правен извод неоснователна е и претенцията за осъждане на ответника
да предаде владението върху уредите. При отхвърляне на иска в частта за предаване на
владението е налице вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на
евентуалния иск за присъждане на равностойността на уредите, но този иск като
акцесорен на ревандикационния иск също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода по спора. Ищецът е
доказал разноски в размер в общ размер на 502,60 лева за процесуално
представителство и държавни такси, от които следва да му бъдат присъдени 278,82
3
лева.
Ответникът не претендира разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 ЗС, че Д. М. К., ЕГН
**********, *********** е собственик спрямо С. Н. К., ЕГН **********, ********
на основание договор за покупко продажба с „Мебелимаг“ ЕООД на: 1. ******** - дъб
ойстър с шампейн/стриди с шампанско/, 2. *******” с цвят сив с бежово; 3. ****** с
размери 144/190 см с цвят бял, 4.****** с размер 144/190 см. с цвят тъмна сонома.
ОСЪЖДА на основание чл. 108 ЗС С. Н. К. да предаде на Д. М. К. - 1.
******** - дъб ойстър с шампейн/стриди с шампанско/, 2. *******” с цвят сив с
бежово; 3. ****** с размери 144/190 см с цвят бял, 4.****** с размер 144/190 см. с
цвят тъмна сонома.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване, че
Д. М. К. ЕГН **********, *********** е собственик спрямо С. Н. К., ЕГН **********,
******** на основание договор за покупко продажба с „Техно комерс“ ООД на 1.
********* и 2. готварска печка ********, както и за осъждане на ответника да му
предаде владението или да заплати равностойността на уредите на основание чл. 57,
ал. 2 ЗЗД като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. К. да заплати на Д. М. К. сума
в размер на 278,82 лева, представляващи разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4