№ 8847
гр. София, 26.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110129634 по описа за 2022 година
Предмет на делото е предявеният от „(фирма)“ ЕООД срещу И. М. Ц.
иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК с искане да се признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. 16318/2021 г. по описа на СРС, 69-ти състав.
Ищецът твърди, че на 27.05.2022 г. е узнал от ЧСИ О. М. за наложен
запор върху банковите си сметки по изп. дело № 846/2021 г. във връзка с
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 16318/2021 г. по описа на СРС, 69-ти
състав. Твърди, че посоченото ч.гр.д. не му е било известно, не бил подавал
възражение и заповедта за изпълнение била влязла в сила. Сочи, че никога не
е имал договорни отношения, нито сключен договор за оказване на правна
помощ с ответника. Твърди, че никога ответникът не е бил ангажиран да
извършва каквито и да е действия в полза на представляваното от него
дружество. Поддържа, че ответникът е образувал в СРС десет заповедни
производства срещу различни търговски дружества и чрез измама е успял да
сключи договори за правна помощ. Излага, че предмет на всички дела са
претенции на ответника за заплащане на адв. хонорар, без същият да е
извършвал правна помощ към дружествата. Сочи, че подобно дело е
образувано и срещу друго дружество – „(фирма)“ ЕООД, заведено под номер
3950/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав, по което дело заявлението било
подадено на 22.01.2021 г., а на 08.04.2021 г. ответникът входирал молба с
искане за издаване на изпълнителен лист, т.к. заповедта била връчена на
длъжника на 15.01.2021 г. /т.е. преди подаване на заявлението/. Излага, че
1
ответникът е заблудил съдебния състав, след което бил издаден изпълнителен
лист, а въз основа на него образувано изпълнително дело при ЧСИ О. М..
Твърди, че по всичките заповедни производства, ответникът посочил, че се
представлява от адв. Я., като фалшифицирал подписа на същата и представил
договори за правна помощ с нея, т.е. си послужил с документ с невярно
съдържание. По заповедните производства, ответникът претендирал освен
сумите, предмет на заповедните производства, а и сума, представляваща
разноски за платено от него адв. възнаграждение за адвокат. Излага, че
ответникът системно се е ползвал от документи с невярно съдържание,
поради което му били отнети правата като адвокат, а и освен това от
извършените му действия били настъпили и имуществени вреди, т.к. били
издадени заповеди за изпълнение, с които на ответника му били присъдени
разноски, произтичащи от неистински договори за правна помощ. Твърди
също и че за по-голяма достоверност, ответникът изпратил до ищцовото
дружество покана, в която било записано, че същата се изпраща чрез ЧСИ С.
Я., което излага, че не отговаря на действителността, за което ЧСИ бил подал
и жалба, а въз основа на нея - образувана прокурорска преписка. Твърди, че
срещу ответника е образувано дисциплинарно производство пред САК и
заведено дисциплинарно дело 173/2021 г., с което същият бил признат за
виновен по няколко обвинения и му били отнети адвокатските права за срок
от 10 месеца, както и му била наложена глоба в размер на седем минимални
работни заплати. След обжалване на решението пред ВАдС, било образувано
дело 1/2022 г. и след неговото провеждане на 15.04.2022 г., ВАдС потвърдил
решението на САК, за което ищецът твърди, че скоро е узнал. Именно
посоченото твърди, че е нововъзникнало обстоятелство. В заключение сочи,
че съгласно двете решения, ответникът е представил по всяко от заповедните
производства неистински документи – заявление, съдържащо подпис от
името на адвокат Я., без този подпис да изхожда от лицето, сочено за автор,
както и договор за правна помощ с адв. Я. без този подпис да изхожда от
лицето, сочено за автор на подписа и чрез тези действия, твърди, че на
ответника по ч.гр.д. 16318/2021 г. по описа на СРС, 69-ти състав са му
присъдени адв. възнаграждения в размер на 1 200 лева. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск.
С уточняваща молба от 30.01.2023 г. и в изпълнение указанията на съда,
ищецът е посочил, че в разговор с адв. Я., проведен на 10.05.2022 г. е разбрал,
2
че тя не е подписвала нищо от свое име, в качеството на адвокатски
пълномощник на лицето И. Ц., като впоследствие се запознал и с решението
на Висшия дисциплинарен съд от 15.04.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Ответникът счита, че предявеният иск е недопустим и в тази връзка излага, че
ищецът не е посочил ново обстоятелство, нито е приложил ново
доказателства. Излага, че приложените решение на ВАдС и мотиви на
дисциплинарен съд към САК, както и обявление в ДВ за отнемане на
адвокатски права не са заверени от ищеца, както и че нямат връзка с
ищцовото дружество. Развива съображения в насока, че настоящият иск е
предявен извън предвидения тримесечен срок. Твърди, че всички твърдения
на ищеца, както и приложени доказателства, не са новооткрити и че са били
известни на ищеца още към 08.06.2021 г., когато ищецът подал жалба до
САК. Аргументира, че решенията на дисциплинарния съд не се ползват със
сила на пресъдено нещо. Оспорва иска и като неоснователен. Сочи, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила и че ищецът се опитва да заобиколи
закона и санира свой пропуск за подаване на възражение. Оспорва всичко
изложено от страна на ищеца, в частност твърденията, че не е указвал правна
помощ, че е фалшифицирал подписа на адв. Я., че са настъпили имуществени
вреди. Излага, че приложените от ищеца доказателства не касаят ищцовото
дружество. Подробно аргументира, че всичко изложено от страна на ищеца
представлява клевета и лъжи. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и
правна страна:
За основателността на иска по чл. 424 ГПК наличието на новооткрити
обстоятелства, открити след изтичане на срок за възражение срещу заповедта
за изпълнение, издадена по ч.гр.д. 16318/2021 г. по описа на СРС, 69-ти
състав; както и че искът е предявен в преклузивния тримесечен срок след
узнаване на новооткритите обстоятелства.
Преценката дали изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства
са "новооткрити" по смисъла на чл. 424 ГПК е въпрос, касаещ допустимостта,
а не основателността на иска. С даденото по т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
3
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че допустимостта на специалния
отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното
излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието
установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е
издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива
факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване
несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си твърдените
от ищеца факти са "от съществено значение", обуславя допустимостта на
иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. В
тази връзка съдът намира, че обстоятелствата, на които страната се позовава –
фалшифициран подпис на адвокат Я., от която се твърди, че изхожда
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане, като
процесуален представител на заявителя – И. Ц. – ответник по настоящото
дело - не представляват новооткрити обстоятелства, които да са от
съществено значение за делото и не променят дължимостта на вземането. В
този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС - Определение № 168
от 7.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 954/2016 г., IV г. о., ГК, ВКС.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е недопустим и
следва да прекрати делото.
По разноските:
При този изход на правния спор в съответствие с чл. 78, ал. 4 от ГПК
ответника има право на разноски. Доколкото последният не претендира и не
представя доказателства да е сторил такива разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА делото по предявения от „(фирма)“ ЕООД, ЕИК
******** срещу И. М. Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 424, ал.
1 ГПК с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 16318/2021
г. по описа на СРС, 69-ти състав.
4
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5