Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 3

 

гр. София, 11.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 600 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.В.Л., ЕГН **********, срещу наказателно № 15-1204-001003 от 06.08.2015 г., издадено от Ива Пламенова Григорова- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева, за това, че на 10.06.2015 г., около 08.20 часа, в общ. Сливница, на път първи клас № 8- 26 км. като водач на лек автомобил- Мерцедес С 200, с рег. № HD2P, държава Германия, не представя валиден винетен стикер и квитанция за платена винетна такса категория К-3 за движение по републиканската пътна мрежа за 2015 г., с което извършил управлява по републиканската пътна мрежа пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП- нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения за маловажност на случая предвид обстоятелството, че след влизане през ГКПП Калотина жалбоподателят не е успял да си закупи винетен стикер, тъй като служителят е отсъствал повече от час, а на бензиностанцията не са разполагали със стикери от 15 лв., а само със стикери на стойност 30 лв., с които жалбоподателят не е разполагал. Тъй като жалбоподателят бързал, за да закара автомобила, с който се придвижвал на купувача, на който бил заявил, че е вече в България, се насочил към следващата бензиностанция, но преди да стигне е бил спрян за проверка, в хода на която единствено на него му е бил съставен АУАН. С оглед на горното и доколкото счита наложената глоба за необосновано тежка, жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.  

Въззиваемата страна- ОДМВР София, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено 04.09.2018 г., видно от разписката, на която дата е била подадена и жалбата срещу него), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 10.06.2015 г., около 08.20 часа, жалбоподателят И.В.Л. ***, извън населено място, като се движел по ПП I-8, в района на 26^-ти км, посока към гр. София, с управлявания от него лек автомобил Мерцедес С 200, с рег. № HD2P, държава Германия.

Жалбоподателят Л. бил спрян за проверка в района на 26-ти километър от свидетелите Р.С.А. и Н.Б.Г., като в хода на проверката Л. не представил квитанция (фактура) за платена винетна такса както валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа за 2015 г. от категорията К-3.

За констатираното нарушение Р.С.А.- мл. автоконтрольор при СПП- ОДМВР гр. София, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението- Н.Б.Г., издал на жалбоподателят АУАН № 125977/10.06.2015 г., за това че на 10.06.2015 г., около 08.20 часа, извън населено място, по ПП I-8, в района на 26^-ти км, с посока на движение към гр. София, управлява личния си лек автомобил Мерцедес С 200, с рег. № HD2P (немска регистрация), като допуска следното нарушение- водачът не представя квитанция (фактура) за платена винетна такса както валиден винетен стикер за движение по републиканската пътна мрежа за 2015 г. от категорията К-3,  с което виновно е нарушил чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Видно от АУАН със същия били иззети като доказателства контролен талон № **********. АУАН бил предявен на жалбоподателя, като той не направил възражения срещу него.

Въз основа на така съставения АУАН на 06.08.2015 г. Ива Пламенова Григорова на длъжност началник група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, упълномощена със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г., издала атакуваното НП № 15-1204-001003 от 06.08.2015 г., в което АНО е приел, че с деянието, описано идентично както в АУАН, така и в НП (като в НП не е посочено чия собственост е МПС), жалбоподателят е извършил: Управлява по републиканската пътна мрежа пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП- нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН, чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 125977/10.06.2015 г., Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 517з-1718/08.06.2016 г. на директора на ОДМВР София за преназначаване на Р.С.А. от длъжност мл. автоконтрольор в група „Пътен контрол“ на сектор „Престъпления по пътищата“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР- София в мл. автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР- София, акт за встъпване в длъжност от 20.06.2016 г. на Р.С.А., Заповед № 8121к-1385/21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност от 23.04.2015 г. на Ива Пламенова Григорова, както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите Р.С.А. и Н.Б.Г..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

При разпитите си свидетелите А. и Г. заявиха, че не знаят защо с призовани, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН 125977/10.06.2015 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелите изрично потвърдиха, че изложените в акта фактически констатации отговарят на обективната действителност. Липсата на спомени се обосновава с изтеклия период от време, както и с обстоятелството, че в работата си свидетелите ежедневно се  сблъскват с подобни случаи, но това не би могло да препятства установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН. В тази връзка е принципно вярно е, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока), но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните разкази.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по делото писмени доказателства.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 10.06.2015 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок (на 06.08.2015 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Според чл. 10а, ал. 4 и ал. 5 ЗП (в редакцията, действала към момента на извършване на нарушението) винетна такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство, като при заплащането й се издава ценна книга, наречена „винетка“, която удостоверява правото на ползване на републиканските пътища и е предназначена да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Движението по републиканската пътна мрежа (част от която е и ПП I-8 в посочения в АУАН и НП участък) без заплатена винетна такса, удостоверена със залепен на съответното място винетен стикер (в долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила) представлява нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 1- 4 ЗДвП предвижда наказание „глоба“ за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, като размерът на глобата е диференциран в зависимост от категорията превозно средство.

В настоящия случай описанието на нарушението в АУАН и НП не съответства на дадената правна квалификация. Нарушението на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предполага в АУАН и НП да бъде описано от обективна страна, че водачът не е изпълнил задължението да извършва движението по републиканската пътна мрежа, след като е заплатил съответната такса за управляваното от него пътно превозно средство. В този смисъл както в АУАН, така и в НП нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че несъмнено да се установява, че водачът управлява пътно превозно средство по републиканската пътна мрежа без да е заплатил съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а не че същият не представя квитанция (фактура) за заплатена винетна такса както и винетен стикер, респ. че в долния десен ъгъл на предното стъкло липсва поставен валиден винетен стикер, които обстоятелства са елемент от обективната страна на нарушението на друга разпоредба, а именно тази на чл. 100, ал. 2 ЗДвП. Посочената неяснота несъмнено се отразява на правото на защита на нарушителя, който следва да разбере какво именно е нарушението, което е извършил, което изискване елемент от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление за нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 344, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление 15-1204-001003 от 06.08.2015 г., издадено от Ива Пламенова Григорова- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на И.В.Л., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП.

Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: