О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

гр. Русе, 28.03.2023 г.

 

Административен съд - Русе, VІІ състав, в закрито заседание на 28 март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 542 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

С молба, с вх.№ 877/28.02.2023г., адвокат М.А. – процесуален представител на И.С.И. ***, прави искане за допълване на решението, в частта за разноските, като присъди на оспорващия сумата от 10лв. за заплатена държавна такса, на адвокат М.А. да се присъди минимално адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА и чл.8, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА и чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, за оказаната безплатна адвокатска помощ по делото.

С молба, с вх.№ 282/23.01.2023г., адвокат М.А. – процесуален представител на И.С.И. ***, прави искане за допълване на определение № 65/19.01.2022г. по адм.д.№ 542/2022г. на АС Русе, като се присъди на адвокат М.А. минимално адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна адвокатска помощ в производството по спиране на допуснатото въз основа на закона предварително изпълнение на заповед № РД-01-3647/09.11.2022г. на кмета на Община Русе.

Ответникът по молбите – Кмет на Община Русе, чрез процесуален представител, дава становище, че молба, с вх.№ 877/28.02.2023г., адвокат М.А. – процесуален представител на И.С.И. ***, е основателна и на адв.А. следва да се присъди минимално адвокатско възнаграждение, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, за оказаната безплатна адвокатска помощ по делото. дава становище, че молба, с вх.№ 282/23.01.2023г., адвокат М.А. – процесуален представител на И.С.И. ***, е неоснователна, тъй като производството по спиране на предварителното изпълнение на заповедта не е самостоятелно, а се развива в рамките на оспорване на самия ИАА.

Административен съд Русе намира, че депозираната молба за допълване на решение № 44/16.02.2023г. по адм.д. № 542/2022г. на АС Русе, чрез присъждане на на оспорващия на сумата от 10лв. за заплатена държавна такса, на адвокат М.А. минимално адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА и чл.8, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗА и чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения, за оказаната безплатна адвокатска помощ по делото, е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

С решение № 44/16.02.2023г. по адм.д.№ 542/2022г. на АС Русе е отменена по жалба на И.С.И. ***, заповед № РД-01-3647/09.11.2022 г. на кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя, Д.И. – дъщеря и Г.Б.М., за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, бул.“България“ № 111, ап.10, актуван с АЧОС № 250/15.11.1995 г.

На основание чл.143, ал.1 АПК, с оглед изхода на спора основателна е претенцията за заплащане на внесената от жалбоподателя държавна такса в размер на 10 лв., както и на адв.М.А., като пълномощник, за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.01.2023г. (л. 22 от делото) е вписана уговорка за осъществяване на безплатна правна помощ на основание  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание.

Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на адвоката по делото адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 3 (Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представянето на договор с посоченото в него основание по  чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е достатъчно, за да се присъди адвокатско възнаграждение, като в тези случаи наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В този смисъл Определение № 3377 от 11.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2022 г., II о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о.; Определение № 368 от 6.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 733/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 406 от 1.08.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 3805/2014 г., II т. о., ТК и редица други. Наличието на предпоставките на чл. 38 ЗА, както и размера на възнаграждението, което следва да бъде присъдено, е в съответствие с разпоредбите на процесуалния закон и на Закона за адвокатурата, вр. чл. 8, ал. 3 Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Искането за допълване на определение № 65/19.01.2022г. по адм.д.№ 542/2022г. на АС Русе, като се присъди на адвокат М.А. минимално адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна адвокатска помощ в производството по спиране на допуснатото въз основа на закона предварително изпълнение на заповед № РД-01-3647/09.11.2022г. на кмета на Община Русе, е неоснователно, тъй като искането е предявено в производството по оспорване на заповедта, поради което няма самостоятелен характер.

 

 

 

 

Следователно решението следва да се допълни в посочения смисъл.

По изложените съображение и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОПЪЛВА решение № 44/16.02.2023г. по адм.д. № 542/2022г. на АС Русе, в частта за разноските, като постановява:

 ОСЪЖДА Община Русе да заплати на И.С.И. ***, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 10.00 лева.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат М.А.,***, със служебен адрес: в гр.Русе, ул.“Войводова“ № 34, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.

ОТХВЪРЛЯ молба, с вх.№ 282/23.01.2023г., подадена от адвокат М.А. – процесуален представител на И.С.И. ***, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

                       СЪДИЯ: