Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 31.10.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание десети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2 553
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от
Търговския закон /ТЗ/ и чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът – „Ю.Б."
АД твърди, че на 02.04.2008г. между него и ответниците
е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35622/02.04.2008г.,
по силата на който банката предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 37
000 евро по курс „купува" за швейцарския франк към евро в деня на
усвояване на кредита. Ищецът посочва, че съгласно договора ответниците
дължат следните такси:
- такса управление на кредита в размер
на 1, 5 % върху размера на разрешения кредит еднократно,
- в началото на всяка следваща година,
считано от датата на усвояване на кредита годишна такса за управление в размер
на 0, 3% върху размера на непогасената главница към същата дата и
- административна такса за обработване
на документи в размер на 20 лв. Крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви и 324 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита – 10.04.2008г. Посочва, че между страните са подписани шест
допълнителни споразумения, както следва: на 12.04.2011г., на 21.10.2011г., на
28.10.2011г., на 25.07.2012г., на 16.04.2013г. и на 27.12.2013г. В тези споразумения
/с изключение на второто/ е уговорено, че плащанията по кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на
споразумението, чрез натрупване на редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначално предоставения кредит. Посочва, че с договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.08.2008г. ищецът е
прехвърлил на „Б.Л.С." АД вземанията си по процесния
договор. С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015г.
„Б.Л.С." АД са прехвърлени обратно на „Ю.Б." АД цедираните преди
това от банката, вземания по процесния договор.
Твърди, че ответниците са уведомени за извършените
цесии, както и на 07.08.2017г., че поради непогасяване на дължимите погасителни
вноски по кредита, ищецът обявява вземанията по процесния
договор за предсрочно изискуеми. След датата на обявяване на предсрочната
изискуемост не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт
от страна на длъжника, поради което ищецът е поискал издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК. Към датата на подаване на
заявлението непогасените вноски по кредита са както следва: 37 непогасени
вноски за главница, считано от 10.08.2014г. и 39 непогасени вноски за лихва,
считано от 10.06.2014г. Посочва, че относно част от задълженията е образувано
ч. гр. д. №63 518/2017г. по описа на СРС, 153 състав. Моли да бъде постановено
решение, с което да бъдат осъдени ответниците
солидарно да заплатят на ищеца:
- 29 431, 47 швейцарски франка –
част от главницата за периода от 10.08.2014г. до 10.09.2017г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 12.09.2017г.
до окончателното изплащане на вземането;
- 480 лева, представляваща банкови такси
за периода 11.08.2017г. до 10.09.2017г., както и претендираните
съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №63 518/2017г. по
описа на СРС, 153 състав, в общ размер на 3 348, 73 лв., от които:
1 019, 03 лв. – държавна такса, 1 553, 13 лв. – адвокатски хонорар и
776, 57 лв. – държавна такса за частна жалба. Претендира направените по делото
разноски. Относно твърдението за липса на индивидуално договаряне на клаузите с
ответниците, ищецът оспорва това твърдение, като
посочва, че между същите страни е сключен договор с по-различно съдържание в
частта относно размера на лихвата, който е предмет на друго дело на същия
съдебен състав. Относно направеното възражение за неравноправност на посочените
в отговора клаузи се посочва, че в случая намира приложение чл. 144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП. В последното съдебно заседание по делото е представен списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК.
Ответниците – Б.Щ.Н. и В.Б.Х.,
чрез назначения от съда особен в законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК
е депозирал писмен отговор. В него се прави възражение за наличие на нищожни
клаузи в сключения между страните договор за кредит, които противоречат на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени – чл. 3, ал. 1, чл. 3,
ал. 5 и чл. 12, ал. 1. Посочва, че в договора не се съдържа посочване на
обстоятелства или обективни критерии, при наличието на които кредиторът може да
промени лихвения процент. Навежда твърдения, че ответниците
не са уведомени своевременно за извършените цесии. Оспорва присъждането на
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, тъй като същото е било отхвърлено и съответно присъждане на
разноски, направени от ищеца в заповедното производство. Моли да се постанови
съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по
делото договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35622/02.04.2008 г.,
се установява, че ищецът "Ю.Б." АД с предходно наименование "Юробанк И Еф Джи България" АД, като кредитодател е предоставил на ответниците,
в качеството им на кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 37 000 EUR, по курс
"купува"' за швейцарския франк към евро на Юробанк
И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита. /лист 55 – 61 от делото/
за срок от 324 месеца. Съгласно чл. 2, т. 3 – „Усвоения кредит в швейцарски
франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно
от Банката в евро по търговския курс „купува” на швейцарския франк към евро на
Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по
откритата в банката сметка на кредитополучателя в евро”. В чл. 3, ал. 1 от
договора е вписан размера на дължимата лихва – „годишна лихва в размер на
базовия лихвен процент на „Юробанк и Еф Джи България”
АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пунка”,
като към момента на сключване на договора базовия лихвен процент за жилищни
кредити в швейцарски франкове е в размер на 4, 5%. Съгласно чл. 3, ал. 5 от
договора – базовия лихвен процент е задължителен за страните и не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. В чл.
4 от договора са посочени таксите, които кредитополучателят заплаща на банката,
като една от тях е годишна такса, която се заплаща от кредитополучателят в
началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на кредита за
управление в размер на 0, 3% върху размера на непогасената главница към същата
дата. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора – погасяването на кредита следва да се
извърши в швейцарски франкове, като „В случай, че на съответния падеж на
погасителната вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или в евро, след служебно превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарски франк
към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката”. Съгласно чл. 6, ал. 3 „В случай, че по време на действието на
настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в
ал. 1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо
и безусловно съгласие.” Погасителните вноски се заплащат ежемесечно, като
техния падеж е 10 число на месеца, следващ месеца на усвояване на кредита – чл.
7, ал. 1. В чл. 12, ал. 1 от договора е посочено, че „Банката запазва правото
си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага при операциите си, както
и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута
при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 21.
Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
настоящия договор”. Съгласно уговореното в чл. 18, ал. 2 от договора за кредит
при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло или частично,
целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска. Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора
„Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския фрак
към български лев или евро, както и превалутирането
по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.
6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева/евро, което напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички вреди, включително
пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит”.
Представени са
допълнителни споразумения от:
- 10.04.2008г.,
съгласно което дата на усвояване на кредита е 10.04.2008г. и размера на кредита
в швейцарски франкове е 59 865 швейцарски франка,
- 12.04.2011г.,
съгласно което просрочените главница, лихва и такси се преоформят
чрез натрупване към редовната, усвоена и непогасена част от главницата,
- 21.10.2011г., съгласно
което върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на
облекчено погасяване лихва,
- 28.10.2011г.,
в него като условие за прилагането на договорените условия е внасянето на сумата
от 275 швейцарски франка от кредитополучателите, както и страните са се
договорили, че всички незаплатени суми се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната,
усвоена и непогасена част от главница,
- 25.07.2012г.,
съгласно което просрочените главница, лихва и такси се преоформят
чрез натрупване към редовната, усвоена и непогасена част от главницата,
-
16.04.2013г., в него като условие за
прилагането на договорените условия е внасянето на сумата от 140 швейцарски
франка от кредитополучателите, както и страните са се договорили, че всички
незаплатени суми се преоформят служебно чрез натрупване към редовната, усвоена и
непогасена част от главница,
- 27.12.2013г.,
в него като условие за прилагането на договорените условия е внасянето на
сумата от 150 швейцарски франка от кредитополучателите, както и страните са се
договорили, че всички незаплатени суми се преоформят
служебно чрез натрупване към редовната,
усвоена и непогасена част от главница,
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.08.2008 г. сключен между
"Б.Л.С." АД /цесионер/ и „Юробанк И Еф Джи България АД /цедент/,
банката ищец е прехвърлила /цедирала/ свои вземания
на "Б.Л.С.“ АД, произтичащи от договори за жилищни и банкови кредити, сред
които и вземането срещу ответниците по процесния договор за кредит, което е описано на л. 119 в
приложението към договора за цесия. Поради тази причина всички описани по-горе
допълнителни споразумения към Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 35622/02.04.2008 г. са сключвани между " Б.Л.С." АД и ответниците.
С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.02.2015 г. между "Б.Л.С."
АД /цедент/ и "Ю.Б." АД /цесионер/, " Б.Л.С." АД е прехвърлило /извършило
обратна цесия/ на "Ю.Б." АД, на свои вземания, сред които и това
срещу ответниците, произтичащо от процесния
договор за кредит /отразено в Приложение №2 към договора под номер 15/.
С нотариална
покана рег. № 2200 от 01.08.2017г. на нотариус А.Г.с рег. № 031 до ответника Б.Щ.Н.,
последният е уведомен от „Бългериян ритейл сървисиз” АД за извършената
цесия, с която ищецът е титуляр на вземанията по процесния
договор за кредит. Съгласно направеното отбелязване /л. 137/ същата е връчена
лично на този ответник на 07.08.2017г. На същата дата с нотариална покана №2199
от 01.08.2017г. този ответник е уведомен и за обявяване от ищеца на предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния кредит.
С нотариална
покана рег. № 2197 от 01.08.2017г. на нотариус А.Г.с рег. № 031 до ответника В.Б.Х.,
последната е уведомена от „Бългериян ритейл сървисиз” АД за извършената
цесия, с която ищецът е титуляр на вземанията по процесния
договор за кредит. Съгласно направеното отбелязване /л. 140/ същата е връчена
лично на този ответник на 07.08.2017г. На същата дата с нотариална покана №2199
от 01.08.2017г. този ответник е уведомен и за обявяване от ищеца на предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния кредит.
По делото е
прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че
уговорения размер на кредита е усвоен от ответниците
на 10.04.2008г. – 59 865 швейцарски франка /ш. ф./. В заключението е посочено,
че след сключване на споразуменията има капитализация като към главницата е
прибавена сумата от общо 5 059 ш. ф. Общият размер на погасената главница е
3 003 швейцарски франка и следователно остава дължима /като не се включва
сумата от капитализацията/ - 56 862 ш. ф. Вещото лице е посочило, че от
счетоводните записвания на банката е видно, че тя е извършила разходи за нотариални
такси за уведомяване на длъжниците в размер на 480
лв. като е посочено, че това е направено на основание чл. 10, т. 3 от
договора.В заключението е посочено, че последно е погасена главница за
м.04.2013г., след което съгласно допълнителното споразумение не се дължи до
10.07.2014г. Дължими вноски за главница са за периода от 10.08.2014г. –
10.09.2017г. /37 вноски/. В заключението е определен и размера на неизплатената
главница, като не се вземат предвид направените промени чрез сключените между
страните допълнителни споразумения към договора, при които, неизплатената, но
дължима лихва е включена към главницата и съответно без да се има впредвид изменения в размера на първоначално договорения
лихвен процент относно възнаградителната лихва. При
така описаните условия и в случай, че погасителните вноски са заплащани
своевременно, вещото лице е установило, че размерът на погасената главница би
бил 3 709, 84 ш. фр. И следователно остатък
незаплатена главница – 56 155, 16 ш. фр.
На 12.09.2017г.
ищецът е подал заявление с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответниците
на основание процесния договор, въз основа на което е
образувано гр. д. № 63 518/2017г.
по описа на СРС, 153 състав. С разпореждане от 25.09.2017г. постановено по гр.
д. №63 518/2017г. по описа на СРС, 153 състав е отхвърлено заявлението на
ищеца. Съдебният акт е обжалван пред СГС и е потвърден.
Въз
основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
направения доклад на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е указал на ищеца, че
в негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
- съдържание на
договора за кредит, сключен между него и ответниците
– права и задължения на страните и съответно на допълнителните споразумения към
него,
- съдържание на
предоставената преддоговорна информация преди
сключване на процесния договор,
- предоставяне
на сумата, вписана в договора за кредит на ответниците,
както и валутата, в която е предоставена,
- размера на
задълженията на ответниците към датата на която
последните са уведомени за настъпване на предсрочната изискуемост на
задълженията им /в които се включват тези задължения, относно които е настъпила
изискуемостта и отделно, тези задължения относно които е упражнено правото да
бъдат обявени за предсрочно изискуеми/,
- извършване на
действия, с които е спряна или прекъсната давността по отношение на претендираната главница,
От описания
договор за кредит и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че между страните е възникнало облигационно отношение, съгласно
което ищецът е предоставил на ответниците кредит в
размер на 59 865 швейцарски франка, които са изплатени в евро по курс „купува”
швейцарски франк към евро на банката към деня на усвояване на кредита. Особеният
представител на ответниците е направил възражение
относно наличието на неравноправни клаузи в сключения между страните договор – чл.
3, ал. 1 и ал. 5; чл. 12, ал. 1 от
договора.
Преди да бъдат
разгледани тези възражения следва да бъде посочено, че съгласно практиката на
ВКС, която се основава на практиката на Съда на ЕС „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната
валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски
франкове/, уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен
в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута
на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/.” С този смисъл решение № 136 от 10.01.2021г.
по т. дело № 1467/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №
295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по
описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение
№ 155/24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. и задължителната
практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/ /определение от 22.02.2018г. по дело
С-119/17 и решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703/. Предвид
така посоченото следва, че сключения процесен договор
следва да се счита за сключен в чуждестранна валута – швейцарски франкове,
доколкото ответниците са се съгласили разрешения
кредит в швейцарски франкове, да бъде усвоен по блокирана сметка в тази валута
на кредитополучателите, която служебно да се превалутира
в евро по търговския курс купува на швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояването, както и погасяването на кредита да бъде извършвано във
валутата, в която той е усвоен – швейцарски франкове – чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал.
3 и чл. 6, ал. 1 от договора.
Независимо, че ответниците не са
направили възражение относно клаузите в договора, които регламентират валутния
риск – чл. 6, ал. 2, чл. 23, съдът
служебно следи относно наличието на неравноправни клаузи в договори, по които
едната страна е потребител, доколкото последица от това е прогласяване на
тяхната нищожност и съответно изключването им от договорното съдържание,
съответно съгласно практиката на Съда на ЕС – заместването им с диспозитивни норми от вътрешното право. Съгласно посочените
клаузи валутния риск от изменение на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към българския лев или евро се поема изцяло от
кредитополучателите. Съгласно установената практика една договорна клауза е
неравноправна при наличието на следните предпоставки:
1. клаузата да не е индивидуално уговорена,
2. да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността,
3. да създава значителна неравнопоставеност между страните
относно правата и задълженията, тоест съществено и необосновано несъответствие
и
4. да е сключена във вреда на потребителя.
Не са ангажирани по делото доказателства, от които да се
установи, че тези клаузи са индивидуално договорени. Съдът счита, че е нарушен
и принципа на добросъвестността от страна на банката, доколкото не е ясно
същата да е предоставила на кредитополучателите информация относно очакваните
прогнози относно промяната на швейцарския франк, по какъв начин се определя
курса на банката към тази валута и съответно формула, по която да се изчисли
промяната на курса на банката в тази валута към задълженията на
кредитополучателя по договора. Така формулираните клаузи създават и значително
неравновесие между страните по сделката, тъй като едната от тях може
едностранно да промени размера на задълженията към нея, без насрещната страна
да има някаква възможност за защита. От така описаното следва, че тези клаузи
са във вреда на кредитополучателите. Доколкото в същите не е посочено конкретно
факторите, които могат да доведат до промяна в обявения от банката курс
купува/продава на швейцарския франк към еврото, то съответно не е налице
изключението предвидено в чл. 144, ал. 3, т. 1, а именно, че е допустимо
изменение в цената, ако тя се дължи на външни причини, които не зависят от
търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на
свободния пазар и/или от съответен държавен регулатор. От така изложеното съдът приема, че
посочените клаузи в сключения между страните договор са неравноправни и следва
да бъдат изключени от неговото съдържание. Последица от този извод е, че
курсът, който следва да бъде прилаган, в случаите, когато плащането е направено
във валута, различна от дължимата по кредита, ще бъде този, който е приложен от
банката в деня на усвояване на кредита – 1, 6179506 /посочен в приложение №1
към договора/ курс купува за швейцарски франк към евро. В разглеждания случай
от събраните по делото доказателства и заключението на съдебно – счетоводната
експертиза не се установява плащанията по договора за кредит да са извършвани
във валута, различна от швейцарския франк и съответно валутния курс, който е
приложен от банката по тях да е различен от посочения по-горе първоначално
приложен такъв.
Общото между
оспорените от ответниците клаузи- чл. 3, ал. 1, чл.3,
ал. 5 и чл. 12, ал. 1 от договора е, че същите регламентират възможността на
банката едностранно да променя размера на възнаградителната
лихва, такси и комисионни. Във
формираната постоянна практика е прието, че уговорката в договор за банков
кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения
лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този
размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност. В договора за банков кредит следва да се
съдържа ясна и конкретно разписана формула, посочваща вида, количествените
изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти в нея, като
изменението на цената /лихвата/ следва да бъде в резултат на външни, обективни
причини. /в този смисъл решение № 95/13.09.2016г. по т. дело № 240/2015г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС,
ТК, I т. о. / По този начин потребителят е защитен, доколкото може да при
настъпване на посочените външни фактори да предвиди какви промени ще настъпят в
неговите задължения. Доколкото тези изисквания не са спазени в посочените
клаузи от договора /липсва посочване на външните фактори, които влияят на
формиране на базовия лихвен процент на банката, който е компонента, посочен, че
може да бъде изменян и съответната формула за това/, съдът приема, че тези
клаузи са неравноправни и следва да не бъдат прилагани в отношенията между
страните, а размерът на възнаградителната лихва
следва за целия период на кредита да бъде този, който е първоначално определен
в договора – 5, 65 %.
От заключението
на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че по процесния
договор е усвоена от ответниците сума в размер на
59 865 швейцарски франка на 10.04.2008г. Към тази главница е прибавена
капитализация на незаплатени в срок задължения на ответниците
общо в размер на 5 059 швейцарски франка, която сума следва да не бъде
отчетена при определяне на размера на дължимата главница. В отношенията, в
които едната страна е физическо лице изрично съществува забрана за начисляване
на лихви върху лихви – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД /доколкото такава наредба от БНБ
няма приета/ и аргумент от чл. 294, ал. 2 от ТЗ. Размерът на погасената
главница при условие, че не е променян размера на възнаградителната
лихва по договора, е 3 709, 84 ш. фр. С оглед на
това съдът счита, че от размерът на първоначално усвоената главница 59 865 щ.
ф. следва да се приспадне сумата, която е внесена от ответниците
и с която е погасена част от главницата – 3 709, 84 ш.ф. и така се
получава размерът на дължимата от ответниците
главница по процесния договор – 56 155, 16 ш. ф.
На датата, на
която са връчени на ответниците, изпратените от ищеца
нотариални покани, с които ги уведомява, че обявява задълженията по договора за
предсрочно изискуеми, – 07.08.2017г. е настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията по този договор, тъй като съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза последното плащане по договора е направено от ответниците на 30.09.2014г.
Предвид
изложението и доколкото размера на предявения иск е по-малък от установения
размер на непогасената главница, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло,
заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК – 12.09.2017г.
Относно вторият
предявен иск за присъждане на 480 лв. – претендирана
като банкови такси за периода от 11.08.2017г. – 10.09.2017г., съдът счита, че
същият следва да бъде отхвърлен по следните съображения. В заключението на
съдебно – счетоводната експертиза е посочено, че такава сума фигурира като
задължение на ответниците на основание чл. 10, т. 3
от договора за банков кредит, като е отбелязано, че същата представлява разходи
за нотариални такси за уведомяване на длъжниците. На
първо място следва да се посочи, че в сключения между страните договор са
изброени дължимите от кредитополучателите такси /чл. 4/. В посочения текст от
договора не фигурира такава, която се начислява периодично /две от таксите са
еднократни и третата представлява годишна такса/. С оглед на това следва, че от
събраните по делото доказателства не се установява възникване на претендираното вземане, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота
следва да се посочи, че не е допустимо от установеното в заключението на
съдебно – счетоводната експертиза /че тази сума е осчетоводена като разход за
нотариални покани от ищеца/, да се допълват или изменят твърденията на ищеца
във връзка с заявеното вземане. Но дори и това да се приеме, въпреки, че е в
нарушение на правилата на ГПК, по делото не са ангажирани никакви доказателства
за направени такива разноски от ищеца.
Относно направените по делото разноски
С оглед изхода
на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 6 640, 20 лв.,
представляваща направените по делото разноски от тази страна за уважения иск,
които се претендират съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно:
1 032, 29 лв. – заплатена държавна такса за настоящото производство, 917,
13 лв. – адвокатски хонорар, съгласно представената фактура и преводно
нареждане – л. 179, 180 от делото, 4 090,
78 лв. – заплатена такса за назначаване на особен представител и 600 лв. –
депозит за съдебно – счетоводна експертиза.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б.Щ.Н., ЕГН – ********** и В.Б.Х., ЕГН
- ********** *** – чрез адвокат Р.С. солидарно да заплатят на "Ю.Б."
АД, ЕИК - *******със съдебен адрес:***, офис 9 – чрез адвокат Д.М. на основание
чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата 29 431, 47 швейцарски франка /CHF/,
представляваща част от дължима главница по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 35622/02.04.2008г. за периода 10.08.2014г. – 10.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2017г. до окончателното
изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 640, 20 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД за сумата от 480 лв., представляваща претендирани
банкови таси за периода 11.08.2017г. – 10.09.2017г.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: