№ 22549
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110158981 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД срещу ответника
Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 499, ал. 4 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 5000,00 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на правоприемниците
на починалата М.Н.М. по повод настъпило ПТП на 26.11.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 27.10.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата в размер на 674,73 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 26.10.2023 г.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 26.11.2016г., около 01:30 часа,
на път VTR 1182 / гр. Лясковец – гр. Долна Оряховица /, на км. 3+770 с посока
на движение, от гр. Долна Оряховица към гр. Лясковец, при управление на
моторно превозно средство – л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с временен
регистрационен № **********, собственост на водача Б. А. А., нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2 ЗДвП – при избиране на
скоростта си на движение извън населено място се движел със скорост от 110,7
км. ч., като нарушил забраната да превишава скоростта от 90 км. ч. и допуснал
пътно транспортно произшествие със спрелия в неговата пътна лента л.а.
марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег. № **********, собственост на П.Д.Д. от гр.
Долна Оряховица, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта
на намиращите се на пътното платно зад л.а. марка „ВАЗ“, модел „2121“, с рег.
№ ВТ ********** М.К.Н.,Н.Т.П. и Т.Н.П. и тримата от гр. Долна Оряховица и
причинил средна телесна повреда на Д.Н.К. от гр. Горна Оряховица и Т.Г.К. от
с. Горски Долей Тръмбеш, като деянието е извършено в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 1,28 на хиляда, установено по надлежния
ред чрез съдебно-химическа експертиза № III - 347/30.11.2016 г. по описа на
1
БНТЛ при ОДМВР – В.Търново. Вината на водача за настъпване на описаното
пътнотранспортно произшествие е установена с влязла в сила присъда №
72/12.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. №324/2017г. по описа на ОС – Велико
Търново. Към датата на събитието отговорността на виновния за настъпилото
ПТП водач е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК
„Лев Инс“ АД по полица № 116002600835, валидна от 07.10.2016 г. до
06.10.2017 г., сключена с „Мартин – Йоанна“ ЕООД. Твърди, че по предявен от
М.Н.М., в качеството и на баба на починалия Т.П., главен иск срещу ЗК „Лев
Инс“ АД и евентуален иск срещу Гаранционен фонд, за заплащане на
обезщетение за вреди от ПТП-то, с влязло в сила решение № 158/05.07.2022г.
на ОС – Шумен, постановено по гр. д. № 116/2022 г. е осъден да заплати на
пострадалите (заместили починалата в хода на процеса М.М.) обезщетение за
неимуществени вреди, резултат от смъртта на Т.П. в размер на 5000 лв., която
сума, ведно със законната лихва и разноски е заплатена на пострадалите лица
по две изпълнителни дела, образувани въз основа на издадения изпълнителен
лист по влязлото в сила съдебно решение на ОС – Шумен. Излага доводи, че с
решение № 50013/24.03.2023г., постановено по т. д. № 855/2022 г. на ВКС,
образувано по предявени от останалите пострадали от процесното ПТП
искове за вреди, е прието, че отговорността е на Гаранционен фонд, поради
което счита, че за него е възникнало право на регрес за платената сума. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът Гаранционен фонд в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Излага доводи,
че със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила съдебно решение в.гр.д. №
116/2022г. по описа на ОС – Шумен е установено кой следва да отговаря
спрямо пострадалата М.Н.М. за причинените и неимуществени вреди от
смъртта на Т.П., вследствие на процесното ПТП. Поддържа, че постановено по
т. д. № 855/2022 г. на ВКС решение не представлява задължителна съдебна
практика. Оспорва и иска за лихва за забава, като твърди, че не е налице
забава, т.к. липсва отправена покана. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Конституираното трето лице – помагач на страната на ответника Б. А.
А. не заема становище по същество на спора.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приетата като доказателство Присъда №
72/12.07.2019 г. по НОХД № 324/2017 г. по описа на ОС – Велико Търново, се
установява, че Б. А. А. е признат за виновен затова, че на 26.11.2016 г., около
01:30 часа, управлявайки лек автомобил „Форд Мондео“ с временен
регистрационен № ********** в нарушение на Закона за движение по
пътищата – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е допуснал ПТП със спрелия в неговата пътна
лента лек автомобил ВАЗ 2121, рег. № **********, в резултат на което е
причинил по непредпазливост смъртта на намиращите се на пътното платно
зад лекия автомобил ВАЗ 2121 М.К.Н.,Н.Т.П. и Т.Н.П. и причинил средна
2
телесна повреда на Д.Н.К. и Т.Г.К., като деянието е извършено в пияно
състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,28 на хиляда, установено по
надлежния ред чрез съдебно-химическа експертиза № III - 347/30.11.2016 г. по
описа на БНТЛ при ОДМВР – В.Търново, поради което и на основание чл. 343,
ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1, и предл. 3, б "б", предл. 2 вр. ал. 1, б "б" и б "в" вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК му е наложено наказание от дванадесет години
лишаване от свобода.
Присъдата е изменена с Решение № 66/23.04.2020 г., постановена по
ВНОХД № 398/2019 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което
цифровото изражение на квалификацията на деянието е посочено по чл. 343,
ал. 3, пр. 1 и пр. 3, б. “б“, пр. 2 вр. с ал. 4 вр. с ал. 1, б. „б“ и „в“ вр. чл. 342, ал.
1 НК във р, с чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Присъдата е влязла в сила на 25.05.2021 г.
Не се спори, а и видно от Решение № 158/05.07.2022 г. постановено по
гр. д. № 116/2022 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, с което частично е
отменено и обезсилено Решение № 260006/14.01.2022 г. по гр.д. № 1716/2019
г. по описа на Районен съд – Шумен, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на
Н.Т.П., А.Т.П.М.В.Х., Д.В.Х. и С.Т.П., в качеството им на наследници по закон
на починалата в хода на делото ищца М.Н.М. сумата от 5000,00 лева,
представляваща част от претенция, цялата в размер на 100000,00 лева –
обезщетение по застрахователна полица BG/22/116002600835/06.10.2016 г. със
страни ЗК „Лев Инс“ АД и „Мартин – Йоанна“ ЕООД за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на внука и Т.Н.П., настъпила на 26.11.2016 г.
при ПТП, причинено от водача на л.а. „Форд Мондео“, с временен
регистрационен № **********, ведно със законната лихва от 07.01.2019 г.
Решението е влязло в сила на 05.07.2022 г.
Не се спори, а и от представената от ищеца документация по щета и
гореописаните съдебни решение се установява, че към дата на настъпване на
процесното ПТП е налице сключен договор за застраховка гражданска
отговорност по полица № BG/22/11602600835 между „Мартин – Йоанна“
ЕООД и ЗК „Лев Инс“ АД, считано от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 година
относно лек автомобил „Форд Мондео“, с временен регистрационен №
**********.
От представената от ищеца документация по щета се установява, че
„Мартин – Йоанна“ ЕООД е търговско дружество, осъществяващо внос и
продажба на автомобили, както и, че това дружество е предоставило на Б. А.
А. на 25.11.2016 г. процесния автомобил, за да осъществи предвижване на
автомобила до работна площадка по седалище на дружеството с цел
закупуване.
От представеното от ищеца Решение № 50013/24.03.2023 г. по т.д. №
855/2022 г. по описа на ВКС се установява, че предявеният от Н.М.К. срещу
ЗК „Лев Инс“ АД иск за заплащане на сумата 120000,00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния съжител на фактически начала
М.К.Н. при ПТП от 26.11.2016 г., настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение на Б. А. А. като водач на лек автомобил „Форд
Мондео“, с временен регистрационен № ********** е отхвърлен и е осъден
3
Гаранционен фонд да заплати на Н.М.К. сумата 120000,00 лева – обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на нейния съжител на фактически начала
М.К.Н. при ПТП от 26.11.2016 г. на стъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение на Б. А. А. като водач на лек автомобил „Форд
Мондео“, с временен регистрационен № **********, ведно със законната
лихва от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане.
От представеното от ответника Решение № 89/07.07.2022 г. по т. дело №
1146/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО се установява, че по предявени искове
на увредени лица в резултат на смъртта на третия загинал в резултат на
процесното ПТП (Т.П.) е постановено ЗК „Лев Инс“ АД да заплати
обезщетение за неимуществени вреди.
От представените от ищеца писмени документи – покана за доброволно
изпълнение, изпълнителен лист и платежно нареждане, се установява, че на
31.08.2022 г. ЗК „Лев Инс“ АД е заплатило на обезщетените лица присъдените
обезщетения съгласно решението на ОС - Шумен, заедно със съответните
лихви за забава и разноски по образуваните изпълнителни дела.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
По иска по чл. 499, ал. 4 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличие на
следните факти: предявена извънсъдебна претенция пред ищеца в качеството
му на застрахователен на виновния водач или пред ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение от М.Н.М. за претърпени неимуществени вреди,
настъпили вследствие на смъртта на Т.П., причинена при ПТП, настъпило на
26.11.2016г., на път VTR 1182 /гр.Лясковец – гр. Долна Оряховица/ на км.
3+770, в хода на уреждане на което да е възникнал спор между Гаранционен
фонд и ищеца относно това кой трябва да обезщети увреденото лице;
заплатено от ищеца на пострадалото лице застрахователно обезщетение, след
заплащането на което да е установено, че отговорността е на ответника.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото не се доказаха в
съвкупност предпоставките за възникване регресното вземане на
застрахователя – ищец спрямо ответника Гаранционен фонд.
По делото се установи, че ищецът – застраховател е извършил плащане в
полза на правоимащите лица по чл. 432, ал. 1 КЗ вр чл. 45, ал. 1 ЗЗД въз основа
на влязло в сила съдебно решение, а не в рамките на процедурата по чл. 499,
ал. 4, изр. първо КЗ, която цели правоимащите увредени лица да получат
бързо обезщетение. С оглед правилото на чл. 298 ГПК, субективните предели
на съдебното решение обхващат страните по решение № 2041/06.08.2019 г. по
в. гр. д. № 5773/2018 г. по описа на САС – лицата, в полза на които е
присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
смъртта на Т.Н.П. и ищцовото дружество – ЗК „Лев Инс“ АД. Съдът, съгласно
чл. 297 ГПК следва да зачете, че тези страни са обвързани от постановеното
съдебно решение.
Следователно, за съда е категорично установено, че именно
застрахователят по застраховка Гражданска отговорност дължи обезщетение
4
на правоимащото лице за претърпените неимуществени вреди в резултат на
противоправното поведение на делинквента – Б. А. А., довело до настъпване
на процесното ПТП на 26.11.2016 г. и смъртта на наследодателя Т.Н.П.,
доколкото застрахователят покрива гражданската отговорност на делинквента
по силата на договор за застраховка гражданска отговорност по полица №
BG/22/11602600835 между „Мартин-Йоанна“ ЕООД и ЗК „Лев Инс“ АД,
считано от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 година относно лек автомобил Форд
Мондео, временен рег. номер **********.
Недопустимо е в последващ процес да се установява отговорността за
изплащане на обезщетение на Гаранционния фонд, доколкото това ще
означава „освобождаване“ на застрахователя от последиците на СПН на вече
постановеното съдебно решение. Още повече, доколкото Гаранционния фонд
е страна по гр. д. № 116/2022 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и гр. д. №
1716/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен (евентуален ответник) и се
ползва от обвързващата сила на мотивите.
Предвид всичко изложено, при вече постановеното осъдително съдебно
решение срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, със СПН се установява, че
именно застрахователят е отговорен за заплащане на обезщетение по
отношение на увредените лица, поради което не е и налице спор относно това
кой дължи изплащане на обезщетението
Разпоредбата на чл. 499, ал. 4 КЗ влиза в действие в пълнота в
хипотезата, когато е налице доброволно (т. е не въз основа на влязло в сила
осъдително решение срещу застрахователя) плащане от застрахователя на
дължимо обезщетение на увредените лица. По посочената разпоредба, е
допустимо, така както и при хипотезата на чл. 499, ал. 5 КЗ, едва след
плащането застрахователят да узнае обстоятелства, които ангажират
отговорността на Гаранционния фонд, поради което и не е необходимо и да се
е развило някакво особено предварително спорно производство, като условие
за възникване на регресното право на застрахователя.
Представеното от ищеца Решение № 50013/24.03.2023 г. по т.дело №
855/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I TO не разколебава изводите на съда. Макар
решението да касае вредите, претърпени в резултат на същото ПТП,
производството се развива между различни страни и е с предмет е различно
обезщетение.
По тези съображения, предявения иск по чл. 499, ал. 4 КЗ е
неоснователен. Спорът, че именно застрахователят отговаря за заплащане на
застрахователното обезщетение е решен с влязло в сила съдебно решение,
поради което и за застрахователя не е възникнало регресно право срещу
Гаранционния фонд.
Поради неоснователност на главната искова претенция, неоснователна
се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за забава
по чл. 86 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
деловодни разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
5
определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователна компания Лев Инс”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А срещу Гаранционен фонд, ЕИК ********* гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 искове с правно основание чл. 499, ал.
4 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5000,00 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
правоприемниците на починалата М.Н.М. във връзка със застрахователно
събитие – смъртта на нейния внук Т.Н.П. в резултат на ПТП от 26.11.2016 г.,
причинено от Б. А. А. при управление на лек автомобил „Форд Мондео“ с
временен регистрационен № ********** в нарушение на Закона за движение
по пътищата, както и сумата в размер на 674,73 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.08.2022 г. до 26.10.2023 г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА предявените от Застрахователна компания Лев Инс” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, ЕИК
********* гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 100,00 лева – разноски по делото в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника Гаранционен фонд - Б. А. А., ЕГН ********** адрес: с.
Върбица, обл. Велико Търново, ул. „Пролет“ № 57
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6