№ 2942
гр. Варна, 24.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Т. Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Т. Кръстев Въззивно гражданско дело №
20253100501217 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане“ АД срещу Решение № 1236/09.04.2025 г., постановено по гр. д. №
9483/2024 г. на ВРС, с което ответникът, настоящ въззивник, е осъден да заплати на ищцата,
настояща въззиваема, П. И. С. сумата от 20 лв., частичен иск от общо 1890,82 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил
„Шкода Фабия“, с рег. № *******, причинени в резултат на реализирано ПТП на 15.05.2024
г. в гр. В., кв. „А.“, ул. „К. и М.“, по вина на водача на товарен автомобил „Рено Мастър“, с
рег. № ********, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответното дружество по полица с № **/**/************, със срок на действие на полицата
05.07.2023 г. – 04.07.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба –
29.07.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В жалбата е формулирано искане за отмяна на атакуваното решение като неправилно,
а в евентуалност – за отмяна и определяне на застрахователно обезщетение съобразно
действителната стойност на понесените имуществени вреди и отчитане на съответния
процент съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице. На първо място се
изразява несъгласие с извода на ВРС за липса на съпричиняване, доколкото въззивникът
счита, че той е базиран на заключението по допуснатата САТЕ, която оспорва с подробни
доводи, свързани с механизма на ПТП. Твърди още, че неправилно първоинстанционният
съд е изчислил общия размер на разходите за ремонт на увредените части и детайли на
ищцовото МПС, кредитирайки първия вариант заключението по СТЕ, доколкото не е
съобразено обстоятелството, че увреденият автомобил е произведен през 2003 г., което
обуславя липсата на необходимост същият да бъде възстановен в сервиз, притежаващ
европейски сертификат за качество при значително по-високи цени за труд както и с
оригинални резервни части. Сочи и че са нарушени нормите на чл. 386, ал. 2 КЗ и чл. 400,
ал. 2 КЗ, както и че съдът не е анализирал събрания по делото доказателствен материал в
съвкупност и поотделно. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна П. С. е постъпил отговор, с който
се изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Въззиваемата
поддържа, че са налице всички елементи, пораждащи деликтната отговорност на ответника,
както и че деянието на водача на тежкотоварния автомобил, застрахован при него, е
противоправно, като противоречащо на чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 94,
1
ал. 3 от ЗДвП. Възразява срещу твърдението на жалбоподателя, че тя е допринесла за
вредоносния резултат, несъобразявайки поведението си с нормата на чл. 40 ЗДвП, като
подчертава, че единствената причина за ПТП е това на водача на застрахования автомобил.
Поддържа, че причинените имуществени вреди следва да бъдат определени от съда на база
тяхната действителна стойност към момента на застрахователното събитие – по пазарни
цени към датата на ПТП. Противно на становището на въззивника, твърди, че изключването
на цените, предлагани от сертифицирани сервизи за отремонтиране на повредите, би довело
до необективно определяне на размера на средните пазарни цени.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства и не се налага
служебно събиране на такива.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 41904/12.05.2025 г. на
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.
5, срещу Решение № 1236/09.04.2025 г. по гр. д. № 9483/2024 г. на ВРС, 8-ми състав, с което
ответникът е осъден да заплати на ищцата П. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т.“
№ * сумата от 20 лв., частичен иск от общо 1890,82 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди на собствения на ищцата лек автомобил „Шкода Фабия“, с
рег. № *******, причинени в резултат на реализирано ПТП на 15.05.2024 г. в гр. В., кв. „А.“,
ул. „К. и М.“, по вина на водача на товарен автомобил „Рено Мастър“, с рег. № ********,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество
по полица с № **/**/************, със срок на действие на полицата 05.07.2023 г. –
04.07.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 29.07.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2025 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивната страна – „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“
АД се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищцовата страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2