Р Е Ш Е Н И Е
№ 141 25.10.2018
година
гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Бургаски окръжен съд наказателна колегия
На десети август две
хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Петя Ефтимова
Прокурор: Манол Манолов
като разгледа докладваното от съдията Георгиева ВНОХ
дело № 502 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава
двадесет и първа от НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимия С.М.А.,
ЕГН **********, чрез неговия защитник- адв. Радостин Пенев от
БАК, срещу присъда № 70 от 20.04.2018г. по НОХД № 4370/17г. по описа на БРС. С
атакуваната присъда БРС е признал същия за виновен в извършване на престъпление
по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б."а" и "б", вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода
03.10.2015г. до 01.11.2015г. в гр. Бургас, при условията на продължавано
престъпление и в условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо
средство- ключ, отнел чужди движими вещи на обща стойност 265.00- газов котлон
на стойност 25.00 лева от владението на Б. Ю. Б., а от владението на П.И.П.-
движими вещи и парична сума общо на стойност 240 лева. Наложил му наказание
лишаване от свобода за срок от 3 години, което да изтърпи при първоначален
строг режим. Осъдил същия, на основание чл. 45 от ЗЗД, да заплати на П.И.П.
сумата от 240 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди от непозволеното увреждане в резултат на извършеното престъпление. Възложил
му направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда,
подсъдимият А. я обжалва пред въззивната инстанция, като моли за изменение на
същата, в частта относно размера на наложеното наказание, което счита за
несправедливо завишено, с оглед наличните по делото многобройни смекчаващи
отговорността му обстоятелства- признава вината си, съжалява за стореното,
трудово ангажиран към датата на инкриминираното деяние и правната му култура е изключително ниска . Също така счита, че е
налице и едно изключително по своята същност смекчаващо вината обстоятелство,
което самостоятелно налага приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно
продължителният период от време, през който се е водило наказателното
производство. С оглед гореизложеното, моли, наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от три години да бъде намалено на лишаване от свобода за срок
от една година, като му бъде определен първоначален „общ режим“ за изтърпяване
на наказанието.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
подсъдимия и неговия защитник, на наведените със същата основания. Нови
доказателства не се сочат. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване
на наказанието.
Прокурорът намира, че не са налице
основания за намаляване на наказанието и предлага жалбата като неоснователна да
бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда потвърдена. Счита, че не е
изтекъл продължителен период от време, което да обоснове приложението на чл. 55
от НК, а напротив, производството е започнато и разгледано в разумен срок.
След като се запозна с въззивната жалба,
изслуша доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, срещу подлежащ на проверка акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана
по същество се явява неоснователна.
Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е
анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и
по правото.
От поотделната и съвкупна оценка на приложените по
делото доказателства, въззивният съд изцяло възприема установената от БРС
фактическа обстановка:
Подсъдимият С.М.А. е роден на ***г*** , *** гражданин,
***, ***, *** .
На 03.10.2015г. подсъдимият С.А. се уговорил със
свидетеля Р.Н.С. да отидат в двора на къщата на пострадалия Б.Ю.Б., находяща се
в гр. Б., ул. „В. П.“ № **. На същия ден двамата отишли на посочения адрес,
подсъдимия А. отключил входната врата към двора с ключ, който бил поставен на
една от гредите, за които била захваната вратата, след което влезли в двора на
къщата. От намиращата се в двора маса, свидетелят С. взел аудиоуредба марка
„Сони“, а подсъдимият А.- газов котлон. В този момент пострадалият Б., който
бил вътре в къщата, чул шум, идващ от двора, поради което излязъл навън и видял
двете лица, които държали собствените му вещи. Разпознал, че един от тях бил
подсъдимият А.. Веднага след като последният и свидетелят С. видели пострадалия
Б., двамата избягали от двора, като взели със себе си горепосочените вещи.
Пострадалият П.И.П. работел като таксиметров шофьор в
гр. Б., и управлявал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ***.
На 01.11.2015г., докато бил на работа, в таксито се качил подсъдимият А. и
поискал да бъде откаран до ул. „М.“, кв. П., град Б.. След като стигнали до
адрес „М. № **, пострадалият П. паркирал лекия автомобил, а в този момент
подсъдимият А. извадил ключовете на возилото, закачени на стартера и поискал от
пострадалия П. сумата от 30 лева, за да му ги върне. Последният му дал сумата
от 10 лева, а подсъдимият А. я взел и заедно с ключовете излязъл от превозното
средство. Пострадалият П. също излязъл от автомобила и подгонил подсъдимия, но
последният отишъл до шофьорската врата, отворил я и взел намиращата се на
шофьорската седалка чанта, собственост на пострадалия П., в която се съдържала
сума в размер на 150 лева. Тъй като
последният не успял да задържи подсъдимия, поискал помощ от полицейски
служители. Те успели да намерят ключовете на пострадалия, изхвърлени от
подсъдимият А. в близост до мястото, на което бил паркиран лекият автомобил, но
ключът за последния липсвал.
Според назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство оценителна експертиза, към момента на извършване на
деянията стойността на отнетия газов котлон е 25 лева, а на отнетия ключ за лек
автомобил - 80 лева.
Описаните обстоятелства съдът извел от
показанията на пострадалите Б. и П., както и от показанията на свидетеля С., от
протокола за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица и предмети,
ведно с фотоалбум към него, заключението по оценителната експертиза, справки от
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, справка за съдимост на подсъдимия А.
и останалите писмени доказателства, приложени по делото.
Тази фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Първоинстанционният съд правилно и абсолютно
изчерпателно е обосновал извода си по отношение на фактите по делото. При
спазване на процесуалните правила, същият е посочил на основата на кои
доказателства и доказателствени средства е формирал вътрешното си убеждение,
което е довело до единствения и безспорен извод, че автор на инкриминираното
деяние е именно подсъдимият С.А..
Показанията на пострадалите Б. и П. са
правдоподобни, последователни и логични. Показанията на първия, разглеждани
съвкупно с показанията на свидетеля С. разкриват в цялост механизма на
извършване на първото деяние на подсъдимия.
Вярно е, че пострадалият П. е единственият
очевидец на престъпната деятелност на подсъдимия А., извършена на 01.11.2015г.,
но както беше посочено по-горе, съдът намира изложените от него обстоятелства
за правдоподобни, логични и очертаващи последователно всички действия, които
подсъдимият е осъществил. Посредством тези показания, анализирани съвкупно с
извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване на лица и предмети,
настоящият състав счита, че приетата фактическа обстановка е установена по
несъмнен и категоричен начин. Правилно първоинстанционният съд е приел за
оборена тезата на подсъдимия А. за изключването му като възможен автор на
инкриминираното деяние, поради пребиваването му по същото време в
Затвора-Бургас , съпоставяйки я освен с гласните доказателства по делото, но и
с данните в приложената справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
от която се установява по категоричен начин , че на посочената дата подсъдимият
не се е намирал в местата за лишаване от
свобода.
Въз основа на установените факти съдът е
достигнал до правилен правен извод, че с поведението си подсъдимият е
осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на кражба,
извършена при условията на опасен рецидив, представляваща продължавано
престъпление, осъществена чрез използването на техническо средство.
С действията си по отделните деяния-
взимайки и отнасяйки със себе си газовият котлон от масата в двора на къщата на
пострадалия Б., както и ключа и чантата, съдържаща сумата от 150 лева, от лекия
автомобил, владян от пострадалия П., подсъдимият е прекратил фактическата власт
на собствениците на чуждите вещи и е наложил своя върху тях, съзнавайки липсата
на съгласие у владелците за това, като е лишил последните от възможността им
свободно да се разпореждат с вещите, съобразно преценката си.
Същевременно, подсъдимия А. е предвиждал общественоопасните
последици, както и че същите ще настъпят в резултат на действията му. Обоснован
е следователно и извода относно формата на вина проявена от подсъдимия, като
субективно отношение към извършеното, а именно с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В подкрепа на този извод се явява и
изложеното от свидетеля С. в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, а
именно, че подсъдимият А. му е предложил да отидат до дома на пострадалия Б.,
за да извършат кражбата. Прекият умисъл се извежда също и от самия механизъм на
извършване на първото деяние- подсъдимият е взел ключ, който е бил поставен от
вътрешната страна на колоната, към която е била закачена входната врата, т.е.
същият е формирал представа не само относно това какво предстои да извърши, но
и начина за реализиране на предварително намисленото. Така изложеното се отнася
и до второто деяние. Подсъдимият А. е съзнавал, че нито ключа за лекия
автомобил, нито намиращата се в него чанта му принадлежат, а са собственост на
пострадалия П.. Въпреки това е искал да установи своя фактическа власт върху
тях по неправомерен начин, което намерение е и
реализирал.
Налице са и признаците на продължаваното
престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, предвид краткия интервал от време в
който са извършени, еднородността на двете деяния, решенията за всяко от които
е взето непосредствено преди осъществяването им, но всички подчинени на една
обща цел и линия на поведение, избрана предварително, а именно набавяне на
средства, чрез отнемане на движимо имущество, принадлежащо на други лица, без
тяхно съгласие. Използваното техническо средство при деянието извършено на 03.10.2015г. и начина
на проникване през заключената входна врата, не променят идентичността на
обстановката при която са извършени двете деяние, поради което правилно
районният съд е приел, че второто деяние от 01.11.2015г. се явява продължение
на предходното.
Първоинстанционният съд подробно е
анализирал съдебното минало на подсъдимия и в съответствие със закона е
квалифицирал извършеното от подсъдимия А. по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Пунктуално е посочил
кои осъждания обуславят извода за наличие на опасен рецидив по отношение на
подсъдимия, поради което не се налага преповтарянето им в настоящото решение.
Да се маркира само е достатъчно, че настоящите деяния подсъдимият А. е
осъществил преди изтичането на пет години от влизане в сила на две отделни осъждания.
Първото е наложено на подсъдимия с определение в законна сила от 03.02.11г. по
ЧНД№4663/10г. на БРС за налагане на общо наказание в размер на най-тежкото
между наложените му по НОХД№1317/10; НОХД№ 1252/10; НОХД№3175/10; НОХД№
3109/10;НОХД№ 4481/01; НОХД№4455/10; НОХД№3598/10 –всички на БРС и НОХД№1531/10
на СлРС, а именно това по НОХД№ 1252/10 на БРС лишаване от свобода за срок от 2
години, следователно по-дълъг от 1 година/. Второто му осъждане е с определение
от 15.10.10г. за одобряване на споразумение за решаване на делото по
НОХД№4023/10г. на БРС, с което му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от
свобода. Изпълнението на никое от двете не е било отложено с изпитателен срок и
деянията по всяко от тях е извършено от подсъдимия като пълнолетен.
Доводите на защитата, изложени във
въззивната жалба, обосноваващи според нея приложението на чл. 55 от НК,
настоящият състав намира за несъстоятелни. Както правилно е заключил
първостепенният съд, по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни
по своето естество, смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. С
изключение на признанието на вината и ниската стойност на инкриминираните вещи,
не са налице обстоятелства , които биха могли да се ценят като такива
обуславящи намаляване размера на наказанието/което по вид не подлежи на замяна,
предвид наличието на долна граница на предвидено от законодателя наказание лишаване
от свобода/. Ниската правна култура на едно лице, липсата на образование както
и средата, в която е живяло, било тя и характеризирана с висока степен на
материална и духовна нищета, обясняват в голяма степен слабите волеви задръжки
на личността на подсъдимия, но не могат да се оценят като смекчаващи обстоятелства
. Ако се приеме обратното, това би означавало определена категория лица извършители
на престъпления, за които всичко гореизброено се отнася, да бъдат поставени в
по-благоприятно положение от останалите , което е в противоречие с общия
принцип за еднакво приложение на закона.
Признаването на вината от подсъдимия и
изразяването на съжаление за извършеното, в случая също не могат да повлияят
върху преценката относно наказанието , но по причина, че не са налице. Изявленията
на подсъдимия по време на съдебното производство е противоречиво. Едновременно
с признаването на вината си, той отрича да е извършил деянията. Тези
противоречия не могат да бъдат приети като категорично признание за осъществено
престъпление, което да обуславя и налагането на по-леко наказание, предвид искрено
проявено разкаяние и съжаление от дееца. Признанието следва да бъде отчетено от
решаващия съд единствено, ако съставлява елемент на цялостно и обективно
проявено процесуално поведение, което без съмнение е спомогнало в значителна
степен за своевременното разкриване на престъплението и извършителите му. Това
подсъдимият А. не е направил нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на
процеса. Съдът е обърнал внимание и на
обстоятелството, че са налице данни за оказано влияние върху свидетеля С.,
насочени към мотивирането му да даде пред съда оневиняващи подсъдимия
показания, посредством „поемане на вината“ от цитирания свидетел. Този факт сам
по себе си е показателен най-малкото за недобри характеристични данни по
подсъдимия. Нещо повече, резултата към който са били насочени усилията е
постигнат. Свидетелят е заявил веднъж пред първата инстанция неверните сведения
, от които впоследствие се е отрекъл,
като поведението си е надлежно обяснил с действията на подсъдимия , в посочения
смисъл.
Искането на защитата, за намаляване на
наложеното на подсъдимия А. наказание, се основава също така и на твърдението,
че е изтекъл продължителен период от време, в рамките на който се е водило
наказателното производство, поради което това обстоятелство, съобразно
практиката на Европейския съд за правата на човека, следва да се третира като
изключително, по смисъла на чл. 55 от НК, и наказанието за същия да бъде
определено под предвидения в закона минимум. Тези възражения са били направени
и пред първата инстанция, която правилно и абсолютно изчерпателно е обосновала неоснователността на
доводите на защитата. Въззивният състав се солидаризира напълно с мотивите на първоинстанционния
съд. Правилно същият е посочил, че наказателното производство в настоящия
случай , не може да бъде определено като
неоснователно дълго продължило. Разследващите органи са извършвали всички
необходими действия по разследването, без периоди на бездействие. Правилно е
отчетен и фактът, че наказателното преследване е водено за реализирани от дееца
две деяние, извършени са множество действия по разследването, наложени единствено
от нормативно скрепеното задължение на разследващите органи да разкрият
обективната истина по делото, за което подсъдимият А. по никакъв начин не е оказал
съдействие.
Събраните по делото доказателства са в обем,
оправдаващ изтеклото време. Разглеждайки както съдебното, така и досъдебното
производство и съобразявайки критериите за преценка на разумния срок за
наказателното разследване - поведението на извършителя и разследващите органи,
ведно със сложността на делото, настоящият състав не констатира периоди на
безпричинно бездействие.
С оглед на всичко гореизложено настоящият
състав счита, че правилно районният съд, при
индивидуализацията на наказанието, е приел, че на подсъдимия А. следва да се
определи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК и е отмерил такова -
„лишаване от свобода“ за срок от три години. Първостепенният съд е съобразил
всички обстоятелства, имащи значение за определянето на вида и размера на
наказанието. Налице е изложение на съображенията на съда и е посочено кои
обстоятелства същият е приел за смекчаващи и кои за отегчаващи отговорността на
подсъдимия. Правилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетена
ниската стойност на отнетите вещи, а като отегчаващо- обремененото му съдебно
минало, извън осъжданията, обуславящи квалификацията на извършеното при условията на опасен рецидив, както и
високата степен на обществена опасност на самите деяния.
Личността на подсъдимия също е с висока
степен на обществена опасност, тъй като у него са формирани трайни престъпни
навици и нагласи, съдейки по неколкократно търпените наказания лишаване от
свобода, които не са изиграли своята поправителна и превъзпитателна роля. В
тази насока само за пълнота, настоящият съдебен състав счита за нужно да
отбележи следното:
Преди довършване на инкриминираните
деяния, подсъдимият неколкократно е търпял наказания лишаване от свобода, като криминалния му дебют е с престъпление
против личността по чл.116 от НК, умишлено причинявайки смърт на живо лице през
1991г., за което е осъден на 8 години лишаване от свобода. Последвала е
поредица от престъпления против собствеността-общо 26 на брой, а последното е
такова против правосъдието.
Изтърпяно е отделно общо наказание от 1
година и 6 месеца лишаване от свобода, общо определено между наложените му по
НОХД№1421/08г.; НОХД№2525/08г. и НОХД№2166/09г.
Следващото му лишаване от свобода е за
срок от 2 години, като общо наказание за най-дългия срок между тези по
НОХД№1317/10; НОХД№1252/10; НОХД№3175/10; НОХД№3109/10; НОХД№1531/10; НОХД№4481/10;
НОХД№4455/10 и НОХД№3598/10г. –изтърпяно в периода 09.04.10-25.06.12г.
След по-малко от 3 години от изтърпяване
на това наказание , подсъдимият е извършил настоящите две деяния, квалифицирани
като едно общо продължавано престъпление.
Четвъртото изтърпяно от подсъдимия
наказание лишаване от свобода е в размер
на 4 месеца , наложено му по НОХД№3457/15/ за деяние извършено на 06.04.13г./ .
С определение на БРС е извършено групиране
на наказанията по НОХД№3457/15/ и НОХД№2761/16/
за деяние извършено на 12.05.15г./ и е наложено общо наказание лишаване от
свобода в размер на най-тежкото –за срок от 1 година , което е изтърпяно в
периодите 02.11.15-02.03.16г. и 08.08.16-14.03.17г.
Накрая, за деяние по чл.296, ал.1 от НК , съставляващо
неизпълнение на заповед за незабавна защита от домашно насилие , изразяващо се
в нанасяне на побой над своята майка , с присъда в законна сила от 22.02.18г. по
НОХД№4050/17г. на БРС , подсъдимият е осъден на 1 година лишаване от свобода.
Настоящият
състав споделя напълно изложеното от първоинстанционният съд , в частта за
определяне на наказанието, като намира, че за постигане в максимална степен на
целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на дееца, се налага
ефективно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на
три години. Проявяването на по-голяма снизходителност би било в противоречие с принципа
за съразмерност на наказанието с извършеното. Правилно е определен и
първоначалният режим за изтърпяването му като "строг", на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Не са налице основанията на ал.3 от
същия законов текст, даващ възможност на съда , в случаите на невисока лична
обществена опасност на дееца, да определи режимът на изтърпяване като „общ“,
предвид конкретните по делото данни за подсъдимия .
Първоинстанционният съд е проявил
прецизност и по отношение на предявения и приет за разглеждане в съдебно
производство граждански иск. Безспорно са доказани виновно нанесените от
подсъдимия А. на пострадалия П. имуществени вреди и следва да бъде обезщетен за тях, поради което
и правилно е уважил тази претенция на гражданския ищец.
При извършената проверка, въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да водят до изменение на атакуваната присъда или нейното
отменяване. Поради това, същата, като правилна, законосъобразна и обоснована,
следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото, в тежест на
жалбоподателя-подсъдим следва да се възложат направените от гражданския ищец и
частен обвинител П.П. разноски за повереник пред въззивната инстанция, в размер
на 300лв., надлежно отразени в договора за правна защита и съдействие.
С оглед наличието на ново наложено
на подсъдимия наказание, съдът следва да се произнесе допълнително по въпроса
за възможността за ново негово групиране, предпоставки за каквото , по мнение
на настоящия състав са налице .
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл.
334, т. 6 от НПК, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
№ 70/20.04.2018г., постановена по НОХД № 4370/2017 г. по описа на Районен съд -
Бургас.
ОСЪЖДА С.М.А. да заплати на П.И.П. ЕГН **********
сумата в размер на 300/триста / лева за разноски по делото пред въззивната
инстанция .
Решението е окончателно.
На
основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за
изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................
ЧЛЕНОВЕ:
1...............................
2................................