№ 3680
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20221100101823 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от М. Й. Л. срещу
ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД за заплащане на сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на неговата леля Р.Н.С., настъпила при пътнотранспортно
произшествие от 27.06.2020 г., в гр. София, кв. „Толева махала“, бул. „Европа“, на
спирка „МГТ - Толева махала“, по вина на водача на автобус „Мерцедес“, модел „К.-Г“
с ДК№ *******, управляван от С.Д.С., чиято гражданска отговорност като
автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва от 05.01.2021 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 692,60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за
погребение.
В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило
изцяло по вина на водача на автобус „Мерцедес“, модел „К.-Г“ с ДК№ *******
управляван от С.Д.С.. Сочи се, че при слизане от последното стъпало на автобуса на
пътника Р.Н.С., която в този момент държала в лявата си ръка червена дамска чанта и
патерица, вратите на автобуса се затварят и едновременно с това той потегля. В
резултат ръката на Р.С. остава на вратата притисната в лакътя, при което я повлича и
тялото й пада, а автобусът я прегазва и тя е починала на мястото на ПТП. Вината на
водача на автобуса за причинената смърт е установена с влязла в сила присъда от
27.01.2022 г., по НОХД № 4000/2021 по описа на Софийски градски съд. Ищецът
твърди, че починалата е негова леля и са били в изключително близки отношения,
1
характеризиращи се като такива между майка и син, полагал е грижи за нея. Ежедневно
я е навестявал преди или след работа в нейния дом, за да й осигури необходимото за
ежедневните й нужди. Всяка събота и неделя ищецът я е взимал при него, за да
прекарват времето заедно и тя да не се чувства сама, като починалата е разчитала
единствено на него, тъй като е нямала живи деца. Настъпилата смърт е довела до силни
емоционални болки, които щели да го съпътстват през целия му живот. Освен парично
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва от
05.01.2021 г., се претендира и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
сторени разходи за погребение в размер, равняващи се на сумата от 692,60 лева. Сочи,
че за процесното МПС към датата на ПТП е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, като по предявена до
застрахователя извънсъдебна претенция последният в законоустановения тримесечен
срок не е отправил предложение за изплащане на застрахователно обезщетение, поради
което е налице правен интерес от предявяването на настоящата искова претенция.
Ответникът „З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния автобус,
както и вината на водача за настъпване на процесното МПС, за която е налице влязла в
сила присъда на наказателния съд. Оспорва обаче основателността на иска, тъй като
ищецът не се явява активно материалноправно легитимирано лице, имащо право да
получи застрахователно обезщетение от смъртта на своята леля. Възразява срещу
твърденията в исковата молба за изградени между ищеца и починалата близки
отношения, че е полагал грижи за нея и търпи неимуществени вреди от смъртта й.
Сочи, че Р.Н.С. е имала дъщеря, която е починала в същата година, а М. Й. Л. е имал
родители, като неговата майка е починала през 2019 г. и самият той е живял на
различен адрес от този на починалата. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалата, която необосновано се е забавила при
слизане от автобуса.
Оспорва иска по отношение на неговия размер, тъй като бил силно завишен.
Евентуално, ако съдът приемел за доказан по основание иска за неимуществени вреди,
то сумата от 5000 лева би била адекватен измерител за обезщетение, който е установен
със законова норма. По отношение иска за присъждане на лихва за забава, твърди, че
допълнително изисканите доказателства не са били представени, което пряко е
преградило възможността на ответника да установи основателността на заявената
претенция и да определи обезщетение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 432 от КЗ дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди
2
направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска
отговорност”.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най - близките му, чийто
кръг е посочен в раздел ІІІ, т. 2 от ППВС №4 от 25.05.1961 г. - низходящите,
възходящите и съпругът имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от прекия причинител, както и лицата, посочени в ТР №1 от 21.06.2018 г.
по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
С доклада по делото са били отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата: 1) че гражданската отговорност на посочения от ищеца
делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по
застрахователна полица № BG/03/120000814584 с валидност от 20.03.2019 г до
19.03.2021 г.; 2) на основание чл. 300 ГПК, че с горепосочената присъда е установена
вината на водача на процесния автобус за причиняване на ПТП, от което е починала
Р.Н.С.; 3) че последната е леля на ищеца;
По така предявения иск ищецът следва да докаже особено близка връзка по
смисъла на Тълкувателно решение №6/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, между него и
загиналата му леля и действително претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. В негова
тежест е да установи, че е сторил разходи за погребението на своята леля в
претендирания размер.
Според удостоверения с изх. №22/ГРС-6636 от 14.10.2022 г., издадени от
община Перник, регистрираните от 17.10.1997 г. постоянен и настоящ адреси на М. Й.
Л. са в гр. Перник.
Съгласно удостоверение за родствени връзки изх. №22/ГРС-6636 от 14.10.2022
г., издадено от община Перник, ищецът е женен, с едно дете, родено през 1994 г., а
негови родители са Й.Л.И., починал на 20.06.2010 г. и Б.Н.И., починала на 02.01.2019 г.
Съгласно удостоверения изх. №152/10.10.2022 г. и изх. №212/10.10.2022 г.,
издадени от Столична община, р-н „Връбница“, последно вписаните постоянен и
настоящ адреси на Р.Н.С. са в гр. София.
Според удостоверение за родствени връзки изх. №227/10.10.2022 г., издадено от
Столична община, р-н „Връбница“, Р.Н.С. е имала дъщеря, родена 1955 г. и починала
на 29.01.2020 г., и сестра Б.Н.И., починала на 02.01.2019 г.
От удостоверение за наследници изх. №849/06.07.2020 г., издадено от СО, р-н
„Връбница“, се установява, че Р.Н.С. е починала на 27.06.2020 г. и е оставила за свой
единствен законен наследник М. Й. Л., който се явява син на сестрата на починалата.
Свидетелят И.В. Л.а, съпруга на ищеца, описва отношенията между М. Л. и
починалата му леля като изключително близки, по скоро такива като на майка и син,
отколкото типичните между леля и племенник. Починалата била част от тяхното
семейство, като свидетелят и ищеца се грижели за нея, събирали се заедно на всички
3
празници и почивните дни, помагали й финансово. Тези отношения се засили особено
след смъртта на съпруга на Р.С., когато М. Л. бил до нея и всеки ден, преди или след
работа е минавал да я види, тъй като работил в гр. София, а живеел в гр. Перник. През
зимата проверявал дали печката е запалена и дали има дърва, носил й храна. Описва
случаи, при които лелята се обаждала през нощта, за да сподели, че не се чувства
добре. Заявява, че след запознаването на свидетеля с ищеца, когато интимните
отношенията между тях станали сериозни, свидетелката била представена първо на
лелята и чак след месец била представена на майката на ищеца. Когато ищецът бил
войник в гр. София, лелята го посещавала всяка седмица, носила му храна. Сочи, че
съпругът й е приел много тежко настъпилата смърт, тъй като починалата е била
вторият най-близък човек след майка му. Твърди, че от около десет години съпругът на
лелята бил починал и оттогава полагали интензивни грижи за нея. Лелята е имала
дъщеря, която била със здравословни проблеми и е починала през м. януари 2020
година.
Свидетелят Р. И. Л.а – И., първа братовчедка на ищеца, също описва
отношенията с Р.С. като изключително близки, а настъпилата смърт била много тежко
приета от М. Л.. Като единствен мъж в семейството, след като лелята е останала
вдовица, той е полагал огромни грижи, както за нея, така и за родната си майка.
Купувал дърва, носил храна, пазарувал. Много често вечер се прибирал късно, тъй като
навестявал след работа леля си.
Относно активната материалноправна легитимация на ищеца е необходимо да
бъде съобразено, че с приемането на Тълкувателно решение №6/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС е признато право на обезщетение и на всяко друго лице, извън тези, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени
вреди. Дадени са разяснения, че особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг
и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства, поради
които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците
е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
4
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления №4/1961 г. и №5/1969 г. на Пленума на ВС, предвиждащи право на
обезщетение само за най-близките на починалия.
В практиката на ВКС по приложението на дадените с тълкувателното решение
задължителни постановки, обективирана в решение №92/17.11.2020 г. по дело
№1275/2019 г., II ТО, и решение №60143/01.12.2021 г. по дело №1796/2020 г., I ТО, е
прието, че право да получат обезщетение, извън кръга на лицата, очертан в двете
горепосочените постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение -
когато е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и действително са претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Първата
предпоставка - особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, е налице, когато
се установят конкретни житейски факти и обстоятелства, довели до особено силна
привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, каквато се
предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС
№4 от 25.V.1961 г. и ППВС №5 от 24.ХІ.1969 г. Втората предпоставка е наличието на
действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка,
трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е
станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства не
водят до извод за наличието на обстоятелства, обусловили възникване на по-трайна и с
по-висок интензитет от обичайната близост, присъща на отношенията между леля и
племенник.
Необходимо е да се отчете при преценката за наличие на силна емоционална
връзка обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между
роднини като леля и племенник се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Това е особено важимо в случаите, при които някое от
лицата поради определени житейски обстоятелства или здравословни фактори изпитва
необходимост от помощ и изпадне в затруднения или невъзможност да се грижи за
себе си. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено близка
връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него
5
близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална
и обичайна за съответната родствена връзка.
Свидетелските показания не съдържат данни ищецът и починалата да са в били
толкова близки отношения, каквито се характеризират тези между майка и син, тъй
като и двамата са живеели в различни градове, ищецът е бил отгледан от своите
родители, а починалата до около година преди смъртта си също е имала своя дъщеря.
Както самата свидетелката И. Л.а сочи, лелята е била вторият най-близък роднина на
ищеца, което е обяснимо с полаганите от нея грижи по отглеждането на М. Л., докато е
бил малък, но съобразявайки, че няма данни тези грижи да са се изрязвали в постоянни
и изцяло заместващи тези, полагани от майката на ищеца, и то за продължителен
период. Обичайно е сестрата на майката да полага грижи и да оказва помощ в
отглеждането на своя племенник, а в конкретиката на настоящото дело се установява,
че Р.С. е била учителка и е имала подход във възпитанието на деца, което напълно
обяснява изложените от свидетелката Р. Л.а твърдения, че лелята е полагали
интензивни грижи в отглеждането на ищеца.
Последният действително е оказвал сериозна помощ на леля си, но няма данни
това да датира от значителен период преди смъртта на дъщерята на Р.С..
Свидетелските показания сочат, че преди този момент М. Л., в период от около 10
години, е оказвал помощ от момента, в който съпругът на Р.С. е бил починал, но тя е
била епизодична и се е свеждала до осигуряването на дърва за огрев, която физическа
дейност е нещо очаквано от единствения мъж във фамилията. Предхождащата смърт
на майката на ищеца около година и половина действително може да се приеме като
увеличаваща емоционалната близост между племенника и лелята, но тя отново е
напълно присъща на съществуващата роднинска връзка между лица, които са загубили
своята майка, респективно своята сестра, и при отчитане, че ищецът изначално е
изградил свой личен живот извън пределите гр. София. Преклонната възраст, на която
е била лелята (87 г.) при настъпване на ПТП и в годините преди това, е житейски
логично да изискват допълнителна помощ и внимание, каквато поначало е възприето в
българското общество да си оказват толкова близки роднини и то при положение, че
дъщерята на Р.С. е била във влошено здравословно състояние и е починала около
четири месеца преди нея. В този смисъл ежедневните посещения на ищеца, при
липсата на друг жив роднина на лелята, носенето на храна и осигуряването на
отопление, включително и предоставянето на финансова помощ (недоказана в
конкретен обем) на един възрастен роднина и топлите чувства, които ищецът е
изпитвал към нея не могат да бъдат аргумент за съществуваща „особена“ по смисъла
на тълкувателното решение близка привързаност.
Не се установява и втората кумулативно изискуема предпоставка за пораждане
правото на обезщетение - понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи
6
болките и страданията, които би изпитал всеки един племенник при оказвана до
смъртта на лелята грижа и морална подкрепа – силна и непреодолима скръб от загубата
на толкова близък роднина. Ето защо и предявеният иск за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди съдът намира за недоказан по основание, поради
което подлежи изцяло на отхвърляне.
При безспорно установеното с влязлата в сила осъдителна присъда на
наказателния съд виновно и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника лек автомобил, в причинна връзка с което е настъпила смъртта на Р.С.,
претендираните от ищеца, който се явява и неин единствен законен наследник, разходи
за погребението на леля му, представляват имуществена вреда, която подлежи на
обезщетяване от делинквента, респективно от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД като негов
застраховател. От приложените към исковата молба и неоспорени от ответника
фактура и два касови бона се установява, че сторените разходи за погребение са в общ
размер на 692,60 лв., поради което този иск следва да бъде изцяло уважен.
Върху горепосочената сума не следва да се присъжда лихва, тъй като такава,
видно от обстоятелствената част на исковата молба и петитума, не е заявена.
По отношение на разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр чл. 2, ал. 5, вр чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ (в
редакцията, приложима към датата на приключване на съдебното дирене и преди
актуализирането размера на възнагражденията по НМРАВ от 04.11.2022 г.) ответникът
следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Т. П. сумата от 300 лв.
за изцяло уважения иск за имуществени вреди.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС за уважения иск за имуществени вреди държавна такса в размер на
50 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, пл. „*******, да заплати на М. Й. Л. с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, ул. *******, чрез адв. Т. П., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 692,60 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за погребение на неговата
леля Р.Н.С. с ЕГН **********, чиято смърт е настъпила при пътнотранспортно
произшествие от 27.06.2020 г., в гр. София, кв. „Толева махала“, бул. „Европа“, на
7
спирка „МГТ - Толева махала“, по вина на водача на автобус „Мерцедес“, модел „К.-Г“
с ДК№ *******, управляван от С.Д.С., чиято гражданска отговорност като
автомобилист е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. Л. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ул. *******, чрез адв. Т. П., срещу „З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „*******, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
за заплащането на сумата от 100 000 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
смъртта на неговата леля Р.Н.С. с ЕГН **********, настъпила в резултат от
горепосоченото пътнотранспортно произшествие от 27.06.2020 г., ведно със законната
лихва от 05.01.2021 г. до окончателното плащане,
ОСЪЖДА З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „*******, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на процесуалния
представител на ищеца - адв. Т. П.а с адрес на кантората гр. София, ул. *******,
сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА М. Й. Л. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
*******, чрез адв. Т. И. П. с ЕГН **********, да заплати на „З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „*******, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
ОСЪЖДА „З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8