Решение по дело №101/2020 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 24.07.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

   ЧЛЕНОВЕ:       1. ИВАЙЛО Г.

                               2. ВАНЯ И.

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 101/2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С решение № 220 от 23.12.2019 год. по гр. дело № 994/2018 год. С.кият районен съд е признал за установено на  основание чл. 422 от ГПК вземането на „Ю.Б.” АД срещу Д.Е.Ч. по заповед № 582 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.07.2018 год.  по ч.гр.д. № 754/2018 год. по описа на РС-С. за сумите: 5455,86 лв. – главница, 906,71 лв. възнаградителна лихва от 11.09.2004 год. до 07.06.2018 год., 107,97 лв. – мораторна лихва от 11.09.2004 год. до 24.07.2018 год., 139,86 лв. – такси за периода 11.09.2004 год. – 24.07.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2018 год. до изплащане на вземането. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство, както следва: 132,21 лв. – заплатена държавна такса и сумата 553,64 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, както и разноските в исковото производство, както следва: 184,04 лв. – държавна такса, 562,51 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и 200 лв. – разноски за вещо лице.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, който го обжалва изцяло с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на договор за издаване на кредитна карта от 11.09.2004 год. картовото предприятие „Б.Р.С.” АД, гр. София е предоставило на ответника банков кредит с оскъпяване под формата на кредитен лимит в размер на 5 595,72 лева, който е следвало да се усвои съгласно чл. 4-6 от Общите условия на дружеството за издаване и използване на кредитни карти, приети от ответника без възражения. Твърди, че към датата на прекратяване на договора задължението на кредитополучателя към дружеството възлиза на 5455,86 лв. – просрочена и изискуема главница. На 24.03.2005 год. между дружеството и ищеца бил сключен договор за продажба на предприятие, по силата на който правата и задълженията по всички договори с картодържатели „Евролайн”, сключени от „Б.Р.С.” АД, гр. София са прехвърлени на „Ю.Е.Д.Б.” АД, като банката се конституира като страна по всички договори за издаване и използване на кредитни карти, по които страна е било картовото предприятие. Ищецът твърди, че е уведомил картодържателя за извършеното прехвърляне с месечно извлечение № 3422908 от 12.02.2017 год. и като правоприемник на кредитора на основание чл. 15.1, т. „а” от Общите условия за издаване и използване на кредитна карта „Евролайн” е упражнил правото си да развали договора с писмо изх. № 6497 от 05.06.2018 год. поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения и съгласно чл. 15.2 е обявил цялото задължение на длъжника-картодържател за незабавно изискуемо и дължимо. Моли съда да признае за установено, че ответницата има задължение към ищеца в размер на 5455,86 лева – главница, произтичащо от договора за издаване на кредитна карта, ведно със законната лихва, считано от датата  на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и задължение за заплащане на сумата 906,71 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 11.09.2004 год. до 07.06.2018 год., 107,97 лв. – мораторна лихва от 11.09.2004 год. до 24.07.2018 год., 139,86 лв. – такси за периода 11.09.2004 год. – 24.07.2018 год., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2018 год. до изплащане на вземането.

Ответникът оспорва предявения иск с твърдението, че по делото не е представен писмен договор за издаване на кредитна карта; не е ползвал суми от предоставения кредитен лимит и не е била уведомен за твърдяното прехвърляне на вземането в полза на ищеца.

С исковата молба е представено заявление за издаване на кредитна карта, подадено на 11.09.2004 год. от Д.Е.Ч. до „Б.Р.С.” АД, като в същото е декларирал, че е запознат с общите условия на договора. В заявлението моли да бъде обработена като първа транзакция заверяването на сметката на фирма „Х.-Т.” ЕООД за сумата 425 лева на 12 месечни вноски. Приложени са и Общите условия на картовото предприятие, според които предоставената на клиента карта може да бъде използвана за заплащане на стойността на сделки в търговски обекти, технически оборудвани да приемат плащания посредством картите „Евролайн”, като дружеството кредитира картодържателя чрез извършването на плащания за негова сметка на продавачите в търговските обекти в рамките на определените в общите условия лимити. Посочено е, че картодържателят може да извършва тегления в брой в рамките на кредитния си лимит. При надвишаване на лимита от страна на клиента дружеството има право да прекрати отношенията с картодържателя и да иска заплащането на всички неиздължени суми, като обяви същите за незабавно дължими и изискуеми. Дружеството има право да прекрати договора в случай, че картодържателят не е изплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения. Посочено е, че дружеството може да прехвърли договора с картодържателя на дъщерно дружество, за което картодържателят ще бъде надлежно уведомен.

С договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 год. „Б.Р.С.” АД е прехвърлило на „П.Б.” АД /понастоящем „Ю.Б.” АД/ картовото предприятие, включващо цялата дейност на продавача, вкл. всички договори с картодържатели, в т.ч. всички вземания и плащания по тях.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза от 22.01.2019 год. на в.л. Цветанка Николова размерът на първоначално усвоената сума от кредитополучателя Д.Ч. по договора за издаване на кредитна карта „Евролайн” от 11.09.2004 год. е 425 лв., която разсрочено да бъде изплатена на 12 месечни вноски по 35,42 лв. на „Х.“ ООД, бул. „И.“ 125, гр. С.. Освен тази сума през времетраенето на договора от получаването на кредитната карта ответникът е усвоил допълнително суми в размер общо на 18531,55 лв. Кредитният лимит  първоначално е бил 200 лв., като същият е променян многократно на база генерираните обороти на клиента, който не е направил възражение. Последното увеличение на кредитния лимит е на 26.02.2015 год., когато същият е увеличен от 4800 лв. на 5520 лв. Направените от кредитополучателя вноски към „Б.Р.С.” АД и „Ю.Б.“ АД по кредитната карта за целия период са 167 бр. плащания, които възлизат на 23293,43 лв. Размерът на неизплатеното задължение възлиза на 5 455,86 лв. – главница, 906,71 лв. възнаградителна лихва от 11.09.2004 год. до 07.06.2018 год., 107,97 лв. – мораторна лихва от 11.09.2004 год. до 24.07.2018 год., 139,86 лв. – такси за периода 11.09.2004 год. – 24.07.2018 год. В открито съдебно заседание на 07.02.2019 год. вещото  лице е уточнило устно, че заключението е изготвено на база представените по делото месечни извлечения за дължимите от ответника сума, които съответстват на счетоводните данни, извлечени от компютърната система на банката. Възнаградителната годишна лихва  при покупки е в размер на 16,45%, а при теглене в брой – 16,85%, като на тази база в месечните извлечения е определена и дължимата от ответника лихва, т.е. банката е приложила по-нисък лихвен процент в сравнение с този, посочен в общите условия /18,5%/.    

Според чл. 16 от Общите условия, ако в 60-дневен срок от издаването на месечното извлечение картодържателят не уведоми писмено картоиздателя, че не е получил извлечението, същото се счита получено, като ако в срок от 30 дни от получаването картодържателят не оспори писмено  съдържанието на месечното извлечение се счита, че същият е съгласен с размера на дължимите суми и отразените транзакции по картата. Картодържателят се е съгласил също така, че месечните извлечения, както и извлеченията от търговските книги на дружеството, които се съхраняват в автоматизираната система представляват валидно доказателство за задълженията му, породени от използването на картата, освен ако не бъде доказано друго.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното :

            Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1, чл. 86 и чл. 82 ЗЗД по силата на препращащата норма на чл. 288 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление, респ. паричният заем, е от категорията на така наречените реални договори и договорът се смята сключен от момента на предаване на заемната сума. Законът не предвижда определена форма за сключването на договора. По делото се доказа, че праводателят на ищеца „Б.Р.С.” АД и ответника Д.Ч. са сключили валиден договор за потребителски кредит, като в изпълнение на картовото предприятие е превело първоначално сума в размер на 425 лева, а впоследствие от разрешения кредитен лимит ответникът – картодържател е усвоил допълнително сумата 18 531,55 лева. В договорните отношения страните са били обвързани от приложените към исковата молба Общи условия на картовото предприятие. Съгласно чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, за да са приложими в отношенията между страните общите условия, другата страна – нетърговец трябва писмено да заяви, че ги приема. Това волеизявление задължително трябва да бъде в писмена форма независимо дали самият търговски договор, който се сключва, е формален или не. В подаденото заявление за издаване на кредитна карта от 11.09.2004 год. ответникът изрично е декларирал, че е запознат с общите условия на договора с „Б.Р.С.” АД и ги приема, следователно тези условия се включват в съдържанието на сключения договор, от който произтича твърдяното вземане на ищеца. Установи се също така, че усвоените от ответника суми по кредита възлизат общо на 19 305,55 лв. Кредитният лимит е увеличаван многократно по взаимно съгласие на страните, изразено чрез конклудентните действия по изпълнение на договора. Ответникът не е възразил срещу увеличения кредитен лимит, напротив - възползвал се е от него, като е усвоявал предоставените му суми в рамките на новоопределения лимит и през голяма част от времетраенето на договора е извършвал периодични плащания на усвоените суми въз основа на този увеличен лимит. С оглед това съдът намира да неоснователно възражението на ответника за липса на съгласие между страните по отношение на съществените елементи на договора. Доказа се от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, че ответникът е направил общо 167 броя вноски за погасяване на кредита на обща стойност 23 293,43 лева. Размерът на неизплатеното задължение възлиза на 5 455,86 лв. – главница, 906,71 лв. възнаградителна лихва от 11.09.2004 год. до 07.06.2018 год., 107,97 лв. – мораторна лихва от 11.09.2004 год. до 24.07.2018 год., 139,86 лв. – такси за периода 11.09.2004 год. – 24.07.2018 год. Съдът кредитира заключението, което  е изготвено на база представените по делото месечни извлечения за дължимите от ответника сума, които съответстват на счетоводните данни в компютърната система на банката. Картодържателят не е оспорил писмено  съдържанието на месечните извлечения, съгласно чл. 16.1 от Общите условия, поради което тези извлечения, както и извлеченията от търговските книги на дружеството, които се съхраняват в автоматизираната система, представляват валидно доказателство за задълженията му, породени от използването на картата.

Доказа се също така, че банката е упражнила правото си да развали договора за издаване и използване на кредитна карта с писмо № 6497/05.06.2018 год., получено лично от ответника на 07.06.2018 год., поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения /от м. август 2017 год. и м. септември 2017 год./. Това прави цялото задължение на длъжника-картодържател незабавно изискуемо, съгласно чл. 15.2 от Общите условия. Съдът намира за неоснователен довода на ответника в писмения отговор на исковата молба, че не дължи сумата поради несъобщаване прехвърлянето на търговското предприятие. Съгласно чл. 15 от ТЗ отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне. Несъобщаването на длъжника относно прехвърлянето на търговското предприятие от страна на картовото предприятие-кредитор в полза на „П.Б.” АД, понастоящем „Ю.Б.” АД, не е факт, който погасява облигационното задължение на ответника. Тази последица би настъпила, ако ответникът беше заплатил добросъвестно задължението си на първоначалния кредитор, незнаейки за прехвърлянето на вземането като част от търговското предприятие. Такова плащане обаче в случая не е налице. Поради това съдът намира, че ответникът дължи на ищеца посочените в заключението на вещото лице суми, включващи главница – заети парични суми по договора за потребителски кредит, мораторна и възнаградителна лихва и такси по кредита, като същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочените суми. Ответникът дължи  и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.07.2018 год. до окончателното изплащане, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК. 

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора Д. *** следва да бъде осъден да заплати „Ю.Б.” АД, *** и сумата 562,51 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК

 Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 220 от 23.12.2019 год. по гр.д. № 994/2018 год. по описа на С.кия районен съд.

ОСЪЖДА Д. *** да заплати „Ю.Б.” АД, *** сумата 562,51 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.