№ 488
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20225001000196 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10/ 06.01.2022 г. по т. д. № 533/2020 г. на ОС- П. ЗД
„Б.И.“ АД е осъден да заплати на Х. К. Р. и Р. К. Р. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта
на К. С. Р., починал на 12.12.2016 г. в резултат на ПТП, осъществило се на
09.12.2016 г. в гр. Л., причинено от Д.М.М. при управление на л.а. „Ф.Г.“ с
рег. № ********, в размер на 250 000 лв. на всеки един от тях, ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С решението ЗД „Б.И.“ АД осъден да заплати на Т. А. П. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на К. С. Р. в размер на 200 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като искът за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв. е
отхвърлен.
С решението е отхвърлен предявеният от Л. С. С. против ЗД „Б.И.“ АД
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
1
нейния брат К. С. Р. в размер на 100 000 лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала Л. С. С., като
оспорва извода на съда за липса на особено близка връзка между нея и
починалият й брат. Счита, че съдът не е съобразил всички доказателства по
делото, вследствие на което е достигнал до погрешни фактически
констатации. Иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се
постанови ново, с което да се уважи в пълен размер предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице –
помагач „П.“ ЕООД, с който оспорва въззивната жалба.
Недоволен от постановеното решение е останал и ответникът „Б.И.“
АД, който го обжалва в частта, в която предявените искове на всеки един от
ищците е уважен над сумата от 100 000 лв. Прави оплакване за неправилно
приложение на чл. 52 ЗЗД относно определените на ищците обезщетения,
като счита същите за завишени, като наред с това оспорва извода на съда за
липса на съпричиняване от страна на починалия. Иска да се отмени
обжалваното решение в частта, в която предявените искове са уважени над
100 000 лв., вместо което се постанови ново, с което да се отхвърлят над този
размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищците Х. К. Р., Р.
К. Р. и Т. А. П., с който оспорват въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от третото лице –
помагач „П.“ ЕООД, с който признава въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
По въззивната жалба на Л. С. С.:
Въззивната жалби е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
Л. С. С. е предявила против ЗД „Б.И.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния брат К. С. Р., починал на
12.12.2016 г. в резултат на ПТП, осъществило се на 09.12.2016 г.
2
Отговорността на застрахователя произтича от сключения между него и
прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска
отговорност", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на
моторното превозно средство, поради което неговата отговорност е
обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на
застрахования.
Относно механизма на настъпване на процесното ПТП по делото се
установи, че Д.М.М. е управлявал л. а. „Ф.Г.“ с рег. № ******** по платното
за движение на ул. „В.“ в гр. Л. в посока от север на юг, като през това време
товарен автомобил „М.“ е бил паркиран в дясната част на платното за
движение. Водачът на лекия автомобил е предприел М.евра по заобикаляне на
паркирания товарен автомобил, но поради движението с несъобразена
скорост е настъпил удар в предната дясна част на л.а. „Ф.Г.“ и в задната лява
част на т.а. „М.“. Вследствие на сблъсъка е починал пътуващият на седалката
до водача К. Р., който е получил тежка черепно- мозъчна травма с притискане
на жизнено важни центрове в мозъка – дихателен и сърдечно съдов. Според
приетата по делото комплексна съдебноавтотехническа и медицинска
експертиза черепно – мозъчната травма е получена от проникването в салона
на лекия автомобил в областта на главата на задната лява част на коша на
товарния автомобил.
Страните не оспорват механизма на настъпване на произшествието,
както и че вина за него има водачът на лекия автомобил Д.М.М., чиято
гражданска отговорност е застрахована със застрахователна полица №
BG/02/************ на „Б.И.“ АД със срок на действие 23.02.2016 г. –
22.02.2017 г.
Ищцата Л. С. С. е сестра на починалия К. С. Р..
Съгласно чл. 493а, ал. 3 КЗ материално легитимирани да търсят
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт са съпруга или лице,
с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете,
включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително
осиновител или отглеждащ. С нормата на ал. 4 е разширен кръгът на
правоимащите лица, като е предвидено, че извън лицата по ал. 3 по
изключение право на обезщетение има и всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
3
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Кодексът за застраховането не дава неограничена възможност за присъждане
на обезщетения за неимуществени вреди винаги на всички близки на
починалия, които страдат от смъртта. Правото на обезщетение на лицата по
чл. 493а, ал. 4 КЗ възниква по изключение – при наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка. Видно от мотивите на ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-
близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). В мотивите на решението е посочено, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Въпреки това право
на обезщетение следва да им се признае само когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, дълбока и
трайна, отличаваща се от обичайните и нормални отношения между близки,
която силна връзка е обусловила морални болки и страдания с по - голям
интензитет и продължителност от обичайните такива. Т. е. дори ищецът да не
е сред най - тесния родствен кръг, той ще има право на обезщетение само ако
за разлика от обичайните житейски ситуации е бил сред най-близките хора на
починалия - например ако починалият е нямал друго семейство освен ищеца
заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, основание на
взаимопомощ, доверие и обич.
С оглед събраните по делото доказателства настоящата инстанция
намира извода на окръжния съд за неоснователност на предявения иск за
правилен. От показанията на свидетелите С.С. и Д.К. се установи, че ищцата
и починалият й брат са израснали заедно в гр. Л., отгледани от техните
родители. Създали собствени семейства. Първи напуснал бащината къща
починалият К. Р. през 2000 г., когато създал семейство с Т. П., с която живеел
на семейни начала, а през 2003 г. Л. С. и св. С. заедно отишли да живеят в гр.
П.. Въпреки че заживели в различни населени места, продължили да
поддържат близки и топли отношения, да празнуват заедно семейните
4
празници. Сочат, че жалбоподателката изключително тежко преживяла
смъртта на брат си, изпаднала в шок, загубила апетит, вечер се събуждала, в
продължение на година ходела на терапия при психолог. Въззивната
инстанция споделя приетото от първоинстанционния съд, че посоченото
отразява характерните за българските семейни традиции отношения между
братя и сестри, основани на обич, разбирателство и взаимна подкрепа, но не
разкриват конкретни факти от техния живот, които да обуславят наличието на
изключително силна и трайна емоционална и духовна връзка, оправдаваща
получаването на обезщетение за неимуществени вреди. Тъгата, скръбта,
душевните страдания са нормална реакция от смъртта на брат или сестра, но
за възникване на право на обезщетение е необходимо в живота им да са
настъпили факти или житейски ситуации (например изключително близки
отношенията между близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри,
които нямат отделни семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или
сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране, такива
грижи не могат да бъдат предоставени от родители, съпруг или деца и други),
които да са обусловили възникването на отношения на привързаност,
доверие, взаимопомощ, надхвърлящи по интензитет обичайните за тази
родствена връзка. Такива факти в случая не са налице, поради което, като е
приел, че не е налице изключението по чл. 493а, ал. 4 КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди в тази
част.
По жалбата на „Б.И.“ АД:
Оплакванията в жалбата са в две насоки: относно правилното
приложение на чл. 52 ЗЗД и наличието на съпричиняване от починалия
поради неизползване на обезопасителен колан.
С оглед задължителните постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и
доразвити с трайната практика на ВКС, справедливостта като критерий за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт не
е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. При определяне справедлив размер
на обезщетението за претърпени болки и страдания при причиняване на
смърт, следва да се съобразят редица критерии като възрастта на увредения,
5
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, причинените на последния
морални страдания, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането,
както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие
на самото общество, при отчитане на икономическите условия в страната, а
като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към
момента на увреждането. Фактор с определящо значение за интензитета и
продължителността на претърпените вреди вследствие на смърт е степента на
близост, привързаност и обич между увредения и починалия.
В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства от разпита на
св. Р.К. и Е. П., от които се установи, че от 2000 г. починалият К. Р. и ищцата
Т. П. заживели на семейни начала, били задружно и сплотено семейство,
двамата отглеждали двете си деца – Х., роден през 2001 г., и Р., родена през
2010 г., отношенията в семейството били изградени на основата на доверие,
разбирателство и обич. Всички много тежко приели неочакваната загуба на
техния съпруг и баща, от който още не могли да се отърсят. Майката Т. П.
изпаднала в депресия, не можела да спи вечер, взимала хапчета за
успокоение, отказвала да излиза с приятели. По – голямото дете - Х. дълго
време не можел да преодолее загубата на баща си, ходел на гроба му и плачел,
а сестричката му Р. вечер чакала да види звездичката на баща си на небето.
При определяне обезщетението за неимуществени вреди на двете деца
следва да се съобрази, че поради своята възраст към момента на смъртта –
съответно на 15 и 6 години, те са с неукрепнала психика и без необходимия
психически капацитет да приемат и преодолеят трагично и внезапно
прекъснатата връзка с баща им, следва да се отчете емоционалният шок от
неочакваната му смърт, загубата на материална и морална опора, каквато е
бил за тях, чувството на болка, несигурност, уязвимост и самота, които ще
оставят трайни отражения в психическото и емоционално им състояние. В
тази връзка следва да се отбележи, че невръстните и непълнолетни деца са по
– уязвими в психологически план в сравнение с пълнолетните от смъртта на
техен родител. В етапа на своето психологическо развитие те губят близък
човек, който е отговорен за тяхното отглеждане и възпитание, пример за
подражание, финансова и морална опора, който им осигурява стабилност,
сигурност, увереност и спокойствие, незаменими фактори за тяхното
психоемоционално развитие и израстването им като зрели личности.
6
Последствията от смъртта на родител оказват трайно въздействие върху
психиката на децата и техния живот, поради което обезщетенията за
неимуществени вреди са в по – голям размер в сравнение с обезщетенията на
навършилите пълнолетие. Наред с това при определяне на обезщетението
следва да се съобрази и конкретната икономическа конюнктура и най - вече
натрупаната от датата на смъртта до настоящия момент инфлация, която
според данните на Националния статистически институт за периода м. януари
2017 г. – м. октомври 2022 г. е 34. 2%.
Ориентировъчен критерий за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са присъжданите от съдилищата обезщетения при
смърт на родител, настъпила около 2016 г., при аналогична възраст на децата.
С Решение № 60129/ 28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1992/2020 г., I т. о. за
смърт, настъпила през месец ноември 2016 г., на непълнолетно дете е
присъдено обезщетение в размер на 140 000 лв., с Решение № 60091/
03.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 1466/2020 г., I т. о. за настъпила през
декември 2016 г. смърт на родител на 19 - годишния син е присъдено
обезщетение в размер на 120 000 лв., а с Решение № 60163/ 31.03.2022 г. на
ВКС по т. д. № 1078/2020 г., II т. о. за смърт, настъпила през 2018 г., на
непълнолетно дете е присъдено обезщетение от 150 000 лв. Следва да се
отчете и Решение № 60066 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 661/2020 г., I т.
о., с което за смърт, настъпила през юли 2016 г., на 24 – годишен син, е
присъдено обезщетение от 160 000 лв. Цитираната практика сочи, че
обезщетенията на непълнолетни деца за смърт на родител, настъпила около
2016 г., варират от 120 000 лв. до 160 000 лв. С оглед така установената рамка
на присъжданите обезщетения, както и с оглед натрупаната в периода януари
2017 г. – октомври 2022 г. инфлация от 34. 2% обезщетението на децата Х. Р.
и Р. Р. следва да се определи на 180 000 лв.
Що се отнася до ищцата Т. А. П., по делото се установи, че между нея и
починалият К. Р. е била налице трайна и дълбока емоционална връзка,
изпълнена с обич, подкрепа и разбирателство. Създали са хармонично и
щастливо семейство, заедно са отглеждали своите деца. Смъртта на К. Р. я
поставила в трудно житейско положение да живее сама без любимия си
човек, без неговата морална и финансова подкрепа, да осигурява сама
издръжката на семейството, сама да отглежда и възпитава децата да посреща
7
всички житейски трудности. Ищцата изключително тежко понесла смъртта на
своя сподвижник в живота, изпаднала в депресия и дълго време не могла да
се съвземе от неговата загуба. Поради това при определяне на обезщетението
следва да се отчете, от една страна обстоятелството, че починалият е бил в
активна трудоспособна възраст (36 години), силната привързаност и
разбирателство между тях, непрежалимата мъка от неговата загуба, както и
икономическите условия, намерили израз в натрупаната инфлация от 2017 г.,
а, от друга, което не е взето предвид от окръжния съд, че ищцата е на възраст
(37 години), психическата зрялост и житейски опит на която й позволява да
преодолее загубата на нейния партньор, поради което справедливото парично
удовлетвоР.е на претърпените от нея болки и страдания следва да се определи
на 160 000 лв.
По отношение на второто релевирано в жалбата оплакване – за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия поради това, че е
пътувал в лекия автомобил без предпазен колан, настоящата инстанция
намира същото за неоснователно. Съпричинаване е налице, когато със своето
неправомерно поведение пострадалият е създал предпоставки за настъпване
на вредоносния резултат. Съпричиняването е обусловено от две предпоставки
– неправомерно поведение на пострадалия и причинна връзка с вредите. В
случая макар и да се установи, че в нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДП
починалият е пътувал без обезопасителен колан, това нарушение не е в
причинна връзка с настъпилия фатален резултат, тъй като и трите приети по
делото комплексни съдебно – медицински и автотехнически експертизи
(първоначална и повторна пред окръжния съд и тройна пред въззивната
инстанция) са категорчни, че дори и да е бил с поставен колан, предвид
механизма на настъпване на ПТП смъртта на пострадалия е била неизбежна.
Според вещите лица по назначената във въззивната инстанция КСМАЕ
леталните травми на пострадалия се дължат на удар на главата в характерния
детайл на задната част на товарния автомобил, който е проникнал през
предното стъкло в обема на купето. Дори пострадалият да е бил с поставен
предпазен колан проникването на детайла от задната част на корпуса на
товарния автомобил в купето на лекия автомобил би предизвикало
приблизително същите наранявания както по вид, така и по величина. Удар в
такова препятствие е непредотвратим от предпазния колан или въздушната
възглавница, така и от комплексното действие на двете предпазни средства.
8
По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени
в частта, която предявените от Х. К. Р. и Р. К. Р. искове са уважени над
сумата от 180 000 лв., както и в частта, в която предявеният от Т. А. П. е
уважен над сумата от 160 000 лв., вместо което се постанови ново, с което
същите се отхвърлят над посочените суми.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се отмени и
в частта на дължимите от „Б.И.“ АД разноски за ДТ. На основание чл. 78, ал.
6 ГПК следва да заплати по сметка на ОС – П. ДТ в размер на 20 800 лв.
съобразно размера на присъденото обезщетение, както и изплатените от
бюджетните средства на съда разноски за вещи лица в размер на 250 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците Т. А. П., Х. К. Р. и Р. К. Р. следва
да заплатят на „Б.И.“ АД разноски съобразно отхвърлената част на
предявените от тях искове: Т. А. П. – 4982. 40 лв.; Х. К. Р. – 4 435. 20 лв. и Р.
К. Р. – 4 211. 20 лв. Поради неоснователност на подадената въззивна жалба Л.
С. С. следва да заплати на „Б.И.“ АД разноски за адвокат за въззивната
инстанция в размер на 4320 лв.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото – лице помагач „П.“ ЕООД
не се дължат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10/ 06.01.2022 г. по т. д. № 533/2020 г. на ОС- П.
в частта, в която предявените от Х. К. Р. и Р. К. Р. против „Б.И.“ АД искове по
432, ал. 1 КЗ са уважени над сумата от 180 000 лв. за всеки един от тях, в
частта, в която предявеният от Т. А. П. против „Б.И.“ АД иск по чл. 432, ал. 1
КЗ е уважен над сумата от 160 000 лв., както в частта на разноските по
отношение на „Б.И.“ АД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. К. Р. против „Б.И.“ АД иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ над сумата от 180 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания вследствие смъртта на К. С. Р., починал на 12.12.2016 г. в
9
резултат на ПТП, осъществило се на 09.12.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Р. против „Б.И.“ АД иск по чл. 432, ал.
1 КЗ над сумата от 180 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания вследствие смъртта на К. С. Р., починал на 12.12.2016 г. в
резултат на ПТП, осъществило се на 09.12.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. А. П. против „Б.И.“ АД иск по чл. 432,
ал. 1 КЗ над сумата от 160 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания вследствие смъртта на К. С. Р., починал на 12.12.2016 г. в
резултат на ПТП, осъществило се на 09.12.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД да заплати по сметка на ОС- П. ДТ в размер на 20
800 лв. и разноски за вещи лица в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА Л. С. С. да заплати на „Б.И.“ АД разноски за въззивната
инстанция в размер на 4320 лв.
ОСЪЖДА Т. А. П. да заплати на „Б.И.“ АД разноски по делото в размер
на 4 982. 40 лв.
ОСЪЖДА Х. К. Р. да заплати на „Б.И.“ АД разноски по делото в размер
на 4 435. 20 лв.
ОСЪЖДА Р. К. Р. да заплати на „Б.И.“ АД разноски по делото в размер
на 4 211. 20 лв.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач „П.“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10