Р Е Ш Е Н И Е
№........................
гр. София, 26.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и първи
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 5998 по описа за 2016г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.А.Ч. срещу „А.А.“ АД (в ликвидация),
с която при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени: 1) иск
с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на нарушения на
правата на ищеца върху словна марка „АББ-А./ABB-А.“ с рег. №37001, извършени в периода от 11.11.1996г. до 12.07.2016г. чрез
производство, съхранение и пускане на пазара на електротехнически апарати за
високо напрежение, електротехнически машини и оборудване с поставяне на марката
върху изделията и опаковките им, както и чрез използване на марката при
осъществяване на дейността на дружеството в посочения период; 2) иск с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата
600,00 лв. – обезщетение за вредите на ищеца от нарушенията на правата върху словна
марка „АББ-А./ABB-А.“; 3) иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО за изземване на
стоките, предмет на нарушенията на правата на ищеца върху словна марка „АББ-А./ABB-А.“; 4) иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за установяване на
нарушения на правата на ищеца върху словна марка „АББ А./ABB А.“ с рег. №59265, извършени в периода от 11.11.1996г. до 12.07.2016г. чрез
производство, съхранение и пускане на пазара на електротехнически апарати за
високо напрежение, електротехнически машини и оборудване с поставяне на марката
върху изделията и опаковките им, както и чрез използване на марката при
осъществяване на дейността на дружеството в посочения период; 5) иск с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата
400,00 лв. – обезщетение за вредите на ищеца от нарушенията на правата върху
словна марка „АББ А./ABB А.“; 6) иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО за изземване на
стоките, предмет на нарушенията на правата на ищеца върху словна марка „АББ А./ABB А.“.
С исковата молба са заявени и искания за постановяване на последиците
по чл. 76, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗМГО от уважаване на
предявените искове.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че: 1) действия по използване на
марките на ищеца въобще не са извършвани от ответника; 2) действия, които
включват използване на словесно изписване на марките на ищеца, са извършени
ответника в упражняване на правата, но и в изпълнение на задълженията му да се
индивидуализира с фирмата, която е вписана в търговския регистър преди
регистриране на марките на ищеца; 3) ищецът не е използвал процесните марки в
период от повече от пет години след регистрацията им; 4) ищецът не се е
противопоставил в период от повече от пет години на действията на ответника,
които твърди че представляват нарушение на правата му върху процесните марки; 5)
действията на ответника са извършени в упражняване на преотстъпени му от трети
лица права върху марки, които са регистрирани преди марките на ищеца; 6)
правата на ищеца върху словна марка „АББ-А./ABB-А.“ с рег. №37001 са изтекли към датата на подаване на исковата молба; 7)
вземанията на ищеца за обезщетение на вреди от нарушения на правата му върху
процесните марки, извършени преди повече от три, респективно пет години от
датата на подаване на исковата молба, са погасени по давност.
Представените с исковата молба и приети като писмени доказателства по
делото справки относно регистрацията и статута на процесните марки установяват,
че на 09.12.1999г. по заявка от 01.10.1996г. е регистрирана словна марка „АББ-А./ABB-А.“ с рег. №37001 за стоки с класове 7 и 9 по Ницската класификация и с
действие до 01.10.2016г., а на 03.05.2007г. по заявка от 16.06.2005г. е регистрирана
словна марка „АББ А./ABB А.“ за стоки и услуги с класове 7, 9, 35, 39 и 43 по Ницската класификация и
с действие 16.06.2025г., като към 11.07.2016г. (датата на съставяне на
справките) притежател на марките е именно ищецът.
Установява се от представеното с отговора на ответника срещу исковата молба
и прието като писмено доказателство решение №1666 от 11.11.1996г. по д.
№2688/91г. на ГОС, но също и от удостоверението по §4, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (обявено
по партидата на ответното дружеството в търговския регистър като приложение към
заявлението за пререгистрацията на дружеството, чието съдържание съгласно чл.
23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ не се нуждае от доказване в
производството), че ответното дружество е вписано в търговския регистър с
решение от 14.10.1991г. с наименование „А.“ ЕООД и в качеството му на
правоприемник на ДФ „Е.“ – София, на 14.11.1995г. е вписано преобразуване на
дружеството в еднолично акционерно дружество с наименование „А.“ ЕАД, а с
цитираното решение от 11.11.1996г. на регистърния съд е вписана промяна във
фирмата на дружеството от „А.“ ЕАД на „А.А.“ АД (което е и настоящото
наименование на дружеството).
При изложените по-горе факти (които са и безспорни между страните) и при липсата
на ангажирани преки доказателства, но и твърдения по делото, от които да се
установява произвежданите и продавани от ответника стоки в процесния период от
11.11.1996г. до 12.07.2016г. да са означавани чрез словесно описание, идентично
или сходно с процесните словни марки на ищеца (обратно - според представените по
делото доказателства, включително с исковата молба, стоките са означавани чрез
знак „АВВ“), спорът между страните се концентрира върху правото на ответника да
използва при осъществяване на търговската си дейност в посочения период
наименованието „А.А.“ АД, вписано в търговския регистър, което е идентично със словна
марка „АББ А./ABB А.“ с рег. №59265 и сходно със словна марка „АББ-А./ABB-А.“ с рег. №37001, вписани в регистъра на марките в Патентното ведомство.
Решаването на този спор се предпоставя от съдържанието на правата и
задълженията, които произтичат от регистрирането на фирмата на ответника и
регистрирането на марките на ищеца.
Съгласно определението, дадено в чл. 1 от Парижката конвенция за закрила на
индустриалната собственост, както фирменото наименование на търговец, така и
марките, регистрирани за определени класове стоки и услуги, представляват
самостоятелен обект на индустриална собственост.
На равнище национално законодателство основните предели на защитата на
фирменото наименование като обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира
и отличи търговеца от всички останали участници в търговския оборот) включват
правото на търговеца да употребява фирмата, под която е регистриран, правото му
да иска прекратяване на използването й от трети лица, включително правото му да
получи обезщетение за вреди от неправомерното използване на фирмата от трети
лица (чл. 11, ал. 1 и 2 ТЗ).
Основните предели на защитата на правото върху регистрирана марка като
обект на индустриална собственост (предвиден да индивидуализира и отличи
стоките и услугите, означавани с марката, от останалите стоки и услуги,
предлагани в търговския оборот) са идентични – притежателят на марката има
право да я използва за означаване на стоки и услуги, правото да забрани на
трети лица да използват идентичен или сходен на марката знак при осъществяване
на търговската им дейност, както и право да получи обезщетение за вреди от
неправомерното използване на такива знаци от трети лица (чл. 13 и 76а ЗМГО).
Преки правила за регламентиране на конкуренцията между правата върху двата посочени
обекта на индустриална собственост не са изрично предвидени, но могат да бъдат
изведени от разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ТЗ (съгласно, която фирмата на
търговеца
не може да бъде идентична или сходна със защитена марка, освен ако търговецът
има права и върху марката), но най-вече от
разпоредбата на чл. 14, т. 1 ЗМГО (съгласно, която притежателят на правото върху
марка
не може да забрани на трето лице да използва в търговската си
дейност своето име при условие, че
използването не противоречи на добросъвестната търговска практика).
Именно от правилото на чл. 14, т. 1 ЗМГО (чието приложение по отношение на
фирмените наименования на търговците юридически лице е несъмнено – виж решение
№154 от 08.12.2009г. по т.д. №194/2009г. на ВКС, ІІ т.о., но също и решение от
11.09.2007г. по дело С-17/2006г. на СЕО относно тълкуването на чл. 6, пар. 1,
б. „а“ от Директива №89/104/ЕИО, идентичен по съдържание с чл. 14, т. 1 ЗМГО)
следва безусловният извод, че използването на фирменото наименование на
търговец при осъществяване на търговската му дейност, което е идентично или
сходно с регистрирана марка, ще представлява нарушение на правата на
притежателя на марката само в случаите, при които използването противоречи на
добросъвестната търговска практика.
Обективните критерии, въз основа на които може да бъде направен извод, че
използването на фирма с идентично словесно съдържание на регистрирана марка
представлява недобросъвестно използване на фирмата по смисъла на чл. 14, т. 1
ЗМГО, обобщени въз основа на разрешенията в цитираните решения на ВКС и СЕО,
касаят хипотезите, при които фирменото наименование се използва не за
означаване на търговеца, а за означаване на конкретна стока или услуга и то по
начин, който може да обуслови заблуда у потребителя относно произхода на
стоката или услугата.
Тук следва да се отбележи, че според тълкуването на правилото на чл. 6,
пар. 1, б. „а“ от Директива №89/104/ЕИО, дадено с цитираното по-горе решение от
11.09.2007г. по дело С-17/2006г. на СЕО, което следва да бъде съобразено и при
прилагането на чл. 14, т. 1 ЗМГО, нарушение на правата на притежател на марка
поради недобросъвестно използване на идентично фирмено наименование на търговец
може да бъде налице само по отношение на по-ранна марка (тоест само по
отношение на марка, която е регистрирана преди регистрирането на фирмата на
търговеца).
Изричното настояване в диспозитива на цитираното решение на СЕО, че
изследването на въпроса относно добросъвестността на търговеца при използването
на фирменото му наименование касае именно и само хипотезите на нарушения на
по-рано регистрирани марки произтича от обстоятелството, че както се посочи
по-горе фирменото наименование представлява самостоятелен обект на закрила на
индустриална собственост, поради което в хипотезите, при които след
регистриране на фирмата е регистрирана и марка с идентично съдържание от трето
лице, накърнени се явяват именно правата на търговеца с регистрирана фирма, а
не правата на притежателя на марката (в този смисъл виж решение №41 от
27.05.2010г. по т.д. №571/2009г. на ВКС, І т.о., с което е уважен иск с правно
основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО, предявен от търговско дружество за защита
срещу недобросъвестно регистрирана марка, идентична с по-рано вписаната фирма
на дружеството).
Идентични, а не различни на горните изводи, обусловя и съдържанието на чл. 7,
ал. 5 ТЗ (която следва да се отбележи е приета и в провеждане на разрешението,
дадено с решение от 11.09.2007г. по дело С-17/2006г. на СЕО), тъй като с
разпоредбата (приета с §13 ЗИДЗТР, обн. ДВ, бр. 34 от 2011г.) е предвидена
забрана за регистриране на фирми, идентични или сходни именно със защитени
марки, тоест с марки, които са регистрирани преди регистриране на фирмата.
Пряк и основен адресат на цитираната разпоредба е
длъжностното лице по регистрацията, което дължи постановяване на отказ за
вписване в търговския регистър на фирми с идентично или сходно съдържание на
вече регистрирани марки.
Разпоредбата несъмнено регулира и правоотношенията между търговците и
притежателите на защитени марки, като презюмира недобросъвестност на търговеца
при регистрирането на фирма с идентично или сходно съдържание на вече
регистрирана марка, респективно нарушение на правата на притежателя на марката
при използване на фирмата в дейността на търговеца.
Обратно действие на разпоредбата обаче не е предвидено
със ЗИДЗТР, обн. ДВ, бр. 34 от 2011г., напротив – с §16 от цитирания закон е
предвидено, че §13, с който е приета и новата ал. 5 на чл. 7 ТЗ, влиза в сила
три дни след обнародване на закона в Държавен вестник, което обуславя
неизбежния извод, че дори да се приеме, че разпоредбата се прилага по отношение
на висящи към датата на влизането й в сила регистърни производства по вписване
на търговци или по вписване на промени във фирмите на вписани търговци, тя не
произвежда конкретни правни последици по отношение на вписвания на фирми,
извършени преди влизането й в сила, респективно конкретни правни последици по
отношение на правоотношенията, възникнали при и по повод използването на
вписаните фирми.
По изложените съображения и при безспорно установените
факти относно датите на регистрацията на марките на ищеца и на фирмата на
ответника предявените искове за защита на правата на ищеца върху процесните
марки се явяват неоснователни, тъй като фирмата на ответника (която дружеството
съгласно чл. 11, ал. 1 ТЗ има изключително право, а съгласно чл. 13, ал. 1 ТЗ е
и длъжно да използва при осъществяване на търговската си дейност) е вписана в
търговския регистър преди регистрирането на процесните марки на ищеца, което
изначално предпоставя, че правата на ищеца, произтичащи от регистрацията на
марките, не включват право да забрани на ответника да използва регистрираното
си търговско наименование.
Различни изводи не
следват от обстоятелството, че заявлението за регистрацията на една от марките
(а именно словна марка „АББ-А./ABB-А.“ с рег. №37001) е
подадено преди вписването на настоящата фирма на ответника, тъй като
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМГО, на която се позовава ищецът, регламентира
именно и само правоотношенията по използване на марката като знак за отличаване
на стоки и услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО (тоест конкуренцията на права
по регистриране и използване на търговските марки), не и правоотношенията по
вписване на фирмите на търговците в търговския регистър и използването на
фирмите при осъществяване на дейността на търговците (респективно конкуренцията
между правата върху вписана фирма и правата върху регистрирана марка).
Дори да се приеме обаче, че в приложение на чл. 10, ал. 1
ЗМГО марката с рег. №37001 се счита регистрирана преди вписването на настоящата
фирма на ответното дружество, чието словно съдържание е сходно на тази марка,
то по изложените по-горе съображения и в пряко приложение на чл. 14, т. 1 ЗМГО
ищецът ще има право да забрани на ответника използването на вписаната в търговския регистър фирма само при установяване
на факти, който обусловят извод за недобросъвестност на ответника при
действията по използване на фирмата му (използване на фирмата в противоречие с
добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 14 ЗМГО).
Такава недобросъвестност ще е налице в хипотези, при
които се установи, че използването на фирмата е използвано от търговеца не в
упражнение на правата и задълженията му по чл. 11, ал. 1 ТЗ и чл. 13, ал. 1 ТЗ за
индивидуализиране на търговеца пред третите лица при осъществяване на търговската
му дейност, а за пряко означаване на стоки и услуги по начин, който обективно може да
засегне основната функция на марката да
гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите (изрично така решението от 11.09.2007г. по дело
С-17/2006г. на СЕО), тоест да създаде объркване у
потребителя относно действителния произход на стоките/услугите (изрично така решението №154 от 08.12.2009г. по т.д. №194/2009г. на ВКС,
ІІ т.о., но и определение №771 от 19.10.2016г. по т.д. №419/2016г. на ВКС, ІІ
т.о., постановено след приемането на чл. 7, ал. 5 ТЗ).
По настоящото дело не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че ответното дружеството е използвало фирменото си
наименование освен за обозначаване на самото дружество, но и за означаване на
конкретен вид стоки и услуги (както се посочи по-горе доказателствата по делото
установяват означаване на произвежданите от дружеството стоки с марка „АВВ“,
която не може да се приеме за идентична или сходна с марките на ищеца дори без
обсъждане на представените доказателства за регистрирани от трети за процеса
лица и предоставени права на ищеца за използване на марки с посоченото
съдържание).
По-съществено в случая е, че не са ангажирани никакви доказателства и за
произвеждани или предлагани от ищеца или трети лица стоки или услуги с
означаването им с процесните марки на ищеца, които да направят възможен извод,
че с вписването на фирмата на ответника в търговския регистър и използването й от
ответника при осъществяването на търговската му дейност е създадена възможност
за объркване на потребителите и по-конкретно за възможност за формиране на
представа у потребителите, че предлаганите от ответника стоки/услуги всъщност
представляват стоки/услуги с произход притежателя на процесните марки.
По изложените съображения предявените искове се явяват неоснователни и
подлежат на отхвърляне, което предпоставя, че не могат да бъдат уважени и
исканията на ищеца за постановяване на последиците по чл. 76, ал. 2, т. 1,
2 и 3 ЗМГО.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е
да възстанови разноските, които ответникът е направил за адвокатско
възнаграждение за защита срещу предявените искове в доказания по делото размер
от 2 400,00 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.А.Ч.
с ЕГН ********** и адрес *** срещу „А.А.“ АД (в ликвидация) с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1
ЗМГО за установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка „АББ-А./ABB-А.“
с рег. №37001, извършени в периода от 11.11.1996г. до 12.07.2016г. чрез
производство, съхранение и пускане на пазара на електротехнически апарати за
високо напрежение, електротехнически машини и оборудване с поставяне на марката
върху изделията и опаковките им, както и чрез използване на марката при
осъществяване на дейността на дружеството в посочения период, иск с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата
600,00 лв. – обезщетение за вреди на ищеца от нарушения на правата върху словна
марка „АББ-А./ABB-А.“, иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО за
изземване на стоките, предмет на нарушенията на правата на ищеца върху словна
марка „АББ-А./ABB-А.“, иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО за
установяване на нарушения на правата на ищеца върху словна марка „АББ А./ABB А.“
с рег. №59265, извършени в периода от 11.11.1996г. до 12.07.2016г. чрез
производство, съхранение и пускане на пазара на електротехнически апарати за
високо напрежение, електротехнически машини и оборудване с поставяне на марката
върху изделията и опаковките им, както и чрез използване на марката при
осъществяване на дейността на дружеството в посочения период, иск с правно
основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати сумата
400,00 лв. – обезщетение за вреди на ищеца от нарушения на правата върху словна
марка „АББ А./ABB А.“, иск с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 4 ЗМГО за
изземване на стоките, предмет на нарушенията на правата на ищеца върху словна
марка „АББ А./ABB А.“, както и исканията за постановяване на последиците по чл.
76, ал. 2, т. 1, 2 и 3 ЗМГО.
ОСЪЖДА А.А.Ч. с ЕГН **********
и адрес *** да заплати на „А.А.“ АД (в ликвидация) с ЕИК********, със седалище
и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 400,00 лв. –
разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: