РЕШЕНИЕ
№
72
25.02.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в
открито заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова и присъствието на прокурор
Валентина Радева-Ранчева от Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Бодикян и. адм.
дело №852 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Г.С.Г.-К., с ЕГН **********,***, подадена
чрез пълномощник, против Областна дирекция на МВР– Хасково.
Ищцата претендира да бъде осъден
ответника да й заплати сума в общ размер на 500 лева, от които 200 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №1568/2018г.
на Районен съд – Хасково, по което е постановено Решение №57/21.02.2019г., с
което е отменено Наказателно постановление №18-1253-001337/13.11.2018г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, и 300 лева
обезщетение за неимуществени вреди, нанесени в следствие издаденото НП на
наложената ѝ с него глоба в размер на 400 лева. Твърди се, че в резултат
на последната ищцата чувствала безпокойство и страх, била силно притеснена
заради размера на наказанието. Всичко това било съпроводено с изнервящи
вътрешни преживявания, които допълнително усилили стреса и дискомфорта от
неприятната случка. Претендира се и законната лихва върху сумата от 500 лева,
от датата на влизане в сила на решението на съда до окончателното ѝ
изплащане, както и присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът – Областна дирекция на МВР Хасково, в писмен отговор на исковата
молба, представен от пълномощник, счита че исковете са неоснователни и
недоказани. Същите, както и искането за разноски, следвало да бъдат
отхвърлени.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира исковата молба за основателна и доказана. Предлага
да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приложеното АНД №1568/2018г. на Районен съд – Хасково, че с
Наказателно постановление №18-1253-001337/13.11.2018г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, на Г.С.Г.-К. ***, на основание
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ), за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Наказателното постановление е
било оспорено от ищцата пред Районен съд – Хасково, където е било образувано АНД
№1568/2018г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд – Хасково Г.С.Г.-К. е била представлявана от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Е.М.. По делото е
представен Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2019г., от който е
видно, че ищцата е заплатила за адвокатска защита сума в размер на 200 лева за
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в „изготвяне и подписване
на жалби с НП №18-1253-001337/13.11.2018г. на ОДМВР – Хасково и процес.
представителство“. Делото е било разгледано и с Решение №57/21.02.2019г. съдът е отменил Наказателно
постановление №18-1253-001337/13.11.2018г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Хасково.
По делото се събраха
доказателства, чрез гласни доказателствени средства, посредством разпита на
свидетеля Г. Д.Я.. Пред съда последната заяви, че познава много добре ищцата,
били колеги, съседи и приятели. Същата, по нейни данни, работи в „Онкология“ –
Хасково, а ищцата в момента работила в „МБАЛ“ – Хасково, в „Ендокринологично“
отделение. Сочи, че „Галя“ ѝ споделяла за това, че имала неприятности във връзка с издаване на
наказателно постановление, с което била глобявана през 2018г., казала ѝ
че имала такова дело. Посочва, че в деня, в който ищцата пътувала за операцията
на баща си, била спряна и глобена, във връзка със застрахователна компания,
която фалирала. Това допълнително донесло на Г.-К. психически дискомфорт, тъй
като тя не можела да отиде на време, да присъства на операцията, да направи
предварителни разговори с лекарите, които щели да оперират баща ѝ в
Пловдив, на същата дата, на която се случило това.
По делото бяха представени
писмени доказателства, сред които епикриза-етапна, на С..К., лекуван в Клиника по урология
„Каспела“ от 20.08.2018г. до 30.08.2018г., Удостоверение за раждане на Г.С.Г. Серия
***, Справка за нарушител/водач, Наказателно постановление
№18-1253-001337/13.11.2018г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково, АУАН №0374446 от 22.08.2018г., заповед за оправомощаване на
дл. лица от ОДМВР – Хасково да издават наказателни постановления по КЗ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл.
от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според
чл.4 от ЗОДОВ Държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на правото на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по
делото се установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответната страна ОДМВР – Хасково за имуществени вреди, в чиято структура е
сектор „Пътна полиция“, от началника на който е издаден незаконосъобразен акт–
Наказателно постановление №18-1253-01337/13.11.2018г., което е отменено с
Решение №57/21.02.2019г., постановено по АНД №1568/2018г. на Районен съд - Хасково.
Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника ОДМВР - Хасково, който
съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи е пасивно
легитимиран да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни
наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения
е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия.
Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Последната е изпълнителна
дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на
държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания,
свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните
рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите
от която подлежат на обезщетение по реда на чл.2 от ЗОДОВ, именно по
упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна
(административна) функция в рамките на държавната власт. Административният
характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на
действията или бездействията по налагане на административните наказания, при
или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица,
определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни
постановления, действия или бездействия, като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г., ОСГК и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано,
че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди,
претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление
№18-1253-001337/13.11.2018г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково, е процесуално допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №57/21.02.2019г.,
постановено по АНД №1568/2018г. на Районен съд - Хасково, с което е отменено Наказателно
постановление №18-1253-001337/13.11.2018г., издадено от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Хасково, следва да се приеме като безспорно доказателство
за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на
200 лева, съставляващи заплатената от ищцата сума за процесуално
представителство по АНД №1568/2018г. на РС - Хасково по повод Наказателно постановление №18-1253-001337/13.11.2018г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, от представените по делото
писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2018г.,
действително се установява заплащането на тази сума от страна на Г.С.Г.- К. на
адв. Е.М.. По отношение на така заплатената сума следва да се
има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от
незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на
направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2014г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на
което е посочено, че доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в
хода на оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а
предвид ангажираните писмени доказателства – и доказана.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените
от ищцата имуществени вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение,
представляват пряка и непосредствена последица от постановеното
незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016г., ОСС, I и II колегия,
с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е
налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, що се отнася до
нанесени на ищцата имуществени вреди от страна на ответника.
Съдът обаче намира за неоснователна исковата претенция за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева, като резултат от
издаденото против ищцата наказателно постановление. Сочените в исковата молба –
чувство на безпокойство и страх,
притеснение, съпроводени с изнервящи вътрешни преживявания, допълнително
усилващи стреса и дискомфорта, не се доказаха. Показанията на свидетеля Я. са
общи, липсват конкретни впечатления за влошено здравословно състояние и съдът
не ги кредитира като достоверни. Не са ангажирани медицински документи за
проведени прегледи и предписани медикаменти, не са доказа твърдяната промяна в
здравословното състояние на лицето преди и след издаване на наказателното
постановление. Описаният от свидетеля „психически деискомфорт“, поради това, че
ищцата не можела да отиде на време до болницата, да присъства на операцията на
баща си, да направи предварителни разговори с лекарите, които щели да го
оперират, не са достатъчни сами по себе си да обосноват претенцията за
неимуществени вреди. Наред с това не стана ясно, а и не се доказа, как сочената
от свидетеля невъзможност на ищцата за присъствие на операцията на баща ѝ
и невъзможността за провеждането предварителни разговори с лекарите са се
отразили негативно на лицето, претендиращо неимуществени вреди, какви са
неблагоприятните последици от тази невъзможност.
В исковия процес по ЗОДОВ върху
ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно
доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени
средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в
исковата молба обстоятелства и факти. В случая ищцата не се справи с
доказателствената тежест и не доказа по несъмнен и категоричен начин
настъпването на твърдените неимуществени вреди в резултат на отмененото като
незаконосъобразно НП.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че предявеният иск е частично основателен. Установени и доказани са само предпоставките
за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
причинени имуществени вреди. Исковата претенция е основателна и доказана само
по отношение на заплатения адвокатски хонорар по АНД №1568/2018г. на РС –
Хасково в размер на 200 лева, поради което същата да бъде уважена, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за имуществени вреди в
размер на 200 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение,
в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение
Наказателно постановление №18-1253-001337/13.11.2018г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.
Ищцата
е направила искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се отменя
процесното наказателно постановление, до окончателното ѝ изплащане.
Доколкото искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като съдът
намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането за
присъждане на законната лихва върху тази сума, дължима от 19.06.2019г. – датата
на влизане в сила на решението за отмяна на НП, така както същата е поискана.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията за присъждане на сторените
в настоящото производство разноски. Предвид частично уважения иск на ищцата
следва да се присъдят направените разноски по делото, в общ размер на 130 лева,
от които 10 лева – внесена държавна такса и договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер 120 лева (300 x 40%
= 120), определено по реда на чл.10 от ЗОДОВ,
съразмерно с уважената част от исковата молба.
Водим от изложеното и на
основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА иска в частта, с която се претендират имуществени
вреди, настъпили в резултат на издаденото Наказателно постановление
№18-1253-001337/13.11.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Хасково, като
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
- Хасково, с адрес гр.Х., бул.„Б.“ да заплати на Г.С.Г.-К., с ЕГН **********,***,
сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление
№18-1253-001337/13.11.2018г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2019г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част, с която се претендират неимуществени вреди в размер на 300 лева,
настъпили в резултат на издаденото Наказателно постановление
№18-1253-001337/13.11.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Хасково.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Хасково, с адрес гр.Х., бул.„Б.“, да заплати на от Г.С.Г.-К.,
с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 130 (сто и тридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: