Р Е Ш Е Н И Е
№261
гр. Велико Търново,3.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
При секретаря Д.СТ.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Илиан Благоев, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10243/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по
касационна жалба на П.В.З. *** против Решение №24/02.04.2020 г., постановено по
НАХД №16/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов, с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К №2878030, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с
който на касатора за извършено от него административно нарушение на чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2 , т. 3
от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
В жалбата се
прави оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради постановяване му
в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК. Касаторът възразява, че връчването не е извършено по реда на чл.
189, ал. 5от ЗДвП и твърди, че всъщност липсва уведомяване за съставения ЕФ,
което нарушава правото му на защита. Счита, че по този начин е възпретятстван
да упражни правото си на възражение, на заплащане на глобата със
законоустановеното намаление, както и че е лишен от възможността да подаде
декларация за действителния водач на МПС към момента на нарушението. Поддържа,
че заплащането на глобата не представлява съгласие с установеното
дминистративно нарушение и не изключва правото да се обжалва съответният
санкционен акт, още повече че това е сторено с оглед подновяване на СУМПС. По
тези съображения от съда се иска да отмени решението на Районен съд – Свищов и
да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалвания пред
въззивната инстанция ЕФ. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение №24/02.04.2020 г., постановено по НАХД №16/2020 г. по описа на
Районен съд – Свищов, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №2878030,
издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на П.В.З. *** за извършено
административно нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2 , т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.
Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното и
съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка
по делото е правилно изяснена от районния съд. На 11.09.2019 г. в 15:32 часа в
Община Свищов, ПП I-3,
км 25+700, до кръстовище с път III-405,
в посока гр. Плевен, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС
Мерцедес Е220 Д с рег. №*** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-M565, което е одобрен тип, вписано
под №4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
с валидност до 24.2.2020 г. Приложени са протокол за проверка на мобилната
система за видеоконтрол, както и протокол за използване и протокол за монтаж и
настройка. След приспадане на толеранс от 3 км/ч е установена скорост от 86
км/ч и съответно превишение от 26 км/ч. След направена справка за собственост е
намерено, че МПС принадлежи на „Минимет комодитис“ ЕООД, чийто законен
представител е П.В.З.. За констатираното нарушение на З. е съставен ЕФ Серия К
№2878030. Няма данни електронният фиш да е връчен на жалбоподателя съгласно
приложения преглед на фиш и писмо на РУ – Свищов, в което е отразено, че е
направена справка в системата за управление на административнонаказателната
дейност, където също няма дата на връчване. Срещу ЕФ е подадена жалба до Районен съд – Свищов. Поради липсата на
доказателства за връчване на ЕФ, районният съд е приел оспорването за
допустимо.
При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба, респективно за законосъобразност на ЕФ. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Направен е извод, че е доказано извършването на нарушението, включително датата и място, регистрационният номер на автомобила и обтоятелствата, при които е осъществено деянието, включително ограничението на скоростта в процесния участък. Въззивният съд е посочил, че не е имало нито твърдения, нито доказателства, че друго лице е управлявало автомобилът. Прието е, че ЕФ е изготвен в съответствие с одобрения образец и при спазване на правилата за това. Посочено е, че няма пречка за констатиране на нарушението с „мобилна камера“, доколкото ТР №1/26.02.2014 г. по ТД №1/2013 г. по описа на ВАС е загубило приложението си предвид настъпилите след постановяването му законодателни изменения. Изложени са мотиви, че санкционната норма е правлино приложена и размерът на глобата е във фиксирания от закона срок, което изключва преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. С тези мотиви ЕФ е потвърден като законосъобразен.
Постановеното
от Районен съд – Свищов решение е правилно, а така подадената касационна жалба
– неоснователна.
При постановяване
на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН. Въззивният съд
е формирал изводите си след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените с оспорването доводи и възражения, за което
са изложени мотиви. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване
на обективната истина чрез приобщаването на допустими и относими доказателства,
които е обсъдил поотделно и съвкупно. Делото пред въззивната инстанция е
приключено и решението е постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието. Процесуалните права
на жалбоподателя (касатор понастоящем) не са ограничени и последният е реализирал правото
си на защита в пълнота.
Настоящата
инстанция намира, че при постановяване на решението районният съд не е допуснал
нарушение на закона. При адекватно изяснена фактическа обстановка, въззивният
съд е достигнал до правилен правен извод за законосъобразност на електронния
фиш. Отчетено е, че нарушението е правилно квалифицирано, след като е подробно
описано. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма на чл. 21, ал. 2
във вр. с ал. 1 от ЗДвП и санкционната такава по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и
наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер. Касационната
инстанция изцяло споделя аргументите на въззивния съд за законосъобразност на
наказателното постановление, които не налага тяхното преповтаряне предвид чл.
221, ал. 2 от АПК.
Единственото
поддържано с касационната жалба оплакване касае обстоятелството за връчването
на ЕФ. Действително по делото пред районния съд не са събрани доказателства за
връчване, а напротив – във връзка с нарочно разпореждане на съда за представяне
на такива от РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново е изпратено Писмо вх.
№870/06.02.2020 г., че в управлението не е получена разписка или друг документ,
удостоверяващ дата на връчване, а справка в Система за управление на
административнонаказателна дейност също няма отразена дата на връчване. Това
обстоятелство е мотивирало районния съд да приеме жалбата за процесуално
допустима за разглеждане по същество, тъй като не следва да се накърнява
правото на защита на санкционираното лице заради пропуски в дейността по
връчване на административния орган, чиято е доказателствената тежест да
удостовери този факт.
Връчването има
значение за определянето на началния момент, от който започват да текат
предвидените в чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП срокове – за плащане на глобата с
отстъпка; за представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило
нарушението; за представяне на възражение пред директора на съответната
структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. В настоящия случай,
въпреки че няма доказателства за връчване, безспорно касаторът е научил за
издадения срещу него ЕФ, което обстоятелство се потвърждава от самия факт на
неговото обжалване пред съда. Дори да е нарушена процедурата по връчване на фиша,
това не води до съществено процесуално нарушение на процедурата по налагане на
административно наказание и не засяга законосъобразността на ЕФ. Изпращането с
препоръчано писмо с обратна разписка е една от възможностите за връчване,
разписана в приложимата разпоредба на чл. 189, ал. 5, изр. 1 от ЗДвП.
Предвидена е и друга възможна хипотеза на връчване – чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. Както се каза, в случая няма
данни как се е развило производството по връчване, но научавайки на 20.09.2019
г. за издадения срещу него ЕФ, касаторът е имал възможност да упражни всички
способи за защита, които законът, в частност чл.
189, ал. 5 – ал. 9 от ЗДвП, му предоставя. Като правоспособен шофьор З. следва да познава ЗДвП и
това обстоятелство се презумира, поради което не е необходимо последният
изрично да бъде информиран за правата му, а и принципно законът няма такова
изискване, доколкото не вменява задължение на наказващия орган да кани
собственика на автомобила да упражни правата си по чл.
189, ал. 5 и ал.
6 от ЗДвП. Узнавайки за ЕФ (дори и без
доказателства за връчване) за санкционираното
лице са били в сила предвидените от закона срокове за плащане на глобата в
намален размер или представяне на декларация с данни за лицето, което е
извършило нарушението, за представяне на възражение пред директора на
съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. Касаторът
е избрал да подаде жалба и това е израз на личния му избор и на преценката как
ще организира и упражни правото си на защита.
С депозирането на
жалбата пред районния съд е изчерпана процесуалната възможност на законния
представител на собственика на автомобила да обори презумпцията, че той е
допуснал констатираното нарушение, и това не може да бъде санирано в хода на
съдебното оспорване.
Възражението на З.,
че е лишен от възможността да заплати глобата с намаление се опровергава от
приложената от него Разписка №060000967006576 от 20.09.2019 г. на лицензирано
от Българска народна банка дружество за електронни пари – „Изипей“ АД. Видно от
разписката по ЕФ Серия К №2878030 са заплатени 70 лева, което представлява 70
на сто от наложената глоба в размер на 100 лева, както е предвидено в
разпоредбата на чл. 189, ал. 9, изр. първо от ЗДвП. Същевременно както твърди
касаторът, заплащането с намаление не представлява съгласие с установеното
нарушение и не изключва правото на обжалване. В този случай обаче приложение
намира чл. 189, ал. 9, изречение второ от ЗДвП, според който глобата, наложена
с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в пълен
размер.
Неоснователни са и
съображенията, че З. е бил принуден да заплати глобата с оглед подновяване на
СУМПС. Данни за това се съдържат в приложеното от него пред районния съд
Уведомление от 20.09.2019 г., че по силата на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП няма да му
бъде предоставена исканата услуга в случай, че не заплати изцяло дължимите глоби.
Тоест, законът изисква плащане на дължимите глоби, а в случай, че, както твърди
З., ЕФ не е бил връчен и влязъл в сила, то глобата по него не е била дължима и
касаторът е имал възможност да възрази за това. Ако и при това положение
издаването на СУМПС е отказано, лицето е било в правото си да не плати сумата и
да оспорва отказа на административния орган да издаде документ за упражняване на права,
като в това оспорване изложи доводите, че няма дължими глоби. Издаването на
документ за упражняване на права по силата на изричната разпоредба на чл. 21, ал. 3 от АПК е индивидуален
административен акт и като такъв подлежи на съдебен контрол по реда на АПК.
Това обаче не е предмет на настоящото производство.
При така изложеното съдът намира, че обжалваното решение на Районен съд – Свищов следва като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№24/02.04.2020 г., постановено по НАХД №16/2020 г. по описа на Районен съд –
Свищов, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К №2878030, издаден от ОД
на МВР – Велико Търново, с който на П.В.З. *** за извършено административно
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 2 , т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.