Присъда по дело №833/2017 на Окръжен съд - Хасково

П  Р  И  С  Ъ  Д  А     № 15

гр.Хасково, 15.03.2018 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  в откритото съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав  :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МИГЛЕНА ТЯНКОВА

         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :      С.С.

                                                              С.Д.

                                               

при секретаря: Веселена Караславова

и с участието на прокурора: Валентина Радева-Ранчева,

като разгледа докладваното от  Председателя Миглена Тянкова  НОХД №  833  по описа на съда за  2017 г.

 

П Р И С Ъ Д И:

         

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Д.Д., роден на *** ***, живущ ***, ***, *** гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ в „**” ** със седалище в гр.****, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.07.2016 година в землището на гр. Хасково, обл. Хасково, на общински път НКV1258 „/III-806/ - Хасково-Ханче Клокотница – I-8” при км. 1+030, в посока от гр. Хасково към Ханче Клокотница, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6”, с ДКН ***, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: 90 км./ч. извън населеното място за пътно превозно средство от категория В”/, като при движение със скорост от 118,73 км./ч.  и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на *****. и ***** .,***, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алтернатива 2-ра, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години.

На основание чл. 343 г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл.37, ал. 1, т. 7 от НК,  ЛИШАВА ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС подс. Д.Д.Д., със снета самоличност, за срок от 5 години.

ОСЪЖДА Д.Д.Д.,***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата - по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 3 689,40 лева, представляваща направени в досъдебното производство разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

ОСЪЖДА Д.Д.Д.,***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на И.Ж.Я., ЕГН: **********, и М.Г.Я., ЕГН: **********,***, в качеството им на частни обвинители и законни наследници на *****.,***, сумата от 200 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство за повереник.

ОСЪЖДА Д.Д.Д.,***, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Щ., ЕГН: **********, и А.Л.Щ., ЕГН: **********,***, в качеството им на частни обвинители и законни наследници на ***** Щ.,***, сумата от 1 600 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство за повереник.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АС-Пловдив.

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                 Съдебни заседатели:      1.

 

 

 

                                                                                         2.

 

 

 

 

МОТИВИ

 

към Присъда № 15 от 15.03.2018 г., постановена по НОХД № 833 по описа за 2017 г. на Окръжен  съд – Хасково

 

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково обвинителен акт против подсъдимия Д.Д.Д., ЕГН: **********, роден на *** *** по обвинение за това, че на 29.07.2016 г. в гр. Хасково, област Хасково, на общински път HKV 1258 „/III – 806/ - Хасково – Ханче Клокотница – I – 8“ при км. 1 + 030, в посока от гр. Хасково към ханче „Клокотница“ при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с ДКН: * **** **, нарушил правилата за движение: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 90 km/h извън населено място за пътно превозно средство от категория В“ и при непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Д.М.Я., ЕГН: **********, б.ж. на гр. *******, и Н.А.Щ., ЕГН: **********, б.ж. на гр. ***** - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алтерн. 2-ра, б. „б“, предл. 1-во вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В насроченото на 15.03.2018 г. разпоредително заседание по делото съдът прие, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и наследниците на пострадалите, конституирани като частни обвинители. Подсъдимият и неговият защитник, адв. Д., заявяват, че искат съдебното производство да протече при условията на глава XXVII от НПК, по реда на чл. 371, т. 2 НПК – с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимият се призна за виновен, призна фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тях. Съдът уважи искането и допусна изменение в хода на съдебното следствие, което продължи по реда на глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението във вида, в който е повдигнато. Смята, че изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Акцентира се основно върху индивидуализацията на наказанието, при което следвало да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината, изразеното дълбоко съжаление, чистото съдебно минало, влошеното психично състояние на подсъдимия след деянието, наличието на здравословни проблеми при наскоро роденото му дете, за което полага грижи. От друга страна, следвало да се вземат под внимание изключителната тежест на настъпилия общественоопасен резултат – отнемане живота на две деца, съответно на ** и на ** години, наличието на множество, извършени от подсъдимия, нарушения на ЗДвП (макар и преди дълъг период от време), за които бил санкциониран по административен ред, както и данните за рисково шофиране от негова страна малко преди настъпване на произшествието. Предлага се налагането на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и половина, което съгласно чл. 58а, ал. 1 НК да се намали с една трета и да се изтърпи при първоначален „общ режим“, като на основание чл. 343г НК подсъдимия бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. Отправени са и конкретни предложения във връзка с веществените доказателства по делото. В реплика по повод пледоарията на защитата, прокурорът изразява категоричното си несъгласие с твърдението за съпричиняване от страна на пострадалите, тъй като такова не било налице, независимо от допуснатите нарушения. Цитираните концентрации на алкохол в кръвта на двете пострадали под 0,5 промила не доказвали непременно, че те са употребили алкохол преди произшествието. Уточнява, че всъщност не подсъдимият позвънил на тел. 112, а обаждането изхождало от друг свидетел по делото, като издирването на телата на пострадалите започнало в един по-късен момент, и то по инициатива на пристигналите на място свидетели. Липсвало и оказано съдействие от страна на подсъдимия по време на досъдебното производство, тъй като продължително време се поддържала тезата за техническа неизправност на автомобила.

Повереникът на частните обвинители И.Я. и М.Я., адв. Т., обръща внимание върху проявеното от подсъдимия рисково шофиране непосредствено преди инцидента. По делото се установило безспорно, че единствената причина за произшествието била превишената скорост с близо 30 км/ч. Вещите лица установили, че дори и автомобилът да се е движел с малко повече от 90 км/, произшествието е нямало да настъпи. Що се отнася до управлението на мотоциклетът от страна на пострадалата Д. Я., дъщеря на частните обвинители, без свидетелство за управление и без регистрация, тези обстоятелства не се намирали в причинна връзка с настъпилото произшествие. От експертизата се установявало, че при всички положения ударът е щял да настъпи, дори и в спряно положение на мотоциклета. Причинените наранявания били изключително тежки и тотални, поради което наличието на защитни каски не променяло крайния резултат. Изтъква се, че при определяне на наказанието целите на личната и генералната превенция щели да бъдат постигнати само с ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, което след редуцирането му по чл. 58а НК с 1/3 да бъде наложено в размер на 6 години, като за същия срок бъде наложено и наказанието лишаване от право да се управлява МПС. Отправя се искане за присъждане на разноските по делото. В реплика по повод пледоарията на защитата, адв. Т. подчертано отхвърля твърденията за наличие на алкохол в кръвта на пострадалата Д. Я., като се аргументира, че при стойност от порядъка 0,19 промила съобразно общо възприетите положения в съдебната медицина човек се смятал за абсолютно трезвен, от което изхождал и самият законодател, криминализирал пияното състояние при стойност над 0,50 промила. Причинно – следственият процес започнал с навлизането на подсъдимия в десния завой със скорост от 120 км/ч, а не с тръгването на двете подсъдими от с. Клокотница според тезата на защитата. Относно липсата на предпазни каски, се набляга върху факта, че нараняванията по вътрешните органи били от такова естество, че неминуемо водели до летален изход, дори и да не е имало никакви наранявания по главата на всяко от пострадалите момичета.

Повереникът на частните обвинители М.Щ. и А.Щ., адв. К., също смята, че отегчаващите вината обстоятелства по отношение на подсъдимия са повече от смекчаващите такива, като от категорията на последните можело да се посочи само чистото съдебно минало. Като утежняващи се явявали многобройните нарушения на Правилника за движение по пътищата, видно от приложените към делото писмени доказателства. Въпреки че обхващали минал период от време, те показвали начина на шофиране и отношението на този водач, заради което се стигнало до фаталния инцидент. Като особено утежняващо обстоятелство се сочи отнемането на два човешки живота. Поддържа се искането са налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 години, което да се редуцира на 6 години и да се изтърпи ефективно. По отношението на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“, същото следвало да бъде наложено за срок от 5 години. В реплика до съда изтъква, че концентрация от 0,2 промила в кръвта на една от пострадалите не можело въобще да се счита за употребен алкохол.

М.Щ., частен обвинител, в личната си пледоария заявява, че заболяването на детето на подсъдимия не давало основание за намаляване на неговата присъда. Основаната причина за деянието било движението с 150 км/ч и навлизането в насрещното платно, където били децата, като при никакви обстоятелства те не можели да се спасят от подобен удар. Отправя се искане за максимално по размер наказание.

Частният обвинител А.Щ. се присъединява към изложеното от съпругата му.

Защитникът на подсъдимия, адв. Д., в заключителната си пледоария заявява, че степента на обществена опасност на дееца следва да се преценя с оглед чистото му съдебно минало, с оглед настъпилата реабилитация по право. От момента на реабилитацията той нямал други регистрирани противообществени прояви. Обосновава се, че при оценката на данните относно понесената от подсъдимия административна отговорност за нарушение на правилата за движение, не следвало да има механично позоваване на факта на налагането на административните наказания и техния брой. Повечето от влезлите в сила наказателни постановления се отнасяли за маловажни случаи на нарушаване на ЗДвП, санкционирани с глоби в ниски размери, които били платени, като хронологически последното наказателно постановление предшествало с 6 години датата на инкриминираното деяние. Поради изминалия значителен период от време, предходно понесената от подсъдимия административна отговорност за очертаване степента на обществена опасност на подсъдимия не можела да е с по – голямо значение от осъждането му с влязъл в сила съдебен акт. Лицата, санкционирани по ЗДвП, не можели да бъдат поставени в по – тежко положение от лицата, осъдени на „глоба“ по НК – аргумент по чл.86, т.3 от НК. Ето защо тези нарушения не следвало да се отразяват при индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия и не го очертавали като системен нарушител на правилата за движение. Подсъдимият бил трудово и семейно ангажиран, съжителствал на съпружески начала със свидетелката М.И.. Като родител полагал грижа за наскоро роденото му дете, на * ****, със здравословни проблеми, видно от приложените по делото епикризи и събраните гласни доказателства. Това обстоятелство следвало да бъде отчетено със значителна тежест при индивидуализиране на наказанието в намаляваща посока. Данните за личността на подсъдимия показвали, че същият има изграден стабилен социален модел за поведение – работа и семейство, а представените по делото трудова характеристика и такава по местоживеене, позволявали да се приеме, че същият е уважаван по местоживеене и проявява отлична трудова организация. Към обхвата на тези  смекчаващи обстоятелства, следвало да се включат и оказаното от подсъдимия съдействие в хода на досъдебното производство, допринесло за бързото приключване на разследването и за разкриване на обективната истина, както и искреното съжаление за стореното, което е виД.още след произшествието. Д. приемал вината си искрено, като изразеното от него съжаление за извършеното не се отличавало с декларативност и формалност, тъй като то било констатирано от част от свидетелите още на мястото на произшествието веднага след него и е отразено и във фактологията на обвинителния акт. Данните за вътрешното му психическо състояние се подкрепяли и от влошеното му здравословно състояние, обусловено от тежкия съставомерен резултат от произшествието, довело до временната му нетрудоспособност и нужда от лечение, като същите във всички случаи имали значение при преценката за степента на обществената му опасност - намаляват същата и водят до смекчаване на отговорността му. Той изключително тежко преживявал случилото се ПТП и това щяло му тежи през целия живот. Обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия, говорещи за ниската степен на обществената му опасност, били и действията на последния, непосредствено след деянието, насочени към ограничаване на вредните последици от същото. Д. не се задоволил само с подаването на сигнал до националния телефон 112, но и издирвал съвместно с други лица пострадалите. Извършените действия за оказване на помощ на вече починало лице се преценявали като смекчаващи отговорността за дееца обстоятелства. Преценката за личната обществена опасност не можела да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат. Относимо към тази преценка било съпричиняването от пострадалите на общественоопасните последици, обстоятелство, което следвало да намери отражение при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия със значение на смекчаващи отговорността обстоятелства. Докато причината за ПТП било единствено виновното поведение на подсъдимия, вредните последици от престъплението се явявали не само резултат от неговото деяние, но и от приноса на пострадалите за настъпването им. По делото не бил наличен факта, че пострадалите са използвали предпазни каски. Това задължение за носене на предпазни каски било регламентирано в чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, валидно и задължително и за двете пострадали. Пострадалата Я. от своя страна, самостоятелно нарушила и чл.132, т.2 от ЗДвП, която като водач имала задължение да следи за прилагането на тази охранителна мярка. Като не са изпълнени вменените им задължения, пострадалите са се поставили в положение да не могат да преодолеят вредните последици, допринасяйки за настъпването на вредоносния резултат. Установявала се пряка причинна връзка между една част от уврежданията, а именно: кръвонасяданията на меките обвивки на черепа; травматичните кръвоизливи под меките обвивки на мозъка и отока на мозъка, получен у пострадалите и липсата на предпазна каска, предназначена да предотврати  или намали  интензивността на удара. Според вещото лице, причината за смъртта на пострадалите била съчетана травма, включваща и гореописаните увреждания. Причиняването не било незначително и степента му следвало да се вземе предвид при определяне на наказанието. Съгласието на пострадалата Щ. да бъде превозвана от неправоспособен водач, се явявало обстоятелство, повишаващо риска от настъпването на вредоносен резултат и поемането му било принос към причинно-следствения процес. Като такъв принос се изтъква и обстоятелството, че същата имала съдържание 0,43 на 1 000 алкохол в кръвта. Пострадалата Я. също била алкохолно повлияна, тъй като в кръвната й проба показвала отчетено съдържание на алкохол 0,19 промила и независимо, че бил под установения от закона минимум от 0,5 на 1000, същото оказвало влияние върху годността да се управлява МПС. Деянието на всяка от пострадалите представлявало част от верижния процес на увреждането им, като макар да не допринесли за настъпването на самото ПТП, с поведението си допринесли за собственото си увреждане, респективно за увеличаване на неговия размер, което се явявало рисково поведение на пострадалите. От своя страна родителите на пострадалата Я., можели и били длъжни да предприемат мерки, с които да предотвратят управлението на МПС-то от неправоспособната и доколкото не го сторили, чрез бездействие осъществили фактическия състав на чл. 177, ал.1, т. 3 ЗДвП, в качеството им на собственици на нерегистрираното МПС. Родителите поставили в пряка – причинна връзка с това си поведение всички последвали общественоопасни последици, настъпили при или вследствие на управлението на пътно-транспортно средство, независимо, че те са предизвикани и са последица от събития, извън контрола им, именно защото при тяхното настъпване, на съответния престъпен резултат от нарушаване на правилата за движение на моторни-превозни средства, допринася всяко поведение, което е предпоставка за този резултат, без което той не би настъпил. Поведението на подсъдимия представлявало безспорно причина, но не единствената такава за настъпването на престъпния резултат, който от своя страна не би бил осъществен, без реализирането на която и да е от тези съпричини. Тези обстоятелства водели до значително по – ниска степен на морална укоримост на извършеното от подсъдимия в сравнение с типичния случай на престъпление с приетата правна квалификация. Допуснатите от родителите нарушения били явно отклонение от задължението им да осигуряват подходящ контрол над непълнолетната. Подсъдимият не можел и не следвало да поема отговорност за дефицитите в родителската грижа и недостатъчен контрол. Интензитета на приноса към този престъпен резултат минимизира обществената опасност на деянието на подсъдимия, намаля от вината му и същевременно отчитането му имало и превантивно значение по отношение на останалите участници в движението, тъй като основна цел при наказването е да се намалят всички фактори, допринасящи за извършване на престъпление. Ето защо претенциите на частното обвинение относно високия размер на наказанието не следвало да бъдат удовлетворявани. Според защитника адв. Д., следвало да се отхвърли мнението на обвинението, за отегчаващо вината обстоятелство поведението на подсъдимия преди ПТП, окачествено като рисково шофиране. Създадената опасност от настъпване на вредни последици можела да бъде отегчаващо отговорността обстоятелство, само ако опасността била действителна и реална. В случая тя не била такава, тъй като подсъдимият бил съсредоточен върху пътната обстановка, реагирал адекватно като намалил скоростта си. Д. допуснал нарушение на една законова разпоредба, безспорно важна за безопасността, но не било налице драстично превишаване на допустимата скорост. Макар че се движел с превишена скорост, това обстоятелство не съставлявало траен модел на поведение в качеството му на водач на МПС и не следвало да надделее над смекчаващите отговорността фактори. Настъпилите общественоопасни последици несъмнено се оценят като тежки, но същевременно и като елемент от състава на престъплението, съобразени от законодателя при криминализиране на деянието и определяне на параметрите на отговорността за него, поради което не следвало да бъдат ценени при индивидуализацията на наказанието. Обемът на причинените вредни последици бил минимално предвиденият за съставомерност на деянието в нормата на чл. 343, ал. 3, б. “б“ от НК, визираща смърт на повече от едно лице, а именно две лица, т.е. деянието не преизпълвало съдържанието на състава с други изпълнителни такива и за това не би могло да се приеме, че конкретното деяние се отличава с висока степен на обществена опасност. Предлага се с оглед разпоредбата на чл. 54 НК на подсъдимия да бъде определено наказание при значителен превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства към минималния предвиден в закона размер, а именно 4 години „лишаване от свобода“, което съгласно чл. 58а, ал.1 НК да бъде редуцирано на 2 години и 8 месеца с приложение на чл. 66, ал.1 НК. Изтъква се, че предупредителният потенциал на условното осъждане щял да изпълни целите, визирани в чл. 36 от НК със своята неизбежност, тъй като през неговия период е реална заплахата да бъде изтърпяно отложеното наказание. В реплика до съда адв. Д. пояснява, че следвало да се проведе разграничение между причините за ПТП в случаите, когато виновен бил само подсъдимият и когато като причина имало и допринасяне за крайния резултат. Подсъдимият оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина, което също следвало да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Подсъдимият Д. в своя защита изказва съболезнованията си на близките на пострадалите, като подчертава, че дори нямал сили да ги погледне в очите. Съжалява за случилото се и предоставя на съда сам да определи наказанието.

В последната си дума подсъдимият отново изразява съжаление.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ  НПК - чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д.Д.,***, живеел на адрес ул. „*******“ № **, ет. *, ап. *. От лятото на 2015 г. съжителствал на семейни начала със свидетелката М.И., с която двамата имали дете, родено на *** г. със здравословни проблеми. От 2008 г. Д. работел като ***** при „**“ ** – ****, ***** *****. Притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство № *****, категории В и АМ, като от 1999 г. бил правоспособен водач. От придобиването на правоспособността до 2010 г. включително, за извършени от него нарушения на ЗДвП имал съставени 11 наказателни постановления. От тогава до момента на процесното деяние (29.07.2016 г.) нямал други нарушения на правилата за движение, за които да е наказван по административен ред.

Подсъдимият притежавал собствен автомобил „БМВ“, но често използвал и лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № *****, собственост на баща му, свидетелят Д.Д.. Двамата поддържали превозното средство, което било в изправно техническо състояние.

На 29.07.2016 г., около 17,00 часа, Д. заминал с лекия автомобил „Ауди“, ДКН * **** ** и свидетелката М.И., като двамата тръгнали от дома си  в гр. Хасково и имали намерение да посетят вилата на баща му, която се намирала във вилна зона „****“, в района на „Кекличево стопанство“, като след това двамата имали намерение да отпътуват за гр. Пловдив. Там И. поддържала квартира, която обитавала по време на учебните си занятия. Тъй като тя била неправоспособен водач, лекият автомобил се управлявал от подсъдимия Д.. Той имал намерение да се включи в главния път за Пловдив, като мине през стария път към „Ханче Клокотница“ – HKV 1258 „/III – 806/ - Хасково – Ханче Клокотница – I – 8“ в землището на гр. Хасково. С тази цел от вилата на баща си Д. преминал покрай дом за стари хора, след което на кръстовището до крайпътна чешма завил на ляво по пътя с предимство към „Ханче Клокотница“, който бил двупосочен, с две ленти за движение – източна с посока на движение от юг на север – от гр. Хасково към „Ханче Клокотница“, и западна с посока на движение от север на юг – от „Ханче Клокотница“ към гр. Хасково. Д. се движел в източната лента с автомобила, който бил с безпроблемно работеща спирачна система и автоматична скоростна кутия. Той бързо ускорил, като преди разположената в дясно по посоката му на движение отбивка за водоема „Сивата вода“ застигнал два автомобила – завиващ на дясно в същата посока лек автомобил „Сеат Ибиза“ и следващ го микробус, който също бил намалил скоростта. Подсъдимият се движел бързо и рязко набил спирачки, изнасяйки се в ляво в насрещната лента, за да избегне удара с намиращите се пред него превозни средства, като не последвал сблъсък между тях. Тази ситуация била възприета от свидетеля Я.Я., който в този момент спортувал по ежедневния си маршрут по общински път HKV 1258 „/III – 806/ - Хасково – Ханче Клокотница – I – 8“. В същата посока (север – юг) продължил и подсъдимия, като отново ускорил скоростта, приближавайки км 1 + 030. По това време, около 18.00 часа на 29.07.2016 г., времето било ясно, при дневна светлина. В пътния участък при км 1 + 030 се намирал десен завой за подсъдимия, който се движел в източната лента, като същата била с широчина 3,04 метра, а западната – с широчина 2,94 метра. Двете ленти били разделени една от друга с прекъсната разделителна линия. Двупосочното платно за движение имало сухо асфалтобетонно покритие, ограничено с непрекъснати линии от двете страни, след които следвали затревени банкети, а отстрани на тях – отводнителни окопи и затревени скатове, на места обрасли с храсти и дървета. Този участък на пътя се характеризирал с низходящ надлъжен наклон в посока север и низходящ напречен наклон в посока изток.

В този момент и по същия път, но от противоположната посока север – юг, т.е. от „Ханче Клокотница“ към гр. Хасково, към същия участък се приближавал мотоциклет марка „Ямаха 80“, без регистрационни табели, който се управлявал от неправоспособната и непълнолетна пострадала Д. Я., а зад нея се возела приятелката й – непълнолетната пострадала Н.Щ.. Двете момичета потеглили известно време преди това от с. Клокотница към Хасково без знанието на родителите си, свидетелите И.Я. и М.Я. – родители на Д. Я., и свидетелите М.Щ. и А.Щ. – родители на Н.Щ.. Пострадалата Я. взела без разрешение мотоциклета, за който имала технически познания да управлява, като на това тя била научена преди време от баща си, но той й позволявал да го кара само по черните пътища край с. Клокотница. Движейки се по пътя от „Ханче Клокотница“ към гр. Хасково, пострадалата Я. управлявала мотоциклета „Ямаха“ със скорост непосредствено преди произшествието от 56,06 км/ч. Междувременно, подсъдимият Д. продължавал движението си в насрещната лента за движение на пътното платно, като на този участък от пътя максимално разрешената скорост за движение с лек автомобил била 90 км/ч. Въпреки това, обаче, Д. навлязъл по посоката си на движение в завой със скорост от 118,73 км/ч. Тя се явявала по-висока от критичната за занасяне при движение в източната лента, равняваща се на 98,20 км/ч, поради което лекият автомобил поднесъл. В резултат на това подсъдимият загубил контрол над управлението и навлязъл в насрещната западна лента, при което лекият автомобил я заел изцяло. Именно в този момент в същата лента приближавал и мотоциклета с двете пострадали. Последвал сблъсък, иницииран при км 1 + 030, на разстояние около 1 километър преди „Ханче Клокотница“ и на разстояние около 41,20 северно от мерителната линия и на 0,1 – 0,2 м източно от базовата линия, в крайната западна част на платното за движение. Ударът бил „кос – странично“, с допирателни страничната лява част в областта на задното колело на лекия автомобил „Ауди“ в предното колело на мотоциклета. Сблъсъкът настъпил в момента, в който задницата на автомобила вече започнала да изпреварва предницата, завъртайки автомобила по часовниковата стрелка, чиято скорост непосредствено при удара била 111,85 км/ч. От първоначалния удар телата на двете пострадали полетели напред и наляво, ударили се в лявата задна част на лекия автомобил и били подложени на действие на силите на триене между мотоциклета и автомобила. Последвало отделяне на мотоциклета и телата на момичетата от автомобила и отделно само на телата им от мотоциклета, вследствие на тласъчното усилие от продължаващото движение на автомобила в посока на часовниковата стрелка. Телата на двете пострадали били изхвърлени на далечни разстояния по посоката на завъртане на автомобила вдясно по посоката на тяхното движение и назад от мястото на удара. Тялото на пострадалата Щ. било отхвърлено по-далеч в близко разположената горичка, върху затревения западен скат, обрасъл с храсти и дървета, поради по-слабото й закрепване към мотоциклета зад водачката Я.. Тялото на последната било изтласкано след това на Я. с по-малка центробежна сила, поради което попаднало в западната канавка край пътя в сравнителна близост до основните части от счупилия се на две мотоциклет. Вследствие на получените тежки наранявания и травматични увреждания, несъвместими с живота, двете момичета починали на място. В същото време, лекият автомобил продължил неконтролируемо да се движи в посока „Ханче Клокотница“ по пътното платно, като оставял след себе си множество следи от застъргванията на гумите. След многобройни движения той се установил на едно място, като при спирането си се позиционирал със задната си част в посока изток и с предната си част в посока запад, която също така се разположила в западната канавка. В резултат от на сблъсъка с мотоциклета и извършените след това движения, лекият автомобил останал без заден мост. Д. и свидетелката И.на предната дясна седалка не получили сериозни наранявания, тъй като били с предпазни колани, а този, с който бил обезопасен подсъдимия оставил следа от натиск върху лявото му рамо. След като автомобил преустановил движението си, те излезли и останали в близост до него.

Непосредствено след инцидента на местопроизшествието по пътя към „Ханче Клокотница“ преминал бял микробус „Фолксваген“ със старозагорска регистрация, но поради проблеми с обхвата на мобилните телефони, пътуващите в него не успели да сигнализират на тел. 112. Втори по ред покрай същото мястото с автомобил „Форд Кънект“, ДКН ******, преминал свидетелят Н.Г., който около 18,11 часа позвънил на тел. 112 от телефонен номер *******. По време на разговора с диспечера от спешния телефон, Г. предоставил апарата си и на подсъдимия, който в този момент бил в шок, говорел несвързано и обяснил, че е ударил мотор, като вероятно има двама пострадали. Г. обиколил района, но не успял да намери телата на момичетата. Малко след това на мястото пристигнал и свидетелят А.А., който пътувал в посока от гр. Хасково към „Ханче Клокотница“ и вече бил предупреден за случилото се от лицата, пътуващи в белия микробус „Фолксваген“. В 18,16 часа А. също се обадил на тел. 112 от телефонен номер ******, но не дочакал идването на полицейските органи. Веднага след това на мястото на произшествието пристигнали свидетелите И.А., Ф. П.и В.К., служители на **** „***** ******“ – Хасково, които в този момент извършвали обход със служебен автомобил в същия район и също били спрени и информирани от пътуващите в белия микробус със старозагорска регистрация. В 18,18 часа свидетелят А. се обадил от телефонния си номер ******* на спешен номер 112, като настоял за изпращането на линейка, а освен това се обадил и на колегите си от ОД на МВР – Хасково, за да бъде изпратен автопатрул на мястото. Освен това А. провел разговор с подсъдимия, със свидетелката М.И. и със свидетеля Г., който след това напуснал местопроизшествието. От тези сведения А. разбрал, че водач на лекия автомобил „Ауди“ бил именно подсъдимият, който първоначално твърдял, че нямало други участници в произшествието, но след това споделил, че на пътя вероятно е имало и друго превозно средство. Д. и А. започнали да издирват пострадалите, а тъй като наблизо минавал отново и свидетелят Я.Я., той също се присъединил. Не след дълго телата на пострадалите били открити и свидетелят Я. в качеството си на лекар установил липсата на жизнени функции при двете момичета. Скоро на местопроизшествието пристигнали два полицейски патрула, първият в състав свидетелите И.К.и Г.Г., които изпробвали подсъдимия с техническо средство Алкотест „Дрегер“ № 7410 с фабричен № АRВА 0065, но уредът не отчел наличието на алкохол в кръвта на Д.. Вторият патрул, съставен от свидетелите К.К.и Ж.И., извършил проверка на Д. за наркотични и упойващи вещества с полеви тест „Драг чек 3000“, който също така дал отрицателен резултат. Свидетелят И. съставил на Д. АУАН № 185293 от 29.07.2016 г., който той подписал без възражения, като му бил издаден и протокол за ПТП. На местопроизшествието бил извършен оглед, лекият автомобил бил иззет, както и парче бял плат от лайсната на задното му ляво стъкло над калника, биологичен материал от задния ляв калник и ръба на облегалката на задната лява седалка и счупеният на две мотоциклет „Ямаха 80“.

В хода на досъдебното производство са назначени различни експертизи. От заключението по назначена химическа експертиза се установява, че в изпратените за изследване кръвни проби, взети от трупа на пострадалата Д. Я., се  установявало наличие на алкохол в количество 0,19 на хиляда, а в тази на пострадала Н.Щ. – 0,43 на хиляда.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза на трупа на Д. Я. се установявали: съчетана травма – разкъсно контузна рана лицето; охлузвания по лицето; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; травматичен кръвоизлив под твърдата и меките обвивки на мозъка с пробив в мозъчните стомахчета; оток на мозъка; голяма разкъсно – контузна рана на гърдите; жлебовидни охлузвания и рани по гърдите; контузия на двата бели дроба; контузия на дясната сърдечна камера; разкъсване на сърдечната торбичка; кръвоизлив в гръдната кухина; контузия на средостението; разкъсване на слезката; разкъсване на дръжката на възходящото дебело черво; контузия на капсулата на левия бъбрек и хематом в задкоремното пространство; кръвоизлив в коремната кухина; счупване на таза; счупване на лявата ключица и ставната повърхност на лявата лопатка с изкълчване на лявата ръка и левия крак; охлузвания по двете ръце. Според експертното заключение, причината за смъртта на Д. Я. е описаната съчетана травма, като смъртта била неизбежна и настъпила за минути. Травматичните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма по начина и обстоятелствата, описани в досъдебното производство.              

Съдебно-медицинската експертиза на трупа на пострадалата Н.Щ. установява следните причини за настъпилата смърт: съчетана травма – разкъсно контузна рана на лицето; охлузвания по лицето; кръвонасядане на меките обвивки на черепа; травматичен кръвоизлив под меките обвивки на мозъка с пробив в мозъчните стомахчета; оток на мозъка; охлузвания в лявата половина на гърдите; счупване на ребра двустранно; контузия на двата бели дроба; контузия на дясното сърдечно предсърдие; контузия на средостението; разкъсване на коремната стена с излизане навън на чревни примки; разкъсване на дръжката на червата; разкъсване на слезката; кръвоизлив в гръдната кухина; счупване на таза; счупване на дясната ключица; открито счупване на лявата подбедрица; множество охлузвания по лявата ръка и двата крака; разкъсно контузни рани по двата крака. Експертното заключение на вещото лице гласи, че причината за смъртта на Н.Щ. е описаната съчетана травма, като смъртта е била неизбежна и е настъпила за секунди. Посочено е, че травматичните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма по начина и обстоятелствата, описани в досъдебното производство.

Съгласно назначената автотехническа експертиза, механизма на произшествието установява гореизложените обстоятелства. Ударът е настъпил със странична лява част в областта на задно ляво колело на лекия автомобил „Ауди” в предно колело на мотоциклета „Ямаха 80”, от вида „кос – странично” и се е осъществил в крайната западна част на платното за движение, като лекият автомобил е навлязъл изцяло в насрещната лента за движение. Установено е, че скоростта на лекия автомобил „Ауди” непосредствено преди произшествието е 118,73 км/ч, а в момента на удара в мотоциклета „Ямаха 80” – 111,85 км/ч. По отношение на самия мотоциклет е установено, че скоростта му непосредствено преди произшествието е равна на неговата скорост в момента на удара и тя е 56,05 км/ч. Съобразно скоростта на движение на всяко от превозните средства, опасната зона за спиране на лекия автомобил е била 127,07 м, а за мотоциклета – 46,52 м. При създалата се пътно-транспортна ситуация движението на лекия автомобил със скорост непосредствено преди произшествието 118,73 км/ч и навлизане в десния завой по посоката на движението му е довело до поднасянето му, тъй като критичната скорост от занасяне при движение в източната лента е 98,28 км/ч и водачът е изгубил контрол върху управлението на процесния автомобил, когато е навлязъл и заел изцяло западната лента за движение, в която позиция е последвал ударът в мотоциклета. При конкретната ситуация и скорост на движение на автомобила, подсъдимият не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. То е било предотвратимо при конкретната пътна ситуация само при движение на лекия автомобил със скорост, по-малка от критичната за занасяне 98,28 км/ч, или ако автомобилът се е движел с разрешената за извън населено място скорост от 90 км/ч. Пострадалата Я. в качеството си на водач на мотоциклета при създалата се ситуация и движение със скорост непосредствено преди произшествието 56,05 км/ч е нямала техническа възможност да го предотврати, тъй като излизащият от левия за нея завой лек автомобил е бил заел изцяло лентата за движение и дори при спиране на мотоциклета ударът е щял да се реализира. Според експертното заключение, причините за произшествието от техническа гледна точка са навлизането в десния завой от лекия автомобил със скорост от 118,73 км/ч, която е била по-висока от критичната за занасяне на завоя 98,28 км/ч, при която губи контрол върху управлението и навлиза в насрещната лента за движение. При движение на автомобила извън населеното място със скорост от 90 км/ч произшествието е било предотвратимо. От назначена инженерно-техническа експертиза е констатирано, че произшествието не се дължи на техническа неизправност на лекия автомобил, на който връзката на задния му мост с купето се къса вследствие на удара с мотоциклета и мостът се отделя от купето. Впоследствие тези констатации са потвърдени от комплексна инженерно-техническа и автотехническа експертиза.

За допълване на фактическите изводи е назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която повтаря механизма на произшествието с оглед начина на получаване на травмите на двете пострадали. Установено е, че в момента на произшествието мотоциклета е управляван от пострадалата Я.. Въз основа на физичните сили на действие, морфологията на травмите, деформациите по автомобила, данните от извършения оглед за разположението на телата на пострадалите и заключението на извършена ДНК – експертиза на биологичен материал, иззет от задния ляв калник на лекия автомобил и ръба на облегалката на задната му лява седалка, произхождащ от пострадалата Я..

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия Д.Д., разпитите на свидетелите  М.И., Н.Г., А.А., И.А., Ф. П., В.К., Я.Я., И.К., Г.Г., К.К., Ж.И., Д.Д., А.Щ., М.Щ., И.Я., М.Я. приобщени по реда на чл. 371, т. 2 НПК; от изготвената от вещото лице Г.М. еднолична инженерно – автотехническа експертиза; изготвената от вещото лице Х.Р. еднолична автотехническа експертиза; изготвената от д-р Х.Е. съдебно-медицинска експертиза; изготвената от вещото лице П. В. съдебно – химическа експертиза на кръвни проби; изготвената от вещото лице Н.Т. ДНК – експертиза;  изготвената от вещите лица Х.Р.и Г.М. комплексна инженерно – техническа и автотехническа експертиза; изготвената от вещите лица Х.Р.и д-р Х.Е.комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза; от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 472/2017 г.; от предявените на основание чл. 284 НПК на страните веществени доказателства, представляващи: 1. Запечатан плик със слепка с подписи на разследващ полицай, вещо лице и поемни лица, съдържащ парче плат; 2. Запечатан плик със слепка с подпис на вещо лице и надписи ДП №706/16 г. по описа на РУП – Хасково, Експертиза № PG 192/DNA/ 10112016 Обект PG-192-2-1/2016, PG-192-2-2/2016 - три броя марлени тампони; 3. Запечатан плик със слепка с подпис на вещо лице и надписи ДП №706/16 г. по описа на РУП – Хасково, Експертиза № PG 192/DNA/ 10112016 Обект PG-192-1/2016-марлен тампон; 4. Запечатан плик със слепка с подпис на вещо лице и надписи ДП №706/16г. по описа на РУП-Хасково, Експертиза № PG 192 /DNA/10112016 Обект тампон – сравнителен материал от М.А.Щ.; 5. Запечатан плик със слепка с подпис на вещо лице и надписи ДП № 706/16г. по описа на РУП – Хасково, Експертиза № PG 192 /DNA/10112016 Обект тампон – сравнителен материал от И.Ж.Я.; 6. 2/два/ броя резултати от извършени проби с полеви тест Драг чек – 3000 за употреба на наркотични и упойващи вещества на Д.Д.Д. с ЕГН: ********** и М.Е.И.с ЕГН: **********. В съдебното производство са приети като писмени доказателства допълнително представените: епикриза, издадена от Отделение по ортопедия и травматология на болница „Медлайн“ гр. Пловдив на детето Д.Д.Д., касаеща здравословното му състояние /заверено копие/; личностна характеристика, издадена от Н.Д.Б. – председател и съсед на жилищната кооперация, в която живее подсъдимият Д.Д.Д., както и характеристика от прекия му ръководител и ръководител на **** *** - С.Р.С.. В с.з. е разпитана и свидетелката М.И. само относно обстоятелства, касаещи индивидуализацията на наказанието, с което не са нарушени изискванията на чл. 371, т. 2 вр. чл. 372, ал. 4 вр. чл. 373, ал. 2 НПК.

          От показанията на свидетелката М.И. се установяват обстоятелствата относно първоначалното движение на лекия автомобил от гр. Хасково до местност „Кенана“ и оттам по пътя, водещ към „Ханче Клокотница“, както и част от елементите на самото произшествие. По отношение на последните показанията се отличават с известна описателна пестеливост, тъй като самата свидетелка заявява, че непосредствено преди този момент вниманието й е било ангажирано с мобилния й телефон, но все пак са достатъчни, за да се извлекат релевантни за случая данни, тъй като от момента, в който колата започва да занася, през самия сблъсък до крайното установяване на лекия автомобил в неподвижно положение, тя успява да възприеме част от случващото се. Макар и да е гледала към телефона си, И.усеща първото занасяне на колата: „Изведнъж усетих, че колата занася настрани. Задницата на колата занесе на ляво към горичката. Колата за секунди занесе настрани… Усетих с тялото си, че колата се върти, че същата е неуправляема… Когато отворих очите си, колата беше спряла. Пред мен имаше гора. Колата ни спря в канавката ляво от пътя. Колата беше перпендикулярно на пътя…“ (л. 75, том I ДП). Занасянето на задната част на колата първоначално на ляво се потвърждава от извършения оглед на местопроизшествието (фотоалбум към протокола за оглед, л. 36, 39 и 40, том I от ДП) и от констатациите на комплексната инженерно – техническа и автотехническа експертиза, които установяват началото на динамична следа на разстояние 0,40 м северно от мерната линия и на 4,50 м източно от базовата линия (л. 129, том II от ДП). Именно с това първоначално занасяне в посока на ляво започва навлизането на лекия автомобил в насрещната лента за движение, в която се е движел мотоциклета. Макар усещането за „въртене“ на колата и за нейната неуправляемост да е субективно, то пълноценно отразява последиците от занасянето, в резултат на което подсъдимият на практика вече е имал твърде ограничена възможност да влияе върху движението на колата.

          Показанията на свидетеля Н.Г. отразяват вече втората част от инцидента – след реализирането на удара и последиците от същия. Г. пристига малко след случилото се, подава сигнал до тел. 112 и проверява дали какви са последиците от злополучния сблъсък, като открива отделилият се заден мост от ходовата част на лекия автомобил и задната гума на мотоциклета, който се е разделил на две от удара: „…Тогава пак се върнах надолу, оглеждайки се встрани и вече при връщането ми надолу към въпросния автомобил… от другия край на пътя видях задния мост на автомобила с две гуми, чак тогава ми направи впечатление, че лекият автомобил, там където беше спрял, беше без задни гуми. Аз след това пак се върнах нагоре, оглеждайки се и вече тогава видях от дясната страна на пътя по посока към Кенана, че в храстите имаше задна гума от мотор. Друго не видях…“ (л. 76, том I ДП). 

          Подобно на Г., свидетелят А.А. също преминава случайно покрай мястото на инцидента, но не спира, а само намалява скоростта си и оглежда произшествието, виждайки Г., подсъдимия и свидетелката И.да седят до колите. От позицията си на преминаващ А. възприема само разположението на лекия автомобил „Ауди“ върху платното в лявата канавка на платното за движение, перпендикулярно на същото: „предницата му беше към гората, задницата беше на пътя, като самия автомобил беше над канавката…“ (л. 77, том I ДП). След като отминава, А. подава вторият сигнал до тел. 112.

            Свидетелите А., П.и К.участват активно в обезопасяването на движението и откриването на телата на пострадалите момичета. Докато П.и К.се изтеглят на разстояние от около 300 – 400 м преди мястото на произшествието, за да отбиват движението и да предупреждават останалите автомобили, А. първи задава по-подробни въпроси на подсъдимия какво се е случило и имало ли е други участници в инцидента. Съгласно показанията му, Д. първоначално е бил в шок и силно разстроен, като е давал несвързани отговори и едва след малко е успял да се окопити, като е пояснил, че на пътя е имало „мотор или колело“. Едва тогава Д. и А. тръгват да издирват дали има пострадали и намират телата на двете момичета. Именно А., който е познавал свидетеля Я.Я., спира последния и го моли да провери жизнените показатели на пострадалите.

          В показанията на свидетеля Я.са отразени възприятията му от катастрофиралия лек автомобил и от състоянието на пострадалите. По отношение на автомобила свидетелят забелязва, че липсва задният му мост: „…Беше изнесен в левия банкет и беше видима само задната му лява част…“ (л. 82, том I ДП). В издирването на телата взема участие и подсъдимият, който тръгва заедно със свидетелите А. и Я.. При намирането на първото тяло, свидетелят Я.установява: „…Вървейки и оглеждайки се по канавката, аз почти веднага забелязах колело от мотор, от тези малките мотори. Малко по-нагоре след колелото от мотора аз видях тяло, неестествено прегънато в канавката. Таза и краката бяха посока успоредно на пътя, главата и торса бяха посока гората… Виждайки тялото, аз веднага отметнах част от торса и главата, за да проверя дали има признаци на живот. Установих липса на дишане, сърдечна дейност, пулсации на големи артерии и трайно разширени зеници на очите, без да е настъпило трупно вкочаняване. Тялото беше на младо момиче. Установих, че е настъпила смърт…“ След това подсъдимият настоява да продължат търсенето и на другото лице, което откриват в началото на горичката. Я.отново извършва проверка: „…Тялото беше разположено с глава към „Ханче Клокотница“ и лице към земята, а краката бяха към Кенана. Леко обърнах торса и главата, за да проверя за жизнени функции. Тогава забелязах, че и това тяло е на младо момиче. Направи ми впечатление, че имаше дълбока черепно – мозъчна травма над ляво око. Липсваха посочените жизнени функции и бяха налице трайно разширени зеници като индикатор за настъпила смърт…“ Описанието на свидетеля Я.изцяло съвпада с нагледните обективни находки, отразени във фотоалбума към протокола за оглед относно разположението на телата на двете пострадали (л. 44 – 48, том I ДП).

          Свидетелите И.К., Г.Г., К.К.и Ж.И. участват в състава на двата полицейски патрула, които първи се отзовават на получените сигнали по тел. 112. К.и Г. участват в запазването на местопроизшествието до пристигането на разследващите органи, като също така извършват проверка на подсъдимия и свидетелката М.И. за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 №ARBA 0065. От своя страна, К.и И. са извършили проверка за употреба на наркотични вещества и съставят АУАН по ЗДвП.

          Показанията на свидетеля Д.Д. дават информация най-вече за състоянието на автомобила непосредствено преди произшествието. Като собственик на автомобила и баща на подсъдимия, свидетелят Д. е полагал дължимата грижа за поддържането на автомобила в сравнително добро техническо състояние. Отбелязването, че до момента на произшествието лекият автомобил не му е създавал каквито и да било проблеми, е подкрепено с пояснения, че редовно са били сменяни консумативите му (масла, ходова част и др.), автомобилът редовно е минавал годишен технически преглед и към момента на катастрофата е имал почти нови летни гуми.

          Разпитани като свидетели в хода на досъдебното производство, частните обвинители А.Щ., М.Щ., И.Я. и М.Я. отразяват факти по случая непосредствено преди произшествието и касаещи тръгването на пострадалите Д. Я. и Н.Щ. ***. Родителите не са знаели предварително за намерението на двете момичета да пътуват до гр. Хасково в деня на инцидента и когато се прибират вкъщи в късния следобед, тях вече ги е нямало. Едва по-късно разбират за случилото се. Свидетелят М.Щ. потвърждава, че е притежавал мотоциклет „Ямаха 80“, който е бил закупен преди почти 30 години от дядо му и е бил предаван и ползван в течение на времето, но не е имал регистрация по надлежния ред. Ето защо по досъдебното производство не са приложени регистрационни талони, а само квитанция за митнически внос (л. 96, том I ДП). И.Я. и М.Я. са категорични в твърденията си, че са предоставяли на дъщеря си Н.Щ. да управлява мотоциклета, но само по черни пътища около селото, а не извън него или в града.        

          В протокола за оглед на веществени доказателства – записи от подадените сигнали до тел. 112 – се установяват последователно всички обаждания за произшествието и тяхното съдържание. Първият запис е на сигнала, подаден от телефонен номер *******, ползван от свидетеля Н.Г.. Именно от този запис се установява включването на подсъдимия с подаване на информация за случилото се, като приблизително по средата на разговора Г. предоставя телефона на Д.. От репликите и употребените думи е видно, че същите са хаотични, объркани и неподредени, което индикира за силно притесненото състояние на подсъдимия. Обаждането е извършено в момент, в който Д. все още не е сигурен дали изобщо е имало пострадали от катастрофата, което намира отражение и в колебливия отговор на зададения въпрос дали има жертви. Останалите две обаждания на свидетелите А.А. и И.А. са сравнително по-кратки, като това на свидетеля А. се отличава с най-много подробности относно мястото на произшествието и необходимостта да бъде изпратена линейка поради вече съществуващите данни за пострадали.     

          Назначената еднолична инженерно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г.М., е имала задача да даде отговор на въпросите, свързани с отделянето на задния мост от купето на автомобила. Констатирано е, че задният мост е отделен поради скъсване на левият от двата болта, които го крепят към купето, като след това се къса десният тампон, амортисьорите, спирачните жила и маркучи и задният мост се отделя окончателно. Моментът в който това се случва е фиксиран еднозначно – задният мост започва да се отделя непосредствено след удара с мотоциклета. Базирайки се на първоначалните данни относно механизма на произшествието, вещото лице аргументирано обяснява последователността от техническите повреди. Рязкото завиване на волана надясно е довело до поднасяне на задната част на колата и тя тръгва странично по пътя. В този момент следва сблъсъка между колата и мотоциклета, като именно от този удар в задното ляво колело на автомобила се получава счупването на тампона от стремежа на моста да се измести назад и настрани, измества се така получената клинообразна форма след счупване на периферията на тампона, удължавайки крепежния болт, материалът от който същият е изработен се провлачва, изтънява в определена зона и се къса. Следователно, задният мост не се отделя преди сблъсъка с мотоциклета, а именно в резултат от него – ударът е факторът, довел до отделянето на задния мост. Този извод се подкрепя и от отбелязването на вещото лице, че при огледа на задния мост не са забелязани следи от технически неизправности (следи от разхлабване на болтови връзки, износени тампони, пукнатини по гредата на моста и местата на окачване), поради което е заключено, че автомобилът е бил технически изправен. Така се подкрепят и твърденията на свидетеля Д.Д., че докато е притежавал автомобила го е поддържал в добро техническо състояние и не имал оплаквания от него. Не са установени каквито и да било дефекти или повреди по задния мост, които да са довели евентуално до поднасянето на автомобила и загубата на контрол върху управлението преди сблъсъка.

          Констатациите на едноличната автотехническа експертиза са изведени след детайлен анализ на материалите по делото. Локализирането на мястото на удара и на инициалните точки на съприкосновение между двете превозни средства са обосновани с високата скорост на движение на лекия автомобил, поднасянето му и изместването на местоположението му от неговата лента за движение в лентата за насрещно движение, при което същият застава почти перпендикулярно върху пътното платно. Изчисленията относно скоростта на движение непосредствено преди произшествието (118,73 км/ч) и в момента на удара (111,85 км/ч) спомагат за попълване бланкетния състав на деянието чрез определянето на правилата за движение при максимално допустима скорост, които подсъдимият е нарушил. Определената опасна зона за спиране на лекия автомобил, при скоростта му на движение, на 127,07 м е значително по-висока от тази на мотоциклета, което е обусловило неизбежността на сблъсъка. Допълнително и много важно влияние в тази насока оказва и факта, че скоростта на движение на колата е по-висока от критичната скорост от занасяне, в резултат на което подсъдимият закономерно е изгубил контрола върху управлението и е навлязъл в насрещната лента за движение. Единствената техническа възможност за избягване на произшествието е било евентуалното движение на подсъдимия с разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч. Последните две обстоятелства са основната причина за загубване на контрола върху управлението, довело до злополучния инцидент.    

          Изводите на едноличната автотехническа експертиза са потвърдени впоследствие и от назначената комплексна инженерно – техническа и автотехническа експертиза, която е разгледала процесните събития и от гледна точка на дадените в хода на досъдебното производство обяснения на подсъдимия относно механизма на произшествието.

          Констатациите на двете съдебно-медицински експертизи са изчерпателни от гледна точка на медицинските изводи. Очевидно, при така получените многобройни травматични увреждания и тяхното съчетано действие леталният изход е бил неизбежен.

          Назначената ДНК – експертиза е улеснила изясняването на специфичен момент от фактологията – относно разположението на двете пострадали върху седалката на мотоциклета, определено въз основа на иззетия биологичен материал от облегалката на задната седалка на лекия автомобил. Това е спомогнало за установяване на факта, че мотоциклета е бил управляван от пострадалата Д. Я. в момента на сблъсъка, което се подкрепя и от деформациите в задната част на лекия автомобил и цялостният механизъм на ПТП-то. Отделно този въпрос е обсъден изрично като предмет на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която е достигнала до същия извод, изследвайки травмите на пострадалата Я. и механизма на удара.

           Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства. Те са еднопосочни и безпротиворечиви, установяващи времето, мястото и авторството на деянието. 

 

По правната квалификация на деянието:

          При така установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин. От обективна страна нормата на чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алтерн. 2-ра, б. „б“, предл. 1-во вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК е бланкетна и нейното съдържание следва да бъде попълнено с относимата в случая норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 90 km/h извън населено място за пътно превозно средство от категория В“. Подсъдимият Д. е управлявал лек автомобил, собственост на неговия баща, извън населено място – в местността „Кенана” по пътя за ханче „Клокотница”, което се намира извън пределите на населеното място. Движейки се с лекия автомобил, подсъдимият е следвало да избере подходяща скорост за движение, която да е съобразена с извънградския характер на пътя и да не превишава 90 км/ч. Вместо това, обаче, подсъдимият несъобразено е управлявал автомобила с по-висока скорост и навлизайки в десен завой на собствената си пътна лента, не е намалил, като в резултат от скоростта на движение с 118,73 км/ч автомобилът е поднесъл и е навлязъл в насрещната лента от пътното платно, по която в този момент са се движели с мотоциклет „Ямаха 80” пострадалите Д. Я. и Н.Щ.. Неконтролируемото движение на автомобила и разположението му върху пътното платно така, че е заел почти цялото свободно за преминаване пространство, е обусловил неизбежния сбълъск между превозните средства, довел до смъртта на двете пострадали. Експертните заключения недвусмислено сочат, че на този участък от пътя и при конкретните пътно-транспортни условия единствено скоростта на движение над максимално допустимата от 90 км/ч, е причина за произшествието. При спазване на правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и ако подсъдимият е бил избрал да се движи със скорост не по - висока или равна на 90 км/ч, произшествието е можело да бъде избегнато, тъй като тогава е нямало да бъде превишена критичната скорост от занасяне (98,28 км/ч). Избирайки обаче да се движи с 118,73 км/ч, подсъдимият е създал необходимите условия за поднасяне на автомобила, след което е било обективно невъзможно да бъде избегнат сблъсъка. От друга страна, назначените по досъдебното производство експертизи са установили, че по автомобила няма видими следи от технически неизправности, т.е. към момента на извършване на процесното деяние всички агрегати и системи на автомобила са били в норма и движение с подобна скорост не е било технически наложително поради други, извънредни причини. Нормата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е императивна и не допуска отклонения от въведената с нея забрана – всички водачи на пътни превозни средства са длъжни да се съобразяват с нея. Причиняването на смъртта на двете пострадали е в пряка причинно – следствена връзка с допуснатото нарушение на правилата за движение и с действията на подсъдимия по управление на лекия автомобил.    

          От субективна страна, Д. е действал при условията на несъзнавана непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в сблъсък с друго превозно средство, довел до смъртта на две лица, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Д. е бил длъжен да предвиди, че движението му със скорост, по-висока от допустима при конкретната пътно-транспортна обстановка (навлизане в десен завой, по път с наклон) може да доведе до нестабилно поведение на автомобила върху пътното платно и евентуално до проблеми със запазване на независимото управление върху него, но въпреки това е продължил да се движи с тази скорост, като установените скоростови парамерти в експертните заключения сочат, че няма данни да е предприел каквито и да е действия по намаляване на скоростта. От друга страна, Д. е имал възможност да предвиди настъпването на подобни последици, тъй като са липсвали каквито и да било други фактори, които да попречат на подобна преценка или да въздействат върху формирането й.

          Като взе предвид естеството на процесното деяние, което е основание за възникване не само на наказателна, но и на административно-наказателно отговорност и въведеното изискване с нормата на чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК, съдът служебно провери дали подсъдимият е санкциониран по административен ред за извършено от него нарушение на ЗДвП. В кориците на досъдебното производство са налице данни за съставен АУАН и издаването на наказателно постановление по отношение на подсъдимия. Макар и формално да е съставен АУАН и да е издадено наказателно постановление, от съдържанието на последното е видно, че административно – наказващият орган е посочил като наказание „глоба в размер на: 0 лв.” за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и наказание „глоба в размер на 10 лв.“ за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП (непредставяне на контролен талон към свидетелство за управление). При преценка на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК от значение е първото нарушение. На практика, определянето на „глоба в размер на: 0 лв.“ п в НП е в резултат на прекратяването на административнонаказателното производство в тази част, извършено с мотивирана резолюция на административнонаказващия орган от 29.08.2016 г., на осн. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, видно от приложения заверен препис от АУАН на л. 197 , т. 2 от ДП. Следователно, в случая не е налице колизия между наказателната и административно – наказателната отговорност, водеща да нарушаване на правилото „non bis in idem”, поради което не е налице и хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК.

          Съдът не споделя доводите на защитника на подсъдимия относно съпричиняване на деянието от страна на двете пострадали. Изтъкнатите от защитата обстоятелства, свързани с липсата на валидна регистрация на мотоциклета, липсата на предпазни каски, наличието на алкохолна концентрация в кръвта на пострадалата Я. /водач на мотоциклета/ и неправоспособността на същата не представляват обстоятелства, свързани с обективната страна на деянието от позицията на съпричиняване. Настъпилият фатален резултат е пряка причинно-следствена връзка и се дължи изцяло на поведението на подсъдимия, тъй като управляваното от него МПС към момента на удара е било изцяло позиционирано в насрещната пътна лента, в която се е движил мотоциклета. Не намират подкрепа във фактолоигята по делото твърденията, че подсъдимият бил съсредоточен в пътната обстановка и предприел адекватни мерки, като намалил скоростта. В нито една от експертизите по делото не се установява наличието на подобно намаляване на скоростта – няма данни за задействане на спирачната система или за предприети от страна на Д. действия в тази насока. Спадането на скоростта от 118,73 км/ч до 111,85 км/ч в момента на удара е в резултат от действието на определени физични закономерности, въздействали върху движението на автомобила след поднасянето му. Съдът не споделя и довода, че  извършените от Д. многобройни административни нарушения на ЗДвП нямали никакво значение при преценката за индивидуализирането на наказателната отговорност, която следва да понесе. Същите се явяват отегчаващо отговорността обстоятелство, както е посочено по-долу, макар и с не такава тежест, поради продължителния период от време, който е изминал от последното му наказване по административен ред.

         Относно изложеното от представителя на държавното обвинение, че всъщност не подсъдимият позвънил на тел. 112, а обаждането изхождало от друг свидетел по делото, като издирването на телата на пострадалите започнало в един по-късен момент, и то по инициатива на пристигналите на място свидетели, съдът приема, че представлява израз на известен обвинителен уклон, което е разбираемо от гледна точка на функциите на прокурора в съдебното производство. Въпреки това, по делото е установено (най-вече от протокола за оглед на веществени доказателства – записи от тел. 112), че в действителност не подсъдимият е позвънил лично на тел. 112, но е присъствал на самото позвъняване и е изявил желание да се свърже с оператора, за да обясни какво се е случило. Следва да се отбележи и че предвид обичайното поведение на лицата, участвали в пътно-транспортно произшествие, подобно поведение би следвало да се разглежда в положителна светлина, а не като своеобразно „бягство от отговорност“, а и в обстоятелствената част на обвинителния акт /стр. 3/ изрично е посочено, че на мястото на произшествието е  имало „проблем с обхвата на мобилните апарати”, поради което и пътуващите в микробус „Фолксваген” със старозагорска регистрация мъже не са успели да се свържат на спешен номер 112. От друга страна, в показанията на свидетеля Я.Я. недвусмислено се сочи, че именно подсъдимият изявява инициатива да потърсят телата на пострадалите и сам е участвал в тяхното издирване, като е настоявал да не спират, докато не намерят и втория пострадал. Така изложените обстоятелства следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на наказанието.        

         

 

 

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 2-ро, алтерн. 2-ра, б. „б“, предл. 1-во вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Съгласно чл. 343г НК се предвижда и „лишаване от право да се управлява МПС”.

           При определяне на вида и размера на наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия /поради настъпилата реабилитация по право/, както и че личността на самия деец не се отличава с висока степен на обществена опасност. Характеристичната справка на подсъдимия, съдържаща се в ДП /л. 178/ е формална и от същата не биха могли да се извлекат конкретни характеристични данни, а освен това е посочено, че има „данни за криминалистическа и съдебна реабилитация”, като е посочено наказателното производство, приключило с влязла в сила присъда, по което същия е реабилитиран, както бе посочено по-горе. От представените и приети като доказателства в съдебното производство характеристики от прекия ръководител на подс. Д. *** която, същият живее от дете /л. 41 и 42/ може да се извлече извод, че същият е с добри характеристични данни, отговорен работник и родител, като се ползва с уважение в обществото и в трудовия колектив, в който работи. Същият е трудово зает – ***** на ***** в ****** фирма. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчита и формата на вина – несъзнавана непредпазливост, която е основание за по-малка укоримост в сравнение с престъпната самонадеяност. След произшествието подсъдимият е проявил инициативност, като е помолил свидетеля Н.Г. да му позволи да говори с оператора на тел. 112 и по време на разговора се е опитал лично да обясни какво се е случило. В допълнение към това, след пристигането на свидетеля Я.Я., подсъдимият е тръгнал заедно с него да търси пострадалите и е настоявал да продължат търсенето на втория пасажер от мотоциклета. Както се посочи по-горе при обсъждане заключителната пледоария на защитата, обстоятелствата, свързани с липсата на валидна регистрация на мотоциклета, фактът, че пострадалата Д. Я. е неправоспособен водач и в кръвта й е установено незначително количество алкохол, не обуславя тезата за съпричиняване. На плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът разгледа и здравословното състояние на наскоро родилото се дете на подсъдимия. От събраните в съдебното производство доказателства се установява, че детето Д.Д.Д. е с вродено заболяване „******”, съпроводено с допълнителни здравословни усложнения: сърдечно – съдови, опорно – двигателни и др. Тези усложнения обуславят специфичните нужди на детето от лечение и полагането на специфични, засилени грижи, изискващи участието и на двамата родители. Подсъдимият многократно изказва искрено съжаление и разкаяние за случилото се, които са изразени по начин, изключващ тяхната формалност и привидност.

            От друга страна, съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства завишената степен на обществена опасност на деянието /престъпление против транспорта/, тъй като с общественоопасните му последици е засегната най – висшата ценност – човешкият живот. Наличието на наложени административни наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата, които показват тенденция в отношението на подсъдимия към безопасността на движение, съдът също отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство, макар последното от тях да е наложено през 2010 година, като се има предвид, че нарушенията не са с особена тежест, но на датата на извършване на настоящото деяние подсъдимият отново е нарушил чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, за което му е бил съставен АУАН и НП. Следва да се отчете и че с деянието е отнет живота на деца, което допълнително утежнява съставомерния резултат, като се отчитат и косвените отражения върху семействата на пострадалите, както и че с поведението си на водач и рисковото шофиране подс. Д. е застрашил живота и на пътуващата с него св. И.А.    

          За пълнота следва да се отбележи, че освен горепосочените обстоятелства се констатира, че макар и основна причина за произшествието да е превишаването на скоростта на движение МПС, управлявано от подсъдимия, същото не е до такава степен „грубо нарушение на правилата за движение по пътищата”, което да представлява драстична проява на несъобразяване, с оглед другите престъпления от този вид - с 28 км/ч над максимално допустимата граница, а и не е налице друго нарушение на правилата за движение по пътищата, запълващо бланкетната норма, за да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Съдът не отчете като такова и „отнемането на два човешки живота” /пледоария – адв. К./, тъй като това обстоятелство е елемент от състава на престъплението и е съобразено при определяне на по-тежкия размер на санкцията от законодателя. Поради изложеното, посочените обстоятелства сами по себе си не могат да доведат до извод, че допълнително завишават степента на обществена опасност на самото деяние и да доведат до налагане на по-висок размер на наказанието.

          От друга страна, наведените от защитата, обстоятелствата, свързани с липсата на валидна регистрация на мотоциклета, фактът, че пострадалата Д. Я. е неправоспособен водач и в кръвта й е установено наличие на алкохол, не са довели до увеличаване на интензитета на настъпилия общественоопасен резултат, поради което и съдът не ги отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне размера на наказанието.

          След преценка на съотношението и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, което да обуслови прилагането на чл. 55 НК при определяне на наказанието. В този смисъл, наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1 НК, като прие наличие на изключителен превес на смекчаващите такива. Ето защо съдът определи наказание „лишаване от свобода“ в размер  на четири години и шест месеца, което редуцира с 1/3 до размер на 3 години.

          При преценката относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът взе предвид наличието на двете задължителни предпоставки – подс. Д. не е осъждан и наложеното наказание „лишаване от свобода” е в размер до 3 години, като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения не е наложително да го изтърпи ефективно. Съображенията в тази насока са следните: Ръстът на престъпленията по транспорта е безспорен факт, но за постигане целите на чл. 36 от НК отговорността на дееца следва да съответства на степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. Дали следва да се приложи института на условното осъждане във всички случаи е строго индивидуален въпрос и преценката за личната обществена опасност на извършителя не може да се основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат, в каквато насока е и константната съдебна практика. Положителните характеристични данни, трудовата му ангажираност, наред с искрено и недвусмислено изразеното критично отношение към извършеното и съжаление за неговите последици, дават основание да се приеме, че е налице възможност подс. Д. да се поправи и без да е необхо Д. изолирането му от обществото в място за лишаване от свобода. Не може да се пренебрегне и необходимостта от специални грижи за роденото дете Д. Д., което страда от сериозни здравословни проблеми, както и нуждата от финансова и морална подкрепа за майката на детето /св. И.а/, доколкото само подс. Д. работи и  осигурява издръжката и финансова стабилност в семейството, което необосновано би понесло тежестта от налагане на ефективно наказание.

          Настъпилият вредоносен резултат е тежък и болката на частните обвинители е не само дълбока, но тя ще остане и неизличима. Няма каквото и да било съмнение, че страданието на родителите от загубата на детето им ще се търпи до края на живота им. В пледоарията частният обвинител М.Щ., искайки налагане на максималното предвидено в закона наказание, „за да се спрат безумията по пътищата”, всъщност постави акцент върху генералната превенция на закона, което обаче не е смисълът на разпоредбата на чл. 66 от НК. Няма съмнение, че генералната превенция не следва да бъде игнорирана, но същата не трябва да има приоритет при обсъждане на предпоставките за приложението условното осъждане. В противен случай би се стигнало до санкция, която удовлетворява обществото, но не поправя и не превъзпитава дееца, тъй като го дистанцира и изолира от самото общество и необходимите грижи за семейството и в частност за детето, което не би имало положителен ефект за самия подсъдим. За да въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото, една санкция трябва преди всичко да превъзпитава и поправя самия деец.    

          Поради изложеното, съдът прецени, че поправянето и превъзпитаването на подс. Д. е възможно с отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, като срокът следва да бъде в максимално предвидения в закона размер, а именно 5 години. Така ще се реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като през целия 5-годишен период е реална заплахата да изтърпи отложеното наказание.

Предвид тежкият съставомерен резултат и многобройните административни нарушения на подсъдимия по Закона за движение по пътищата, съдът прецени, че същият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години, на основание чл. 343г  НК.

С оглед признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът осъди подсъдимият Д. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасово сумата от 3 689,40 лв. направени разноски в досъдебното производство, както и разноските на частните обвинители И.Я. и Ж.Я. за повереник в съдебното производство в размер на 200 лв. и разноските на частните обвинители М.Щ. и А.Щ. за повереник в съдебното производство в размер на 1 600 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                               Председател :