Мотиви към
присъда №130/18.09.2019г. по НОХД №1093/2019г., изготвени на 26.09.2019г.
РП-
С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н.Г.С. за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
В
разпоредително заседание РП- С. редовно и своевременно призована изпраща свой
представител, който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В
разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник,
който отговаря на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият С. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие.
Пострадалата
и нейната майка не са били открити на домашния им адрес и не се явяват в съдебно
заседание.
Съдът
след като изслуша страните по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК счете същите за
изяснени. Прецени, че са налице условия за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие, приключи разпоредителното заседание и премина към
предварително изслушване на страните.
При
предварителното изслушване на страните съдът разясни на подсъдимия правата по
чл.371 от НПК и обяви, че ще ползва самопризнанието му без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно
заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за
доказано по безспорен начин. Предлага подс. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение, но да не му се налага наказание, тъй като е изпълнил задължението си
и не са настъпили други вредни последици за малолетното дете.
В
съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си поиска съда да не му
налага наказание, тъй като е изпълнил своите задължения и не са настъпили други
вредни последици за детето.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият С.
и св. В. И. имали сключен граждански брак през 1999г. Бракът им бил прекратен с
развод, съгласно решение №390 по гражданско дело №1845/2004г. на С.ски районен съд.
По силата на съдебното решение на майката било предоставено упражняването на
родителските права спрямо малолетното им дете М.Н.С., родена на ***г. Подсъдимият
С. бил осъден да заплаща месечна издръжка на св. В. И. като майка и законен
представител на детето М.С.. Същата била в определен от съда размер на 50 лева
до навършване на пълнолетие на детето. Съдебното решение било влязло в сила на
21.08.2006г. В изпълнение на решение №390 по гражданско дело №1845/2004г. на С.ски
районен съд бил издаден изпълнителен лист от 27.12.2006г., съгласно който подс.
Н.С. бил осъден и задължен да заплаща месечната издръжка в горепосочения
размер, включително и за минал период, предхождащ заведената на 05.08.2004г.
искова молба. Св. Иванова заедно с детето живеела в чужбина, а подс. С. бил
международен шофьор. Той макар, че бил наясно с необходимостта да заплаща своевременно
месечните издръжки за дъщеря си- М.С., не го правил поради финансови
затруднения.
За периода от
21.08.2006г. до месец май 2019г. неплатените месечни издръжки за детето М.С.
възлизали общо на 7700 лева. Въпреки отсъствието и от страната, подс. С.
изплатил на св. В. част от дължимата сума за детето, а именно 1340 лева, което
е установено със заключението на съдебно- счетоводната експертиза по досъдебното
производство. Това подс. С. направил след завеждане през 2007г. от страна на
майката, св. Иванова на изпълнително дело №2084/2007г. на СлРС. По образуваното
изпълнително дело №2084/2007г. и след приспадане на извършените плащания в
размер на 1340 лева по издръжката били установени неизплатени задължения от
подс. С.. Същите възлизали на 6360 лева. Те били формирани от остатък по
издръжка за м. октомври 2008г. в размер на 10 лева и издръжки в период от месец
ноември 2008г. до месец май 2009г.- 127 броя по 50 лева всяка или общо 6350 лева.
Така за периода
от месец ноември 2008г. до месец май 2019г. подс. С. не заплатил дължимата за
детето М.Н.С., родена на ***г. месечна издръжка. За този период били останали
дължими 127 месечни издръжки. Общата им стойност възлизала на 6350 лева, което
е видно и от заключението на съдебно- икономическата експертиза.
В съдебно
заседание подсъдимият представи платежно нареждане за изплащане на издръжките
до настоящия момент, включително и за месец септември 2019г.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаната в хода на досъдебното производство
свидетелка Валентина Василева Иванова, тъй като те са последователни, логични и
не противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът
дава вяра и на всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото
и не бяха оспорени от страните.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- икономическа
експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните, а и съдът няма
основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на
експерта.
Въз основа на
така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
С деянието си подс. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.1 от НК, затова че в периода от месец ноември 2008г. до месец май 2019г. в гр. С.,
след като е осъден с решение №390/30.05.2006г. на С.ски районен съд по гражданско
дело №1845/2004г. да издържа своя низходяща- М.Н.С. с ЕГН ********** съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно
127 месечни вноски в размер общо на 6350 лева.
Деянието е извършено от
подс. С. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото му съдебно минало и
добрите му характеристични данни.
Съдът
не констатира отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. С. съдът се
съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
Съдът счете, че не следва да му налага наказание за извършеното от него
престъпление, тъй като от събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен начин, че до постановяване на настоящата присъда той е изпълнил
задължението си. Освен това е видно и че е изплатил всички издръжки за непълнолетното
дете след периода по обвинението, включително и за настоящия месец септември.
Ето защо съдът следва да приеме, че за непълнолетното дете М.Н.С. не са
настъпили други вредни последици, поради което призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение и на основание чл.183, ал.3, вр. ал.1 от НК не му наложи
наказание.
С оглед
правилата на процеса съдът счете, че следва да осъди подс. С. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 113,40 лева,
представляваща направени разноски за изготвената експертиза.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: