Решение по дело №792/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 289
Дата: 13 ноември 2018 г.
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20183100600792
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ……………    Година 2018     Град Варна

 

 

Варненският  окръжен   съд         Наказателно отделение

На четвърти октомври         Година две хиляди и осемнадесета   

В публично заседание в следния състав:

 

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станчо Савов

ЧЛЕНОВЕ: Диян Денев 

Румяна Петрова

 

 

При секретаря Елка Колева  

Прокурор Женя Енева 

като разгледа докладваното от съдия Савов  ВНОХД №792  по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на прокурор при РП Варна срещу присъда №124  постановена на 24.04.2018г. по НОХД №3181/2017г. по описа на РС – Варна.

С постановения съдебен акт подсъдимият А.С. ***  ЕГН:********** е признат за невиновен и оправдан да е извършил престъпление по смисъла на чл.129 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК.

В протеста се сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована, предлага се нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Навеждат доводи че от доказателствата по делото може да се направи извод за осъществено от подсъдимия престъпление. Прави се анализ на събраните доказателства, като отново се предлага подсъдимия да бъде признат за виновен по обвинението за което е предаден на съд.

В съдебното заседание  представителя на въззивната прокуратура  не поддържа протеста.

Адвокат Ж.Ж.  в качеството на защитник на подсъдимия счита протеста  за неоснователен, а присъдата на РС Варна  за обоснована, мотивирана подробно и анализираща събраните по делото доказателсва, като счита същата за  законосъобразна. Моли за потвърждаването и.

След преценка на доводите, изложени от прокуратурата в протеста и допълнителното изложение към него, въззивната жалба ведно с допълненията, като взе предвид позициите на страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл. 313 и 314 от НПК, въззивният съд намери протеста за  неоснователен по следните съображения:

От фактическа страна първоинстанционния съд е приел за установено следното:

          На 13/14.02.2015г. св.И.И.Г.и св.И.К.,който били първи братовчеди,посетили дискотека „Звезда“находяща се в гр.Добрич.Там те консумирали алкохол.В дискотеката останали до около 03:00 часа на 14.02.2015г.,след това те решили да посетят питейно заведение „Хелидони“,находящо се в гр.Добрич.Тъй като св.К.бил употребил значително количество алкохол  се придвижвал трудно, св.Г.му помагал да върви.Междувременно по същото време  дискотека „Звезда“ напуснал и св.К.К.,също от гр.Добрич.Предвижвайки се по центъра на гр Добрич той срешнал св.Г.и К.,който до този момент не познавал.

      Вечерта на 13/14.02.2015 г. подс. Подс. А.С.А. и неговите приятели –св.И.С.. и св.Л.Г.. , посетили дискотека „Магнет“, находяща се в гр.Добрич. По-късно тримата се преместили в дискотека „Звезда“

      Малко по късно същата вечер в Първо РУ-ОД на МВР-Добрич постъпил сигнал за възникнало сбиване пред заведение „Хелидони“, като при пристигането на мястото служителите на реда установили св.Г.и св.К., като възприели,че същите са с окървавени дрехи и лица. Там те заварили и св.К..Попитали са ги какво се е случило и свидетелите Г.и К.обяснили,че три неизвестни лица са ги набили.

      На въпрос на служителите на реда към  пострадалите как са изглеждали нападателите и на къде са тръгнали. Свидетелите Г.и  К.не могли да дадат описание на извършителите, но съобщили, че лицата са тръгнали към дискотека „Звезда“. Св.К. от своя страна обяснил, че се връщал от дискотека „Звезда“ и видял, че пет лица се бият, като уточнил, че видял как три лица биели свидетелите Г.и К., поради което решил да им се притече на помощ. Пред полицейските служители, св.К. декларирал, че ще може да разпознае извършителите, като уточнил, че ще ги познае по това, че единият бил висок, другият по-нисък и третият най-нисък. Същия  не можал да посочи повече  подробности за външния им вид.

      Полицейските служители  С. и К.качили св.К. в служебния  автомобил и направили обход в района, с цел издирване на извършителите но не открили никой, поради което се върнали заедно със св.К. при пострадалите. Междувременно пристигнал екип на спешна помощ при МБАЛ-Добрич, който отвел св.Г.и св.К.в спешното отделение на болницата.

    Преди да бъдат качени в линейката, св.Г.помолил св.К. да позвъни на приятелката му – св.С.В.и да й съобщи какво се е случило. Св.К. позвънил на св.В.и й съобщил, че приятелят й е пострадал.Св.В.се поинтересувала какво се е случило, а св.К. и обяснил, че три момчета са нападнали нейния приятел.

     Около 04.00 ч. свидетелите Ив.Г.и К.били приети в спешния център на МБАЛ -гр.Добрич, където им били извършени изследвания. Сутринта на 14.02.2015г. двамата били приети за лечение в Неврохирургично отделение на МБАЛ –Добрич, като на 17.02.2015г., св.Г.бил изписан от болницата с окончателна диагноза: Контузия на главата и тялото, счупване на долна челюст и мозъчно сътресение. Анамнеза: пострадал при битов инцидент-побой в питейно заведение.  На същата дата бил изписан и св.К., с окончателна диагноза :Контузия на главата и тялото. Анамнеза : на същия е нанесен побой в питейно заведение.

     На 18.02.2015г., св.Г.бил приет в Клиника по лицево-челюстна хирургия в МБАЛ Св.Марина Варна, където му била извършена оперативна интервенция на челюстта и екстркция на зъб.

        На 25.02.2015г. на св.Г.бил извършен преглед  обективиран в МУ №179/25.02.2015г. на съдебен лекар С.М., като в същото е посочено, че се касае за контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на долна челюст, травматичен оток в областта на дясната лицева половина, получени в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят да са получени в указаното време и по указания начин.

      На 25.02.2015г. била извършен преглед и на св.И.К., обективиран в МУ №180/25.02.2015г. на съдебен лекар С.М., като в същото е посочено, че се касае за контузия на главата, мозъчно сътресение, навяхване на десния глезен, травматични отоци, кръвонасядания и ожулване в гореописаните области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, като отговарят да бъдат получени в указаните време и начин.

         В хода на  ДП било извършено разпознаване, като видно от съставените протоколи, на 07.08.2015г. св.И.Г.разпознал подс.А..

      Видно от заключението на извършената комплексна съдебно медицинска експертиза  изготвена от вещите лице д-р  В.Д., д- р  Д.Д.и  д-р Н.П.–лицево челюстен хирург се установява, че  на 14.02.2015г. И.Г.е получил следните увреждания, а именно: контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка, многофрагментно счупване на долната челюст двустранно, оток на дясна лицева половина, екстракция на шести долен в дясно зъб.      Според вещите лица установените увреждания са резултат на силен удар с или върху твърд, тъп предмет и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по делото. Типа счупване на долната челюст било резултат на силен удар в областта на долната челюст, в дясната й половина и най -вероятно е резултат на удар с крак /ритник/. При получаването на удара пострадалият е бил най-вероятно в легнало положение на земята. Ударът, според експертизата би могъл да бъде нанесен и при изправено, или приклекнало положение на пострадалия. Счупването на долната челюст е довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период от около 3 месеца. Изваждането на шести долен зъб в дясно, също само по себе си водело до затруднение на дъвченето и говоренето. Счупването на долната челюст можело да се получи и от един удар. Пострадалият не би могъл сам да си причини уврежданията.

     В съдебно заседание пред първата инстанция в.л. Д.е пояснило, че типа счупване на долната челюст е резултат на силен удар в областта на долната челюст, вдясно и най-вероятно е в резултат на удар с крак – ритник, като вещите лица приемат при този механизъм, като по-вероятно положението на пострадалия да е легнало.

    От заключението на    СМЕ №53/2015г. и №149/2015г. на св.И.К., изготвени от вещото лице д-р Д.Д./л.25-28, л.146-148, том 1 от ДП/, Св.К.е получил следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка, навяхване на десен глезен, оток на меки черепни обвивки и десен глезен ,кръвонасядане на десен глезен и ожулване на носа. Установените увреждания според експертизите били резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Навяхването на десния глезен наложило имобилизация за срок от около 10 дни и не водело до трайно затруднение движението на крайника. Обусловило временно разстройство на здравето не опасно за живота и преминавало за около две седмици.

    В съдебно заседание  пред първата инстанция  вещото лице Д.пояснява, че ожулването на носа може да се получи при падане от собствен ръст, без удар, защото носа е прилежаща част на лицето.

    От назначените КСМЕ №43/2016г. на св.И.К., изготвени от вещото лице д-р Д.Д.и вещото лице д-р М.Ж./л.179-182, том 1 от ДП/, при станалия инцидент на 13/14.02.2015 г. същият е получил следните увреждания: -контузия на главата, сътресение на мозъка, навяхване на десен глезен, -оток на меки черепни обвивки и десен глезен, -кръвонасядане на десен глезен и  ожулване на носа.

    Установените увреждания според експертизата били резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по досъдебното производство.

    От заключението на извършената от вещото лице Б.съдебно психиатрична експертиза на подс.А. се установява,  към датата на инкриминираното деяние подс. А.А. не страда от психично разстройство, няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психично състояние на А. му позволява да участва пълноценно в наказателното производство.

    От  изискана справка от ОД на МВР-Добрич, за налични видеокамери  се е установило, че  района на бар „Хелидони“ има налични видеокамери, но записи от 13/14.02.2015г. няма съхранени.

         Видно от приложената по делото актуална справка съдимост за подс.А., същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

    От изготвените  в хода на ДП характеристични справки от ИДПС при I РУ-ОД-МВР-Варна подс. А. ***, като семейството му е четиричленно  и има по-малка сестра.  Учил в частна гимназия в гр.Добрич, където бил с отличен успех, отговорен и прилежен ученик.  Физически здрав. По характер бил отговорен и спортувал редовно. Приятелският му кръг бил от съученици и лица, с които спортува. Не бил познат на органите на полицията, нямал регистрации в масивите на МВР и не се водел на отчет в Детска педагогическа стая при I РУ-ОД-МВР-Добрич.   Не били постъпвали жалби и сигнали за нарушение но подсъдимия на обществения ред по местоживеене и за конфликтни взаимоотношения със съседи.

      От  изготвения предсъдебен доклад  се установява, че подсъдимия  е с отлични характеристични данни, като през  учебната 2016 - 2017г. е  завършил средно образование в ПЧГТП „Райко Цончев", град Добрич със специалност „Предприемачество“. В последствие станал студент в Икономически университет- Варна - първи   курс,   редовно   обучение,   специалност   „Аграрен бизнес“. Едновременно учел и в Аграрен университет-Пловдив в задочна форма на обучение, първи курс, специалност „Агрономство-гюлевъдство“. За него не били документирани противообществени прояви. Израснал в семейна среда от двама родители. Има една по-малка сестра, в грижите за която също участвал. Има стабилни и удовлетворителни  взаимоотношения в детството си. Възпитаван бил в семейство, което се придържало към традиционните български ценности и на доброто възпитание, доброто образование и придобиването на трудови навици. Двамата родители  работят. Взаимоотношенията на подсъдимия  с неговото семейство били много добри.   В училище бил  с отличен успех. Като студент, учел съвместно две специалности в две висши учебни заведения, тъй като считал, че по-този начин няма да губи време да учи последователно, това което му е необходимо за професионалното развитие.

    Живеел в апартамент, който бил собственост на семейството и където израснал. Съжителствал с родителите си. Битовите условия били нормални. Като учащ, нямало период, в който да работи като нает по трудово правоотношение. Финансовата издръжка се поемала от родителите му. Семейството притежава земеделски земи, които обработвали сами. Подс.А. активно участвал в земеделската дейност, като планирал с това да е ангажирана бъдещата му трудова реализация. Имал правоспособност за управление на моторно превозно средство категория „С“ и „Ткт“.

      Свободното си време прекарвал с най-близките и приятелите си. Имал сериозна приятелка, като двамата планирали да се оженят след като завършат образованието си. Движел се в среда на свои връстници, които били със сходни интереси и занимания и за които нямало данни да са извършители на противоправни деяния. Спортувал - през годините се занимава с футбол, тенис на маса и фитнес. Семейната и приятелската среда не били предразполагащи към толериране на криминални нагласи и противообществено поведение.

      Употребявал алкохолни напитки, но рядко пие твърд алкохол. Не бил пробвал наркотици, защото нямал нужда от подобен опит.   Нямал предишни криминални прояви. Нямал контакти с криминално проявени и осъждани лица, нямал признаци да е податлив на чуждо влияние, обмислял достатъчно действията си и не бил склонен да проявява рисково поведение. В семейството му нямало осъдени. В проведените разговори изразявал позитивни виждания за закона и реда и за необходимостта всички граждани да спазват законовите норми. Имал ясно изразени цели, и краткосрочни, и дългосрочни, които да следва свързани с обучението му, с бъдещата професионална реализация и с предприемане на стъпки в личен план. Осъзнавал необходимостта да  работи, като предпочитал  да работи за себе си. Поддържал адекватни междуличностни умения. Лесно влизал в контакт, като демонстрирал уравновесеност и автономност. Не изпитвал затруднения с ориентирането в проблемни ситуации, замислял се за постъпките си и за последиците от тях, не давал вид на лесно податлив на негативни влияния. Изказвал мнение, че в отношенията към другите хора следвал линия да се съобразява с тях. Избягвал да посещава места, където можел да си навлече неприятности. В повечето време бил в добро настроение, не бил тревожен или напрегнат. Единственото, което го натоварвало психически бил съдебният казус, по който бил обвинен.

           Така описаната фактическа обстановка,  първоинстанционния съд е приел на база обективен анализ на събраните по делото доказателства по делото , а именно - показанията св.Ив.Г., показанията на Ив. К.,  показанията на св. К.К.,  показанията на С., Д.Д., В.Г.и Р.С., от показанията на С.В.и Д.Б.;  св.И.Д.С., св. Л.Г., на св.С.И., на  св.С.С., от обясненията на подсъдимия А.,заключението по назначената КСМЕ,  заключенията по назначените две СМЕ, от заключението по назначената СПЕ,  медицинска документация, справки от ОД на МВР-Добрич и Първо РУ-Добрич, препис-извлечение от акт за раждане, справка за съдимост, справки с характеристични данни, предсъдебен доклад и останалите приложени по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

        След внимателна преценка на събраните по делото доказателства,   настоящия съдебен състав намира, че правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на св.И.Г.в определени негови части - които са противоречиви,  като подробно в мотивите си е  аргументирал това свое становище, което напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, а  именно: по отношение на  срещата му в центъра на града  с три лица  които са си разменили реплики, по отношение на изложеното от него, че е видял лицето нанесло му удара и по отношение на даденото описание на лицето, както и по отношение на начина и мястото на нанасянето на ударите, които  показания в тази им част  противоречат на кредитираните от съда други гласни доказателства,  находките  установени при медицинските прегледи и са в противоречие с КСМЕ, изготвена по отношение на Г.. Не ги кредитира и по отношение  на описанието на лицето и характерните му белези по които може да го разпознае което му е нанесло удари – дадени при различните му разпити във времето при водене на  ДП, както и по  отношение на начина и мястото на нанасяне на ударите. 

         Правилно първоинстанционния съд е приел, че е нелогично и неправдоподобно с течение на времето /докато е протичало ДП/  през определени периоди от време свидетеля да сочи различни факти, които постепенно допълва и доуточнява.   Тези противоречия и непълноти в показанията на св.Ив.Г.се установяват и са видни и  от  показанията на полицейските служители, които са категорични , че както св.Г., така и св.К.и св.К. не са могли да дадат каквото и да било описание на нападателите веднага след инцидента.

          Този факт се подкрепя и от  показанията на св.Ст.В.,  че приятелят й  е обяснил, че е бил нападнат от непознати, че бил ритан, че лицата били трима и единият бил с шапка, като отново същия не е направил конкретно описание на лицата, а само е посочил обстоятелсвото, че нападателите са били трима.

        С оглед на горното правилно първоинстанционния съд е приел, че  св.Г.не е видял точно кой го е нападнал и му е причинил съответните увреждания.

        Правилно първоинстанционния съд не е  кредитирал и показанията на св.Г.дадени пред съдия  в частта ми в която той сочи, че непосредствено след инцидента св.К. е съобщил на св.В.имената на нападателите, тъй като в тази част показанията му се опровергават от показанията на самите свидетели К. и В., които отричат такъв разговор да е воден помежду им. 

   Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал в голямата им част и показанията на свидетеля К.  като подробно е обяснил и защо не ги кредитира, които мотиви се споделят и от настоящия съдебен състав и в частност - предвид на обстоятелството, че същите са противоречиви помежду си, непоследователни, в разрез с останалите гласни доказателства, кредитирани от съда и най вече в разрез с посоченото от полицейските служители пристигнали на място непосредствено след инцидента, които са категорични, че веднага след станалото описание на лицата св.К. не е могъл да даде, не е посочил с какви дрехи са били облечени, не е посочил имена, като е посочил единствено, че лицата са с различен ръст.  

         При тази непоследователност, вътрешна противоречивост на показанията, противоречие с останалите гласни и писмени доказателства кредитирани по делото, настоящият съдебен състав споделя становището на първата инстанция , че не следва да се кредитират  показанията на св.К. в посочените части, още повече, че на въпросите на първоинстанционния съд, кои от изнесените факти са верни и кои факти поддържа, се е стигнало до абсурдна ситуация, при която свидетелят е  заявил, че не знае кое е вярно.

           Правилно са кредитирани  показанията на св.С.В.В., св.Д.С.Б., св.Л.Ж.Г., св.И.Д.С., св.С.И., показанията на служителите на реда Р.М.К., Д.П.Д., В.Е.Г.и Р.Г.С., св.С.В.В., св.С.С., които са логични  и последователни и кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства кредитирани от съда,  които доказателства в своята цялост водят до извод, че подсъдимия не е извършил престъплението за което има обвинение. 

     Правилно първоинстанционният съд  не е кредитирал протокола за разпознаване от 07.08.2015г. от ДП с разпознаващ Ив.Г., тъй като действително   при провеждането на разпознаването не са били спазени изискванията на НПК и установената съдебна практика. В тази насока първоинстанционния съдия е изложил подробни съображения,  които се споделят и от настоящия съдебен  състав, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.

           Настоящия съдебен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че в хода на съдебното следствие не е установен и доказан от страна на прокуратурата по безспорен и категоричен начин  механизма на причиняване на телесните увреждания, че не са събрани безспорни и категорични доказателства по отношение на авторството на деянието в лицето на подс.А.А. и в частност, че  няма налични безспорни и категорични доказателства, дори  подсъдимият да се е  намирал в района по време на извършване на  инкриминираното деяние.  

        По делото няма категорични и безспорни доказателства, че подс.А. се е намирал на процесната дата и на процесното място и че е нанесъл удари на пострадалия И.Г..

В заключение, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е приел за установена гореизложената фактическа обстановка на база обективен анализ на всички събрани по делото доказателства и е направил законосъобразен извод, че подсъдимия не е  осъществил престъплението за което има обвинение  по мотиви, които въззивната инстанция споделя изцяло, поради което и счита, че не следва да  ги преповтаря.  Оценени са в цялост и много подробно всички детайли  по повдигнатото  обвинение, като са анализирани обстойно събраните по делото гласни и писмени доказателства  като първоинстанционния съд е направил законосъобразен извод за липса на извършено  от  подсъдимия престъпление по чл.129 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, поради което и правилно е прието, че подсъдимия  А. следва да бъде оправдан.

   След цялостна служебна проверка  извършена  не бяха констатирани основания за отменяване или изменяване на съдебния акт. 

Водим от горното и на осн. чл. 338 от НПК , съставът на Варненския окръжен съд ,                                    

                                                   Р  Е  Ш  И  :

    

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата  №124  постановена на 24.04.2018г. по НОХД №3181/2017г. по описа на РС – Варна.

   Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                   

                                              2.