№ 7
гр. Разград, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Частно наказателно дело
№ 20253300200010 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаван на финансови санкции, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган на
Австрия, Районна администрация - Санкт Пьолтен /Bezirkshauptmannschaft St. Polten/, с
рег. № PLS2-V-24 28223/3, постановено на 17.01.2024 г., влязло в сила на 31.08.2024 г., с
което на българския гражданин Н. С. С., *** г., с последен известен адрес в ***, и обичайно
пребИ.ване на същия адрес, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 150 евро и
за административни разноски сумата в размер на 5 евро, или общо 155 евро/сто петдесет и
пет/евро, за това, че като водач на превозно средство /лек автомобил/ с регистрационен
номер ***, движейки се в населено място: Община Kirchstetten на магистрала A1, StrKm
41,395 Строителна площадка, посока Виена / Gemeindegebiet Kirchstetten auf der Autobahn A1
nachst Strkm. 41,395 Baustelle, Fahrtrichtung Wien (Stationares Lasermessgerat, Freiland/, е
превишила на 14.10.2023 г. в 02:58 часа, максимално допустимата скорост с 31 км/ч., при
допустима максимална скорост 80 км/ч. (след приспадане на границата на толерантност) -
административно нарушение, което се санкционира по австрийския закон съгласно § 52 lit.a
Z.10a от (StVO) 1960 и § 99 Abs.2d от (StVO) 1960.
1
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура – Разград, изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция, ведно с разходите за административното производство, поради което
предлага на съда да го признае и да постанови изпращането му за изпълнение.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност и адрес са установени след направена в
НБД справка – Н. С. С., редовно призована за съдебно заседание, не се явява, не се
представлява и не ангажира становище.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган на Австрия,
Районна администрация - Санкт Пьолтен /Bezirkshauptmannschaft St. Polten/, с рег. №
PLS2-V-24 28223/3, постановено на 17.01.2024 г., влязло в сила на 31.08.2024 г., е въз
основа на констатирано административно нарушение, което съгласно фактическото му
описание съставлява административно нарушение и по българското законодателство.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, то и съгласно
ал. 2 от чл. 30 от ЗПИИРКОРНФС в конкретния случай, макар и налична, двойната
наказуемост не е изискуема като условие за признаване. В контекста на изложението, следва
да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции е видно, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция,
тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския
съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от
засегнатото лице е видно, че същият е извършил административно нарушение, свързано с
правилата за движение по пътищата, поради което в случая не се изисква двойна
наказуемост, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един от
начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, размерът на разноските за административното
2
производство, референтният номер на преписката, по която е издадено Решението и датата
на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото лице
за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на засегнатото лице Н. С. С./виж
направената в НБД Население, справка /същата е пълнолетна - родена е на 11.06.1955 г. и
съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорно лице, а с
оглед социалния и обществения статус, не е лице, по отношение на което съществува
законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението
недопустимо. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България,
нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такИ. деяния. В този смисъл не са налице основанията за
отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 150 евро, както и 5 евро административни разходи, което е над
предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от 70 евро, поради което и не е налице и
отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване. Решението е връчено на лицето на
16.08.2024г. Съгласно Удостоверението, производството е било писмено и издаващата
3
държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е
имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите,
предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице
основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
С оглед горното, актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 150
евро и 5 евро разноски, тоест общо на 155 евро е 303.16/триста и три лева и шестнадесет
стотинки/ лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.
Ето защо и по изложените по - горе съображения, на основание чл. 38 от
ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на
издаващата държава за признаване и изпращане на решението за налагане на финансова
санкция, на органа по чл. 6, ал. 2 – ТД на НАП – Варна – офис Разград за изпълнение по реда
на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от цитирания нормативен
акт следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на
решението. Копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение на несъдебен орган на Австрия, Районна администрация -
Санкт Пьолтен /Bezirkshauptmannschaft St. Polten/, с рег. № PLS2-V-24 28223/3,
постановено на 17.01.2024 г., влязло в сила на 31.08.2024 г., с което на българския
гражданин Н. С. С., *** г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес - ***, е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 150 евро и за административни разноски
- сумата в размер на 5 евро, или общо 155 евро/сто петдесет и пет/евро, с равностойност в
български лева - 303.16/триста и три лева и шестнадесет стотинки/ лева, за това, че като
водач на превозно средство /лек автомобил/ с регистрационен номер ***, движейки се в
населено място: Община Kirchstetten на магистрала A1, StrKm 41,395 Строителна площадка,
посока Виена / Gemeindegebiet Kirchstetten auf der Autobahn A1 nachst Strkm. 41,395 Baustelle,
Fahrtrichtung Wien (Stationares Lasermessgerat, Freiland/, е превишила на 14.10.2023 г. в 02:58
часа, максимално допустимата скорост с 31 км/ч., при допустима максимална скорост 80
км/ч. (след приспадане на границата на толерантност) - административно нарушение, което
се санкционира по австрийския закон, съгласно § 52 lit.a Z.10a от (StVO) 1960 и § 99
Abs.2d от (StVO) 1960.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
4
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т. 4
от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и/или протестира пред Варненския апелативен
съд в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5