Р Е Ш
Е Н И Е № ……
Гр. София, 09.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Иван Киримов
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 16482 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „П.к.Б.“ ООД,
чрез пълномощника му, срещу решение № 31146/24.04.2018 г. на Софийския районен
съд, 154 с - в, по гр. д. № 39589/2017 г., с което е
отхвърлен предявения
от „П.К.Б." ООД, ЕИК *******против „Г.К." ЕООД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр с чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 286 от ТЗ и чл.
92 от ЗЗД за сумата от 3 600 лв., представляваща неустойка по Договор за
консултанстки услуги от 15.07.2014 г., ведно със законната лихва за периода от
06.04.2017 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането и ищецът е
осъден за заплащане на разноски.
Излагат се съображения, че постановеното решение е
неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. За да отхвърли претенцията СРС е приел, че ответникът е изпълнил
частично задълженията си по договора за консултански услуги от 15.07.2014 г.,
като е отправил 5 предложения до ищеца – възложител относно кандидатстване за
финансиране по програми. Поддържа се, че основната цел на договора е
възложителят да получи финансиране от европейски, национални или други донорски
програми, като в тази връзка бъде консултиран от ответника – изпълнител срещу
заплащане на възнаграждение. Тези задължения не са изпълнени от ответника,
които е отправил неотносими и нереализуеми предложения относно сфери на дейност,
които не са подходящи за възложителя. Твърди се, че действията на изпълнителя
не са спомогнали работата на възложителя и развитието на бизнеса му, каквато е
била целта на договора. Изпълнението, което твърди ответника, не е свързано с
основния предмет на договора. Поддържа се, че неоснователно СРС е отхвърлил
иска независимо, че ответникът не е доказал изпълнение на договорните си
задължения. Моли да се постанови решението, с което да се отмени оспореното и
да се уважи иска.
Въззиваемата страна - ответникът „Г.К.“ ЕООД, чрез
представителя си, оспорва жалбата. Поддържа, че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на СРС - законосъобразно и правилно постановено. Според
ответника за първи път във въззивното производство се оспорва, че изпълнителят
е предоставил на ищеца възможни проекти за кандидатстване за финансиране по
европейски и национални програми, които не са подходящи за дейността му.
Правилно СРС е приел, че е налице частично изпълнение на задълженията на ответника
по консултанския договор, както и че е налице неизпълнение на задълженията на
ищеца за цялостно изплащане на възнаграждението по договора, както и за
оказване на съдействие от негова страна на изпълнителя чрез предоставяне на
необходимата информация и документация
за изпълнението на договора. Неоснователно се твърди, че заплащането на
авансово възнаграждение по договора е уговорено в зависимост от постигането на
конкретен резултат и възнаграждението за успех е дължимо едва при одобрение за
финансиране по проект, въз основа на договора. Поддържа се още, че по делото е
установено, че ответното дружество – изпълнител е изпълнило точно и
добросъвестно задълженията, поети с договора. С оглед декларираните от ищеца
сфери и интереси за получаване на финансиране са му предложени и са обсъдени с
него редица възможности, програми и варианти за участие в програми за
финансиране в сферата му на дейност. От доказателствата се установява, че до
ищеца са отправени по електронна поща 4 предложения за кандидатстване,
съответно от 08.08.2014 г., 24.09.2014 г., 25.02.2015 г. и 13.08.2015 г., в
срока на действие на договора. Между страните са провеждани срещи и са
обсъждани възможности за финансиране. Изпълнението на задълженията на ответника
се установява и от събраните по делото свидетелски показания. От
доказателствата не се подкрепя твърдението на ищеца, че ответното дружество не
е предложило нито една възможност за изготвяне на проект за кандидатстване за
финансиране по европейски, национални и донорски програми. На ищеца и на втория
възложител по договора са предложени програми в сферите им дейност. Твърди се,
че не са доказани предпоставките по чл. 16 от договора за възстановяване на
заплатената от ищеца авансово сума. Моли да се постанови решение, с което да се
потвърди решението на СРС. Претендира разноски в производството, съгласно
списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата,
като и без довод следи служебно за нарушения на императивни материалноправни
норми.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Относно законосъобразността на
решението, съдът е обвързан от доводите по въззивната жалба. СРС е обсъдил
приетите пред него доказателства, като е изложил фактическа обстановка, която
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към
нея, на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими
към възраженията на страните в производството пред него.
Районният съд се е произнесъл по установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 309 ТЗ,
вр. с чл. 92 ЗЗД - за установяване на задължение за възстановяване на сума,
като неустойка, в резултат от неизпълнение в цялост на задълженията на
изпълнителя - ответник по процесния консултантски договор. Производството се
развива след депозиране в срок на възражение от ответника по реда и в сроковете
по чл. 414 ГПК и е допустимо.
По делото е безспорно установено, че
между „П.к.Б.“ ООД и „К.С.“ ЕООД - като възложители и „Г.К.“ ЕООД
като изпълнител, е сключен договор за консултантски услуги от 15.07.2014 г. със срок от 2 години от датата на сключване.
Съгласно чл. 3 от Договора ответникът е поел
задължение, в срока на договора, да предложи на възложителите - не по - малко
от 8 (осем) възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за
финансиране от европейски, национални или други донорски програми, които са
подходящи за постигане на декларираните от възложителя цели в сферите му на
интереси, посочени от възложителя.
Във връзка с изпълнението на това задължение на
изпълнителя, в чл. 16 от договора, раздел Неустойки, е уговорено, че ако изпълнителят
предложи по -малко от 8 възможности за изготвяне на проект съгласно чл. 3 от договора,
възложителят има право пропорционално на обратно заплащане на заплатеното от
възложителя авансово възнаграждение по договора.
От своя страна в чл. 5 и сл. от договора - чл. 5. 1 и
чл. 5. 2 възложителят е поел задължение да заплати авансово възнаграждение в
размер на сумата от 2 500 лв. без ДДС, платима до 8 календарни дни, считано от
датата на сключване на договора и след издаване на фактура от изпълнителя и
авансово възнаграждение в размер на 2 500 лв. без ДДС, в срок до 60 календарни
дни, считано от датата на подписване на договора и след издаване на фактура от
изпълнителя за тази сума.
С нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се
предвижда възможност за заплащане в полза на изправната страна по
облигационната връзка на неустойка, уговорена между страните, която обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката изпълнява две
функции - да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора, както за пълно
неизпълнение, така и за забавено изпълнение.
За да възникне правото на страната
да претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на предвидените в договора
задължения, следва тази страна (в случая ищецът), да е изправна - да установи, че
е изпълнила своите насрещни задължения по договора, респективно - че ответната
страна е неизправна - не е изпълнила конкретни задължения, с които е свързано
възникване на правото на неустойка.
Следователно и при направено изрично
оспорване от страна на ответника, първото условие за възникване правото на
ищеца да получи неустойка е той да е изправна страна в договорните отношения.
Доказването на това обстоятелство е в тежест на ищеца, което му е указана от
СРС с доклада по делото по чл. 146 ГПК.
Ответникът е оспорвал възникването на правото на ищеца
да претендира връщане на заплатеното авансово възнаграждение, уговорено като
неустойка по чл. 16 от договора, с възражение за неизпълнение в цялост на
задълженията на ищеца да заплати цялото уговорено авансово възнаграждение,
както и на задълженията му по чл. 10 от договора – са окаже на изпълнителя
необходимото съдействие, включително изискващата се документация, във връзка с
реализиране на целите на договора.
Въззивният съд споделя извода на СРС, че ищецът -
възложител не е провел пълно доказване, че е изправна страна по консултантския
договор.
Действително, по делото не е се е спорило и от
представените два броя платежни нареждания за кредитен превод от 05.08.2014 г.
и 13.12.2014 г. и фактури от 15.07.2014 г. и 17.10.2014 г. се установява, че ищецът
е заплатил авансово възнаграждение в общ размер от 3 600 лв. с ДДС, след
представяне на фактури от ответника.
Като е съобразил представените пред него доказателства
СРС основателно е приел, че заплатеното от възложителя - ищец авансово
възнаграждение е само част от уговореното в чл. 5. 1 и чл. 5. 2 договора
възнаграждение в общ размер на 5 000 лв. без ДДС, съответно 6 000 лв. с ДДС, за
което няма данни и не се твърди от ищеца, да е заплатено изцяло. От друга
страна заплащането на възнаграждението от страна на ищеца е обвързано и с
издадена и представена му фактура от изпълнителя за съответната сума.
Настоящият състав намира за основателно възражението
на ответника за неоказано съдействие от кредитора - ищец за изпълнение на
договорните задължения на ответника,
съгласно уговореното между страните в чл. 10 от договора. Доколкото става въпрос за отрицателен факт
твърдян от ответника, в тежест на ищеца е било да установи, че е изпълнил
задълженията си за оказване на цялото необходимо съдействие на ответника, за да
може той от своя страна да изпълни в цялост задълженията поети в чл. 3 от
договора.
В случая, от показанията на свидетеля на ответника Ц.А.Н.,
която изпълнява длъжността експерт в ответното дружество и е била консултант на
ищеца, във връзка с изпълнението на договора от 15.07.2014 г. се установява, че
свидетелката е провеждала телефонни разговори, лични срещи и е водила
кореспонденция по електронната поща с ищеца с цел отправяне на предложения за
донорски програми, които влизат в сферите на интереси на ищеца. Според нея
ищецът е следвало да я информира за програмите за финансиране, към които има
интерес, за да се изготвят книжа за кандидатстване и да се преценят
възможностите за успешното му финансиране. Комуникацията с ищеца е била
едностранна - от нейна страна към него, а не обратно. Свидетелката поддържа, че
на ищеца са предлагани програми за финансиране в областта на човешките ресурси,
добрите и безопасни условия на труд, на новите работни места, младежката
заетост, подкрепата за заетост, разработване и предлагане на иновации. Според
свидетелката впоследствие е станало ясно, че дружеството не може да
кандидатства в програми свързани с внедряване на иновации, тъй като за
програмния период 2014 г. - 2020 г. те са насочени към фирми, свързани с производството,
а не с услугите. Свидетелката дава и показания, че от страна на ищеца не е
имало никаква инициатива или действия във връзка с изпълнението на договора,
като няма как да се изготви конкретно проектно предложение без участието на
ищеца. Според нея е имало случаи, в
които са се уговаряли срещи с дружеството, а то не е изпращало представител на
срещите. От показанията се установява освен това, че ответното дружество е
направило предложения за следните програми : „Ново работно място",
„Младежка заетост", „Подкрепа заетост", „Добри и безопасни условия на
труд", „ Разработване на иновации", „Внедряване на иновации",
„Техностар", „Развитие на земеделските стопанства". Свидетелката
установява, че е от нейна страна е предоставена пълната документация по
програмата за младежка заетост, по която е получено финансиране от ищеца,
съгласно сайта на МФ. Въззивният съд кредитира показанията на тази свидетелка като
намира, че кореспондират с писмените доказателства, събрани пред СРС.
Показанията на свидетелката във връзка с изпълнението
на задълженията на ответника се подкрепят от представените пред СРС 4 броя извадки от кореспонденция от електронна поща между страните по
делото от дати : 08.08.2014 г., 24.09.2014 г., 25.02.2015 г. и 13.08.2015 г.,
чрез които се установява, че на ищеца са предложени проекти за кандидатстване
за финансиране от различни донорски програми, които ответникът е счел за
подходящи, с оглед постигане на декларираните от възложителя цели в сферите му
на интереси. Въззивният съд намира за
преклудирани възраженията на ищеца, поддържани за първи път едва във въззивната
жалба, че ответникът е отправил неотносими и нереализуеми предложения относно
сфери на дейност, които не са подходящи за възложителя, като действията на
изпълнителя не са спомогнали работата на възложителя и развитието на бизнеса му,
поради което не ги обсъжда.
В заключение въззивният съд приема
за установено, че длъжникът е изпълнил частично задълженията си по договора за
услуги, а за цялостното изпълнение не е получил необходимото съдействие от
страна на кредитора - ищец.
Освобождаване
на длъжника от отговорност или намаляване на обезщетението на основание чл. 83,
ал. 1 ЗЗД е допустимо, когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за
които кредиторът е отговорен. За приложението на тази разпоредба е необходимо да се установи, че
неизпълнението (изцяло или частично) е пряка последица на съответното обстоятелство, за което кредиторът
отговаря. Такова обстоятелство може да бъде, както забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД
под формата на неприемане на предложено изпълнение (за което в случая не са въведени
твърдения), така и неоказване на необходимо за изпълнението съдействие (според заявените от
ответника възражения). Доказването на причинната връзка е в
тежест на длъжника.
Предвид изложеното до
момента настоящият въззивен състав намира, че ответникът е установил, че ищецът
не му е оказал необходимото съдействие да предостави
цялата необходима информация, документация и сведения в изпълнение на
задълженията си по чл. 10 от договора. При
това съдът приема, че неизпълнението в цялост на задълженията на ответника по чл. 3 от
договора се
дължи на причини, за които кредиторът
отговаря и са
налице предпоставките по чл. 83, ал. 1 ЗЗД за освобождаване на ответника от
отговорност по чл. 16 от договора за
заплащане на неустойка пропорционално на полученото от възложителя авансово
възнаграждение.
Установителният иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД е неоснователен. Законосъобразно и в съответствие с
материалния закон искът е отхвърлен от
СРС.
Поради съвпадане на крайните изводи
на въззивният съд с тези на СРС, макар и по допълнителни съображения, оспореното
решение следва да се потвърди. Този извод се отнася и до присъдените с решението
разноски в полза на ответника, които са съобразени с изхода от спора и
доказателствата за направени разноски пред СРС.
По разноските пред СГС: С оглед изхода на спора и направеното искане, право на разноски има
въззиваемата страна - ответник в производството. Съобразно представените
доказателства за реално направени разноски и списъка, представен пред настоящия
състав, в полза на въззиваемата страна - ответник следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 578, 40 лв., платено по банков път.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 31146/24.04.2018 г. на Софийския районен
съд, 154 с - в, по гр. д. № 39589/2017 г., включително в частта по разноските.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ООД,
ЕИК *********, с адрес по делото: гр. София, ул. „********, чрез адв. К. да
заплати на „Г.К." ЕООД, ЕИК **********,
със съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. Т. и Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
разноски пред СГС в размер на 578, 40 лв. - адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.