О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260212 04.11.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав
на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година
в закрито заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев
частно гражданско дело № 3283 по описа за 2020 година,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е на осн. 274- 278 във вр. с чл.410 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на
постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК частна жалба на
заявителя ,,Ай тръст“- ЕООД, гр.София против постановено в з.з. изцяло
негативно за него Разпореждане № 7523/31.08.2020г. по ч.гр.д.№ 20205530103281 по
описа на РС- Ст.Загора, с което е било напълно отхвърлено заявлението
му против длъжника- пълнолетния български гражданин А.К.Х. от ***за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с аргумента, че представеният по делото на РС договор за потребителски кредит и общите му условия,
не били подписани
от длъжника, а само от двамата
законни представили на заявителя „Кредисимо”- ЕАД/Г.К.и С.Я./, което ясно личало при сравнение
на подписите им под тези документи с тези под представения
стандартен европейски формуляр, който също носел само подписите на тези двама законни представители на кредитора, но
не и на длъжник. Поради което този договор бил нищожен поради неспазена писмена форма за неговата действителност по чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2 от ЗПК по чл.22 от ЗПК, за което
съдът следял служебно предвид чл.17, ал.1 от ГПК и
Решение № 384/2011г. на I ГО на ВКС. Счита, че е нищожен, поради липса на предмет,
и договора за поръчителство от 19.03.2018г., сключен между заявителя/като поръчител/ и кредитора „Кредисимо“- ЕАД, защото поръчителството можело да съществува съгласно чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД
само за действително
главно задължение, а казусът не бил такъв. Ч.жалбоподател излага подробни
фактически и правни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното от него
първоинстанционно Разпореждането, и моли настоящия въззивен
съд да го отмени изцяло, и да издаде Заповед за изпълнение за всички претендирани и отхвърлени парични суми. В условията на алтернативност, ако счете претенцията
му за неоснователна, моли въззивния
съд да
издадете Заповед за изпълнение само за получената
от длъжника А.К.Х. сума от 1 700 лв., със законните последици от това.
Въззивният съд,
след като обсъди оплакванията в ч.жалба, мотивите на атакуваното първоинстанционно Разпореждане, данните по първоинстанционното дело и приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано следното :
Първоинстанционното производство е образувано по
заявление по чл.410 от ГПК от ,,Ай Тръст“- ЕООД, гр.София срещу длъжника му А.К.Х.
от ***за издаване на заповед за изпълнение за различни по вид, размер и
основание парични суми в левове, които са му отказани от РС с аргументите, че съгласно
представения по делото на РС договор за потребителски кредит и общите условия към него, те не били подписани от длъжника А.Х., а само от
двамата законни представили на заявителя Г.К.и С.Я., което ясно личало при сравнение на
подписите им под тези
документи с друте такива под представения стандартен европейски формуляр, който също носел само подписите на тези двама законни представители на кредитора, но
не и на длъжник.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК,
за да бъде уважено искане за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от РС, заявлението трябва да е редовно от
външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания по чл.127, ал.1
и 3
и чл.128, т.1
и 2 от ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да не е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище
на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или
седалище на територията Република България съгласно чл.411, ал.2 от ГПК. В
конкретния случай въззивният съд приема, че не са налице никоя от сочените от
РС абсолютни законови пречките по смисъла на чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК, тъй като процесното заявление отговаря
на всички законови изисквания по смисъла на чл.411 от ГПК,
за да бъде разгледано по същество искането на ч.въззивник/кредитора/
за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от РС. Самото Заявление е очевидно редовно
от външна страна, отговаря на формалните законови изисквания по смисъла на чл.127, ал.1
и 3
и чл.128, т.1
и 2 от ГПК,
и е налице обоснована вероятност, че длъжникът/пълнолетен български гражданин/
има постоянен адрес на територията на Република България, и той е с посочено обичайно
местопребиваване на територията Република България съгласно изискването на чл.411,
ал.2 от ГПК.
За останалите изложени в мотивите на атакуваното
Разпореждане фактически и правни аргументи на РС, заповедният съд действително е
длъжен да следи служебно в това особено съдебно производство при произнасяне по
същество относно наличието или липсата в договора на евентуални неравноправни
клаузи, невъзможен предмет и други такива по същността на исканото в
Заявлението и доказано в приложенията към него.
Поради което аргументите за нищожност на процесния договор поради евентуална неспазена писмена форма
за действителност по смисъла на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2 във вр. с чл.22 от ЗПК, и за нищожност, поради липса на
предмет, както и договора за поръчителство от 19.03.2018г. съгласно чл.138,
ал.2, изр.1 от ЗЗД, поради липса на действително главно задължение, не
представляват служебно задължение на заповедния РС по смисъла на чл.17, ал.1 от ГПК. Следователно доводи на ч.жалбоподател за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на атакуваното от него първоинстанционно
Разпореждането, се явяват изцяло обосновани, законосъобразни и правилни в тази
им част, и се споделят от въззивния съд. Ето защо
следва да се отмени изцяло атакуваното Разпореждане на РС- Ст.Загора, и делото
да се върне обратно на заповедния съд за произнасяне по същество на Заявлението
по чл.410 от ГПК, с което е бил сезиран, ведно със законните последици от това.
Настоящото въззивно
съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред
по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на
основание чл.278, ал.1 и 2 във вр. с чл.410 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 7523/31.08.2020г. по ч.гр.д.№ 20205530103281
по описа на РС- Ст.Загора.
ВРЪЩА делото обратно на РС- Ст.Загора за произнасяне по същността на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх.№ 21873/27.08.2020г.
от заявителя ,,Ай тръст“- ЕООД, ЕИК- *** със седалище и адрес на управление в ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :