Р Е Ш Е Н И Е
№ 552
гр.Кюстендил, 04.07.2018
год.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно
заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 713/2018 год., за да се произнесе, взе в предвид следното:
Р.Л.А.,ЕГН ********** ***,съдебен
адрес-***,чрез адв.К.Р. ***, е предявил против А.В.А.,ЕГН ********** ***0, иск
да бъде осъден ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на
200.00-двеста лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпването на
законни причини за изменението или прекратяването и,ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.Претендира се присъждането на разноските по
делото.
Ответницата оспорва иска по основание и
размер, моли за отхвърлянето му,прави възражения,представя доказателства.
КРС,след като обсъди събраните по делото
доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
От удостоверение за наследници № 973/18.07.2017 год.,
удостоверение № 02205/03.04.2018 год.,изд.от Община Кюстендил,удостоверение №
02206/03.04.2016 год.,изд.от Община Кюстендил,удостоверение за наследници изх.№
05/10.04.2018 год.,изд.от Кметство на с.Церовица,Кюст.област,удостоверение за
наследници изх.№ 06/10.04.2018 год.,изд.от Кметство на
с.Церовица,Кюст.област,се установява,че : 1.Ищецът има живи двама братя-Марин Л.А.
и В. Л. З.;2.Ответницата е низходяща на
ищеца-дъщеря на покойния му син В. Р. А.,починал на 12.02.1996
год.Ответникът признава,че не е предявявал иск за издръжка против братята
си,както и против внука си Д. В. А..Ищецът е пенсионер и съгласно
удостоверение № 3040-09-74/12.03.2018 год./л.5/,изд.от ТП –Кюстендил на
НОИ,получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 274.75
лв.Няма доказателства за това дали ищецът притежава движими и недвижими
имоти.От представените заверени копия на рецептурна книжка на хронично болния
/л.89-90/, рецепти /л.90-91/ и медицинско направление /л.6/ се установява,че
ищецът е с две хронични заболявания,за които са му предписани лекарства.няма
доказателства за стойността на лекарствата и интензитета на приема
им.Ответницата е разведена ,видно от удостоверение за семейно положение,съпруга
и деца /л.96/,като КРС с решението си по гр.д.№ 1064/2006
г./л.14-15/прекратявайки брака е възложил
на нея да упражнява родителските права по отношение на роденото от брака
малолетно дете Н. Н. Б.,а бащата е осъден да му заплаща
месечна издръжка в размер на 60.00-шестдесет лева.Няма доказателства тази
издръжка да е изменена по съдебен ред.Ответницата е майка и на Д. Н. Б.,видно от
удостоверение за раждане от *** год./л.16/,като няма доказателства бащата да е
осъден да изплаща издръжка за това дете.Между страните не се спори ,че от 2006
год. ответницата живее постоянно в Кралство Испания,а видно от свидетелство за
адресна регистрация/л.27-29/,договор за наем /л.30-33/,два броя удостоверения
/л.34-39/,изд.от Съвет по образование и научни изследвания гр.Мадрид,решение
относно потвърждение на регистрация в системата за социално осигуряване
/л.40-45/ и справки за получавани доходи /л.46-51/ е това,че : 1.ответницата и
децата й са адресно регистрирани и живеят в гр.Мадрид,където децата
учат;2.Ответницата е осигурявана от работодателите си;3.Ответницата получава
месечни доходи в размер на 640.00 евра;4.Ответницата заплаща месечен наем в
размер на 500.00 евра.
Ответницата притежава права на собственост на
недвижими имоти,установимо от договора за покупко-продажба в нотариална
форма/л.26-съсобствен/,решение на КРС по гр.д.№ 1684/2014
год./л.21-25/,договори за покупко-продажба в нотариална форма /л.79-82-в
съсобственост и от 18.11.2013 год.-л.83-еднолично/,удостоверение за декларирани
данни/л.97/,същата няма сключени трудови договори и осигуряване в РБългария в
периода 01.01.2017 г.-31.12.2017 год.,видно от справката-данни
/л.95/осигуряване.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва
от посочените доказателства.
Съдът като съобрази установеното смита,че предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.Мотивете са следните:
Предявен е иск с пр.осн.чл.139 СК във вр.
с чл.140,ал.1,т.4 СК за осъждане на ответницата да заплати издръжка на свой
възходящ-ищецът,който е нейн дядо по бащина линия. Според посочената разпоредба
право на издръжка имат нетрудоспособни лица, които не могат да се издържат от
имуществото си. В случая ищецът е от кръга лица, които имат право на издръжка.
Безспорно е установено обстоятелството, че ищецът е дядо на ответницата, както
и че същият е нетрудоспособен - пенсионер. За да бъде уважен искът е необходимо
да се установи, че ищецът не може да се издържа от доходите и имуществото си,
както и да бъдат преценени възможностите на лицата, които дължат издръжка на
основание чл. 141, т. 2 от СК.
Установено е по делото, че ищецът получава
месечни доходи –пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 274.75 лв
.,която е по –малка от минималната работна заплата,установена за
страната,понастоящем сумата от 510.00-петстотин и десет лева/ПМС № 316/20.12.2017 г./.Съдът
отчита влошеното здравословно състояние на ищеца,доколкото в рецептурната
книжка са отразени две хронични заболявания, напредналата му възраст-навършени
83 години,както и нуждата от лекарства
за провеждане на лечение и рехабилитация,тъй като освен книжката са представени
и рецепти за закупуване на лекарства.Въпреки,че няма доказателства за
необходимите суми за закупуване на лекарства ежемесечно ,съдът счита че определената лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст и социална пенсия за инвалидност в горният размер е недостатъчна за задоволяване на нормалните
жизнени потребности от храна, нехранителни стоки и услуги. С оглед това, както
и предвид общото здравословно състояние и финансово положение на ищеца, следва
да се приеме, че нуждата му от допълнителна издръжка, обуславяща правото му да
я търси от своите низходящи, съгласно разпоредбата на чл.
139 и чл. 140, ал. 1, т.
1 от СК е реална и основателна. Ищецът не представи доказателства за
това дали притежава недвижимо имущество,от което може да реализира доходи,като
доказателствата по делото сочат на това,че договорът с които е прехвърлен от
него и съпругата му недвижим имот в гр.Кюстендил,имащ жилищен характер,е
унищожен за една част,но по отношение на целият прехвърлителите са си запазили
пожизнено правото на ползване.При липсата на доказателства за това,че
действително съпругата на ищеца е починала,с оглед на което последният би се
оказал в състояние на съсобственост с ответницата,този имот очевидно служи за
задоволяване на жилищните му нужди и няма доказателства за наличието на
свободна площ,която би могъл да отдаде под наем,за да реализира доход.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от СК внуците са задължени спрямо възходящите си дядо и баба за
издръжка, ако имат възможност да я предоставят, като задълженията между тях се
разпределят съобразно възможностите им,но и при положение че лица от предходен
ред нямат възможност да дават такава.Установи се по делото,че ищеца има двама
братя, но същите са в последният ред задължени да давата издръжка-този по
чл.140,ал.1,т.5 от СК. Възможността за даване на издръжка е свързана с наличие
на свободни средства след задоволяване на собствените екзистенциални нужди на лицето,
от което се търси издръжката и след изпълнение на задължение за издръжка към
лице от по-преден ред,както е посочено в чл.141 СК. По делото се установи,че
ответницата има задължение за издръжка към двете си малолетни деца.Едното дете
понястоящем е 15 годишно,а другото 8 годишно,те заедно с майка си живеят и учат
в Кралство Испания,гр.Мадрид,където безспорно стандарта на живот е по-висок от
този в РБългария.Същевременно ответницата е работоспособна и представя
доказателства за реализиран месечен
доход от 640.00 евра и месечни разходи
от 500.00-петстотин евра.Видимо размерът на получаваният месечен
доход,предназначен дори за задоволяване на екзинстенц минимума от нейните и на
децата нужди, е крайно недостатъчен за това,както и да отдели средства за издръжка
и на дядо си.Разбира се,че е резонно да се постави под съмнение възможността с
чист доход от 140.00-сто и четиредесет евра месечно и получавана издръжка в
размер само на 60.00-шестдесет лева за едно от децата,без ползването на
социално подпомагане от страна на правителството,ответницата и двете й деца да
живеят нормално на горните места. Следва да се отбележи и друго.Съгласно обявените в сайта на ИА "Главна инспекция по труда“ данни за
минималните възнаграждения в страните от ЕС и държавите, които са страни по Споразумението за
ЕИП, се установява, че минималната работна заплата в Кралство испания за 2017 год. е в размер на 707.60 евро,
справката от сайта на ЕВРОСТАТ- ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title...wage,
установява,че от началото на 2018 год. тази заплата е 859 евро. При това
положение алогично е ответницата да пребивава от 2006 год. в КИспания, ако няма достатъчно доходи, с които да се издържа там,както и децата си и да заплаща за 2017 год.
наем в размер на 500.00 евро месечно, но законова и оборима презумпция в
насока, че реализира
конкретен по-висок доход не съществува, а ищецът,в чиято тежест бе да докаже
,че ответницата притежава високи доходи и има въможност да дава търсената
издръжка ,не ангажира такива.
Това,че доказателствата по делото сочат,че
ответницата притежава право на собственост на недвижими имоти само по себе си
не означава,че те са бързо ликвидни,или могат да носят доходи,доказателствената
тежест за което също бе на ищеца,който в тази насока не прояви необходимата
процесуална активност.Действително ответницата притежава от недвижими имоти,но няма доказателства за
това,че същите са реално конвертируеми и от тях би могла да реазилира някакви
конкретни и реални доходи с които да
подпомогне собствената си и на децата издръжка,както и да участва в такава за
дядо си.Ирелевантно е обстоятелството,че към датата на придобиване на двата
имота,находящи се в гр.София, имащи жилищен характер,съобразно титулите за собственост,
ответницата е разполагала с парични средства за да заплати продажната им
цена.Съществува вероятност продажната цена да е била подсигурена от
спестявания,като закупуването е с цел подсигуряване на жилища за всяко едно от
двете й деца,продажната цена да не е платена реално, или да е платена с пари на
трето лице,което е скритият собственик.Единият от имотите е в режим на
съсобственост с бившият и съпруг,при което ответницата не би могла без съгласие
на същият да прехвърли собствеността на притежаваните от нея идеални части,а
възможността за отдаването им под наем, респ. на целият имот и възможните за
реализация от това суми е спорна и недоказана.
В гр.Кюстендил ответницата притежава
недвижим имот,респ. ид.част от правото на такъв / липсват доказателства за
кончината на съпругата на ищеца,което би обусловило извод и за наличието на съсобственост в имота между ищеца,като
преживял съпруг по отношение на частта от имота,която е унищожена по съдебен
ред, и ответницата за останалата му неунищожена част/,този имот има жилищен
характер,но по отношение на него притежанието е на т.нар гола собственост,тъй
като ищецът и неин дядо разполага
пожизнено с правото на ползване на същият.При горното и липсата на
доказателства за реален пазар на продажба,или отдаване под наем,самата възможност за такива е практически под
въпрос,а за последното още повече като се вземат в предвид и очевидно влошилите
се между страните отношения.Не би могло да се прирявнява на възможност за плащане
на издръжка от ответницата,дори и в непълния претендиран размер,
обстоятелството,че в процеса същата реално е заплатила за процесуално
представителство на наетият от нея адвокат еднократно сумата от 300.00-триста
лева-такава сума.
Несъмнено с оглед изложеното е,че
претендирата от ищеца сума от 200.00-двеста лева месечно не е доказано да е във
възможностите на ответницата да заплати,поради което предявеният иск ще се
отхвърли.
Съобразно резултата от делото съдът ще
осъди ищеца да заплати на ответницата сторените по делото разноски-сумата от 300.00-триста
лева,платени за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от
Р.Л.А.,ЕГН **********
***, против А.В.А.,ЕГН ********** ***0, иск да бъде осъдена да му заплаща
месечна издръжка в размер на 200.00-двеста лева, считано от датата на
предявяване на иска до настъпването на законни причини за изменението или
прекратяването и,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Р.Л.А. , ЕГН ********** *** , ДА ЗАПЛАТИ на А.В.А.
,ЕГН ********** ***0,сумата от 300.00-триста лева,представляваща сторените от
последната разноски по воденето на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с възивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: