Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   гр.Своге, 24.04.2018г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и  осемнадесета година, в състав:

Председател: НАДЯ   БАКАЛОВА

при секретаря Ирена С., като разгледа докладваното от районния съдия БАКАЛОВА гр.д.№ 12/2018 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по чл.12 и сл.от ЗЗДН.

Делото е образувано на основание молба от  С.И.А. ЕГН ********** *** В.И.А. ЕГН ********** ***.

 

От молителката се поддържа, че  на 15.12.2017г., около 22,00 часа  В.И.А. /неин брат/започнал да блъска по вратата на  дома й, находящ се в село Ц., кв.”…”, ул.”…” № …,  крещейки, че му дължи пари, принудил я да отвори вратата и я заплашил,    че ще изпрати нея и детето й в лудница, че ще я съсече със секира, наричал я „курва мръсна”.

 В о.с.з.молителката се явява лично и   поддържа молбата.

В о.с.з.ответникът се явява  лично и  оспорва твърденията в молбата, като  заявява, че не е виновен за случилото се.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Не се спори от страните, че към датата  15.12.2017г.са живеели  в една къща, както и,че ответникът е брат на ищцата.

Молителката е представила декларация по чл.9, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие, в която е заявила, че на   15.12.2017г. В.И.А. чукал на вратата на стаята й и, след като отворила, я нарекъл”курва мръсна”, заплашил, че ще вкара и нея и детето й в лудница, че ще я изгони от къщата, опитал се да я удари, заканил се, че ще я съсече.

Видно от  материали към писмо  вх.№ 137/15.01.2018г.от РУ Своге, на 15.12.2018г.полицейските служители посетили адреса на молителката и установили, че  е възникнал семеен скандал между С.И.А. и В.И.А., които са брат и сестра, като и на двамата били съставени протоколи за предупреждение на основание чл.65, ал.2 от Закона за МВР- да не се саморазправят.

Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост на ответника, последният е неосъждан.

От показанията на свидетелката Николина И./съседка на молителката/, се установява, че отношенията в дома, в който живеела към 15.12.2017г. С.А., са конфликтни, като скандалите често са предизвиквани от нейния и на отвеника баща.

От събраните гласни доказателства/показанията на свидетелите Н. И., И.Н.,  Ц.Г. и И.И./по безспорен начин се установява, че на посочената от молителката дата като време на извършено спрямо нея домашно насилие – 15.12.2017г.между нея и живеещия в същата къща И.Н. започнал скандал и в отговор на отправена към него реплика от А. –„Дано да умреш”, той повикал по телефона сина си – ответника В.А..Последният като съсобственик на общата къща идвал в неделен ден, за да нахрани кучетата си, с които ходел на лов.След като бил повикан, ответникът пристигнал в дома, в който живеела и молителката, бил в състояние, след употреба на алкохол, ултимативно й наредил да пази тишина, предизвикал нов скандал, искайки пари за направен ремонт. Брата се държал грубо и обидно към сестра си, което я разстроило, разплакало и принудило да потърси намесата и помощта на полицията чрез подаване на сигнал по телефон 112.На място пристигнали полицаите Ц.Г. и И.И. ***.Те съставили протоколи за предупреждение  и установили, че молителката била в силно тревожно състояние след случилото се.Състоянието й – на разплакана и разстроена било възприето непосредствено и от свидетелката Н. И., която видяла съседката си на улицата, заедно с повиканите полицейски служители.Те предложили на А. да я закарат в „Бърза помощ”, но тя отказала.От показанията на същата свидетелка се установява, че непосредствено след инцидента на 15.12.2017г., молителката С.А. била изгонена от съсобствената къща в село Ц. и понастоящем живее под наем в село С.

Съдът не кредитира показанията, дадени от свидетеля П. М., тъй като са необективни, повлияни от приятелските взаимоотношения с ответника и не кореспондират с останалия доказателствен материал/никой освен него не навежда твърдения, че молителката налетяла да удари с юмрук ответника, пристигналия на място полицейски служител Ц.Г. не е възприел присъствието на този свидетел на мястото на инцидента/.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.Н. в частта, в която твърди, че ответникът не е обиждал молителката, тъй като така заявеното не съответства на безспорно установения факт, че след скандала с участие на пристигналия на място брат, повикан с цел да се противопостави на сестрата, нейното състояние било на силно разстроен и плачещ човек, потърсил помощ от полицията.

Относно обстоятелството, че именно С.А. била потърпевша от грубо, обидно поведение на датата 15.12.2017г.красноречиво говори  и факта, че непосредствено след това именно тя, а не някой друг била изгонена от общото домакинство и съсобствената къща  и била принудена да живее под наем в друго населено място.

Съдът кредитира дадените от свидетелите  Н. И., Ц.Г. и И.И. показания, относно описания инцидент като обективни и изчерпателни, прецизни.Тези показания взаимно си кореспондират и сочат към едни  и същи изводи.

По делото е издадена заповед за незабавна защита.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че на 15.12.2017г. В.И.А. дошъл в дома, в който живеела молителката в съсобствена къща в село Ц.А. идвал от лов и видимо бил в състояние, след употреба на алкохол(по показанията на свидетеля И.И.), обиждал я, отнесъл се грубо, със заплашителен, унижаващ и ултимативен тон към нея, като предизвикал у С.А. страдание -чувство на стрес, безпомощност, принудил я разстроена и разплакана да потърси съдействие от полицията за преустановяване на оказания й от ответника психически тормоз.

 Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо поведение, което може да  се упражнява чрез емоционално- психическо насилие, заплахи за насилие, физическо нараняване, покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други унизяващи достойнството актове.

Поведението, демонстрирано от ответника, изразяващо се в целенасочено идване в дома за упражняване на контрол чрез пореден скандал,  отправени обиди, закани и заплахи срещу личността на сестра му на  15.12.2017г., довеждането й до състояние на силна тревога, страх, отчаяние, безспорно се оценява като налагане на психически, емоционален тормоз над молителката по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

Въз основа на представената от  молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, както и, след преценка на всички събрани доказателства, като единствено възможен следва да се приеме извода за осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, съставляващ психическо насилие над С.А.. Предизвиквайки скандал, със заплахи за принудително отвеждане в заведение за психично болни, за съсичане, с циничните обръщения, ответникът недопустимо накърнил правото на чест и достойнство на същата, предизвикал състояние на силен стрес, в резултата на което тя повикала полиция.

 Към молбата си като изискване за допустимост, молителката е приложила Декларация по  чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която е декларирала, че В.А. е извършил акт на  домашно насилие спрямо нея. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че биват извършени най - често в  домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си в съда. Именно поради тази причина, законодателят изрично е предвидил, че при липса на други доказателства декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила /чл.13, ал.3 от ЗЗДН/. По своето естество декларацията е изходящ от молителя частен писмен документ, т.е. може да бъде оспорвана единственно неговата автентичност, а достоверността и истинността му подлежат на доказване в съдебното производство. В настоящия случай, данните съдържащи се в представената от молителката А. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се подкрепят от други доказателства по делото. Това са показанията на свидетелите Н. И., Ц.Г. и И.И. кредитирани от съда по съображения, изложени по - горе тъй като същите са обективни, логични и последователни, кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства.

В случая са налице законоустановените кумулативни предпоставки, при наличието на които могат да бъдат постановени предвидените в  чл.5 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а именно - извършен акт на насилие, от лице, което се намира с пострадалия в някоя от връзките, посочени в  чл.3 от ЗЗДН, с цел да се въздейства върху психиката на пострадалия по начин, поставящ го в подчинено положение. В настоящия случай тези предпоставки са налице.На 15.12.2017г.в дома й в село Ц, В.А. е  заплашвал и обиждал своята сестра С.А.

Съдът прие, че за осъществения от  В.А. акт на домашно насилие следва да му наложи мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3  от ЗЗДН, а именно - задължение за въздържане от домашно насилие, да му се наложи  забрана да приближава дома, местоработата и местата за социални контакти и отдих на  С.А.

Тези мерки съдът приема за адекватни такива, които, ведно с предвидената в чл.5, ал.4 от ЗЗДН  глоба, ще доведат до постигане на целите, предвидени в закона, и ще се даде необходимата защита на пострадалото лице.

Предвид характера на акта на домашно насилие – с акцент на психическо такова, подбудите за неговото извършване, обстоятелствата, при които е извършен, както и неговите последици, съдът счита, че размерът на глобата следва да бъде 200  лева.

При гореописаната фактическа обстановка и с цел предотвратяване на бъдещи прояви на насилие ответникът следва да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо сестра си. Обстоятелството, че ответникът се държи враждебно със сестра си е основание за настоящият състав да наложи  мярка за защита- забрана на извършителя да приближава пострадалото лице за срок от осемнадесет месеца. В полза на молителката следва да се издаде заповед за защита, възпроизвеждаща наложените мерки.

Съдът намира, че молбата е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Предвид изхода на делото, на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на държавната такса по делото в размер на 30/тридесет/лева, платими по сметката на РС Своге, както и същият следва да заплати на молителката направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400/четиристотин/лева.

С оглед изхода на делото претенцията на  молителката за присъждане на сторените разноски следва да бъде уважена. Тази претенция за присъждане на разноските за настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 400.00 лева, е доказана с представения договор за адвокатска защита и съдействие, като процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съд приема, че това възражение е неоснователно.Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл. 22 (нов – ”Държавен вестник”, брой 2 от 2009 г., изменен – ”Държавен вестник”, брой 28 от 2014 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закон за домашното насилие минималното възнаграждение е 400.00 лева.

С оглед гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА  съгласно чл.5, ал.1, т.1 от   Закона за защита от домашното насилие В.И.А. ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.И.А. ЕГН ********** ***.

ЗАБРАНЯВА съгласно чл.5, ал.1, т.3 от   Закона за защита от домашното насилие на В.И.А. ЕГН ********** *** да приближава дома, местоработата и местата за социални контакти и отдих на  С.И.А. ЕГН ********** ***, на разстояние по-малко от петдесет метра, за срок от осемнадесет месеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на молителката, в която да се впише, че при неизпълнение на същата, нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР, съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие.

       ОСЪЖДА В.И.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер на 200,00/двеста/  лева, на основание чл.5, ал.4 от Закона за защита от домашното насилие.

    ОСЪЖДА В.И.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на РС Своге държавна такса в размер на 30,00/тридесет/лева на основание чл.11, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие  вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА В.И.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.А. ЕГН ********** *** в размер на 400,00/четиристотин/лева, съставляваща направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението да се връчи на страните и на РУ МВР – Своге на осн.чл.16, ал.3 от ЗЗДН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в 7 – дневен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: