Р Е Ш Е Н И Е
№ .04.2021 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав в открито заседание на шести
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
при секретаря Галина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 555 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на "Марешки
недвижими имоти" ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********,, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. "***, сграда на Медицински център
"Младост Варна", представлявано от изпълнителния директор В.М., чрез
адв. П.И., против Заповед №110/19.02.2021 г. на Гл.архитект на Община Варна, с
която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за следните строежи:
две едноетажни монолитни постройки, разположени на северната и североизточната
граница на поземлен имот с идентификатор 10135.536.200 по КККР на гр. Варна, с
адрес на имота по скица: гр. Варна, район "Приморски", местност
Приморски парк "Салтанат", с площ на имота по скица 3 791 кв. м.
В жалбата се поддържа, че оспорения акт е
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Всички
идентифицирани от административния орган документи като липсващи не са
изискуеми по закон и не са необходими за издаване на удостоверение за
търпимост. За издаване на искания документ са необходими заявление, документ за
собственост и доказателства за установяване времето на извършване на строежа.
Процедурата по издаване на удостоверението е възложена на органите овластени да
одобрят проектите на съответните строежи, тъй като те могат да преценят
допустимостта на строежа, а не да изискват допълнителни документи. самата норма
на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не посочва като необходими за издаването на
удостоверение геодезическо заснемане, декларация-съгласие за намалени отстояния
и конструктивно становище, поради което Гл. архитект няма право да ги изисква.
От отказа не става ясно какъв пропуск е открил административния орган в
представените доказателства. От приложената в преписката декларация е видно, че
е декларирано, че строежа е извършен през 90-те години на миналия век, т.е.
ясно е посочен периода 1990 г. - 2000 г., обичайна практика е в тези
производства установяването на датата на извършване на строежа да става с
декларация. В случая в хода на производството не са събрани други
доказателства, които да опровергават обстоятелствата, посочени в декларацията.
В заповедта ответника е посочил, че има "липсващи документи", което не е
вярно. В акта не са посочени фактически
и правни основания за издаване му, което е нарушение на чл. 59 ал.2 т.4 от АПК
и е достатъчно основание за отмяна на акта. Дори и сочените от Гл.архитект
документи да са необходими, то административния орган е следвало да уведоми
дружеството да ги представи, в съответствие с чл. 30 ал.2 от АПК, което не е
сторено. Заповедта е постановена и в нарушение на материалния закон. В случая
са налице всички предпоставки за издаване на удостоверение за търпимост, тъй
като сградите са изградени преди 31.03.2001 г. и за тях не са налице строителни
книга, сградите са били допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, същите са допустими и по сега действащите
разпоредби на ЗУТ. Сградите са изградени преди 31.03.2021 г., поради което
попадат във времевия период посочен в §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. По време на изграждането, двете сгради са
били постройки на допълващото застрояване, като режимът им се е регулирал от
ППЗТСУ - чл. 112 ал.4, поради което е налице и втората предпоставка. не е
налице пречка за сградите да са разположени на вътрешната регулационна линия на
съответния парцел. Изисканите декларации от съседи са част от процедура по
издаване на разрешение за строеж,
липсата на такава декларация не следва да се анализира при изследване
търпимостта на строежа. Очевидно, че собствениците на съседните имоти не
възразяват срещу изграждането на постройките, тъй като същите не са поискали
премахването им. Процесните постройки са търпими и по сега действащите правила
на ЗУТ. По изложените доводи моли да се отмени оспорения отказ. В с.з.
процесуалните представители на жалбоподателя поддържат жалбата на посочените в
нея основания, молят да се отмени акта и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответната страна редовно призована не се
явява, не се представлява. В депозирано писмено становище от 5.04.2021 г.,
процесуален представител на ответника оспорва жалбата. Счита, че акта е издаден
от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискванията за
форма и съдържания. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и материалния закон. По изложените
доводи моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в случай, че се претендира адвокатско възнаграждение прави
възражение за прекомерност.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, като видно от материалите по делото същата е
депозирана чрез административния
орган на 9.03.2021 г.,
а Заповед №110/19.02.2021 г.
на Гл.архитект на Община Варна е връчена на
жалбоподателя на 23.02.2021 г., от който момент е
започнал да тече и преклузивният четиринадесет дневен срок за реализиране правото на
оспорване, от легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
оспорения административен акт. С
изложеното съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок, пред надлежен съд, от легитимирано лице като е налице и
правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима
за разглеждане.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за изяснено от фактическа страна следното:
На
18.12.2020 г. е депозирано заявление за издаване на удостоверение за търпимост
на строеж, на осн. § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от "Марешки недвижими
имоти" ЕАД, за две едноетажни монолитни постройки, разположени на
северната и североизточната граница на поземлен имот с идентификатор
10135.536.200 по КККР на гр. Варна, с адрес на имота по скица: гр. Варна, район
"Приморски", местност Приморски парк "Салтанат", с площ на
имота по скица 3 791 кв. м. В заявлението с ръкописен текст е дописано, че
допълнително ще бъде представено архитектурно заснемане и геодезия. Към
заявлението са приложени доказателства за платена такса, както и декларация съгласие по чл. 73 ал.1 от ТЗ, съгласно което "Варнафарма - М" ООД е направило непарична вноска
в капитала на дружеството на правото на собственост върху дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор 10135.536.200 по КККР на гр.
Варна. Представена е скица на ПИ с идентификатор 10135.536.200, съгласно която имота е с площ
от 3791 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на
трайно ползване - обществен селищен парк, градина. Съгласно скица от 3.11.2020
г., в кадастралния регистър е отразено, че имота е собственост на "Марешки
недвижими имоти" ЕАД. Приложено е удостоверение изх. №
20200617122542/17.06.2020 г., съгласно което сред внесения капитал - непарични
вноски е и дворното място ПИ с идентификатор
10135.536.200 в което са изградени сградите, предмет на искането.
Приложен е и устав на "Марешки недвижими имоти" ЕАД
Към
заявлението е приложена и декларация за издаване на удостоверение за търпимост,
съгласно която собственика на строежите е декларирал, че по информация,
споделена от предходния собственик на имота, постройките са изградени през
90-те години на миналия век. Декларацията е нотариално заверена на 18.12.2020
г.
На
18.02.2021 г. е депозирано допълнение към заявление за издаване на
удостоверение за търпимост, към което е представено и архитектурно заснемане на
строежите. Приложена е част архитектура на заснемането, ведно с обяснителна
записка застрахователна полица, данни за проектантска правоспособност на
проектанта, ситуация, план лятна кухня, план покрив, котелно.
В хода на
съдебното производство е представено конструктивно становище относно лятна
кухня и котелно, находящи се в имот с идентификатор 10135.536.200.
Видно от
писмо рег. № АГУП21000341ВН-004ВН от 6.04.2021 г. в Община Варна не е
постъпвало искане по §16, §183, §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ за узаконяване или
издаване на удостоверение за търпимост на две едноетажни постройки, разположени
на северната и североизточната граница на ПИ с идентификатор 10135.536.200, находящ
се в местност Приморски парк.
На
19.02.2021 г. Гл. архитект на Община Варна е издал Заповед № 110, с която е
отказал издаване на удостоверение за търпимост на осн. чл. 21 ал.3 от АПК, р.
чл. 59 ал.2 от АПК, вр. § 127 ал.1 и ал.9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Като основание
за отказа е посочено, че за сградите за които се иска издаване на удостоверение
за търпимост не е представено геодезическо заснемане от правоспособно лице, не
е представено конструктивно становище от правоспособно лице, липсва декларация
съгласие за намалени отстояния от съседни поземлени имоти, като е преценено, че
не са налице условията на чл. 31 от ЗУТ. Отделно от това е преценено, че в
представената декларация, с нотариална заверка на подписа на В.М. не се съдържа
доказателство за времето на извършване на строежа по смисъла на на §127 ал.9 от
ПЗР на ЗИД на ЗУТ, посочването, че постройките са изградени през 90-те години
на миналия век не сочи конкретен период на изграждане на постройките, с оглед
съобразяване допустимостта на строежа с разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени. В заключение е прието, че не са налице достатъчно
данни, доказващи периода на изграждане на сградите, поради което е направен
извод, че строежа не е търпим съгласно действалите законови разпоредби, по
времето, когато е извършен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата разгледана по същество за основателна, по следните
съображения:
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът е длъжен да
осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалоправните предпоставки за
издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Анализът на оспорения
административен акт в контекста и на приложената административна преписка
обуславя извода на съда, че същият е издаден от компетентен орган в
законоустановената форма.
Нормата на § 127 ал.1 изр.2 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ определя, който е компетентния да издаде исканото
удостоверение за търпимост /респ. да постанови отказ/ и това са “органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти”. В случая
процесният отказ е издаден от главния архитект на Община Варна, който съдът
приема че е компетентния орган да издаде акт от категорията на процесния.
Заявлението поставило началото на
административното производство е подадено по реда на §127 ПРЗ на ЗИД на
ЗУТ.
Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че в производството по издаване на удостоверение за
търпимост не следва да се представи геодезическо заснемане и конструктивно
становище. За да бъде извършена преценка от административния орган за това,
дали строежите са допустими или не по разпоредбите, които са действали по
времето когато, са извършени, или по дейсващите разпоредби съгласно ЗУТ, следва
да бъде представено геодезическо заснемане, това е така, тъй като с него ще се
установи местоположението и разположението на процесните сгради в ПИ,
респективно в УПИ, което е част от дължимата преценка, която следва да извърши
Гл. архитект за съответствие с действащия ПУП,
от значение за изясняване на релевантните факти е представянето и на
конструктивно становище, посредством което ще са налице необходимите данни
относно качеството на строежа,
материалите от които е изграден,
дълготрайността на конструкцията, нормативното съответствие на
конструкциите на сградите с действащите нормативни актове и др. По отношение
изискването за представяне на декларация - съгласие за намалени отстояния,
настоящия съдебен състав не може да извърши преценка дали същата е необходима,
предвид факта, че липсва геодезическо заснемане на сградите, за да се установи
дали са налице действително допуснати намалени отстояния.
Основателно обаче е
оплакването, че отказът е постановен в нарушение на чл. 30 ал.2 от АПК, съгласно който - ако искането не удовлетворява останалите
изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в
тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще
предизвика прекратяване на производствотобез да са изяснени фактите и
обстоятелствата от значения за случая. В случая ответника е постановил отказа
си, като е е приел, че не са представени необходимите доказателства. От
преписката не се установи да са изискани от жалбоподателя геодезическо
заснемане и конструктивно становище, както и на декларация – съгласие за
намалени отстояния.
Обжалваният отказ е
постановен при неспазване на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК. Същият е
немотивиран, а от изложените формално фактически и правни основания в него не
може да се извлече еднозначно извод за конкретното основание за постановяване
на отказ да бъде издадено исканото удостоверение за търпимост. Веднъж е
посочено, че не са представени необходимите доказателства за извършване на
дължимата преценка, отделно от това е посочено, че липсват достатъчно данни,
доказващи периода на изграждане, като въпреки това е направено заключение, че
строежа не е търпим съгласно действалите законови разпоредби, по времето,
когато е извършен. След като според ответника не е ясна датата на извършване на
строежите, то как е направил преценка за несъответствието им не се установи и в
настоящото производство.
Допуснато е съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на заявителя, доколкото не са изследвани
релевантните за решаване на случая факти и обстоятелства.
В нарушение на принципа
на служебно начало не са обсъдени приложените към заявлението писмени
доказателства, а за изясняване на действително осъществилата се фактическа
обстановка и за релевантните за извършване на услугата факти, не са изискани
допълнително такива, каквото задължение има административният орган в
съответствие с принципа за служебното начало - чл. 9, ал. 2, чл. 35-36 АПК.
Административния орган е
преценил, че не е посочен конкретен период на извършване на строежите. На първо
място, ако органът е преценил, че е налице неяснота в тази насока е следвало да
даде указания на заявителя за представяне на доказателства. Отделно от това от представената
декларация се констатира, че е посочен период на извършване на строежа от 90-те
години на миналия век, т.е. от 1990 г. до 2000 г.
В нарушение на чл. 9,
ал. 2 и чл. 30, ал. 2 от АПК
административният орган не е уведомил заявителят за недостатъци по заявлението му,
не е извършил и дължимата преценка, съгласно §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Релевантните
обстоятелства за преценката дали се извърши или откаже исканата административна
услуга не са изследвани от компетентния административен орган-предпоставка за
отмяна на акта поради недостатъчно изяснена фактическа обстановка, водещо и до
неправилност на обективираните в него правни мотиви.
Обжалваният отказ следва
да се отмени, а преписката да бъде върната за ново произнасяне от компетентния
орган, с указания да бъде извършена преценка за необходимостта да бъдат
изискани писмени доказателства от
заявителя, с цел изясняване на релевантните факти.
С влязлото в сила на 26.11.2012г. изменение и
допълнение на ЗУТ, в §127 ал.1 се определят като търпими строежи, изградени до
31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон. Както възприема установената съдебна
практика на административните съдилища и ВАС, новите условия за търпимост на
незаконен строеж по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не са приложими за всички
незаконни строежи изградени до 31.03.2001г., защото § 16 от ПР на ЗУТ е
действаща норма. Нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена, с визираните в нея три времеви периода - по
ал. 1, 2 и 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на
незаконен строеж по ал. 1 на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите,
изградени през нов период, а именно с начален момент - след изтичане на
периодите визирани в §16 от ПР на ЗУТ
и до 31.03.2001 г. Съгласно § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи
изградени до 31.03.2001 година, за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени
или по действащите разпоредби са търпими строежи и не подлежат на
премахване.
Следва да се посочи, че
административния орган с оглед посочения период на изграждане на
строежите, следва да извърши проверка за
приложимост на нормите на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, респективно §16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в случай, че заявителят
не направи допълнително уточнение относно периода на изграждане на сградите. /
в тази насока решение на ВАС, постановено по адм.д. № 699/2019 г./
От жалбоподателя е
заплатена държавна такса в размер на 50 лв., той е представляван от адвокат,
като съгласно представения договор за правна защита и съдействие е заплатено
възнаграждение 1800 лева. От процесуалния представител на ответника е направено
възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, съобразно
чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Правилото на чл. 8, ал.2 от Наредба №
1/2004 г. предвижда размера на адв. хонорар по дела по ЗУТ от 900 лв. По
настоящото съдебноадминистративно производство се проведе само едно открито
съд. заседание. Конкретният случай като факти и правна специфика не се отличава
с особена сложност и поради тази причина съдът следва да присъди разноски на
жалбоподателя съобразно Наредбата, т.е. в общ размер на 950 лв.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.172
ал.2 предл.последно АПК, настоящият състав на Варненски
административен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба на “Марешки недвижими имоти" ЕАД, вписано в ТР с ЕИК *********,, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "***, сграда на Медицински
център "Младост Варна", представлявано от изпълнителния директор В.М.,
чрез адв. П.И. Заповед №110/19.02.2021 г. на Гл.архитект на Община Варна, с
която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за следните строежи:
две едноетажни монолитни постройки, разположени на северната и североизточната
граница на поземлен имот с идентификатор 10135.536.200 по КККР на гр. Варна, с
адрес на имота по скица: гр. Варна, район "Приморски", местност
Приморски парк "Салтанат", с площ на имота по скица 3 791 кв. м.
ВРЪЩА
административната преписка на Гл. архитект на Община Варна за ново произнасяне
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да
заплати на “Марешки недвижими имоти" ЕАД, вписано в ТР с ЕИК
*********,, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "***,
сграда на Медицински център "Младост Варна", представлявано от
изпълнителния директор В.М., сумата от 950 /деветстотин и петдесет/ лева,
сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: