Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимите И.А. *** и Н.К.Д. *** за престъпление по чл. 129
ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20
ал.2 от НК.
По делото е предявен и
приет за разглеждане граждански иск от А.И.П. *** солидарно срещу двамата
подсъдими за сумата от 15 000лв. за причинени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. П. е конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъдимите да
се определят наказания при условията на чл. 54 от НК – една година лишаване от
свобода за всеки един от тях, с приложение на института на условното осъждане,
като определеното наказание се отложи за изтърпяване за изпитателен срок от три
години. Гражданският иск се преценя като основателен и доказан и се пледира за
уважаването му от страна на съда в пълен размер. Иска се осъждане на
подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.
Гражданският ищец и
частен обвинител А.П. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен
повереник-адвокат. Лично и чрез повереника
си поддържа обвинението срещу двамата подсъдими. Чрез повереника
си изразява становище за доказаност на обвинението.
Моли за извършеното престъпление на подсъдимите да бъдат определени наказания
при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като не възразява досежно
прилагане на института на условното осъждане. Иска се уважаване в цялост на
предявения граждански иск за обезвреда, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Подсъдимите И.А.К. и Н.К.Д.
участват лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не
се признават за виновни по предявеното им обвинение като дават обяснения във
връзка с него. Чрез защитника си изразяват становище за недоказаност на
обвинението и молят за постановяване на оправдателна присъда. В тази насока се
иска и отхвърляне на исковата претенция за обезвреда
като неоснователна и недоказана.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Към 16.12.2018г св. Д.В.
бил *** на нощен клуб „ ***“ в гр. Я., находящ се на
ул.“Т.“ №*. В същият период от време подсъдимият К. работил като *** в заведението
и към 15/16.12.2018г бил на смяна.
Подсъдимият Н.Д. се
познавал с *** на клуб „***“ – св. Д.В.
и от време на време, когато имало много посетители в заведението, бил викан от
последния да помага на охранителите. Вечерта на 15/16.12.2018г Д. се намирал в
заведението като клиент на същото.
Пострадалият св.А.П. се
познавал със св.Д.В. и двамата подсъдими К. и Д., като при някой от предходните
му посещения в клуба възниквали конфликти между него и персонала на
заведението.
Вечерта на
15/16.12.2018г. св. П. заедно със свои приятели свидетелите В.К., С.Н. и Р.Н.
били седнали на маса във „ВИП зоната“ на клуб „***“ . Около 03:40ч. на
16.12.2018г компанията решила да си тръгва, като св. К. и св. Н. отишли до
бара, за да платят сметката, а св. П. отишъл да се обади на свой познат – св. Д.Д., че възнамерява да тръгва. П. се
отправил към горния бар, в чиято близост стоял св. Д.. За да стигне до него св.
П. трябвало да премине покрай управителя на заведението – св. Д.В., който също
стоял в близост до бара, и подсъдимия К., който се намирал до В.. В този момент
от посоката от която се приближавал св. П. над бара прелетял незагасен фас от
цигара и паднал в близост до лявата ръка на св. Д.Д..
Малко след това св.П. преминал покрай св. Д.В. и тъй като в заведението имало
много хора, П. бутнал с ръце Д.В. , за
да може да премине. Виждайки действията му подсъдимият И.К. ги възприел като
агресивни спрямо св. Д.В. и застанал между двамата. Последвал кратък разговор между
П. и К. след което П. бутнал с ръце К.. На свой ред последният изблъскал с ръце св. П., след което
двамата се вкопчили един в друг и започнали да се дърпат. Подсъдимият К.
нанесъл удар с юмрук в лицето на св. П.,
На свой ред П. също нанесъл удар в лицето на подсъдимия К.. В този момент отдясно, зад гърба на св. П. , се
появил подсъдимият Н.Д.. Същият хванал с ръка
през врата св. А.П., след което го съборил на земята. Докато бил на
земята с помощта на телескопична палка подсъдимият Н.Д. нанесъл удар отзад във
врата на св. П.. Последвали още няколко
удара с ръце и крака от страна на
подсъдимите К. и Д., които попаднали в главата
и тялото на св. П.. От ударите на св. П. му прималяло. Св. Д.Д. се опитал
да отнеме палката от ръцете на подсъд. Д., но не успял.
Св.М.М. – охранител в заведението помогнал на подсъд. П. да се изправи. В този момент св. Р.Н. държал подсъд. Н.Д. и се опитвал да му попречи да нанася удари на
св. П.. Тъй като не могъл да предотврати
ударите върху св. П., св. Р.Н. насочил последния
към изхода на заведението. Около 03:43:25ч.
св. А.П. излязъл от залата на клуба в коридора, водещ към нея. Същият
бил обърнат с лице към залата като в този момент от клуба излязъл и подсъдимият
Н.Д.. В коридора Д. и П. се намирали в непосредствена близост обърнати с лице
един срещу друг. В 03:43:35ч. подсъдимият Н.Д. нанесъл удар с ръце в лицето на св. А.П. при което последният
загубил равновесие и паднал по гръб на земята. Веднага след това подсъдимият Н.Д.
застанал над А.П. и му нанесъл с юмрук удар в лицето. Междувременно подсъдимият
И.К. излязъл в коридора и застанал зад
подсъдимия Н.Д.. След това подсъдимият Н.Д. бил издърпан от охраната и се
изтеглил назад към залата на клуба. В 03:43:56 ч. А.П. се изправил на крака и
придружен от св. М.М. – охрана в заведението и св. Д.Д. се насочил към изхода на заведението. В 03:44:37ч. подсъдимият Н.Д. се върнал в коридора и също се отправил към изхода на заведението, възпиран от
охраната. Около 3:44:34ч. св.А.П. застанал до вратата на изхода от заведението , след
което бил избутан отвън пред входа на заведението. В 03:45:14ч. подсъдимият Н.Д.
също се появил на вратата на входа на заведението , обграден от мъже, които
правили опит да го приберат обратно в клуба. В този момент на място пристигнал
полицейски екип, което сложило край на инцидента. Подсъдимият Д. влязъл обратно
в клуба , а св. П. разговарял пред заведението със св. С.К. и св.А.Г. – *** ,
на които съобщил, че не е бит, а се е спънал и паднал при напускане на
заведението.
Веднага след като бил
освободен от полицейските служители св. П. , придружен от св. В.К. и св. Р. ***,
където му била оказана медицинска помощ. Рано сутринта на 16.12.2018г П.
посетил зъболекар, а на следващия ден и съдебен лекар в гр. С. Тъй като през
следващите дни гловоболието му продължавало на
20.12.2018г посетил невролог от когото бил насочен за извършване на компютърна
томография на глава и шиен отдел на гръбначния стълб. При извършването на
последната било установено счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен
прешлен, без данни от образното изследване за дислокация на костните фрагменти,
стесняване на гръбначно-мозъчния канал, компресия или увреждания на гръбначния
мозък на това ниво. Лечението продължило осем месеца като при шест от тях П.
следвало да носи яка на Шант.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
резултат на нанесеният му на 16.12.2018г побой пострадалият П. е получил
следните телесни увреждания: контузия на
лицето с наличие на открита разкъсно-контузна рана
на долната устна с дължина 3 см., наложила извършването на хирургична
обработка с пет хирургични шева, травматични отоци и кръвонасядания
на двете устни, на двете очници, гърба на носа и
брадичката, с клинични данни за лекостепенно сътресение на мозъка; контузия в областта на
устата с наличие на наранявания и кръвонасядания по
устните и двете бузи, леко изразена луксация и
болезненост на горните два централни резеца /зъби 11 и 21/, отчупване на малки
фрагменти от вътрешния ъгъл на короната на горния ляв страничен резец /зъб 22/,
както и от ръбовете на горен ляв четвърти зъб /зъб
24/ , горен десен втори зъб /зъб 12/, горен десен
четвърти зъб /зъб 14/ и долен десен пети зъб / зъб 45/; контузия в областта на
врата и шийния
сегмент на гръбначния стълб с наличие на продълговато кръвонасядане
с размери 3-4/8-10см, болезнен травматичен оток на меките тъкани в областта на кръвонасядането и клинични и рентгенологични
данни за счупване на лявата половина от
дъгата на трети шиен прешлен, без данни от образното изследване за дислокация
на костните фрагменти, стесняване на гръбначно-мозъчния канал, компресия или
увреждания на гръбначния мозък на това ниво; охлузна
рана с неравни ръбове и дължина около 6-7см., разположена вертикално в средна
трета на лявата половина на гърба; кръвонасядания и
болезнени травматични отоци в лявата седалищна област и към кръста върху площ с
размери 7-8см.; повърхностни охлузвания на кожата по гръбната
повърхност на дланта на дясната ръка и страничната повърхност на пети пръст;
повърхностно охлузване с диаметър 2-3см. и болезнен травматичен оток на меките
тъкани по предната повърхност на колянната става на
десния крак. Описаните увреждания имат травматична генеза, дължат се на
действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по
делото, а именно чрез нанасяне на множество сравнително силни удари с ръце и
/или крака, както и на предмети с тясна и дълга контактна повърхност.
Увреждането на лявата половина на дъгата на трети шиен прешлен се дължи на
силен удар отзад в областта на шията. На пострадалия са нанесени не по-малко от
8-10 удара, като тяхната последователност не може да бъде определена по
медицински път. Разкъсно-контузната рана на долната
устна сама по себе си в съвкупност с множеството кръвонасядания,
натъртвания и охлузвания в различни части на тялото и крайниците представлява
временно разстройство на здравето,неопасно за живота на пострадалия. Лекостепенното сътресение на мозъка е протекло без загуба
на съзнание, а с леко до умерено изразени общомозъчна
и вегетативна неврологична симптоматика и е осъществило медико-биологичния
характеризиращ признак временно разстройство на здравето,неопасно за живота на
пострадалия. Контузията в областта на устата
изразяваща се в наранявания и кръвонасядания
по лигавичните повърхности на устните и двете бузи,
леко изразена луксация и болезненост на горните два централни резеца, отчупване на
малки фрагменти от вътрешния ъгъл на короната на горния ляв страничен резец
както и от ръбовете на горен ляв
четвърти зъб, горен десен втори зъб , горен десен четвърти зъб и долен
десен пети зъб не е довела до функционално значими затруднения в храненето, дъвченето
и говоренето и в своята съвкупност тези увреждания са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Увреждането в
областта на шийния сегмент на гръбначния стълб ,
изразяващо се в счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен прешлен без
разместване на костните фрагменти е довело до затруднения в движението на врата
за срок от около 2,5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и
представлява трайно затрудняване движението на врата.
От заключението на
изслушаната по делото комплексна психолого-психиатрична
експертиза се установява, че вечерта на 16.12.2018г действията на подсъдимите И.К.
и Н.Д. не са били извършени в състояние на афект. В случая липсват данни за наличие на физиологичен афект, поради
липсата на душевно вълнение и застрашеност на витално
важни морални и материални ценности.
От заключението на
изслушаната по делото видео-техническа експертиза се установява, че при
отварянето на представеният за изследване компакт диск „Verbatim DVD-R“ със сребрист цвят се установява,
че в него се съдържа папка с име „***… 16.12.2018“ в която са записани 13 бр.
видеофайлове във формат „
dav“ и видеоплеър „SmartPlaier“. Според
наименованията на файловете те са създадени от записите на камери с номера
8,9,10,11 и 13. При преглед на файловете с приложения видеоплеър
„SmartPlaier“
се установява, че камери 9,10,11 и 13 са разположени вътре в заведението, а
камера 8 заснема отвън входа и пространството пред него. Камера 9 заснема в общ
план цялата зала на клуба, камера 10 заснема бара и част от пространството пред
него, камера 11 заснема част от коридора,водещ към залата на клуба, камера 13
заснема част от коридора , водещ към изхода на заведението. Записаните
изображения от камери 9,10 и 13 са цветни, без звук и са с вкопирани
в кадър данни за дата, часово време и номер на камерата. Записаните изображения
от камери 8 и 11 са черно-бели, без звук и са с вкопирани
в кадър данни за дата, часово време и номер на камерата. Видеофайловете от
записите на всички камери са създадени на 16.12.2018г в интервала от време
03:30:00ч. до 03:50:45ч. При прегледа на записите не установяват следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. От кадровия преглед на видеофайловетесе установява, че камерите са заснели
действията на три лица от видимо мъжки пол, които влизат в словесен и физически
контакт.Първото лице условно обозначено от експертизата като лице №1 е със
здраво телосложение, гола глава и е облечен с черна тениска с къс ръкав, върху
която отпред на гърдите има някакво изображение. Второто лице , условно
обозначено като лице №2 е със здраво телосложение и късо подстригана тъмна
коса. Облечен е със светла тениска с къси ръкави. Третото лице, условно
обозначено от експертизата като лице №3 е с едро, здраво телосложение, гола
глава и е облечен в черна тениска с къс ръкав. Върху тениската, отпред на
гърдите съществува щампа с правоъгълна форма. През дясното рамо на лицето е
преметната презрамка на мъжка чантичка. Според вкопираните
данни за часово време и дата в 03:40:53ч. на 16.12.2018г от камера 10 е заснет
летящ светещ предмет отляво надясно над
плота на бара, който пада на плота до лявата ръка на мъж с черна риза с къс
ръкав, който в този момент отпива от чашата си. Няколко секунди след това в
03:41:10ч. лице №1 се появява пред бара,
вляво и започва разговор с лицата, които се намират там. След това се
приближава лице №2, започва разговор и изблъсква с ръце лице №1. Следва схватка
между двете лица, които в един момент са вкопчени един в друг след което лице
№2 нанася удар на лице №1. Тогава се появява отдясно лице №3 и избутва лице №1,
след което го хваща за врата и го издърпва назад. Лицата излизат от обхвата на
камера 10, а по-нататъшните им действия се проследяват в записа от камера 11.
Според вкопираните в изображенията данни за часово
време и дата на камера 11 около 3:43:25ч. на 16.12.2018г. лице №1 и лице №3 са
застанали близко един до друг в края на коридора като лице №1 е с гръб към
камерата . В 03:43:35ч. лице №3 нанася удар върху лице №1, което полита назад и
пада на земята. Лице №3 застава над лице №1 и му нанася отново удар в лицето.
Междувременно лице №2 се появява и застава зад лице №3. След това лице №3 е
издърпано от охраната и се изтегля назад към залата на клуба. В 03:43:56 ч.
лице №1 се изправя на крака и двама мъже започват разговор с него, след което
се насочват към изхода на заведението. В 03:44:37ч. лице №3 се връща в коридора
и се отправя също към изхода на заведението. Лицата излизат от обхвата на
камера 11, а по-нататъшните им действия се проследяват от записа на камера 13.
Според вкопираните в изображенията данни за часово
време и дата на камера 13 около 3:44:34ч. на 16.12.2018г. лице №1 е застанало
до вратата на изхода от заведението , след което е избутано навън. В 03:44:55ч.
лице №3 се насочва към изхода, при което
е възпиран от охраната на заведението. Според изображенията от записа на камера
8 в 03:44:47ч. лице №1 вече е отвънпред входа на
заведението, а в 03:45:14ч. лице №3 също се появява на вратата на входа на
заведението и е обграден от мъже, които правят опит да го приберат обратно в
клуба. По-късно да края на записа двете лица не влизат в съприкосновение. От
описаните действия са извлечени снимкови кадри, които са обработени за
повишаване на качеството им и са подредени в хронологичен ред . От кадровия
преглед на видеофайловете се установява, че камера 11 е заснела лице от
охраната на клуба, което в лявата си ръка държи черна палка. При проследяване
на събитията не се установяват действия на това лице с използване на палката.
Експертизата дава заключение, че записаните изображения от камерите за
видеонаблюдение, монтирани в нощен клуб „*** „ се явяват негодни за
идентификация на лицата, но са годни за
евентуално тяхно разпознаване.
Горната фактическа
обстановка съдът прима за установена отчасти
от обясненията на подсъдимите Д. и К. , от отчасти от показанията на св.
П., от показанията на свидетелите В.К., С.Н., Р.Н., Д.Д.,
Д.Д., С.К., Т.И., М.Д., А.Г., Т.Д., П.П., отчасти от показанията на свидетелите М.М., Г.Т., К.В., Д.В., Д.В., от дадените в хода на
досъдебното производство показания на свидетелите С.К. и Т.Д., в прочетените им
в съдебно заседание части, от писмените заключения
на изслушаните по делото съдебно-медицинска експертиза, комплексна психолого-психиатрична експертиза , видеотехническа
експертиза и разпита в съдебно заседание
на вещите лица д-р С.- съдебен лекар и Ф.Т. ***, а така също въз основа на
приложените писмени доказателства: съдебно-медицинско удостоверение № ***/
17.12.2018г, медицинско свидетелство 18.12.2018г на „Стазидент-АИППДП“
ЕООД Ямбол,1 лист за преглед на пациент в спешно отделение, медицинско
направление, , амбулаторен лист № ***/20.12.2018, трудов договор №**/18.12.2015г,
длъжностна характеристика, отчетна форма за явяване на работа в „Да бест“ – м.
декември 2018, протокол за доброволно предаване, ИЗ № ***/16.12.2018 на МБАЛ
„Св. Пантелеймон“ Ямбол, лист за преглед на пациент в
спешно отделение, Експертно решение № ***/17.06.19 на ТЕЛК общи заболявания при
МБАЛ“Св.пантелеймон“ гр.Ямбол, справка за съдимост, а
така също и въз основа на приложените веществени доказателствени средства
компакт диск „Verbatim DVD-R“ със сребрист цвят , съдържащ
папка с име „Дъ бест…
16.12.2018“ в която са записани 13 бр. видеофайлове.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът констатира множество противоречия между
събраните по делото гласни доказателства, между тях и заключенията на
медицинските документи и съдебно-медицинската експертиза и между гласните
доказателства и заключението на видеотехническата
експертиза и записите от охранителните камери на клуба.
Съдът констатира противоречие между обясненията на
подсъдимите К. и Д., показанията на свидетелите М.М.,
Г.Т., К.В. и Д.В. от една страна и показанията на св. П. от друга страна
относно наличието на конфликтни ситуации при предходните посещения на св.П. в
клуба. Съдът даде вяра на обясненията на двамата подсъдими, тъй като от една
страна се подкрепят от показанията на свидетелите М.М.
– охранител, Г.Т. – дисководещ, К.В. – брат на управителя и от показанията на
св. Д.В. – управител. От друга страна е логически необоснована и житейски
неоправдана реакцията на двамата подсъдими при действията на пострадалия. От
наличните по делото видеозаписи от охранителните камери на заведението е видно,
че непосредствено преди възникване на конфликтната ситуация между подсъдимия К.
и пострадалия П. друг клиент на заведението, облечен в бяла риза, преминавайки
покрай управителя – св. В. също се налага да го бутне, за да
може да премине, при това доста по-интензивно от пострадалия П.. Въпреки това
действията на този клиент на заведението остават без последствие както от
страна на св. В. , така и от страна на подсъд. К..
Съдът счита, че именно защото са знаели, че след употреба на алкохол св. П.
влиза в конфликтни ситуации с персонала на клуба, при приближаването му процесната вечер до управителя на заведението и бутането на
последния, действията му са били изтълкувани като агресивни от страна на
подсъдимият К., който веднага е застанал между него и св. В.. Още повече, че
малко преди появата на П. от страната, от която той е идвал, над бара, в
близост до В. е прелетял незагасен фас.
Съдът отказа да даде
вяра на показанията на св. Д.В. в частта им, в която се твърди, че незагасеният
фас е бил хвърлен към него от пострадалия П.. От една страна показанията на
този свидетел са изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. От друга страна противоречат на
показанията на св. П. , който категорично отрича да е хвърлил фаса и на
показанията на св. Д., който също е категоричен, че фасът не е бил хвърлен от П.
и докато първият свидетел е обяснимо, чрез неверни показания да се опита да
оневини себе си, то вторият свидетел е пряко заинтересован от случилото се ,
доколкото фаса пада до ръката му и го изгаря. Няма и логика П. да е хвърлил
фаса, доколкото последният лети над бара – на значително разстояние от св. В. и
пада в непосредствена близост до св. Д., който е приятел на П. и към който
последният се е насочил, за да му каже, че си тръгва. От друга страна видно от
записа от охранителна камера 10 в момента в който незагасеният фас прелита над
бара и пада св. В. гледа надолу към телефона си и въобще не забелязва летящия и
падащ фас, ето защо няма как В. да е
възприел лицето, което е хвърлило фаса. В тази насока съдът отказа да даде вяра
и на показанията на св. Т.Д., в частта им, в която се твърди, че фасът е бил
хвърлен от страна на св. П.. Показанията на св. Д. в тази им част са в
противоречие с дадените от същия свидетел показания в хода на досъдебното
производство и след прочитането им от страна на съда, по предвидения
процесуален ред, свидетелят поддържа показанията от досъдебното производство.
Последните са дадени в момент по-близък до инцидентния , поради което се
предполага, че са по –пълни и съответстващи на обективната действителност.
Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимият К. в частта им, в която се твърди, че не е видял
някой да нанася удари на П. и, че той може да го е ударил, но е било за да го
изкара от заведението, както и на обясненията на подсъдимия Д. , в частта им, в
която се твърди, че не е нанасял удари на св.П.. Следва да се има предвид, че
обясненията на подсъдимите имат двояк характер, като освен доказателствено
средство последните са и средство за защита, поради което и не следва да бъдат приемани безкритично. В тази
им част обясненията на подсъдимите се подкрепят донякъде от показанията на свидетелите
Т., К.В. и Д.В., но следва да се има предвид, че
последните са от персонала на заведението. Като част от един работен колектив с
подсъдимия К. е обяснимо последните да са солидарни с действията му, а от друга
страна част от посочените свидетели малко или много носят отговорност за реда в
нощния клуб, поради което и е обяснимо чрез даването на неверни показания да се
опитат да оневинят действията на подсъдимите, които са им колеги и приятели. От друга страна Св.Т. е наблюдавал конфликта
от разстояние /от пулта на дисководещия/
, поради което и наличието на множество посетители в заведението същият не е
имал пряка видимост към случващото се особено в моментите в които пострадалият
е бил на земята. От друга страна св. К.В. не е присъствал от самото начало на
конфликта, а е дошъл в по-късен момент, а от своя страна св. Д.В. не е останал
до края , а е излязъл навън за да позвъни на полицията. Поради тези причини св. Кр.В.
и св. Д.В. също не са имали поглед върху цялостното развитие на събитията. В
противоречие с обясненията на подсъдимите и показанията на посочената група
свидетели са показанията на пострадалия П., показанията на свидетелите В.К., С.Н.,
Р.Н. и Д.Д.. Действително П. е пострадал от
престъплението, конституиран е в процеса в качеството на граждански ищец и като
такъв е заинтересован от изхода на делото. Свидетелите В.К., С.Н., Р.Н. и Д.Д. макар и пряко да не са заинтересовани от изхода на
делото са приятели на св. П. , поради което би могло да се приеме, че същите
биха свидетелствали пред съда в интерес на пострадалия. Следва да се има
предвид обаче, че показанията на последните, в частта им, в която се твърди за
нанасяни удари от страна на двамата подсъдими върху пострадалия П. се подкрепят
както от заключението на изслушаната видеотехническа експертиза, което съдът
приема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено и неоспорено от страните по делото, така и от
обективните находки по време на прегледа на освидетелствания от страна на
съдебния лекар. В тази насока е и заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е категорично, че установените
увреждания по тялото на пострадалия имат травматична генеза и се дължат на
нанесени не по-малко от 8-10 удара. Показанията
на св. М.М. – охранител в заведението в частта им, в
която се твърди , че не е видял никой да нанася удари на св. П. до горния бар
не са в противоречие с показанията на свидетелите П., Н., Н.,
К. и Д., тъй като от показанията на свидетеля се установява , че той не е
присъствал по време на целия конфликт , а е влязъл в един по-късен момент. М.
заявява, че когато е влязъл е видял, че има сдърпване на горния бар между
двамата подсъдими и св. П., което изцяло подкрепя показанията на св. П., К., Н.,
Н. и Д.. В останалата им част, досежно
случилото се в коридора, показанията на св. М.
са вътрешно противоречиви. При разпита си в съдебно заседание свидетелят заявява „Долу
в коридора дали го удари Н. не знам. Мисля, че никой не го удари, но не видях… Когато
Н. удари А. бяхме в коридора…След като Н. го удари в коридора А. падна, докато
беше на земята А. не го е удрял“. Съдът даде вяра на показанията на М. в частта
им, в която се твърди, че след нанесения удар от страна на подсъд.
Д. св.П. е паднал на земята, тъй като в тази им част показанията на свидетеля М.
се подкрепят и от заключението на изслушаната видео-техническа експертиза и
записа от охранителните камери. Съдът не даде вяра на показанията на св. М. в
частта им, в която се твърди, че докато П. е бил на земята подсъдимият Д. не го
е удрял, тъй като същите са в противоречие със заключението на видеотехническата експертиза и със записа от охранителните
камери.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите Д.Д., С.Н. и М.Д., че част
от ударите върху св. П. са му били нанесени от страна на подсъд.
Д. с помощта на палка. В тази им част показанията на свидетелите се подкрепят
от показанията на пострадалия П. който при разпита си в съдебно заседание
заявява следното: “Спомням си, че имаше
различна сила и плътност на ударите. Имах чувството, че ме удряха с ръце
и с някакъв предмет, но удара с предмета дойде отзад, така че не съм видял с
какво ме удариха“. Показанията на
посочените свидетели не са в противоречие с показанията на св. К., която не
съобщава за нанесени удари на пострадалия с помощта на палка. Самата свидетелка
заявява, че не е имала непрекъснат визуален контакт с пострадалия, поради което
е възможно К. да не е могла обективно да възприеме нанесените на пострадалия
удари с палка. В подобна насока са и показанията на св. Н., който при разпита
си заявява: „С някакъв предмет да го удрят не съм виждал“. Посоченият свидетел
също не е възприел конфликта от самото начало, а е разбрал за него от св. Н.,
поради което и непосредствените му възприятия са от един по-късен момент. В подкрепа на показанията на св. Д. и св. Н. и св.Д. са и обективните находки при прегледа
на освидетелствания от страна на съдебния лекар, който описва наличието на
линейно кръвонасядане в областта на врата с размери
8-10см., което според вещото лице добре отговаря да е нанесено с
цилиндричен предмет с тясна и дълга
контактна повърхност. В тази насока съдът отказа да даде вяра на обясненията на
подсъдимия Д. в частта им, в която се твърди, че не е имал палка в себе си,
които приема за защитна реакция. В тази насока съдът отказа да даде вяра и на
обясненията на подсъд. К. в частта им, в която
последният твърди, че процесната вечер не е видял
някой да държи дълъг цилиндричен предмет. Съдът отказа да даде вяра на
обясненията на К. и на показанията на свидетелите Т.Д., Д.В.
и К.В., че охранителите не ползват палки, тъй като от една страна подсъдимият Д.
вечерта е присъствал в заведението като клиент, а не като охранител и от друга
страна показанията на посочената група свидетелите са в противоречие със
заключението на видео-техническата експертиза и записа от охранителните камери.
Твърдението , че заснетия предмет от камера 11 в 3:43ч е телескопичен фенер са несъстоятелни,
доколкото от една страна дължината и диаметъра на предмета не съответстват на
фенер и от друга страна процесният предмет е държан
от лице вътре в коридора на заведението, докато по данни на свидетелите се
установява, че фенерите се ползват при
външния обход на заведението и не е налице необходимост от фенери във
вътрешността на клуба. Макар
охранителните камери на заведението да не са заснели действието на лице или
лица с продълговат цилиндричен предмет, наподобяващ палка съдът приема по изложените
по-горе съображения, че същите обективно са се състояли. Видно от предадените
записи от охранителните камери има времеви интервал от около 2 минути между
записите от камера №10 и камера № 11 , в който подсъдимите и пострадалия не
попадат в обхвата на нито един от записите на предадените камери. На първо
място следва да се има предвид че не са иззети от органите на полицията
записите от всички налични охранителни камери в заведението, а само тези, които
са били предадени на св. Т.И. – полицейски служител от страна на управителя на
заведението – св. Д.В.. На следващо място е нелогично в заведение, в което има
изграден видеоконтрол в това число в коридора и на улицата пред заведението да
се остави непокрита от камерите зона в самата зала на нощния клуб. Отделно от
това са предадени записи от камери, обозначени от осем до тринайсет като прави
впечатление липсата на камера 12, а съответно и запис от същата. С оглед изложеното съдът приема, че
представеният запис от охранителните камери на заведението не съдържа в пълнота
всичко случило се през процесната вечери създадения
цялостен запис от всички камери в нощния клуб.
Съдът не даде вяра на
показанията на св. П. в частта им, в
която се твърди, че в коридора е получил удар с глава от страна на подсъд. Н.Д., който е попаднал в лицето му. В тази им част
показанията на св. П. са изолирани и не се подкрепят от останалите гласни
доказателства. Същите противоречат и на записа от охранителните камери и
заключенията на видеотехническата експертиза, видно
от които не се установяват такива действия от страна на подсъд.
Н.Д.. Показанията на П. в тази им част са в противоречие и с обективните
находки при прегледа на пострадалия от страна на съдебен лекар. При нанесен удар
с глава в лицето на пострадалия би се стигнало до значителни наранявания в
областта на носа или челото му, каквито наранявания не са установени в
посочените области. Напротив констатираните наранявания в областта на устата и
зъбите на пострадалия добре съответстват да са получени в резултат на нанесени
юмручни удари в тази област, обстоятелство което се установява както от
показанията на св. М., така и от записа
на охранителните камери и заключението на изслушаната видеотехническа
експертиза.
Съдът не даде вяра на
обясненията на подсъдимите Д. и К. в частта им, в която се твърди, че при
напускане на залата на клуба П. се е хванал за касата на вратата и в резултат
на напора на клиентите, които се опитват да излязат подсъдимият Д. го е бутнал
и П. е паднал на земята. В подкрепа на обясненията на подсъдимите в тази им
част са единствено показанията на св. Д.В., който обаче, видно от записа на
охранителните камери не е присъствал в близост до подсъдимите и пострадалия,
поради което и обективно не би могъл да има преки възприятия от случилото се. В.
се приближава към пострадалия и подсъдимия Д. в един по-късен момент когато
пострадалият вече е на земята. Видно от записа на охранителна камера № 11 в
03:43:25ч. П. се намира в коридора на заведението, като в близост до него не се
забелязва врата. Пострадалият е с ръце в джобовете в момента в който срещу него
застава подсъдимият Д. и му нанася удар в лицето след който П. пада на земята. Същите действия са описани и в заключението на
изслушаната видеотехническа експертиза.
Съдът счете като
неоснователни твърденията на подсъдимите и на свидетелите М., К.В. и Д.В., че
при опита да бъде изведен от заведението на два пъти пострадалият П. е вземал и
е размахвал стол тип „щъркел“ над посетителите. На първо място обясненията на
подсъдимите и посочената група свидетели са в противоречие с показанията на св.
П., Н., Т. , Д. и Д. и докато първият
свидетел е заинтересован от изхода на делото, а втората свидетелка е негова
приятелка останалите свидетели са незаинтересовани от изхода на делото, като
част от тях са и от персонала на заведението. От друга страна обяснението на
подсъдимите в тази им част и показанията на свидетелите М., Д.В. и Кр.В. са и нелогични защото от всички събрани по делото
доказателства , в това число и от записите от охранителните камери се
установява, че към момента на конфликта заведението е било препълнено, поради
което при наличието на множество хора около него пострадалият не би могъл да
вдигне над посетителите бар-стол, който по презумпция е с дълги крака. От друга
страна вдигането на такъв предмет освен свободно разстояние е предполагало и
извършването на определени не малки физически усилия от страна на пострадалия,
който преди това е получил няколко удара в главата и гърба и се е наложило с
чужда помощ да бъде вдигнат от земята още повече, че според показанията на св. Н. и
св. Д. след получените удари пострадалият
не се е намирал в адекватно състояние.
Съдът не даде вяра на
показанията на св. П. в частта им, в която твърди, че не е казал на полицаите
за случилото се, защото е чувствал страх от двамата подсъдими. От цялостното
поведение на пострадалия от момента на възникване на конфликтната ситуация, до
идването на полицейските служители, такова каквото се установява то от
показанията на разпитаните свидетели и записа на охранителните камери и
заключението на видеотехническата експертиза, не се
наблюдават действия на пострадалия, които да са продиктувани от страх. Напротив
на моменти поведението на последния е провокативно към подсъдимите и на лице –
което само търси конфликта с тях, нещо което не би се случило, ако пострадалият
се страхува от тях. Също така след извеждането му от залата на нощния клуб в
коридора на заведението, а впоследствие и на улицата пред него пострадалият не
бърза да напусне местопроизшествието, нещо което би се случило, ако той
действително се страхува от последващи действия от
страна на подсъдимите. Дори и да приемем, че пострадалият е изпитвал страх от
страна на подсъдимите, то следва да се има предвид, че при идването на
полицейските служители нито един от двамата подсъдими не се е намирал пред нощния
клуб, там където е бил П. и е разговарял с полицаите. Съдът прие, че
пострадалият вечерта не е съобщил на полицейските служители за нанесения му
побой вероятно защото към него момент е
считал, че нараняванията са му повърхностни и не е имал намерение да занимава с
тях разследващите органи. В показанията
си пред съда П. заявява: “Ако не бях разбрал, че ми е счупен прешлен нямаше да
сме тук. Аз съм мъжко момче и изобщо нямах намерение да занимавам полицията с
по-леките си наранявания. Едва когато разбрах, че имам счупен прешлен подадох сигнал в полицията“. Съобщеното от
страна на пострадалия П. на полицейските служители, че е получил нараняванията
си в резултат на това, че се е спънал и паднал са в противоречие както с
обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели П., К., Н., Н., Д. и М. така и на заключението на съдебно-медицинската експертиза,
която установява, че нараняванията са резултат от нанесени между 8-10 удара на
пострадалия така и от записите от охранителните камери и заключението на видеотехническата експертиза.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът отказа да даде вяра на показанията на
свидетелите Д.В. и Т.Д. в частта им, в която се твърди, че при извеждането на
св.П. последният е бил във видимо добро състояние без наличие на кръв по
него. В тази им част показанията на
посочените свидетели са в противоречие с показанията на свидетелите К., Н., Н., Д., К. и Г. които свидетелстват за наличието на кръв по
лицето на пострадалия. Показанията на втората група свидетели се подкрепя от
обективните находки при прегледа на
пострадалия от съдебен лекар, който е установил наличието на разкъсно-контузна
рана по вътрешната повърхност на долната устна. От разпита на вещото
лице в съдебно заседание се установява, че главата е най-снабдената част в
човешкото тяло с кръв в това число и устните и при получаване на такава разкъсно –контузна рана в
областта на долната устна е възможно обилно кръвотечение. Доколкото е налице
различия в описанието на пострадалия от всеки един от свидетелите К., Н., Н. , Д., К. и Г. последното се дължи на субективните
възприятия на всеки един от посочените свидетели и способността им да запомнят
и правилно да възпроизвеждат факти от обективната действителност. Показанията
на посочените свидетели не се опровергават от показанията на свидетелите Т. и Д.
макар и същите да твърдят, че не са виждали наранявания по пострадалия,
доколкото посочените двама свидетели са възприели П. само и единствено докато
последният се е намирал в залата на нощния клуб. Предполага се , че
нараняването, довело до разкъсно-контузната рана в
областта на долната устна на пострадалия, предизвикало кръвотечението, е настъпило
в коридора на заведението, поради което и същото не е могло да бъде обективно
възприето от посочените двама свидетели.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимите Д. и К. с
деянието си са осъществили както от обективна така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 НК, тъй като на 16.12.2018г около 03:40ч. в
гр. Я., в бар „***“, находящ се на ул.“Т.“ №*,
действайки в съучастие, като съизвършители, чрез
нанасяне на удари с ръце и палка в областта на гърба и врата на А.И.П. *** са
му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата
половина на дъгата на трети шиен прешлен, без разместване на костните
фрагменти, довело до трайно затрудняване движенията на врата за срок от 2.5-3
месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния
закон. Авторството н а деянието се установява по несъмнен начин от показанията
на пострадалия П. , които се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите К.,
Н., Н., Д., от записите на охранителните камери и
заключението на изслушаната видео-техническа експертиза. Всеки един от
посочените по-горе свидетели е категоричен, че П. е получил процесните
наранявания в резултат от нанесени му
множество удари с ръце по главата и тялото от страна на подсъд. К. и Д. и
удар с помощта на палка от страна на подсъд. Д..
Съдът прие, че и двамата подсъдими са действали в съучастие, като съизвършители , тъй като и двамата са осъществили елементи
от състава на изпълнителното деяние. Общността на умисъла е била резултат на
мълчаливото координиране на престъпните прояви на всеки един от тях.
От
обективна страна изпълнителното деяние се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или
системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното
функциониране. Касае се за типично резултатно престъпление, като за
квалифициране на деянието по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК
е необходимо увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до
трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; на
движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи,
без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на
лицето или други части на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно
за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания,
които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
В
конкретния случай по безспорен начин се установява, че св. А.П. е претърпял
увреждания, характеризиращи ги като ги като средна телесна повреда, тъй като счупването
на лявата половина на дъгата на трети шиен прешлен, без разместване на костните
фрагменти е довело до трайно затрудняване движенията на врата за срок от 2.5-3
месеца при обичайния ход на развитие на оздравителните процеси . В тази насока
относно медико-биологичната характеристика на причинените на пострадалия
телесни увреждания съдът даде вяра на заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза като компетентно и обективно изготвено и
неоспорено от страните по делото. В тази насока е и приложената по делото
медицинска документация.
Налице
е и пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите и
причиненото на пострадалия телесно увреждане. Видно от събраните по делото
гласни доказателства и разпита в съдебно заседание на вещото лице съдебен лекар
счупването на дъгата на трети шиен
прешлен е резултат от нанесените от страна на подсъдимите удари в мястото на
увреждането.
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимите с пряк умисъл. Същите са
съзнавали, че с нанасянето на удари
в областта на главата и тялото на
пострадалия ще му причинят
телесни увреждания със значителен интензитет
и пряко са целели настъпването на този вредоносен резултат. Видно от заключението на изслушаната по делото
комплексна съдебно психологично-психиатрична експертиза при осъществяване на
инкриминираното деяние подсъдимите не са действали в състояние на физиологичния
афект поради липсата на душевно вълнение и застрашеност
на витално важни морални и материални ценности.
При
определяне в. и размера на наложеното на подсъдимите наказание съдът взе
предвид следното: От една страна съобрази
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното
деяние, обуславяща се от в. и интензитета на причинените на П. телесни
увреждания, наличието и на няколко по-леки, несъставомерни
телесни повреди. От друга страна съдът взе предвид дадените обяснения от страна
на подсъдимите по време на съдебното следствие, с което отчасти са способствали
за изясняване на фактическата обстановка по делото, чистото съдебно минало на
подсъдимите , съществуващите предходни
взаимоотношения между подсъдимите и пострадалия, обусловени от предизвикани
конфликтни ситуации между П. и персонала на заведението, провокативното
поведение на пострадалия по време на самата конфликтна ситуация, изминалия
значителен период от време от извършване на деянието до постановяване на
присъдата. С оглед на всичко това съдът
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под
средния, към минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно лишаване
от свобода за срок от осем месеца. Съдът
определи на двамата подсъдими еднакво по вид и размер наказание като изходи от
съразмерния им принос при осъществяване на престъпната деятелност
Същевременно
съдът прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не
са нито изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на
закона наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за
който и да било от подсъдимите, поради което отказа да приложи разпоредбата на
чл. 55 от НК.
Тъй
като подсъдимите са с чисто съдебно минало, наложеното им наказание е под три
години лишаване от свобода и съдът прецени, че за поправянето и превъзпитанието
им не е необходимо да изтърпят ефективно наложените им наказания, съдът, на
основание чл. 66 ал.1 от НК, отложи изтърпяването на същите за изпитателен срок
от по три години, за всеки един от
подсъдимите, считано от влизане на присъдата в сила.
При този изход на
делото, съдът счете предявеният солидарно срещу двамата подсъдими И.К. и Н.Д. граждански иск за обезвреда
на причинените от престъпление неимуществени вреди за основателен и доказан. По
справедливост съдът уважи иска до размера на 9000 лв. За да уважи искът в този размер съдът отчете интензитета и
характера на причинените телесни увреждания и необходимия период за
отзвучаването на травмите. Претърпените от страна на пострадалия значителни болки и страдания за един
продължителен период от време. Причиненият дискомфорт
в продължение на повече от шест месеца, свързан с носенето на яка на Шант. От друга страна съдът отчете и провокативното
поведение на пострадалия П., което е в основата на възникване на конфликта. Горните
обстоятелства, мотивираха съда да присъди обезщетение в посочения размер. Искът
за разликата над уважения размер от 9000 лв. до предявения от 15000лв., като
неоснователен и недоказан, съдът отхвърли. Доколкото се касае за вземане на деликтно основание изискуемостта на същото възниква с
настъпване н увреждащото събитие. Т.е. от този момент вземането става и
лихвоносно. С оглед на това върху присъдената сума, съдът определи да се
изплати законна лихва от датата на увреждането – 16.12.2018г. до окончателното
й изплащане.
При горния изход на
делото , съдът на осн. Чл. 189 ал.3 НПК осъди подсъдимите И.К. и Н.Д. да заплатят
направените по делото разноски в размер на по 565.25лв. за всеки един от тях , вносими в полза на
републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР, в размер на по 15лв., вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС, както и държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск в размер на по 180 лв. за всеки от тях. Съдът
осъди двамата подсъдими да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител П.
направените по делото разноски в размер на по 250лв. за всеки един от подсъдимите
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: