Решение по дело №397/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Плевен, против Решение № 143/25.02.2025 г. на Районен съд Плевен, постановено по АНД № 2374/2024 г., с което е отменено Наказателно постановление № 66-1/29.10.2024 г., издадено от Директор Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, гр.Плевен, [улица].

С НП на Ж. П. К. от гр.Плевен с [ЕГН], на основание чл. 471а, ал.1 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, за нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните, е наложена глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лв.).

Иска се от съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно, тъй като при постановяването му са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, и да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което e процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С процесното наказателно постановление на основание чл. 471а, ал.1 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, за нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните, на Ж. П. К. е наложена глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лв.), за това, че при извършена на място проверка на 24.11.2023 г. в с. Коиловци обл.Плевен, [улица], и последвала проверка по документи на 19.02.2024 г. в ОДБХ – Плевен, е установено, че К. отглежда 36 броя кучета в частен имот в с.Коиловци, при налични общо в имота 242 бр. кучета, при което не е защитила сигурността и спокойствието, както и нормалните условия за живот на хората, обитаващи съседните имоти и дворове. Постъпили са многобройни жалби от живеещи наоколо хора, налице са мръсотия около имота с кучетата, миризма, шум и лай, които нарушават спокойствието.

За нарушението е съставен АУАН № 001098 от 30.04.2024 г. Връчен е на К. на същата дата срещу подпис, като е вписано възражението й „Не съм извършила нарушенията“.

Към АУАН са приложени съставените при проверките два броя констативни протоколи с общо 10 части, в които подробно се описва установеното от служители на ОДБХ – Плевен. В административно-наказателната преписка са приложени и множество жалби, сигнали и подписки от жители на с.Коиловци, в които се излагат оплаквания от неудобствата причинявани на хората в съседните дворове от мръсотията, шума и условията, при които се отглеждат над 250 кучета в посочения частен имот.

Пред първоинстанционния съд са разпитани и свидетели.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд относно посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон съдът следи служебно.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 39/01.12.2008г. всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на етажна собственост, дворове и обществени места. А чл. 12 от Закона за защита на животните задължава собствениците на животни да осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл. 149, ал. 1 и чл. 150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 149, ал. 1 от ЗВМД изисква животните да се отглеждат и използват по начин, който съответства на тяхното развитие и предназначение и е съобразен с физиологичните им нужди и етологични особености.

А съгласно чл. 150 от ЗВМД собствениците и гледачите на животни са длъжни да: 1. се грижат за животните и да не ги изоставят; 2. осигуряват на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му: а) място за обитаване и условия, съобразени с нуждите му; б) необходимото пространство и свобода на движение; в) достатъчно количество храна и вода; г) свободен достъп до местата за хранене и поене; д) подходящ микроклимат; е) редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване; ж) подходящи съдове за хранене и поене, поставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните; 3. предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните. Както и задължение по ал.2 от чл. 150 от ЗВМД гледачите на животни да проверяват най-малко един път дневно състоянието им.

Районният съд е изложил мотиви, че от НП не може да се установи кога е извършено вмененото на К. нарушение, че квалификацията е неточна и не ставало ясно в какво точно се състои противоправното поведение, което според съда нарушава правото на защита на наказаното лице. Съдът е приел, че е налице допуснато нарушение на процесуалните правила от административно-наказващия орган, които води до незаконосъобразност на издаденото НП. На тези основания районният съд е отменил издаденото НП.

Касационният състав не споделя изводите на РС Плевен.

В АУАН и в НП съвсем еднозначно е посочено времето на извършване на нарушението – същото е било извършвано при проверката на 24.11.2023 г. в с. Коиловци обл.Плевен, [улица], и последвала проверка по документи на 19.02.2024 г. Налице е и описание на нарушението – описано е ясно в АУАН и в НП, като е направено и изрично препращане към съставени в хода на проверките и административно-наказателното производство констативни протоколи. То се състои в бездействие на К. да изпълнява задължението си по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 39/01.12.2008 г. : да осъществява постоянен и непосредствен контрол над отглежданите в частен имот в с.Коиловци 36 броя кучета, поради което не е осигурила защита на сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на съседните дворове и обществени места. В административно-наказателната преписка са присъединени множество жалби, сигнали и подписка от жителите на населеното място, като изложеното в тях се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните пред съда лица – кучетата вдигат шум с постоянен лай, в имота и около него не се поддържа нужната хигиена и миризмата се усеща във всички съседни имоти, извън имота се складира храна, която привлича плъхове.

Т.е. безспорно е налице нарушаване на спокойствието на жители в околните дворове в населеното място, като законът няма предвид само непосредствени съседи с обща имотна граница. А това нарушаване на спокойствието е причинено от намиращите се в имота 242 броя кучета, от които безспорно 36 броя са собственост на Ж. К., т.е. притежаваните от К. кучета, отглеждани в чуждия имот, са също причинители на неудобства за обитателите на околните имоти в селото.

Като нарушена е посочена и разпоредбата на чл. 12 от Закона за защита на животните, който препраща към чл. 149 и чл. 150 от ЗВМД. Тези разпоредби се отнасят до условията, при които следва да се отглеждат животни и задължението поне веднъж дневно да бъде проверявано състоянието им.

От свидетелските показания се установява, че К. не осъществява нито постоянен, нито непосредствен контрол над своите 36 кучета, а ходи в имота само събота и неделя, когато се занимава общо с чистене или хранене, вероятно на всички животни в целия обект (лист 83, стр.10 от протокола по първоинстанционното дело), т.е. очевидно е, че не осъществява в пълен обем задълженията си на собственик на тези 36 животни компаньони за постоянен и непосредствен контрол.

В хода на производството не са допуснати процесуални нарушения. Събрани са всички относими доказателства.

Нарушението е установено на 24.11.2023 г., когато е посетен имотът и са прочетени данните от чиповете на кучетата (лист 14 от първоинстанционното дело), но нарушителят е установен при документалната проверка на 19.02.2024 г. след допълнителна обработка и анализ на свалените данни от четеца и сравнение с данните от Информационната система на БАБХ и представените на 01.12.2023 г. паспорти, видно от Констативен протокол ІІІ-та част, № 0004041/19.02.2024 г. (лист 16).

При съставянето на АУАН на 30.04.2024 г. е бил спазен срокът по чл.34 от ЗАНН – от установяване на нарушителя на 19.02.2024 г. не са изтекли три месеца, а от извършване на нарушението, установено на дата 24.11.2023 г., не е изтекла една година. Нарушението се извършва чрез бездействие, което е трайно, и е налице противоправно поведение във всеки един момент бездействие, независимо кога е започнало. До прекратяване на бездействието с предприемане на всички нужни действия за изпълнение на законовите задължения, ще е налице продължаващо във времето непрекъснато извършване на нарушението.

На 29.10.2024 г. е издадено процесното НП, с което на К. е наложена глоба по чл. 471а, ал.1 от ЗВМД в минималния предвиден размер от 1000 лв. Към 29.10.2024 г. не са изтекли шест месеца от съставяне на АУАН за нарушението, нито една година от извършване на нарушението.

Съдът счита, че няма допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП. Същите имат нужното съдържание и са съставени и издадени от материално компетентни органи по чл. 472, ал.1 и ал.2 от ЗВМД.

Безспорно е доказано, че К. е отглеждала в частен имот в с.Коиловци 36 кучета, върху които към 24.11.2023 г. не осъществява постоянен и непосредствен контрол, поради което не осигурява защита на сигурността и спокойствието на хората и другите животни, обитатели на съседните дворове и обществени места. От това бездействие на К., в резултат на постоянния шум от кучешки лай, миризмата от лошата хигиена в имота, присъствието на плъхове поради складираните на тротоара пред имота храни, безспорно се причинява безпокойство на хората в околните имоти, за което свидетелстват множеството жалби, сигнали и подписки, както и изложеното от свидетелите пред съда.

Издаденото НП е законосъобразно. Решението на РС Плевен следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди наказателното постановление.

Направено е искане от касатора за присъждане на разноски. Пред първата инстанция директор на ОДБХ – Плевен се представлява от адвокат и платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 480 лв. (лист 78 от първоинстанционното дело).

По делото е представен договор за правна помощ и доказателства за заплащане по банков път на договореното възнаграждение, поради което следва да се уважава направеното искане.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 143/25.02.2025 г. на Районен съд Плевен, постановено по АНД № 2374/2024 г. по описа на съда, вместо което постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 66-1/29.10.2024 г., издадено от Директор Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, гр.Плевен, [улица], с което на Ж. П. К. от гр.Плевен с [ЕГН], на основание чл. 471а, ал.1 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, за нарушение на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 39/01.12.2008г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености във връзка с чл.12 от Закона за защита на животните, е наложена глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лв.).

ОСЪЖДА Ж. П. К. от гр.Плевен с [ЕГН] да заплати на БАБХ – София сумата от на 480 лв. (четиристотин и осемдесет) лв., представляващи деловодни разноски за един адвокат по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.