Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав на четиринадесети юли две хиляди
и двадесет и втора година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с
участието на прокурора Катя П, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №1205 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от „БУМЕРАНГ ШИПИНГ" ООД, ЕИК *********, депозирана
чрез адв. Х., против решение № 469 от 05.04.2022г.
на ВРС, постановено по НАХД № 20223110200242/2022г., по описа на ВРС, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0001619/05.10.2021г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация” – гр. Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 91в, т.2,
пр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл.104, ал.7 от
ЗАвПр на дружеството е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, поради което се претендира неговата
отмяна.
Пред настоящата
инстанция касаторът, редовно призован, не изпраща представител. С молба вх. №
10859/12.07.2022г., чрез пълномощника адв. Х., заявява, че поддържа касационната жалба и моли да се отмени изцяло
като неправилно и незаконосъобразно постановеното решение като се присъдят
направените от дружеството разноски.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. С писмен отговор, чрез пълномощник
оспорва жалбата като неоснователна, а визираните в
нея твърдения счита за неправилни и необосновани. Моли решението като правилно
и законосъобразно да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС като правилно
и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационна жалбата е процесуално допустима,
подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ" ООД, ЕИК *********, против НП № 23-0001619/05.10.2021г. на
Директор РД „Автомобилна администрация” – гр. Варна, с което на дружеството за
нарушение на чл. 91в, т.2, пр.1 от Закона за автомобилните превози, на
основание чл.104, ал.7 от ЗАвПр е наложена „имуществена санкция” в размер на
2000 лв.
За да потвърди наказателното постановление
въззивния съд е приел в мотивите си, че не са налице съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното НП, обуславящи
неговата незаконосъобразност. Административно наказващият орган правилно е
съотнесъл материално правната норма към извършеното нарушение и не са налице
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Настоящия съдебен състав
намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти, събраните доказателства са в
съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа
на нея правни изводи, както и мотивите, изложени в оспореното решение, досежно
установените основания за потвърждаване на наказателното постановление.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения от страна на административнонаказващия орган при съставянето
на АУАН и издаването на процесното НП. От събраните по делото доказателства се
установява, че е налице пълно съответствие между фактическото описание на нарушението и посочената в АУАН
правна квалификация. Въззивният съд е събрал всички
релевантните за решаване на правния спор доказателства. Направените въз основа
на тях изводи, са изложени логично и последователно и съответстват на
приложимия материален закон. Изводите на ВРС – фактически и правни, се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 221, ал.2 от АПК
не следва да се излагат повторно и в мотивите към настоящото решение.
Описаните в НП юридически
факти, подкрепени със събраните доказателства, категорично навеждат на извод за
осъществен състав на нарушение на чл.91в т.2 от ЗАвПр, както правилно е приел
решаващият делото състав на ВРС.
По делото
не е налице спор, че касатора е „превозвач“ по смисъла на §1 т.5 от ЗАвПр.
Съгласно чл.104 ал.7 от ЗАвПр (Нова - ДВ, бр. 17 от 2011 г., изм., бр. 60
от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските
листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на
водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от
контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.
Горепосочената разпоредба предвижда две форми на изпълнителното деяние, при
осъществяване на които на нарушителя се налага предвиденото в същата норма
административно наказание –несъхранение за период от 365 дни на тахографски
листи, разпечатки и извлечени данни от дигиталния тахограф или от картата на
водача или отказ, съхранените
тахографски листи и разпечатки и извлечени данни от дигиталния тахограф или от
картата на водача да се предоставят за проверка от контролните органи.
Двете изпълнителни деяния не са кумулативни, а са предвидени алтернативно,
и извършването на което и да е от тях е основание за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по този текст. Правилни са изводите на
ВРС, че нормата на чл. 104, ал. 7 ЗАвтПр не предвижда, че отказът за
предоставяне на данни от картата на водача трябва да е непременно изричен, тъй
като може да се изразява и в бездействие на превозвача да предостави поисканите
от контролните органи данни. Действително, не е необходимо в тези случаи административнонаказващият
орган да изследва, нито да доказва причините за непредставянето им за проверка
на контролните органи, дали те се дължат на простото несъхраняване на
информацията, която е извлечена от картата на водача, или са други по естеството
си. Настоящият състав на съда намира за неоснователно позоваването от страна на
касатора на решения на касационната инстанция, тъй като същите не са при идентична фактическа
обстановка.
Неоснователни са доводите за неправилна квалификация на извършеното
нарушение. В съставения АУАН ясно и точно е описано изпълнителното деяние
осъществено от касатора, като в съответствие с описаното нарушение е изведена и
правната му квалификация, а именно нарушение по чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр. Съгласно този текст превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата
на водача. Непредоставянето на тази информация представлява отказ за изпълнение
на законово вменено задължение, съответно отказът да се предостави изискваната
информация и непредоставенето й не съставляват две различни деяния, които да
могат да бъдат квалифицирани като различни нарушения, каквито аргументи изтъква
касаторът.
Касационната инстанция възприема изцяло мотивите
на районния съд от фактическа страна, както и крайния извод за
законосъобразност на наказателното постановление. ВРС е приложил правилно
материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба
пороци, поради което същото следва да се остави в сила.
С
оглед изхода на спора съдът намира за основателно направеното от ответната
страна искане да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция. По правилата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение се
дължи, ако органът е бил защитаван от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. В настоящия случай пред касационната инстанция
ответната страна е представила Отговор на касационна жалба, изготвен от младши
експерт в отдел "Контрол" към РД "АА", гр. Варна, като към
същия са приложени съответно пълномощно и доказателства, че се касае за лице с
юридическо образование и юридическа правоспособност, поради което са налице
цитираните по-горе нормативни предпоставки за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това касаторът следва да бъде осъден да заплати на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лв.
Водим от горното
Административен съд-Варна, Трети тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 469 от 05.04.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110200242/2022г., по
описа на ВРС.
ОСЪЖДА „БУМЕРАНГ ШИПИНГ"
ООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя П.Х.Г., да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" - София, сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: