№ 432
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело №
20253100500306 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 103895/20.12.2024г. от Ц. Н. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „П.“ бл. **, вх. *, ет. *, срещу решение №
4441/09.12.2024 гг., постановено по гр.дело № 20243110100852 по описа за
2024 година на Районен съд - Варна, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул.
„П.“ бл. **, вх. *, ет. * обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на „А.Б.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Й.С.“
№**, ет. *, ап. * да върне на ищеца сумата от 14 000 лева, като получена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 08.12.2023г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1454.00 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от
датата, на която е отпаднало основанието за превода - 12.01.2023г. до
завеждане на исковата молба.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
1
първоинстанционно решение поради допуснато нарушение на материалния
закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд
е приел, че процесната сума е дадена на основание, което не е отпаднало към
настоящия момент. Съдът приема едновременно, че сумата от 14 000 лева е
престирана от Ц. И. във връзка с извършена „измама“, но не е налице отпадане
на основанието, въпреки оправдателната присъда на въззивника. „Измамата“
представлява престъпление по смисъла на чл. 209 от НК, но е деликт по чл. 45
от ЗЗД съгласно гражданското право. Щом е налице влязла в сила присъда по
отношение на други три лица, именно те дължат репариране на вредите от
престъплението. Оправдателната присъда на въззивника означава, че същият
не носи отговорност.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да бъдат уважени исковите претенции. Моли за
разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който излага становище, че постановеното решение е
валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон и обосновано. Поддържа се, че съдът
правилно е приел, че сумата от 14 000лв. е преведена без да е посочено
основанието, а същото произтича от водените между страните производства,
свързани с осъществената измама. Тя представлява част от сумата от
311900лв., постъпила по негова банкова сметка в следствие на осъщественото
престъпление. В този смисъл основанието е безспорно установено.
Въззиваемата страна моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
В открито съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си и моли
за отмЯ. на решението и уважаване на претенцията, а въззиваемата страна
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
решението.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявени от Ц. Н. И. срещу „А.Б." ЕООД искове за осъждане на ответното
дружество да върне на ищеца сумата от 14 000 лева, като получена на
2
отпаднало основание, доколкото с влязла в сила присъда ищецът е оправдан
по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.12.2023
г., до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата от 1454 лева -
лихва за забава, начислена върху главницата, считано от датата, на която е
отпаднало основанието за превода - 12.01.2023 г. /влизане в сила на
оправдателната присъда/ до завеждане на исковата молба.
В исковата и уточняващата молба се твърди, че на 10.10.2012 г. ищецът
бил посетен от представители на ответното дружество, които го обвинили, че
е получил парични средства, които са тяхна собственост и следва да ги върне,
поради това и превел по сметка на дружеството сумата от 14 000 лева като
обезщетение. В този връзка поддържа, че при проведен на 29.11.2016 г. разпит
по воденото наказателно производство, управителят на ответното дружество
К.Д., посочил, че в началото на м. 10.2012 г. посетил кантората му по повод
извършената измама и по банков път ищецът му превел горната сума. В
последствие срещу него и други лица било повдигнато обвинение, по което с
влязла сила присъда бил оправдан. С влизане в сила на оправдателната
присъда, станало на 12.01.2023г., счита, че е отпаднало основанието, на което е
предал горната сума, поради което и сезира съда с искане за осъждане на
ответното дружество да му върне същата, ведно със следващата се лихва за
забава. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „А.Б." ЕООД депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Поддържа, че сумата от 14 000 лева е част от сума от 312 000 лева, която
въз основа на организирана и осъществена измама на 21.09.2012 г. е преведена
по сметка на Р.А.Г.. Последният, на същата дата, придружен от ищеца, я е
превел по сметка на И.. Излага, че след разкриването на престъпната схема в
рамките на образуваното наказателно производство, сумата от 14 000 лева му
е възстановена доброволно от ищеца. Сочи, че оправдаването на ищеца с
влязла в сила присъда е ирелевантно за настоящия случай. Прави и
възражение за погасяване на претенцията по давност. С оглед изложеното
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и сторените по делото
разноски.
При така очертаните предмет на предявените искове, на съдебното
3
решение и на въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по
реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо:
Първоинстанционният съд, в изпълнение на служебното си задължение
да квалифицира иска по наведените от страните твърдения, е квалифицирал
иска като такъв по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - връщане на даденото при отпаднало
основание.
Въз основа на т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 от 9 декември
2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е преквалифицирал иска, и съгласно
приетото в т. 1. на ППВС № 1/1979 г., е посочил, че предявеният иск е с
правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, при който фактически състав
подлежи на връщане полученото без правно основание, т.е. при начална липса
на основание.
В мотивите на ППВС № 1/1979 г. е разяснено, че за осъществяването на
първия фактически състав на неоснователното обогатяване е необходимо
предаване, съответно получаване на нещо, когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Изводите си по отношение на правната квалификация
на предявения иск съдът е направил въз основа на твърденията на ищеца, а
именно, че сумата е била преведена, тъй като ищецът е бил обвинен в
престъпление, което той никога не е извършвал, т.е. никога не е имало
основание да му се търси репариране на вредите от престъпление, поради
липса на извършено такова. Влизането в сила на оправдателната присъда само
констатира факта, че ищецът никога не е извършвал престъпление, като актът
на наказателния съд няма какъвто и да било конститутивен ефект, за да може
да се говори за отпадане на основанието.
С Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2011 г., ОСГТК, докладчик съдиите М. И. и Е.М. се ОТКЛОНЯВА
предложението на състав на ВКС за издаване на тълкувателно решение по
въпроса в кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта и
при кои с неправилността на обжалваното решение. В мотивите на това ТР е
посочено, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта
на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд
е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
4
произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото
и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение,
дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е
сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В този
смисъл е и съдебната практика, постановено по реда на чл.290 ГПК в решение
по т.дело № 516/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №157 от 30.10.2013г. по
т.дело № 1091/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. , решение № 12/28.02.2014 г. на ВКС
по т.д. №1037 по описа за 2012 г., I т. о., ТК и др.
В случая различната правна квалификация е по приложението на
материалния закон, поради което обжалваното решение не е недопустимо.
При съобразяване на наведените във въззивната жалба
съображения, съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по
делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата в нейната цялост.
От представеното по делото банково удостоверение с изх. № 0326-11-
019501/30.10.2012г., се установява, че на датата 10.10.2012г. от банковата
сметка на Ц. И. по банковата сметка на „А.Б." ЕООД е преведена сумата от 14
000 лева, с посочено основание за плащане „по договор“. От
непротиворечивите твърдения на страните по делото се установява, че
основанието за превод на сумата от 14 000 лева не е договор, а същото
произтича от водените между страните производства, свързани с осъществена
на 21.09.2012г. измама, при която сума в размер от 312 000 лева е преведена от
банковата сметка на Р.Г. по банковата сметка на ищеца. Няма спор, че сумата
представлява част от парите, които се явяват вреди от престъплението измама.
По предявения иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, в
тежест на ищеца е да докаже, че процесната сума е дадена /в случая преведена
по банкова сметка/, а в тежест на ответната страна е да установи основанието,
на което правомерно е получил сумата – или наличие на извършено от лицето
престъпление /според тезата на ищеца/ или че сумата от 14 000 лева е част от
сума от 312 000 лева, която е предмет на престъплението измама /според
тезата на ответника/, т.е. на езика на гражданското право - налице е такова
имуществено разместване, при което в патримониума на ответника се връщат
5
блага, които са излезли неоснователно от него и са влезли също неоснователно
в патримониума на ищеца вследствие на престъпни действия на трети лица –
такова разместване, което съответства на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД.
В конкретния случай даването безспорно се установява от представените
по делото доказателства, съгласно които сумата от 14 000 лева е преведена от
банковата сметка на Ц. И. по банковата сметка на „А.Б." ЕООД на 10.10.2012г.
Видно от Решение № 50152/12.01.2023г., постановено по наказателно
дело № 337/22г. по описа на ВКС е, че съдът е отменил присъдата,
постановена по ВНОХД № 291/2020 г. по описа на Окръжен съд- Велико
Търново, в частта, с която подсъдимият Ц. И. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление във връзка с деяние,
осъществено за времето от 14.09.2012г.- 21.09.2012г., с което е причинил на
„А.Б.“ ЕООД имотна вреда в размер на 312 000 лева.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед на това безспорно е
установено, че лицето Ц. И. не е извършил престъплението измама.
Установява се обаче, че сумата от 14 000 лева е част от сума от 311 900
лева, която е предмет на престъплението измама. Липсва оспорване на този
факт от ищеца. В о.с.з. от 12.11.2024г. съдът е приел за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 21.09.2012г. по сметка на
ищеца е постъпила сумата от 311 900 лева, преведена от сметка на Р.Г.. С
Решение № 50152/12.01.2023г., постановено по наказателно дело № 337/22г.
по описа на ВКС, съдът е оставил в сила присъдата по ВНОХД № 291/2020 г.
по описа на Окръжен съд - Велико Търново в частта, с която К.И.К. и П.Б.Е. са
признати за виновни за това, че К.И.К., К.С.К. и П.Б.Е. - като съизвършители,
а Ц. Н. И. - като помагач /отм. в последствие в тази част/, и с посредственото
извършителство на лицето Р.А.Г. с цел да набавят за себе си лично и за всеки
един от останалите имотна облага са осъществили състава на престъплението
измама като първите трима - възбудили, а четвъртият - умишлено улеснил да
възбудят у управителя на „А.Б.“ ЕООД К.Д., заблуждение, че лицето Р.А.Г. е
земеделски производител, който ще продаде и достави на „А.Б.“ ЕООД, 700
тона царевица, вследствие на което на дружеството била причинена имотна
6
вреда в размер на 312 000 лева. Предвид горното безспорно се установява, че
преведената сумата от 311 900 лева от сметка на Р.Г. по сметка на ищеца Ц. И.
е част от сумата от 312 000 лева, получена по сметка на Р.А.Г. от „А.Б.“ ЕООД,
като резултат от престъплението измама, а именно възбуждането у управителя
на „А.Б.“ ЕООД на заблуждението, че лицето Р.А.Г. е земеделски
производител, който ще продаде и достави на „А.Б.“ ЕООД 700 тона царевица.
В този смисъл сумата от 14 000 лева е преведена от Ц. И. в полза на
А.Б.“ ЕООД на основание чл. 59 от ЗЗД, а именно като обезщетение за
неоснователно разместване на имуществени блага с участието на трети лица –
извършители на престъпление.
С оглед на горното съдът намира, че сумата от 14 000 лева не е дадена
без основание, поради което и не подлежи на връщане.
Отделно от този извод съдът намира за основателно и възражението за
погасяване на претенцията с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД по
давност. Съгласно т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС - в случая на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на
престацията. В конкретния случай давността започва да тече от датата на
даването - 10.10.2012г., поради което е изтекла на 10.10.2017г. или много
преди подаване на иска в съда на 08.12.2023г.
С оглед несъвпадането на изводите на двете инстанции по отношение на
правната квалификация на иска и съответстващите на същата правни изводи,
съдът намира, че решение № 4441/09.12.2024 г., постановено по гр.дело №
20243110100852 по описа за 2024 година на Районен съд – Варна в частта по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да бъде отменено и
следва да бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. С оглед на това решение №
4441/09.12.2024 г., постановено по гр.дело № 20243110100852 по описа за
2024 година на Районен съд – Варна в частта по иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
7
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, разноски следва да
бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна, които са в размер на 1920лв.,
представляващи заплатено за въззивна инстанция адвокатско възнаграждение,
съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
заплащането му – договор за правна защита и съдействие, фактура и банково
извлечение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4441/09.12.2024 г., постановено по гр.дело №
20243110100852 по описа за 2024 година на Районен съд - Варна, В ЧАСТТА,
с която съдът: ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. Т., ул. „П.“ бл. **, вх. *, ет. * иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
за осъждане на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Й.С.“ №**, ет. *, ап. * да върне на ищеца сумата от
14 000 лева, като получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 08.12.2023г., до
окончателното й изплащане, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул.
„П.“ бл. **, вх. *, ет. * против „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Й.С.“ №**, ет. *, ап. *, иск с правно основание
чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 14 000 лева, като връщане на полученото без правно основание, а
именно репариране на вреди от престъпление, което ищецът не е извършвал,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -
08.12.2023г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4441/09.12.2024 г., постановено по
гр.дело № 20243110100852 по описа за 2024 година на Районен съд - Варна, В
ЧАСТТА, с която съдът: ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Н. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Т., ул. „П.“ бл. **, вх. *, ет. * иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Й.С.“ №**, ет. *, ап. * да заплати на ищеца
8
сумата от 1454.00 лева - лихва за забава, начислена върху главницата от датата
12.01.2023г. до завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Ц. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „П.“ бл. **, вх.
*, ет. * ДА ЗАПЛАТИ на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Й.С.“ №**, ет. *, ап. *, сумата от 1920лв. /хиляда
деветстотин и двадесет лева/, представляваща разноски по делото за
заплатено за въззивна инстанция адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационна проверка при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд с касационна жалба, подадена
чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9