№ 16627
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110147518 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от *******“ ЕООД /с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ срещу Х. В. Т. иск за установяване по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК на задължение с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 99 ЗЗД, за което
по ч.гр.д. № 32368/2020 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК - в размер на 258,66 лв.,
което се претендира като неплатена цена за далекосъобщителни услуги за периода
15.05.2017 г. – 14.08.2017 г. , дължима по договор между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, и което като вземане се твърди да е било
прехвърлено на ищеца с договор за цесия.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ (БТК)
ЕАД и ответникът Х. В. Т. са сключени следните договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер 14777897001:
На 08.04.2015 г. е сключен договор, с който на ответника са предоставени
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********* с избран тарифен план
Vivacom Net & Calls S с месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. за срок
от 24 месеца.
На 13.04.2015 г. е сключен договор, с който на ответника са предоставени
далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********* при условията на
тарифен план Vivacom Net & Calls S с месечна абонаментна такса в размер на
15,99 лв.
На 22.12.2015 г. с допълнително споразумение по Договор за електронни
съобщителни услуги ответникът е приел оферта „Комбинирай и спести“ и е
изразил съгласие ползваните услуги „мобилна гласова поща“ и „мобилни данни“
да се включат в обща сметка, като е променен тарифния план по предходните два
мобилни номера на Vivacom Smart XS с месечен абонамент 13,99 лв. и е добавил
1
нов мобилен номер за ползване ********* при условията на тарифен план
Vivacom i-Traffic M с месечен абонамент 15,99 лв. за срок от 24 месеца.
На 06.03.2017 г. е сключен договор за ползването на мобилни услуги за мобилен
номер ********* при условията на тарифен план Vivacom Smart M с месечна
абонаментна такса 23,99 лв. за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключените договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, с индивидуален клиентски номер 14777897001 между „БТК“ ЕАД и ответника,
са издадени следните фактури:
**********/15.06.2017 г. за отчетния период 15.05.2017 г. – 14.06.2017 г. на
стойност 87,19 лв., която е следвало да бъде заплатена в срок до 02.07.2017 г.
фактура № **********/15.07.2017 г. за отчетния период 15.06.2017 г. – 14.07.2017
г. на стойност 89,49 лв., която е следвало да бъде заплатена до 01.08.2017 г.;
фактура № **********/15.08.2017 г. за отчетния период 15.07.2017 г. – 14.08.2017
г. на стойност 81,90 лв., която е следвало да бъде платена в срок до 01.09.2017 г.
Ответникът не е заплатил сумите по издадените фактури за три последователни
месеца, които са на обща стойност 258,66 лв., поради което „БТК“ ЕАД е прекратил
едностранно индивидуалния договор на абоната на основание чл. 50 вр. чл. 43.1 от
Общите условия. След прекратяването на договора, „БТК“ ЕАД е издал крайна
фактура № **********/15.09.2017 г. по клиентски номер 14777897001. Датата на
деактивацията на процесния абонамент е 07.09.2017 г. На 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД с
договор за цесия е прехвърлил на „С.Г. Груп“ ООД вземането си по отношение на
ответника, а с договор за цесия на 01.10.2019 г. последното е прехвърлило вземането
на ищеца. Ищецът поддържа, че чрез връчването на препис от исковата молба, към
която е приложено уведомление за сключените договори за цесия, на ответника е
съобщено за тях.
От страна на ответника, уведомен за исковата молба по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител.
Предявеният иск се оспорва по основание и размер. Твърди, че изискуемостта на
задълженията настъпва след покана за плащане, която в случая е отправена на
01.09.2017 г., съответно давността започва да тече от деня, в който вземането е
възникнало и тригодишната давност по чл. 111, б. „б“ ЗЗД е изтекла към момента на
подаване на исковата молба. Оспорва надлежното уведомяване на ответника за
извършените цесии, предвид обстоятелството, че в заповедното производство е
уведомен за извършените цесии по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК /чрез залепване на
уведомление/, а в исковото производство се представлява от особен представител,
който не може да доведе до негово знание факта на извършените цесии.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представените заедно със Заявлението оп чл. 410 ГПК договори, на
08.04.2015 г., 13.04.2015 г., 22.12.2015 г. и 06.03.2017 г. между „БТК“ ЕАД и ответника
Х. В. Т. са сключени договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, като при
подписването на всеки договор ответникът е декларирал, че приема и се съгласява с
Общите условия, които са неразделна част от договорите и допълнителните
споразумения към тях.
2
Съгласно представена на л.38-39 по делото фактура от 15.06.2017 г. „БТК“ ЕАД е
издал такава на ответника на обща стойност 87,19 лв. със срок на плащане 02.07.2017
г.
Съгласно представена на л.40-41 по делото фактура от 15.07.2017 г. „БТК“ ЕАД е
издал такава на ответника на обща стойност 89,49 лв., от които 73,74 лв. за мобилни
услуги и 15,75 лв. месечна вноска за устройство на лизинг, със срок за плащане
01.08.2017 г.
Съгласно представена на л. 42-43 фактура от 15.08.2017 г. „БТК“ ЕАД е издал
фактура на ответника на обща стойност 81,98 лв., от които 65,18 лв. за мобилни
услуги, 0,95 лв. лихва за забавено плащане и 15,85 лв. месечна вноска за устройство на
лизинг, със срок за плащане 01.09.2017 г.
Видно от представения договор за цесия № **********/16.10.2018 г. и
потвърждение на л. 12, издадено от „БТК“ ЕАД, на 16.10.2018 г. вземането на
дружеството към Х. В. Т. е прехвърлено на „С.Г.Груп“.
Видно от представения договор за цесия (л.20-21) и извлечение от приложение №
1 към договор за цесия (л.13) на 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ е прехвърлил на „ЮБЦ“
ЕООД вземането срещу Х. В. Т., произтичащо от договори за мобилни услуги в размер
на 258,66 лв.
Съгласно т. 29 от Общите условия на „БТК“ ЕАД, предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаването на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-о число на месеца.
Съгласно т. 25. 2 и т. 3 от Общите условия на „БТК“ ЕАД (л.48, стр.втора)
абонатът заплаща ежемесечно цена на месечен абонамент за поддържане на достъп до
мрежата и стойността на проведените разговори и други услуги, ползвани през
предходния месец или период.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за доказано, че между
„БТК“ ЕАД и ответника Х. В. Т. е било налице договорно правоотношение за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на което дружеството е
предоставяло на ответника такива, като за периода 15.06.2017 г. – 14.08.2017 г.
стойността на ползваните услуги възлиза на сумата от 258,66 лв. По делото не се
твърди и не се доказва плащане на процесната сума от страна на ответника. Видно от
представените договори за цесия, вземането на „БТК“ ЕАД от ответника е прехвърлено
на „С.Г.Груп“, което дружество от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД,
като по делото няма данни за лично връчване на уведомления за извършените цесии на
длъжника.
В тази връзка, съдът намира, че въпреки липсата на данни уведомлението да е
достигнало до длъжника преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, с
връчването на 16.06.2022 г. на особения представител на исковата молба и
приложеното към нея уведомление за извършените прехвърляния на вземането
ответникът е надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Уведомяване на длъжника за цесията може да се извърши и от новия кредитор /при
надлежно упълномощаване от стария, както е в случая/ чрез предявяване на иска за
защита на цедираното вземане /за неговото присъждане или установяване/, като
уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на
3
цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните състезания,
подлежащ на съобразяване от съда /чл. 235, ал. 3 ГПК/. Уведомяване в тази хипотеза
може да се извърши и чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения
представител на длъжника, приравнено на лично такова. Именно такъв е настоящият
случай, тъй като преписи от исковата молба и приложенията, сред които са договорите
за цесия, пълномощното от мобилния оператор до „С. Г. Груп“ ООД и извлечението от
приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г., са връчени на назначения
особен представител. Приемането от особения представител на материално правно
изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до отсъстващия ответник, е допустимо,
защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични
субективни права /тази практика е възприета в Определение № 72/05.02.2021 г. по т. д.
№ 1188/2020 г. на ВКС, I ТО/. На следващо място, съобщаването на цесията би имало
значение при евентуално изпълнение на задължението от длъжника на стария
кредитор, каквото в случая нито се твърди, нито се доказва. Предвид изложеното,
съдът намира иска за доказан по основание.
Относно възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане стойността на
доставените далекосъобщителни услуги е поставено в зависимост от настъпването на
падежа, определен в Общите условия. Както бе посочено по-горе, съгласно т. 29 от
Общите условия на „БТК“ ЕАД, предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни
от издаването на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Предвид това, съдът приема,
че задължението за заплащане на месечните дължими суми е установено като срочно,
като същото е изпълнимо от момента на издаване на фактурата за периода на
съответното задължение, и изискуемо след изтичане на определен срок след това (15
дни), което е видно и от представените по делото фактури.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предяваване на
иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на Закона за здравето /обн. ДВ, бр.44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ давността е
спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай, по силата на фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се счита
предявен на 21.07.2020 г. Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и
спряна, считано от тази дата, както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. Предвид изложеното се обуславя изводът, че погасени по давност са
всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 14.05.2017 г., а непогасени
по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В настоящия случай
няма погасени по давност вземания, тъй като всички процесни такива са станали
изискуеми след тази дата. Следва, че предявеният иск се явява изцяло основателен.
4
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в размер на 505 лв. разноски за исковото
производство и 205 лв. разноски в заповедното производство.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. В. Т. с ЕГН **********, че
има парични задължения към *******“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД/ с ЕИК 2*****************, на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 99,
ал. 1 ЗЗД в размер на 258,66 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /21.07.2020 г./ до окончателното
плащане, за предоставени далекосъобщителни услуги за периода 15.05.2017 г. –
14.08.2017 г. и дължими по сключен договор между Х. В. Т. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, които са прехвърлени като вземания на „ЮБЦ“
ЕООД с договор за цесия – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д. № 32368/2020
г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Х. В. Т. с ЕГН********** да заплати на *******“ ЕООД с ЕИК
2***************** , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 505 лв.- съдебни
разноски за исковото производство, както и 205 лв. – съдебни разноски за заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5