№ 641
гр. Габрово, 18.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500399 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт И.
Н. срещу разпореждане № 1581/22 г. на Габровския районен съд по ч. гр. д. №
1354/2022 г., с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК против П. К. Х., ЕГН **********.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното разпореждане. Излага се, че сключения договор
за поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД има
акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит и
няма пречка същият да бъде сключен чрез размяна на електронно
волеизявление между страните. Уговорената между длъжника и поръчителя
клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство срещу
задължението поръчителя да сключи договор с кредитора и да отговаря
солидарно за задължението на длъжника не е неравноправна по см. на чл. 146,
ал. 1, т.19 от ЗЗП. Същата не е уговорена във вреда на потребителя. Излагат
се доводи в подкрепа на твърденията. Счита се, че от обстоятелствата който
са изложени в заявлението, при които са сключени договорите за
потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащане на дълга на
1
поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на осн.
143, ал. 1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за
издаване на исканата заповед за изпълнение. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане и да се укаже на РС Габрово да издаде заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане № 1581/22 г. на Габровския
районен съд по ч. гр. д. № 1354/2022 г., с което изцяло е отхвърлено
заявлението по чл. 410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД
срещу П. К. Х..
Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за
процесните вземания. По отношение на сключения договор за поръчителство
предвиденото възнаграждение е в размер на 765,31 лв., т.е. съизмеримо по
размера на дължимата главница по договора за кредит, като така уговореното
възнаграждение противоречи на добрите нрави и договора за поръчителство е
нищожен съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ГПК. Съответно претенцията на
заявителя въз основа на нищожен договор за поръчителство е неоснователна.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.
В подаденото по ч. гр. д. № 1354/2022 г. по описа на Габровския
районен съд заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД срещу П. К. Х., в т. 9 е посочено, че се претендира вземане
в размер на 798, 75 лв. – платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във вр. с
договор за потребителски кредит № 2019984; 162, 08 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 31.05.2019 г. до 31.05.2020 г., и 316, 01 лв. обезщетение
за забава от 01.06.2019 г. до подаване на заявлението. В т. 12 е посочено, че
заявителят е цисонер по договор с цедента „Ай Тръст“ ЕООД, който е
поръчител по договор за потребителски кредит предоставен на длъжника от
„Кредисимо” АД. Излага се, че между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД е
сключен договор за предоставяне на поръчителство във вр. със сключения
договор за кредит, като между двете дружества е сключен договор за
2
поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря
солидарно с кредитополучателя. Поради неизпълнение на задължението на
длъжника поръчителят е заплатил същото и е встъпил в правата на кредитора.
Претендират се разноските по делото.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит №
2019984 от 26.04.2019 г., сключен между „Кредисимо” АД и П. К. Х. като
кредитополучател, за предоставяне на кредит от 798, 75 лв., със срок на
кредита тринадесет месеца. Представени са и Общи условия за предоставяне
на кредити от „Кредисимо” АД, договор за поръчителство сключен между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, както договор за предоставяне на
поръчителство от 26.04.2019 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД и П. К. Х.,
в който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 58, 87 лв. на
месец (13 месеца) или 765, 31 лв. за срока на договора.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане е
правилно и законосъобразно.
Видно от представения договор за поръчителство сключен между
длъжника и цедента, същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ, но видно от
същия, договорът не е подписан от длъжника с електронен подпис по смисъла
на закона, т.е. на първо място няма сключен договор за поръчителство. Освен
това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставянето на платежни услуги. Договорът за
поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг отношения, относно
които е приложим ЗПФУР. Освен изложеното, настоящият състав на съд
намира, че сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице,
доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между
длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора
3
за поръчителство, се явява неравноправна за потребителя клауза, по см. на чл.
146, ал. 1, т. 19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във вреда на
потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на
изискванията за добросъвестност, поради което на осн. чл. 26 от ЗЗД
договорът е нищожен. Правилно първоинстанционният съд е приложил
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона.
Законът задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона.
На основание изложеното въззивният съд приема, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
разпореждане на Габровски районен съд да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1581/22 г. на Габровския районен
съд по ч. гр. д. № 1354/2022 г., с което изцяло е отхвърлено заявлението на
„Агенция за събиране на вземанията” ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против П. К. Х., ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4