№ 49
гр. С., 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Н.
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221800600146 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260016/14.09.2021 г., постановена по НЧХД № 559/2020 г.
по описа на РС И., състав на този съд е признал подсъдимия В. Б. ТР. за
виновен в това, че на 16.10.2020 г. вечерта в с. Б., общ. И., обл. С., чрез
нанасяне на удари с юмрук по лицето е причинил лека телесна повреда на СТ.
В. Д., изразяваща се в ограничено дълбоко охлузване с кръвонасядане и оток,
странично от очната цепка на лявото око, кръвоизлив под конюнктивата на
лявото око, по-изразен в областта странично от ириса, оток на долната устна
на устата с разкъсно-контузна рана по вътрешната й повърхност централно, с
кръвонасядане на околните тъкани, което е причинило временно разстройство
на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като
го осъдил на пробация със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес, с периодичност на явяване и подписване на
осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото
1
200 часа годишно в продължение на две години.
Подсъдимият Т. е осъден да заплати на С.Д. сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на деянието 16.10.2020 г.; както и
направените от частния тъжител разноски по делото в размер на 1212 лв.
На подсъдимия Т. са възложени и осъществените от РС И. разноски в
производството в размер на 245 лв., а така също и заплащането на държавна
такса от 80 лв., върху уважения размер на граждански иск.
В срока на чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба срещу
присъдата от подсъдимия Т., чрез адв. Р.Г.. Твърди се, че присъдата е
постановена в противоречие със закона и при съществено нарушение на
процесуалните правила, по делото не е разкрита обективната истина, както и
че обвинението не е доказано по несъмнен начин, а присъдата почива на
предположения. Иска се обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде
постановена нова (въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде оправдан по
обвинението и да бъде отхвърлен изцяло предявения граждански иск.
В допълнението към въззивната жалба се изтъква, че съдът без
основание не е дал вяра на свидетелите на подсъдимия, които са присъствали
на случая, а е кредитирал с доверието си заявеното от неприсъствалите
свидетели на частния тъжител. Оспорват се изводите на съда относно
ползването на имота, през който е преминавал подсъдимият с автомобила си;
направените от вещото лице по СМЕ заключения се считат необективни и в
сферата на предположенията относно механизма на получаване на
уврежданията от частния тъжител; а особено съществен в подкрепа на
защитната теза се сочи отказът на частния тъжител да бъде извикана линейка
на местопроизшествието. Недоказано се счита твърдението в частната тъжба
за времето на получаване на уврежданията и авторството на лицето, нанесло
предполагаемите удари. Прави се собствен анализ на гласните доказателства
по делото, с твърдението, че те не установяват нанасянето на удари от
подсъдимия върху пострадалия, както и че падането на последния върху
земята е станало без намесата на друго лице, а подсъдимият излязъл от
автомобила си с единствената цел да му помогне. Наличието под тялото на
2
пострадалия на мобилен телефон (според жалбоподателя собственост на
съпругата на подсъдимия) се счита за случайност и без връзка с понесени от
Д. удари. Подчертава се липсата на очевидци, които да потвърдят нанасянето
на удари от подсъдимия и тезата на пострадалия.
Наложеното наказание се счита за явно несправедливо, а гражданският
иск – за неоснователен.
Пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника адв. Г. на
изложените в нея доводи. Обръща се внимание, че кредитираните от съда
доказателства на практика представляват твърдения на частния тъжител, вкл.
и заключението на вещото лице. Твърди се, че повереникът на частния
тъжител възпроизвежда пред въззивния съд свидетелски показания, които не
са обективирани в съдебните протоколr, а цитираните от него реплики не са
верни.
Подсъдимият В.Т. в съдебни прения се присъединява към становището
на защитника си, а в последната си дума пред съда моли да бъде оправдан.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е постъпила въззивна жалба срещу
присъдата и от повереника на частния тъжител С.Д. - адв. З.С., само по
отношение на посочения ЕГН на частния тъжител С.Д., чиято последна цифра
в присъдата не съответства на действителната.
Постъпило е и писмено възражение от повереника адв. С., срещу
въззивната жалба на подсъдимия Т., с което се иска присъдата да бъде изцяло
потвърдена като правилна, законосъобразна, постановена в съответствие с
доказателствата по делото и при спазване на процесуалните правила. Прави
се собствен анализ на събраните гласни доказателства и се твърди, че същите
са в съответствие с медицинската документация и заключението на СМЕ.
Наложеното наказание се счита за справедливо, а гражданската претенция за
основателна. Претендират се осъществените разноски пред въззивния съд.
Пред С. окръжен съд повереникът адв. С. пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда, с изложените в писменото възражение срещу
въззивната жалба доводи. Допълнително в реплика към пледоарията на
защитника се изтъква, че показанията на съпругата и дъщерята на
пострадалия не са производни от заявеното от него, тъй като двете са отишли
на мястото на инцидента в момента, в който пострадалият се е намирал на
3
земята облян в кръв и са разказали пред съда разговора си с подсъдимия. В
подкрепа на обвинителната теза се цитират конкретни реплики на
подсъдимия от разговора му с роднините на пострадалото лице.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
На 10.12.2020 г. от С.Д. в РС И. е депозирана частна тъжба срещу В. Б.
ТР., за извършено от него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Според
направеното в тъжбата изложение на обстоятелствата, на 16.10. 2020 г. около
20.30 часа в с. Б., община И. тъжителят, съпругата му Е. Д.а, дъщеря им К. Д.а
и В. Ц. забелязали, че в собствен на К. Д.а имот преминава лек автомобил.
Когато частният тъжител отишъл да провери причината за преминаването,
водачът на автомобила – подсъдимият В.Т., му нанесъл удари с юмруци в
главата, в резултат на което Д. паднал на земята. Твърди се в тъжбата, че в
резултат на действията на подсъдимия пострадалият Д. получил следните
увреждания – ограничено дълбоко охлузване с кръвонасядане и оток,
странично от очната цепка на лявото око, кръвоизлив под конюнктивата на
лявото око, по-изразен в областта странично от ириса, оток на долната устна
на устата с разкъсно-контузна рана по вътрешната й повърхност централно, с
кръвонасядане на околните тъкани – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. С тъжбата е предявено обвинение срещу подсъдимия
В.Т. в престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявения от С.Д. срещу В.Т. граждански иск в размер на 2000 лева –
обезщетение за причинените от него неимуществени вреди болка и
страдание, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Установява се от доказателствата по делото следната фактическа
обстановка.
Частният тъжител С.Д. живеел със съпругата си Е. Д.а, дъщеря им К.
4
Д.а и съпругът на дъщеря им К. Я. в къща, находяща се в края на село Б.. В
близост се намирал параклис, посещаван от местните жители и гости на
селото. Съседният имот принадлежал на другата дъщеря на частния тъжител,
като към месец октомври 2020 г. свидетелката К. Я. била разположила в него
земеделска техника. През имота преминавал нерегламентиран черен път,
използван рядко от местните жители за придвижване до параклиса.
На 16.10.2020 г. малко след 20.00 часа Д., съпругата му, дъщеря им и В.
Ц. (тракторист, който работел при свидетелката Я. и в процесната вечер
обсъждал с нея земеделски дейности) се намирали в дома на семейството,
когато чули преминаването на автомобил през имота, в който била
разположена земеделската техника, и видели светлини от фарове. Частният
тъжител и граждански ищец С.Д. взел фенер и отишъл за провери какво
става, тъй като всички изпитвали опасение от посегателства върху
земеделската техника на свидетелката Я., а и било необичайно там да има
движение по това време.
Пристигайки до мястото на преминаване, частният тъжител видял
автомобил, от който слезли подсъдимият В.Т. (от шофьорската врата) и
свидетелите В. Т.а (негова съпруга) и Б. М. (майстор, който извършвал
ремонтни дейности за кметството в селото, в което подсъдимият бил кметски
наместник). Частният тъжител Д. попитал подсъдимия, когото познавал,
какво прави по това време в имота. Тогава подсъдимият Т. се насочил към
него и му нанесъл два удара с юмрук в областта на лицето, след което Д.
паднал на земята, от дясната му устна потекла кръв и лявото му око се
подуло. При нанасянето на ударите подсъдимият Т. изпуснал мобилния се
телефон, като той паднал в близост до мястото, където паднал пострадалият и
останал там, под тялото на пострадалия.
Подсъдимият Т. взел падналия на земята фенер на пострадалия и всички
лица, които били слезли от автомобила, се качили обратно в него.
Междувременно свидетелите Я. и Ц. пристигнали на мястото и видели
падналия на земята Д., както и кръвта по устата му. Свидетелката Я.
разпознала сред лицата в автомобила кметския наместник на селото Т. и му
изкрещяла „защо го удари“, на което той отговорил, че на баща й му е станало
лошо. Отговорът афектирал свидетелката Я., която взела със сила фенера от
ръцете на подсъдимия и се насочила към баща си, като същевременно
5
продължила на висок тон да иска обяснение от подсъдимия. Подсъдимият Т.
излязъл от автомобила и казал, че пострадалият се е ударил във вратата, а
след това изрекъл към свидетелката Я. репликата – „и теб ли искаш да ударя“.
Тогава, поради видимо проявената от подсъдимия агресия, свидетелят Ц. се
намесил за предотвратяване на последващи физически съприкосновения.
На мястото пристигнала и съпругата на пострадалия свидетелката Д.а.
Тя започнала да говори на висок тон на подсъдимия - когото разпознала,
както и да го обижда, да спори с него и да иска обяснение за случилото се,
като подсъдимият в един момент й казал „Млъкни, да не те нашамаросам и
теб!“
На направеното от някое от присъстващите лица предложение да се
повика полиция свидетелките Д.а и Я. отказали.
Наличието на мобилния телефон на подсъдимия под тялото било
установено и подсъдимият се насочил към пострадалия, за да вземе телефона
си. Тогава свидетелката Я. вдигнала и му дала телефона.
Веднага след случая свидетелят Я. се прибрал в селото и откарал
пострадалия Д. във ФСМП И., където го прегледал лекар, а на следващата
сутрин пострадалият бил прегледан и в МУ в гр. С..
По делото е изготвена съдебномедицинска експертиза, според която на
пострадалия са причинени ограничено дълбоко охлузване с кръвонасядане и
оток, странично от очната цепка на лявото око, кръвоизлив под конюнктивата
на лявото око, по-изразен в областта странично от ириса, оток на долната
устна на устата с разкъсно-контузна рана по вътрешната й повърхност
централно, с кръвонасядане на околните тъкани, което е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция изведе от гласните
доказателства – показанията на свидетелите К. Я., Е. Д.а и В. Ц., които са
последователни, логични и взаимно подкрепящи се и кореспондират с
писмените доказателства медицинска документация и със заключението на
СМЕ. Съдът законосъобразно е съобразил, че предвид подкрепата им от
други доказателствени източници, показанията на посочените свидетели
следва да бъдат приети за достоверни, независимо от близките отношения на
първите две лица със С.Д.. Обстоятелството, че свидетелят В. Ц. работи при
6
свидетелката К. Я., само по себе си не е основание неговите показания да
бъдат приети за недостоверни, а други данни за заинтересованост или
предубеденост на този свидетел не се заявяват от защитника и не се
установяват от доказателствата по делото.
Верен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на
районния съд, че по делото са обособени две групи гласни доказателствени
средства, които са противоречиви относно главния факт от предмета на
доказване – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. В
първата група попадат показанията на свидетелите Е. Д.а, К. Я. и В. Ц., които
действително не са очевидци на деянието, но излагат безпротиворечиво
възприетото от тях непосредствено след това, а именно падналия на земята
С.Д. и кръвта по него, както и изложените версии от подсъдимия за случилото
се (че пострадалият е паднал сам на земята и че се е ударил във вратата на
автомобила).
Във втората група попадат показанията на свидетелите В. Т.а и Б. М.,
които също не отричат, че между семейството на пострадалия и подсъдимия
Т. в процесната вечер е имало конфликт, но твърдят, че подсъдимият не е
удрял пострадалия, а той сам е паднал пред колата поради пияното си
състояние, което наложило те да излязат от автомобила с цел да му помогнат.
С основание първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на тези
свидетели, относно причината за нараняванията на пострадалия Д., тъй като
те противоречат не само на заявеното от свидетелите Я., Д.а и Ц. за
съдържанието на проведените с подсъдимия Т. разговори и съобщеното им от
пострадалия, но и на заключението на изготвената по делото СМЕ. Според
експерта д-р Н., установените травми са резултат от действието на твърди
тъпи предмети с ограничена контактуваща повърхност и добре отговарят да
са получени по посочения от С.Д. начин – при нанасяне на два отделни удара
със свита в юмрук ръка. Експертът е категоричен, че уврежданията не
отговарят да са получени от собствен ръст. В проведения пред съда разпит
вещото лице пояснява, че предвид морфологията си не е възможно
травматичните увреждания да се получат при самонараняване и не е
възможно да се получат и при падане върху автомобил (каквито твърдения се
навеждат от защитата на подсъдимия), тъй като едната травма се намира в
областта на долния лицев етаж под носа, а другата в областта на окото със
7
засягане на очната ябълка. Според експерта, ако по някаква причина лицето
два пъти се е засилило и се е ударило в лице в автомобила, то трябва да е
намерило две различни по характеристика повърхности, върху които да се е
ударило. Първоинстанционният съд е отговорил аргументирано на
изложените от защитата на подсъдимия възражения срещу експертното
заключение и използваните за изготвянето му медицински документи, като
настоящата инстанция изцяло се присъединява към доводите на съда и не
счита за необходимо да ги преповтаря. Следва да бъде отбелязано и че няма
каквито и да било данни по делото за предубеденост, още по-малко за
некомпетентност на вещото лице, поради което съдът с основание е приел, че
експертизата изпълнява процесуалните си функции и категорично оборва
заявеното от свидетелите Т.а и М., че пострадалият е паднал от собствен ръст
на земята, а също така и заявеното от подсъдимия Т. пред свидетелите на
частния тъжител, че се е ударил във вратата на автомобила.
Правната теория и съдебната практика са последователни в разбирането
си, че под разстройство на здравето извън случаите на тежки и средни телесни
повреди законът има предвид всички увреждания на организма, които са
довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно
или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на
организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите
функции извън болката и страданието (случаите на наранявания на кожата,
насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-
лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба
на съзнанието, контузни рани и много други). В конкретния случай, от
обективна страна на посочените в частната тъжба дата и място, чрез нанасяне
на удари с юмрук по лицето подсъдимият Т. е причинил на пострадалия Д.
лека телесна повреда, изразяваща се в ограничено дълбоко охлузване с
кръвонасядане и оток, странично от очната цепка на лявото око, кръвоизлив
под конюнктивата на лявото око, по-изразен в областта странично от ириса,
оток на долната устна на устата с разкъсно-контузна рана по вътрешната й
повърхност централно, с кръвонасядане на околните тъкани – което по своята
медико-биологична характеристика представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
В настоящия казус фактологията по делото е установена от
8
първоинстанционният съд всестранно и пълно. Съобразно тази фактология,
съдът законосъобразно е квалифицирал деянието като такова по чл. 130, ал. 1
от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия В.Т. с пряк умисъл, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите общественоопасни последиции е искал настъпването на тези
последици. Прекият умисъл е изводим от конкретиката на казуса, като
установените по делото данни за липсата на причина за побоя, за мястото на
деянието и механизма на нанасянето на ударите върху лицето на пострадалия
изясняват субективната страна на престъпния състав.
В заключение, обжалваната присъда е постановена в съответствие със
закона, по делото не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, обективната истина е разкрита в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, а обвинението е доказано по несъмнен начин от
обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства.
Обстоятелството чия собственост е имотът, през който преминава черният
път към параклиса, е установено посредством показанията на свидетелката Я.,
а и на практика е без значение. Без значение е и че в конкретния случай
пострадалият е отказал да бъде повикана линейка на местопроизшествието, а
е предпочел да бъде откаран от свидетеля Я. до ФСМП – травматичните
увреждания по лицето му се установени непосредствено след инцидента и
поради естеството си са били видими за останалите, поради което не следва
да бъде кредитирано с доверие заявеното от свидетелите Т.а и М., че
пострадалият не е имал видими травми.
Твърдението на защитника пред въззивния съд, че повереникът на
частния тъжител се позовава на свидетелски показания, които не са верни и
не са обективирани в съдебните протоколи, вкл. и цитираните от него
реплики „и теб ли искаш да ударя“ и „млъкни да не шамаросам и теб“, не
може да бъде споделено, тъй като внимателният преглед на материалите по
делото установява репликите в съдържанието на съдебните протоколи. В
случай, че защитникът е имал възражения срещу съдържанието на съдебните
протоколи, е следвало да поиска в законоустановения срок поправката или
допълнението им, което не е сторено.
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че
9
районният съд, при приложение на материалния закон, законосъобразно е
преценил, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде
отчетено доброто име, с което подсъдимият се ползва сред част от
съгражданите си – видно и от представената пред настоящата инстанция
характеристика, именувана „подписка“. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства правилно са преценени обремененото съдебно минало на
подсъдимия, обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателния срок
на предходно осъждане на наказание лишаване от свобода и дързостта на
деянието. От друга страна, заеманата от подсъдимия Т. обществена длъжност
кметски наместник поставя пред него завишени изисквания, като той при
извършване на деянието не се е съобразил с това обстоятелство. Освен това,
както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, подсъдимият след
деянието е оставил човек в напреднала възраст да лежи на земята и се е
опитал да напусне местопроизшествието, без да държи сметка за евентуално
възможни тежки последици за пострадалия, което сочи на по-висока степен
на обществена опасност на подсъдимия и води до извода, направен от
районния съд и изцяло споделен от въззивната инстанция – за превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства в конкретния случай. Последното
поначало обосновава необходимостта от налагане на по-тежкото предвидено
за деянието наказание лишаване от свобода, вместо по-лекото пробация. В
настоящия случай контролираният съд е проявил снизходителност и е
преценил, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
необходимо да бъде налагано наказание лишаване от свобода, тъй като
неговото ефективно изтърпяване би десоциализирало подсъдимия, би го
лишило от трудова заетост за дълъг период от време (предвид
необходимостта и от прилагане на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК по
отношение на отложеното наказание по НОХД № 716/2017 г. по описа на РС
И. - лишаване от свобода за срок от шест месеца) и би имало негативен ефект
върху личността му. Първоинстанционният съд е наложил наказание
пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес, с периодичност на явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от
две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа
годишно в продължение на две години. Въззивният съд се солидаризира с
10
извода на първоинстанционния съд, че така определеното наказание ще
превъзпита подсъдимия Т. към спазване на правилата за поведение в
обществото и той ще има възможност да осъзнае сериозността на
извършеното, като същевременно наказанието ще въздейства
предупредително и върху останалите членове на обществото.
Що се отнася до обезвредата на причиненото телесно увреждане, с
оглед приетото по-горе относно съставомерността и правната квалификация
на деянието, извършено от страна на подсъдимия В.Т. спрямо С.Д. – такова
по чл. 130, ал. 1, законосъобразно районният съд е приел, че са налице
всички предпоставки на чл. 45 от ЗЗД за основателността на гражданския иск.
Цитираната разпоредба намира приложение, както е отбелязал съдът, когато
са налице виновно и противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между тази вреда и деянието. Извършеното от подсъдимите е противоправно,
а за гражданския ищец Д. са настъпили неимуществени вреди, които са пряко
следствие от действията на Т.. При определяне размера на дължимото
обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът е приел, че
справедлива обезвреда за претърпените от С.Д. болки, страдания, негативни
емоции и стрес е сумата от 2000 лева, присъдена ведно със законната лихва от
датата на увреждането 16.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Въззивният съд изцяло се съгласява с изложените аргументи в тази насока,
които отчитат физическия дискомфорт, неудобствата и затрудненията на един
възрастен човек, причинени от подсъдимия с деянието, предмет на тъжбата.
Предвид изводите на съда за виновността на подсъдимия В. Т. в
извършване на престъплението, законосъобразно са му възложени
осъществените в хода на производството разноски, определени от
първоинстанционния съд в съответствие с данните по делото, а така също и
заплащането на държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
На подсъдимия следва да бъдат възложени и осъществените от
пострадалия пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар, в
размер на 1200 лева с ДДС, за които са представени писмени доказателства
договор, пълномощно, фактура и извлечение от банкова сметка.
Що се отнася до искането на повереника адв. С. да бъде поправена
11
фактическата грешка в посочения в наказателната част на присъдата ЕГН на
частния тъжител, това следва да бъде сторено от първоинстанционния съд, по
реда на чл. 414, ал. 1 от НПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК и чл. 338 от
НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260016/14.09.2021 г., постановена по
НЧХД № 559/2020 г. по описа на РС И..
ОСЪЖДА В. Б. ТР. с ЕГН ********** да заплати на СТ. В. Д. с ЕГН
********** сумата от 1200 лв., представляваща осъществени разноски за
адвокатски хонорар пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12