Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.11.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На петнадесети октомври година
2019
В открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 13415 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл.
439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Ю.Т.С., ЕГН ********** и И.В.С., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв.Д. Ф.-САК, с която срещу „П.и.б.“ АД, ЕИК *****, са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че
ищците не дължат на ответната банка сумите, за които е бил издаден изпълнителен
лист от 26.10.2010г. и заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по гр.д. № 341/2010г. по описа на РС -
Сливен, а именно: 250 251, 84 евро - главница по договор за банков кредит №
44КР- АА- 2900/27.08.2007г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
25.01.2010г. до окончателното й изплащане, сумата от 42 112, 47 евро,
представляваща просрочени лихви за периода от 20.10.2008г. до 25.01.2010г.,
сумата от 2 502, 53 евро - просрочена такса за управление и сумата от 17 751,
27лева - разноски в заповедното
производство. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са длъжници по изп.д. № 1129/18г.
по описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837, с район на действие ОС - Сливен. Сочи се, че
изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен титул, издаден по
ч.гр.д.№ 341/10г. на PC- Сливен, по силата на който Ю.Т.С. и И.В.С., са осъдени
да заплатят в качеството на поръчители солидарно на кредитора „П.и.б.“ АД, ЕИК *****
следните суми: сумата от 250 251, 84 евро - главница по договор за банков
кредит № 44КР- АА- 2900/27.08.2007г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 25.01.2010г. до окончателното й изплащане, сумата от 42 112, 47
евро, представляваща просрочени лихви за периода от 20.10.2008г. до
25.01.2010г., сумата от 2 502, 53 евро - просрочена такса за управление и
сумата от 17 751, 27лева — разноски в заповедното производство.
Твърди се, че първоначално, на
основание изпълнителния титул, издаден по ч.гр.д.№ 341/10г. на РС- Сливен,
изпълнителното производство е било образувано от взискателя „ПИБ“ АД при ЧСИ С.П., per. № 874 по чийто опис е било
водено изп.д. № 271/2011г. по описа на съдебния изпълнител. Сочи се, че по това изпълнително дело
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е настъпила на 22.12.2013г., което е
видно от официалното удостоверително изявление на органът по изпълнението,
извършено на гърба на изпълнителния лист. Сочи се, че след настъпване на
перемцията с протокол от 06.07.2018г. съдебният изпълнител констатирал с постановление прекратяването на
изпълнителното дело и е вдигнал наложените запори и възбрани.
Ищците поддържат, че е налице релевантен правопогасяващ юридически факт,
настъпил след влизане в сила на съдебният акт - заповедта за изпълнение №
193/10г. по ч.г.р. 341/10г. на PC - Сливен, а именно: погасяване на правото на
принудително изпълнение на изпълняемото право вследствие на изтекла погасителна
давност. Сочи се, че удостоверението, извършено от органът провел
принудителното изпълнение по изп.д. № 271/11г. относно момента на настъпване на
перемпцията и относно момента на констатиране на прекратяване на производството
представлява официален документ, издаден от длъжностно лице, на когото
държавата е делегирала принудителното изпълнение на частни притезания /чл. 2,
ал. 1 от ЗЧСИ/ в кръга на службата му и в установените форма и ред по чл. 434
във вр. с чл. 433, ал. 3 от ГПК. Сочи още, че съобразно приетото в т. 10 от ТР
по т.д. № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, течението на перемцията и на давността е
едновременно и започва от последното извършено или поискано валидно изпълнително
действие, поради което давността е започнала да тече от 22.12.2011г. и е
изтекла на 22.12.2016г., а изпълнително дело № 1129/18г. на ЧСИ П.Г. е
образувано след като давността е изтекла. Ищците поддържат, че не са налице
юридически факти, които да са годни да прекъснат давността, тъй като те не са
признавали вземания, обективирани в заповедта изпълнение издадена по чл. 417 ГПК, нито са налице основания да бъде прекъсната давността по реда на чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД, понеже дори да са извършвани изпълнителни действия след премиране
на изпълнителното дело, водено от ЧСИ С.П., те не са били осъществявани в
рамките на валиден и висящ изпълнителен процес. Посочват, че перемпция на изпълнителното производство по изп.д. №
271/11 г. по описа на ЧСИ С.П., е настъпила на 22.12.2013г. и евентуални
изпълнителни действия след тази дата, ще са извършени без да е бил налице висящ
изпълнителен процес и не биха били валидни, поради което не могат да имат за
правна последица прекъсване на давността.
В исковата молба е направено
искане да бъде изискани изп. дело № 1129/2018г. по описа на ЧСИ П.Г., рег. №
837, с район на действие – ОС – Сливен.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната „П.и.б.“ АД. В отговора е
изложено становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че след прекратяване на изп. дело
№ 271/2011г., банката ищец е подала молба до съдебния изпълнител за образуване
на ново изпълнително дело, но не за целия размер на задължението по
изпълнителния лист, а за актуалното към датата на подаване на молбата
задължение, а именно: главница в размер на 116 510.07 лева, ведно със законната
лихва върху нея, начислена от 16.07.2018г., както и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане и разноски. По молбата било образувано изпълнително дело № 2018 837 04
01129 по описа на ЧСИ П.Г. с район на действие ОС Сливен и рег. № 837 на КЧСИ.
В открито съдебно заседание ищците не се
явяват, не се представляват.
В открито съдебно заседание
ответникът чрез пълномощника си пълномощника адв.Видолов оспорва предявения
иск. По реда на чл.143, ал.2 ГПК допълва отговора, като поддържа, че искът е
неоснователен поради това, че до 25.06.2015 г. давност в изпълнителния процес
не е текла. Позовава се на решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
на ВКС, IV г.о., в което е прието, че когато с последващо
тълкувателно решение се отменя предходно задължително постановление на пленума
на ВКС, то това ТР има действие занапред. Наведено е възражение за прекомерност
на претендираните разноски от страна на пълномощника на ищците адв. Д. Ф..
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приетия в препис
изпълнителен лист, същия е издаден на 26.01.2010г. по ч.гр.д.№ 341/2010г. на
РС- Сливен на основание чл.418 ГПК във връзка със Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, в полза на „П.и.б.“ АД за вземането му от длъжника
„Архитектоника груп“ ООД, поръчителите Ю.Т.С., ЕГН ********** и И.В.С., ЕГН **********, възлизащо на 250 251, 84 евро главница по
договор за кредит №№44КР-АА-2900 от 27.08.2007г., договор за поръчителство от
14.09.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.01.2009г.
до изплащането, както и за сумата
42112,47 евро просрочена лихва за периода 20.10.2008г. до 25.01.2010г., сумата
2 502,53 евро такса за управление, както и 17 751.27лв. разноски в заповедното
производство./л.26
от делото/
Не е спорно, че изпълнителното производство е било образувано по молба
на взискателя „П.и.б.“ АД до ЧСИ С.П.,
peг. № 874, по чийто опис е било водено изп.д. № 271/2011г. На гърба на приетия в препис изпълнителен лист от
26.01.2010г., съдебен изпълнител Пеев е
отбелязал събраните суми както следва: на 21.12.2011г. - 108 066лв. Установява
се още, че на гърба на изпълнителния лист съдебният изпълнител е поставил
печат, в който е отразено, че по изп.д. № 271/2011г. перемпция е постъпила на 22.12.2015г. Отново
на гърба на изпълнителния лист с протокол от 06.07.2018г. по изп.д. № 271/2011г. на ЧСИ
С.П. е обективирано постановление за прекратяване на изпълнителното
производство и вдигане на наложените запори и възбрани.
Видно от приложеното в
заверен препис изп. дело № 2018 837 04 01129 по описа на ЧСИ П.Г. с район на
действие ОС Сливен и рег. № 837 на КЧСИ /л.56
–л.116 от делото/, същото е образувано по молба от
24.07.2018г., с която взискателят
„П.и.б.“ АД, чрез юрк.Е.Р.е поискал образуване на изпълнително дело за
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист от 26.01.2010г. издаден по ч.г.р. 341/10г. на PC
– Сливен срещу „Архитектоника груп“ ООД,
ЕИК ******, Ю.Т.С., ЕГН ********** и И.В.С., ЕГН **********.
Установява се, че в молба
вх.№20728/ 24.07.2018г., взискателят „П.и.б.“
АД, е поискал образуване на изпълнително дело и принудително изпълнение за част от вземането, а именно 116 510.07
евро главница, както и законна лихва върху главницата до окончателното
изплащане, както и 79 901,93 евро – законна лихва начислена до 16.07.2018г.,
съдебни разноски в размер на 0,01 лв.
/л.57 от делото-гръб/ Върху така заявената за принудително изпълнение част
от вземане е платена такса по Тарифата
за таксите по ЗЧСИ, видно от отбелязване от 13.09.2018г. на гърба на изпълнителния лист.
По
образуваното изпълнително дело са предприети изпълнителни действия, като видно от приетото съобщение от
03.08.2018г., е наложен запор на сметката на И.В.С. в „Банка ДСК“ ЕАД.
Видно от съобщение от
03.08.2018г. по изп. д. № 1129 /2018г. по описа на ЧСИ П.Г. е наложен запор на
сметката на Ю.Т.С. в „ПИБ“ АД, БАНКА
ПИРОС Банка ДСК“ ЕАД. /л.25-л.27 от делото/
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта: Отрицателния установителен иск
е с правно основание чл.439 ГПК, като същия е процесуално допустим, предявен
при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.
По същество:
Съобразно
разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, само при условие че възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
В настоящия случай, искът е
предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнително производство, образувано
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.01.2010г. по ч.г.р. № 341/10г.
на PC – Сливен. Както бе отбелязано, по
делото не е спорно, че по посочения изпълнителен лист срещу ищците Ю.Т.С. и И.В.С.
са били образуване две изпълнителни дела – изп .дело № 271/2011г. по описа
на ЧСИ С.П., per. № 874, с настъпила
перемпция на 22.12.2013г. и изпълнително дело № 2018 837 04 01129 по описа на
ЧСИ П.Г. с рег.№837 от КЧСИ, все още на производство.
Спорен е правния въпрос дали е текла погасителна давност по време на
изпълнителния процес по изп.дело № 271/2011г. по описа на ЧСИ С.П., по силата на указанията на ППВС №
3/18.11.1980 година според които давност не тече, докато трае изпълнителния
процес, или са приложими тълкувателните
указания по ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, макар изпълнителното производство да се е протекло и прекратено
по право на 22.12.2013г., което ще рече
преди обявяване на ТР № 2/26.06.2015г.
На правния въпрос за това от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали
даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, е даден отговор в решение № 170 от 17.09.2018 година, по
гр.д.№2382/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
докладчик съдията Д. Д., постановено по реда на чл.290 ГПК. Дадения от ВКС отговор е, че
извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. Касационния състав e приел, че
доколкото тълкувателните решения и постановления не съществуват самостоятелно и
могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях
правна норма. Сочи се, че следва да бъде прието, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е.
счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било
посочено в тълкувателните актове. Такива тълкувателни ППВС и ТР обаче могат да
бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма. Възможно е
след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна било в тълкуваната
норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономическите
условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона. В тези случаи е възможно постановяването на нов
тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде
възприето ново такова. прието, че последващите тълкувателни решения нямат
подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай
решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С
първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се
обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие
от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с
новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните
органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези
случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците.
С оглед горните съображения, които
решаващия състав възприема изцяло, в конкретния казус, се налага извода, че в
периода 2011г. до края на 2013г. по
време на протеклото изпълнително производство по изп.д. № 271/11 г. по описа на
ЧСИ С.П., е приложимо задължителното тълкуване дадено в ППВС № 3/18.11.1980
година, а именно, че образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителния процес давност не тече. Безспорно по изд.№271 /2011г. на ЧСИ Пеев перемпция
е настъпила на 22.12.2013г.
Налага се извода, че до 24.07.2018г. – датата, на която е предприето образуване
изпълнително дело № 1129/18г. на ЧСИ П. Г., действие по принудително изпълнение
по смисъла на чл.116, б.“В“ от ЗЗД прекъсващо давността не
са изтекли пет години, срока на общата давност предвидена в чл.110 от ЗЗД и
приложима към вземания по договор за кредит.
Съгласно нововъведеното правило на чл.
116а от ЗЗД (ДВ, бр. 42 от 2018 г.
), когато вземането е предявено частично,
давността се спира или прекъсва само за тази част. В случая с молбата от
24.07.2018г. на „П.и.б.“
АД е предявено за принудително изпълнение само
част от вземането по изпълнителен лист от 26.01.2010г. издаден по
ч.гр.д.№ 341/2010г. на РС- Сливен, която част е в размер на 116 510.07 евро ,
като по смисъла на чл.116а ЗЗД за тази
част именно давността е прекъсната. В
останала им част, вземанията по изпълнителен лист от 26.01.2010г. издаден по
ч.гр.д.№341/2010г. на РС Сливен, която
не е предявена и възлиза на 133 741, 77 евро главница, по договор за кредит
№№44КР-АА-2900 от 27.08.2007г., договор за поръчителство от 14.09.2009г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 25.01.2009г. до изплащането, както и за сумата 42112,47 евро просрочена
лихва за периода 20.10.2008г. до 25.01.2010г., сумата 2 502,53 евро такса за
управление, както и 17 751.27лв. разноски в заповедното производство, погасителната давност е изтекла и предявеният иск отрицателен установителен иск
с правно основание чл.439 от ГПК, се явява основателен.
За част от вземането в
размер на 116 510.07 евро, представляваща главница по договор за кредит №№44КР-АА-2900 от
27.08.2007г., за което е издаден
изпълнителен лист от 26.10.2010г. по ч.гр.д. № 341/2010г. по описа на РС –
Сливен, за която давността е прекъсната с предприемане действия по принудително
изпълнение, отрицателния установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Сумата 79 901, 93евро представляваща лихва за забава, макар да е
предмет на молбата по чл.426 ГПК попада в хипотезата на чл. 111, б.
"в" ЗЗД и се погасява с тригодишна давност, от което следва, че
същата е погасена по давност.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски имат и двете страни, ищците съразмерно на уважената
част, ответникът съразмерно отхвърлената част от исковете.
На адв.Д.Ф.-САК - процесуален представител на ищцата, на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, се следва присъждане на възнаграждение в размер на 8661,72 лв.,
съгласно минимума по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. и съразмерно
на уважената част от иска.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответната страна се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
При този изход
на делото ответното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна
такса в размер на 14 263,45 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, върху уважената част от
иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с пр.
основание чл. 439 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Ю.Т.С., ЕГН **********
и И.В.С., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Д. Ф.-САК, срещу „П.и.б.“ АД,
ЕИК *****, че Ю.Т.С., ЕГН **********
и И.В.С., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖАТ на „П.и.б.“
АД следните суми, за които е
издаден изпълнителен лист от 26.10.2010г. и заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 341/2010г. по описа на РС – Сливен, а именно: сумата 133 741, 77
евро главница, по договор за кредит №№44КР-АА-2900 от 27.08.2007г. и анкеси
към него, договор за поръчителство от 14.09.2009г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 25.01.2009г. до изплащането,
както и за сумата 42112,47 евро
просрочена лихва за периода 20.10.2008г. до 25.01.2010г., сумата 2 502,53 евро такса за управление,
както и 17 751.27лв. разноски в
заповедното производство, поради погасяване
по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
439 ГПК, в частта относно вземане в размер на 116 510.07 евро - част от главница
по договор
за кредит №№44КР-АА-2900 от 27.08.2007г., за която е издаден изпълнителен лист от 26.10.2010г. ч.гр.д.
№ 341/2010г. по описа на РС – Сливен, ведно със законна лихва върху тази сума
от 24.07.2018г. до изплащането.
ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД, ЕИК *****, да заплати на адв.Д.Ф.-САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
сумата от 8661,72 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю.Т.С., ЕГН ********** и И.В.С.,
ЕГН **********, да заплати на „П.и.б.“
АД, ЕИК *****, разноски пред СГС в размер на
100 лв., съразмерно на отхвърлената част на
иска.
ОСЪЖДА „П.и.б.“ АД, ЕИК ***** да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 14 263,45 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: