Решение по дело №2706/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на И. В. И. от [населено място] срещу Решение № 82/26.06.2023г. по АНД №147/2023г. по описа на РС- Провадия, с което е потвърден Електронен фиш серия К №6650316 на ОД на МВР-Варна, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” от 50лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че Решението на РС е неправилно, незаконосъобразно. Позовава се на Тълкувателно решение №1/26.02.2014г. постановено по т.д.№1/2013г. на Общото събрание на колегиите на ВАС на РБ. Счита, че в случая ел. фиш бил издаден за нарушение, констатирано в отсъствие на предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП. РС не обсъдил противоречията на разпоредбите на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата със ЗДвП. Поддържа оплакването за непълнота на съдържанието на ел. фиш, което нарушавало правото му на защита и представлявало основание за отмяната му. РС неправилно не взел под внимание, че в същия ден, час и минута са му наложени глоби за две различни МПС, като разликата на снимките за двата фиша била 6 секунди, а фактически нямало как той да управлява едновременно двете превозни средства. Претендира отмяна на Решението на РС и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменен електронния фиш.

Ответникът - ОД на МВР-Варна чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки, с които оспорва касационната жалба. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно. Постановено било в унисон с материалния и процесуален закон, а нарушението установено с електронния фиш за доказано. Моли решението с което е потвърден ел. фиш да бъде потвърдено и касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна намира касационната жалба за неоснователна, а постановеното от РС-Провадия решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон.

Решението на РС е валидно и допустимо.

Неправилно приложение на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява приложението на закона въз основа на фактите установени от РС в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. С обжалваното решение Районен съд – Провадия потвърдил Електронен фиш серия К №6650316 на ОД на МВР- Варна, с който на касатора И. В. И. от [населено място] е наложена глоба в размер на 50лв. за това, че на 05.11.2022г. в 15:00ч. в [населено място], до входа на ЗПК“Нива“ по път III-208 с лек автомобил Ш. О. с рег.№ [рег. номер] се движел със скорост 68км/час при разрешена скорост за населено място от 50 км/час. РС установил, че скоростта е била измерена и фиксирана с автоматизирано техническо средство ATCC ARH CAM S1 с номер 120cd05; че собственик на МПС е И. и на него е издаден електронния фиш. РС установил, че заснетото от автоматичната система деяние правилно е квалифицирано в ел. фиш като нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и за него на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП на И. е наложено предвиденото в нея наказание за управление на МПС в населено място със скорост превишаваща разрешената с от 11км/ч до 20км/час. РС отчел, че от измерената с АТСС скорост на движение от 71км/час е приспаднат допустимия толеранс от 3км/ч, поради което във ел. фиш е посочено като установена скорост на движение 68км/час, с оглед на която е установена стойността на превишението.

Настоящият състав споделя изводите на РС, че електронният фиш е със изискуемо съдържание в чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, че съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на глобата, както и че не е допуснато съществено нарушение при издаването му. Видно от приложените в преписката разпечатки на снимка от АТСС, с което е заснето нарушението, посочено е не само словестно мястото на деянието, в [населено място], до ЗПК“Нива“, но и с точните координати. Тъй като се касае за движение по участък от път III-208 попадащ в населено място, за него е допустима максимална скорост на движение от 50км/час по силата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. При тази максимално допустима от закона скорост от 50км/час, установената превишена скорост на движение на лекия автомобил на И., заснета от мобилната автоматизирана система за контрол е 68км/час, изчислена след приспадане на допустимото отклонение от 3км/час, при което правилно е посочено в ел. фиш, че скоростта е превишена с 18км/ч, което превишение попада в диапазона на административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, която правилно е приложена.

Правилно РС намерил за законосъобразно издаден ел. фиш с оглед изискванията в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Изискуеми и достатъчни за законосъобразността на ел. фиш са реквизитите изброени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. Поради това касационният състав намира за правилно отхвърлени доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на ел. фиш. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съгласно дефиницията за ел. фиш в §6 т.43 от ДР на ЗДвП. Правилно е отчетено от РС, че конкретното нарушение е установено с автоматизирано техническо средство на което е била извършена метрологична проверка и което е било в срока за валидност, за което са представени писмени доказателства. Поради това основателно са отхвърлени оплакванията в жалбата, че нарушението не е надлежно установено, както и за неприложимост на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Касационният състав препраща към тези мотиви в Решението на РС на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

След постановяване на цитираното от касатора Тълкувателно решение №1/26.02.2014г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСК на ВАС последваха изменения и прецизиране на правната уредба в чл.189 от ЗДвП и в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.11 , ал.1 (Доп. - ДВ, бр.6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г.) за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. В случая РС е установил от доказателствата, че нарушението е заснето с преносима автоматизирана система за контрол, която е била статично разположена по време на поставянето на началото на работата й в 13:50 часа до края на работата й в 16:50часа, през което време самостятелно е работила, заснела и регистрирала 81 нарушения, което е отразено в приетия по делото протокол за използването й. В съответствие с тези установявания в решението е извода на РС, че система е работила на едно място – стационарно, при автоматичен режим, без намесата на служител, поради което след като за нарушението не се предвижда налагане на административно наказание „лишаване от права“ и не е свързано с отнемане на контролни точки, не е имало пречки и са били налице предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП за издаване на ел. фиш. В чл.11, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. действително е предвидено в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, нарушителите да се спират на място и да се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение - т.е. в тези хипотези се съставя АУАН по реда на ЗАНН и изрично е разписано, че за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. В случая обаче не е била налице такава хипотеза, тъй като скоростта на движение на автомобила на И. не е била замерена от АТСС в движещ се в пътнотранспортния поток служебен автомобил или мотоциклет. Поради това основателно РС преценил за приложими и спазени в случая правилата в чл.9 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. изискващи от контролния орган единствено включване и изключване на статично ситуираното на мястото за контрол АТСС. Издаването на ел. фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение е направено в отсъствие на контролен орган и на нарушител, в съответствие с чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП. При издаването му са изяснени релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с лицето, което носи отговорност за него. Съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП в редакцията след изменението обнародвано в ДВк, бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г. действала по време на нарушението – 05.11.2022г., електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 – на собственика, на когото е регистрирано МПС, който в 14-дневен срок от получаването му заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението с копие на свидетелството му за управление на МПС. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В съответствие с тази правна уредба ел. фиш е издаден на И. В. И. като собственик на Ш. О. с рег.№ [рег. номер], с който е било извършено конкретното нарушение. Отговорността на И. за нарушението следва от качеството му на собственик на МПС, тъй като съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. При тази правна уредба не се изисква собственика на МПС да го е управлявал по време на нарушението, за да е законосъобразен издадения му за даденото деяние ел. фиш. По аргумент от това не съставлява основание за отмяна на конкретния ел. фиш посоченото за първи път в касационната жалба обстоятелство, че И. има издаден още един електронен фиш за извършено в същия ден, час и минута, но секунди по-късно още едно нарушение на ЗДвП, но с друго МПС. И. не представя доказателства да е входирал в сектор "Пътна полиция" писмена декларация с данни за лицето, извършило конкретното нарушение, с копие на свидетелството му за управление на МПС, с оглед на което не е имало основание издадения на него ел. фиш за деянието да бъде анулиран, с което да бъде освободен от отговорността за него.

С оглед изложеното правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и установените от тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС е направен извода, че в производството по издаване и връчване на процесния ел. фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната му. Фактическите и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и приложимите разпоредби на ЗАНН, ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Нарушението е правилно квалифицирано и за него законосъобразно е приложено предвиденото към датата на извършването му административно наказание „глоба“ във фиксирания от законодателя размер от 50лв. за установеното превишение на скоростта с 18км/час, на собственика на МПС.

В обобщение на изложеното касационният състав не констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което Решението на РС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН касаторът И. В. И. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна - ОД на МВР-гр.Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/26.06.2023г. по АНД №147/2023г. по описа на Районен съд – Провадия.

ОСЪЖДА И. В. И. с [ЕГН] от [населено място] да заплати на ОД на МВР-гр.Варна сумата в размер на 80лв./осемдесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.